Затваряне

БЕТА ВЕРСИЯТА НА ПОРТАЛА ВЕЧЕ Е НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ!

Посетете БЕТА версията на Европейския портал за електронно правосъдие и дайте мнение за вашето посещение!

 
 

Навигационна пътека

menu starting dummy link

Page navigation

menu ending dummy link

Намерете експерт - Люксембург


I. Списъци и регистри на експерти

Министерство на правосъдието поддържа регистър на съдебните експерти. В регистъра се прави разграничение между експерти в 12 области. Той е на разположение за всички специалисти и за обществеността Връзката отваря нов прозорецтук. Въпреки че регистърът е бил създаден във връзка с наказателни и административни дела, той също се използва и за дела в областта на гражданското и търговското право. Съдилищата не са задължени да назначават експерти, включени в регистъра, но обикновено го правят.

Специалистите подават заявление до Министерство на правосъдието, за да бъдат включени в регистъра. Пълното досие (включително диплома в съответната област, доказателство за професионален стаж, автобиография и свидетелство за съдимост) се изпраща до Министерство на правосъдието, което след това започва процедура за проверка, наред с другото, на надеждността на експерта. След проверка на квалификацията на кандидата (включително степени и допълнително образование в областта) и стажа Министерството решава дали да регистрира експерта. Ако бъдат допуснати до вписване в регистъра, експертите трябва да положат клетва в съда.

След като бъдат определени от Министерство на правосъдието и положат клетва в съда, съдържанието на регистъра се публикува в Официален вестник на Люксембург. Веднъж вписани, експертите нямат конкретни задължения. Не е необходимо да изпращат доклади за дейността си до Министерството. Те не са задължени да преминават през продължаващо образование. Регистърът се актуализира периодично.

Регистрацията на експертите може да бъде отменена, ако те не спазват своите задължения или нарушат правилата на професионалната етика, или поради други сериозни причини. Такива причини възникват, ако те вече не отговарят на изискванията за квалификация, установено е, че пренебрегват своите задължения или вече не отговарят на изискванията за надеждност, например са били признати за виновни за престъпление. Експертът се освобождава с решение на министъра, след като се вземе предвид становището на прокурора и се изслуша въпросният експерт. Освобождаването става под формата на отмяна с министерски декрет. Отмяната може да бъде обжалвана пред административния съд. Няма специфичен кодекс за поведение или етичен кодекс, приложим по отношение на експертите. Трябва обаче да бъдат спазвани етичните или другите професионални кодекси, приложими за конкретната професия на експерта.

II. Квалификация на експертите

Експертите трябва да придобият определена образователна степен по дисциплината, в която специализират, за да се нарекат експерти. Тези степени ще бъдат от съществено значение за вписването им в регистъра на експертите, поддържан от Министерство на правосъдието. Не е необходимо експертите да бъдат членове на професионална организация, за да практикуват като експерти, нито пък трябва редовно да усъвършенстват своите умения (няма система за продължаващо правно образование, но експертите могат да преминават през обучения на доброволен принцип).

III. Възнаграждение на експертите

Възнаграждението на експертите се определя с наредба. В специфични случаи, по-специално когато мисията на експерта е особено сложна, съдът може да реши да не прилага законовата тарифа. На практика експертите обикновено искат от страните да се съгласят да бъде платена по-висока сума от посочената в закона тарифа. При граждански дела, когато са назначени от съда, едната страна е длъжна да плати авансово на експерта. Експертите могат да получават авансово плащане за възнагражденията си, които превишават законовата тарифа. В края на производството обаче, когато постановява окончателно решение по същество, съдът решава кой трябва да поеме крайната тежест на разходите. Тежестта на разходите може да бъде поделена между страните. Страните могат да получат правна помощ във връзка с възнагражденията на експертите при установени ставки.

При наказателни дела държавата винаги извършва авансовото плащане на разходите. Ако бъде осъден, ответникът трябва да плати само възнаграждението на експерта. Държавата може също така да плати на експертите, назначени по искане на прокурора.

IV. Отговорност на експертите

Няма специфични правила, приложими по отношение на отговорността на експертите. Действията им следователно се регулират от правилата на общото договорно и деликтно право. Тези правила не предвиждат праг на отговорността. Няма задължение за покриване на евентуалната отговорност на експерта чрез застраховка за професионална отговорност.

V. Допълнителна информация относно работата на експертите

Назначаването на експертите се урежда със специален закон от 7 юли 1971 г. — „Loi du 7 juillet 1971 portant en matière répressive et administrative, institution d’experts, de traducteurs et d’interprètes assermentés et complétant les dispositions légales relatives à l’assermentation des experts, traducteurs et interprètes“. Този закон се отнася само до наказателни и административни дела. Няма специфичен закон относно гражданските дела. Прилагат се някои разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс и на Гражданския процесуален кодекс, както и общият закон за административнопроцесуалното право от 21 юни 1999 г. — „loi du 21 juin 1999 portant règlement de procedure devant les juridictions administratives“.

Няма съществени различия между процедурите по назначаване в граждански, административни и наказателни дела. При наказателни дела обаче ответникът има права с по-широк обхват, отколкото при други дела. По-голяма част от съдебните експерти се назначават в рамките на предварителното производство преди съдебния процес. Най-малко половината от исканията за назначаване на експерт се инициират в рамките на предварителното производство. Назначаването на експерти по време на главното производство не е често срещана практика.

1. Назначаване на експерти

В Люксембург съдебните експерти се назначават от съдилищата или се наемат от страните. Само съдии могат да назначават експерти със статут на съдебни експерти, било по искане на страните или служебно. При наказателни дела разследващият съдия, „juge d’instruction“, често назначава експерт, било по искане на ответника или на прокурора. Разследващият съдия може също така да назначи експерта служебно. Тъй като решението на разследващия съдия е предварително решение, принципът на състезателното производство не се прилага.

При наказателните дела съществуват специални правила за съекспертите или контраекспертите, които са на разположение на ответника.

При граждански, търговски и административни дела даден експерт може да бъде назначен преди съдебното производство, ако е налице особено спешна ситуация.

a) Назначаване от съда

По време на главното производството съдът назначава съдебен експерт, когато се нуждае от съвет по технически въпроси, възникнали в хода на производството. Съдът може да направи това по искане на страните или служебно. Експертите трябва да докладват за всеки конфликт на интереси по отношение на някоя от страните.

Назначаването на експерт в досъдебната фаза е възможно, ако обстоятелствата са спешни или експертизата е необходима с оглед на предстоящо производство по съществото на делото. Назначаването на експерт в предварителната фаза е единствено за целите на производството и изисква страните да подадат специфична молба. По принцип тази процедура не може да бъде започната, без ответникът да е получил възможността да бъде изслушан от съдията. В случай на изключителна спешност обаче съдебните експерти могат да бъдат назначение незабавно, но в този случай, ответникът трябва да получи възможността да бъде изслушан на по-късен етап.

Когато се подава молба за назначаване на съдебен експерт или се прави коментар относно предложението на съда да се назначи такъв, страните могат да предлагат имена и да се споразумеят за конкретен експерт. Ако съдът реши да назначи съдебен експерт служебно, той следва да уведоми за това страните и да поиска техните коментари преди да вземе такова решение. Съдилищата не са задължени да назначават експерти, включени в регистъра на експертите, въпреки че практиката им е именно такава.

б) Назначаване от страните по делото

Въпреки че страните никога не назначават съдебните експерти, те могат да участват в назначаването на експерт от съда. Те могат да се споразумеят относно мисията на експерта, тежестта на разходите и дори за конкретен експерт. След това те ще изпратят общо писмо за назначаване до избрания експерт. Ако двете страни се споразумеят, съдията може да разреши експертът да бъде назначен. Това се случва доста често в предварителните производства.

2. Производство (гражданско)

Веднъж назначен, съдебният експерт ще организира среща със страните, за да обсъди случая с тях. Експертите обикновено осъществяват връзка със страните чрез адвокатите и също така информират съда за съответното развитие. Няма специфични правила как да се направи това, с изключение на изискването за зачитане по всяко време на принципа на състезателното производство: всяка страна има правото по всяко време да изрази своето становище по всички аспекти на делото.

Има две смекчаващи обстоятелства при прилагането на този принцип. Те засягат проучванията от страна на експертите на чисто фактически аспекти и разследванията, които се отнасят до частната сфера (т.e. медицински прегледи). В тези случаи обаче експертът трябва да представи резултатите от разследванията си на другата страна преди да финализира експертното си заключение.

Напредъкът на разследванията на експертите се наблюдава от компетентния съд. Когато е подадена молба в този смисъл, съдът може да се съгласи, че експертът не е достатъчно квалифициран, и да назначи друг експерт. Тъй като в по-голяма част от случаите се назначава само един експерт, няма процедура, при която да се назначава среща с експерта преди съдебното производство с цел да се ограничат въпросите.

a) Експертно заключение

Експертът предоставя своето експертно заключение в писмена форма. Експертното заключение няма конкретна структура, която експертът трябва да следва. Експертът има задължението да изпълни своята мисия лоялно и при спазване на принципа на състезателното производство. Той трябва да отговори на всички въпроси, попадащи в обхвата на мисията му, но не му е разрешено да отговаря на правни въпроси. Мандатът на експерта ще бъде ограничен от съда, с изключение на случаите, в които експертът е назначен от страните, без намесата на съдията, когато той ще отговаря на въпроси, отнасящи се до страните.

Предварителното експертно заключение не е задължително, но може да бъде изготвено, ако обстоятелствата го изискват в конкретния случай. Такъв е случаят по-специално, ако в хода на изпълнение на мисията възникнат нови въпроси или ако страните не си сътрудничат с експерта.

Случаите, в които експертът трябва да предостави допълнително експертно заключение, са редки. Това може да се случи, когато експертът не е отговорил на всички въпроси, попадащи в обхвата на мисията му, или когато възникнат допълнителни въпроси на по-късен етап. Съдът ще издаде ново решение, с което се определя необходимостта от допълнителна информация и се уточняват въпросите, на които трябва да се отговори. Страните могат да изпратят искане до съдията за допълнително разяснение. На практика обаче е по-вероятно да бъде назначен нов експерт в зависимост от удовлетвореността на страните от първото експертно заключение.

Експертните заключения могат да бъдат обжалвани чрез становища на страните и чрез контраекспертизи. Съдилищата не са обвързани със становището, изразено в експертните заключения. Съдебната практика гласи, че съдът може да се отклони от становището на експерта, ако има достатъчно основания за това, т.е. ако едната или и двете страни докажат, че експертът не е прав. Експертните заключения за изразяване на възражения имат същата доказателствена стойност, независимо дали експертът е бил назначен от съда или от страните по делото. Експертни заключения, инициирани само от едната страна, или експертни заключения за изразяване на възражения, както и експертни заключения, изготвени без експертът да е спазил принципа на състезателното производство, могат да бъдат представени и разисквани по време на съдебното производство, но те нямат същата доказателствена стойност, която имат експертните заключения, изготвени при спазване на този принцип.

б) Съдебни заседания

Експертите не трябва да присъстват на разпоредителните заседания. Експертите следва да присъстват на съдебните заседания, за да отговорят на въпросите на съда, след като са предоставили експертното си заключение. Те не се подлагат на кръстосан разпит пред съда.

 

Представената тук информация беше събрана по време на проекта „Намиране на експерт“ въз основа на контакти по държави, избрани от Връзката отваря нов прозорецЕвропейския институт за експертизи и експерти (EEEI).


Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Последна актуализация: 16/10/2020