Zamknij

PORTAL JEST JUŻ DOSTĘPNY W WERSJI BETA!

Odwiedź europejski portal „e-Sprawiedliwość” w wersji beta i powiedz nam, co o nim myślisz!

 
 

Ścieżka nawigacji

menu starting dummy link

Page navigation

menu ending dummy link

Съдебни системи в държавите-членки - Белгия

Ta strona została przetłumaczona maszynowo – nie ma więc gwarancji co do jakości tłumaczenia.

Jakość tłumaczenia została oceniona jako: niedostateczna

Czy to tłumaczenie okazało się przydatne?

Настоящият раздел предоставя кратък преглед на организацията на съдилищата.


Организация на правосъдието — съдебна система

Правната система на Белгия е система с цивилистична традиция, която включва набор от кодифицирани правила, прилагани и тълкувани от съдиите.

В Белгия организацията на съдилищата е изключително въпрос от федерална компетентност.

Принципи

Преди да се установи съдебната система в Белгия, е полезно да се разгледат някои конституционни и общи принципи, свързани с организацията на съдебната система.

Наред със законодателната власт и изпълнителната власт Конституцията установява съдебната власт, упражнена от съдилищата. По този начин съдилищата представляват самостоятелно правомощие наред с другите конституционни правомощия.

Ролята на съдебната власт е да определя дела, поради което прилага закона: Ролята на съдебната власт се състои в постановяването на съдебни решения. Следователно тя прилага правото: произнася се по гражданскоправни спорове и прилага наказателното право спрямо лицата, извършили закононарушение. Магистратурата включва от една страна т.нар. „седящи магистрати „(съдиите и съветниците в съдилищата), а от друга страна — т. нар. „стоящи магистрати“ (прокуратурата).

Съгласно членове 144 и 145 от Конституцията споровете във връзка с граждански права спадат изключително към компетентността на съдилищата и споровете относно политическите права са от компетентността на съдилищата, освен ако законът не предвижда друго.

Съд или друг орган, който може да постанови решение по делото, може да бъде създаден само със закон. Съгласно член 146 от Конституцията на Белгия не могат да се създават извънредни съдилища или комисии, независимо от наименованието им.

Съдебните заседания са публични, освен ако публичният достъп би застрашил морала или мира; ако случаят е такъв, Съдът се произнася в решение (член 148, параграф 1 от Конституцията). Принципът на публичните изслушвания осигурява прозрачност на правосъдието.

Съдебното решение трябва да посочва мотивите, на които то се основава. Той се доставя публично (член 149 от Конституцията). Изискването за мотивиране, наложено от Конституцията и от член 780 от Съдебния кодекс (Code Judiciaire/Gerechtelijk Wetboek), означава, че съдът трябва да отговори на фактическите и правните доводи, изложени от страните. Мотивите трябва да са пълни и да са ясни, точни и достатъчни. Изискването за мотивиране, подобно на независимостта на съдебната власт, защитава страната по делото срещу евентуални произволни действия и може да реши с оглед на съображенията дали да подаде жалба пред апелативен съд или пред Касационния съд (Cour de cassation/Hof van Cassatie).

В член 151, параграф 1 от Конституцията се предвижда независимостта на съдиите при упражняване на тяхната длъжност, както и независимостта на прокуратурата при провеждане на разследвания и повдигане и поддържане на обвинението по отделни случаи, при спазване само на правото на министъра да разпореди образуване на наказателно производство и да издаде задължителни насоки за действие в областта на наказателното право, включително насоки относно политиката на разследване и наказателно преследване.

Съгласно параграф 4 от тази разпоредба мировите съдии, съдиите от съдилищата, съветниците на съдилищата и Върховния касационен съд се назначават от краля при условията и по начина, предвиден в закона.

Съдиите се назначават за цял живот. Те се пенсионират на възраст, определена от закона, и получават пенсия, предвидена в закон. Съдия може да бъде лишен от длъжност или да бъде отстранен от длъжност само със съдебно решение. Съдия може да бъде преместен само като го назначи на нова длъжност и само с негово/нейно съгласие (член 152 от Конституцията). Освен това служителите на прокуратурата се назначават и освобождават от длъжност от краля (член 153 от Конституцията).

Заплатите на магистратите се определят от закона (член 154 от Конституцията).

Съдиите не могат да приемат трудово правоотношение от дадено правителство, освен ако не действат безплатно и позицията не поражда несъвместимост, както е определена от закона (член 155 от Конституцията).

Вид юрисдикция

В Белгия са обособени пет големи съдебни области (юрисдикции), които са под юрисдикцията на петте апелативни съдилища: Брюксел, Лиеж, Монс, Гент и Антверпен.

Тези райони са разделени на съдебни райони (arrondissements judiciaires/gerechtelijke arrondissementen), всяка от които има първоинстанционен съд (tribunal de première instance/rechtbank van eerste aanleg). В страната има 12 съдебни района. Съдебният район на Брюксел има две първоинстанционни съдилища, един от нидерландскоговорящите и останалите френскоезични.

Освен това в съдебните райони има 9 съдилища по трудовоправни спорове и 9 твърди съдилища.

Окръзите са разделени, на свой ред, в съдебни кантони (canton judiciaire/gerechtelijk kanton), всеки от които е с мировия съдия (justice de paix/vrechenrecht). В страната има 187 кантона.

Във всяка от десетте провинции, както и в административния столичен регион Брюксел, функционира по един наказателен съд. Наказателният съд не е постоянна юрисдикция. Той се свиква всеки път, когато бъдат изправени пред него обвиняеми.

Според характера и тежестта на дадено закононарушение, естеството на спора, както и в зависимост от размера на въпросните суми, се определя юрисдикцията, която се сезира.

В някои случаи в зависимост от естеството на спора се определя кой съд да бъде сезиран. Така в някои случаи мировият съдия се произнася по спорове между съседи, а на първоинстанционния съд са подсъдни бракоразводните дела. В други случаи критерият е качеството на страните. По принцип съдът на дружеството е специализиран съд, който се произнася по спорове между предприятия.

След като бъде определен видът на компетентния съд, следва да се посочи мястото, където трябва да се гледа делото.

По граждански дела делото може да бъде гледано от съдията по местожителството на ответника или от съдията по мястото на сключване или дължимо изпълнение на задължението.

Наказателните дела могат да бъдат подсъдни на съда по местоизвършването на престъпното деяние, на съда по местопребиваване на заподозрения и на съда по мястото, където евентуално се намира последният. По отношение на юридическите лица, компетентен е съдът по седалището или този по мястото на извършване на дейност на съответното юридическо лице. йерархия на съдилищата:

Структурата на съдилищата е следната:

Съдилищата и тяхната йерархия са организирани в йерархията. Касационен СЪД (COUR DE CASSATION) Апелативни съдилища (Cours d’appel)

4

КАСАЦИОНЕН СЪД

3

Съдилища по жалбите

Съдилища по трудовоправни спорове

Курсове за заседания

2

Съдилища от първа инстанция

Трудови съдилища (Tribunaux du travail)

Съдилища

1

Магистрати, работещи в гражданската област

Полицейски съд (tribunal de police)

Решенията на съдилищата от по-долна инстанция се наричат решения „/„vonnissen“. Съдебни решения на апелативните съдилища, на съдилищата по трудови спорове, на съдилищата по дела в главното производство и на Касационния съд се наричат съдебни решения/мерки за улесняване.

Гражданските съдилища се занимават основно с частни спорове между физически и юридически лица.

Наказателните съдилища имат за цел да санкционират извършителите на наказуеми деяния с наказанията, предвидени в закона (лишаване от свобода, общественополезен труд, глоба и др.).

Понякога една от страните може да не е съгласна с произнесено от съда решение. Страните могат да се възползват от различни средства за правна защита или в определени случаи — на трети страни, за да получат нова преценка. Обичайните процедури за правна защита и извънредните процедури за правна защита. съществуват два вида обикновена процедура за правна защита:

Съществуват два основни канала за обжалване: Възражението и жалбата
позволяват на ответника по подразбиране да се противопостави на решението. В този случай делото може да бъде преразгледано от съда, който се е произнесъл по него.
Извън ограничения брой случаи, в които това не може да стане, обжалването е право, което може да се упражнява от всички засегнати страни. Осъденият, страната, която предявява иск за обезщетение, ищецът, ответникът или прокуратурата имат възможност за втори път да бъдат изслушани. Обжалването винаги се гледа от по-висш съд от този, който е издал първото решение.

Таблицата по-долу представя в обобщен вид съдилищата, които разглеждат жалбите, в зависимост от инстанцията, постановила решението, което е предмет на обжалването:

Решение

Обжалване

Мировия съдия

Граждански дела

Първоинстанционен съд (гражданско отделение)

Търговски въпроси

Съд на предприятието

Полицейски съд

— Наказателни дела

Първоинстанционен съд (наказателен съд)

Граждански дела

Първоинстанционен съд (граждански съд)

Съд по трудовоправни въпроси

Съд по трудовоправни въпроси

Първоинстанционен съд

Апелативен съд

Съд на предприятието

Апелативен съд

При въззивното производство съдиите (juges) или съветниците (conseillers), съответно в съдилищата от по-нисша инстанция или апелативните съдилища, разискват за втори и последен път по същество делото и се произнасят на последна инстанция. Страните обаче имат право да подадат и касационна жалба.

Следователно в допълнение към тези обикновени процедури за обжалване съществуват „извънредни“ процедури, като основният от тях е касационният иск пред Касационния съд. Обжалването пред Касационния съд не представлява трета инстанция или трета инстанция. Касационният съд не разглежда фактите по делото, с което е сезиран, а по-скоро съответствието му със закона.

Освен горепосочените съдилища в Белгия съществуват още два вида юрисдикции. Тези юрисдикции имат контролни функции: Държавният съвет (Conseil d’Etat) и Конституционният съд (Cour Constitutionnelle). Държавният съвет е висша административна юрисдикция и контролира администрацията. Той се намесва в случаите, в които даден гражданин счита, че администрацията не е спазила закона. Ролята на Конституционния съд е да гарантира, че законите, декретите и наредбите са в съответствие с Конституцията, както и да следи за правилното разпределение на правомощията между органите на публичната власт в Белгия.

Правни бази данни

Връзката отваря нов прозорецПорталът на Съдебната власт в Белгия, наред с останалата информация, предоставя достъп и до съдебната практика, до законодателството на Белгия и до държавен вестник на Белгия (Moniteur belge).

Достъпът до тези бази данни безплатен ли е?

Да, достъпът до базата данни е безплатен.

Свързани връзки

Връзката отваря нов прозорецФедерална публична служба „Правосъдие“


Това е машинен превод на съдържанието. Собственикът на настоящата страница не носи никаква отговорност за качеството на този машинно преведен текст.

Последна актуализация: 22/08/2019