Close

BETA VERSION OF THE PORTAL IS NOW AVAILABLE!

Visit the BETA version of the European e-Justice Portal and give us feedback of your experience!

 
 

menu starting dummy link

Page navigation

menu ending dummy link

Компетентност - България

СЪДЪРЖАНИЕ

1 До кой съд трябва да се подаде исковата молба — до обикновен граждански съд или до специализиран съд (напр. съд по трудовоправни спорове)?

Съгласно Конституцията на Република България правораздаването в страната се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. Със закон могат да се създават и специализирани съдилища. Извънредни съдилища не се допускат. Със Закона за съдебната власт са създадени административни съдилища със седалища, които съвпадат със седалищата и съдебните райони на окръжните съдилища. Административните съдилища разглеждат като първа инстанция всички административни дела по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове и за защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията, с изключение на делата, които са  от компетентността на Върховния административен съд. Други специализирани съдилища не са създадени. Обикновените граждански съдилища разглеждат всички граждански дела като отделни видове дела се разглеждат в особени искови производства. В особени производства съгласно Гражданския процесуален кодекс се разглеждат бързите производства, брачните дела, делата за гражданско състояние, за поставяне под запрещение, съдебната делба, за защита и възстановяване на нарушено владение, за сключване на окончателен договор, колективните искове. Особени правила са предвидени в Гражданския процесуален кодекс и относно някои неискови производства като заповедното производство. Особени правила са предвидени и в Търговския закон относно производството по несъстоятелност и свързаните с него искове и други производства, които се разглеждат като първа инстанция от търговските отделения на окръжните съдилища в качеството им на съд по несъстоятелността.

2 Ако компетентни са обикновените граждански съдилища (т.е. те са съдилищата, които разглеждат съответния вид казуси), как може да се разбере до кой от тях трябва да бъде подадена исковата молба?

2.1 Има ли разлика между по-нисшестоящите и по-висшестоящите обикновени граждански съдилища (напр. районните съдилища като по-нисшестоящи съдилища и окръжните съдилища като по-висшестоящи такива) и ако да, кой от тях е компетентен по моя казус?

Съгласно Гражданският процесуален кодекс районният съд е основен първоинстанционен съд. На районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.

На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни: исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му;

  • исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.;
  • исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет;
  • исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон;
  • исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд
  • искове, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство

Съгласно Търговския закон исковете по същия закон за защита на членството в дружество, отмяна на решения на общо събрание на дружество, за обявяване недействителността на учредено дружество, за прекратяване на дружество, както и молбите за откриване производство по несъстоятелност и свързаните с него производства са подсъдни на окръжния съд по седалището на дружеството /търговеца/. Съд по несъстоятелността е окръжният съд по седалището на търговеца към момента на подаване на молбата за откриване производство по несъстоятелност.

2.2 Териториална компетентност (съдът в град А или съдът в град Б е компетентен по моя казус?)

2.2.1 Основни правила за териториалната компетентност

Искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.

Искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище. По спорове, възникнали от преки отношения с поделения или клонове на юридически лица, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение.

Искове срещу държавата се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало спорното правоотношение. Когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред надлежния съд в София.

Иск срещу лице с неизвестен адрес се предявява пред съда по постоянния адрес на неговия пълномощник или представител, а ако няма такъв - по постоянния адрес на ищеца. Тези правила се прилагат и към ответник, който не живее в пределите на Република България на постоянния си адрес. Ако и ищецът няма постоянен адрес в Република България, искът се предявява пред надлежния съд в София.

Искове срещу малолетни или поставени под пълно запрещение се предявяват пред съда по постоянния адрес на техния законен представител.

Исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството. Ако наследодателят е български гражданин, но наследството е открито в чужбина, тези искове може да се предявят по последния му постоянен адрес в Република България или пред съда, в района на който се намират неговите имоти.

Административните дела се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения административен акт, а когато то е в чужбина - от Административния съд - град София.

2.2.2 Изключения от основните правила

2.2.2.1 Кога може да се избира между съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило) и друг съд?

Иск за парични вземания на договорно основание може да се предявява и по настоящия адрес на ответника.

Иск за издръжка може да се предявява и по постоянния адрес на ищеца.

Иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес.

Работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд.

Трудовите спорове между работници или служители - чужди граждани, и работодатели - чуждестранни лица или смесени предприятия със седалище в Република България, когато работата се извършва в страната, са подсъдни на съда според седалището на работодателя, освен ако между страните е уговорено друго.

Трудовите спорове между работници или служители - български граждани, работещи в чужбина, и български работодатели в чужбина са подсъдни на надлежния съд в София, а когато работникът или служителят е ответник - на надлежния съд по неговото местожителство в страната.

Иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието.

Иск срещу ответници от различни съдебни райони или за имот, който се намира в различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони.

Исковете за обезщетения по административни дела могат да бъдат предявени и пред съда по адреса или седалището на жалбоподателя, освен когато са съединени с оспорване на самия административен акт.

2.2.2.2 Кога трябва да се избере съд, различен от съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило)?

Исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът. По местонахождението на имота се предявяват и искове за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.

2.2.2.3 Могат ли страните сами да определят за компетентен съд, който при други обстоятелства не би бил компетентен?

С писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази възможност не се прилага в случаите на задължителна подсъдност по местонахождението на недвижимия имот по искове за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот, по искове за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.

Договор за избор на съд по искове на потребители и по трудови спорове поражда действие само ако е сключен след възникването на спора.

Страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение. Компетентността на арбитража произтича от един особен процесуален договор между страните по спора - арбитражно споразумение, а приложими за уредбата на тази категория отношения са както съответните международноправни източници в материята, така и специалният ни вътрешноправен източник - Законът за международния търговски арбитраж. Съгласно Закона за международния търговски арбитраж арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. То може да бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение. Арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Арбитражът може да бъде постоянна институция или да бъде образуван за решаване на определен спор. Арбитражът може да има седалище в чужбина, ако една от страните има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в чужбина.

3 Когато компетентни са специализираните съдилища, как може да се разбере кой съд следва да бъде сезиран?

Специализирани съдилища в Република България относно гражданската материя са само административните съдилища.

На административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд. На Върховния административен съд са подсъдни като първа инстанция: оспорванията срещу подзаконовите нормативни актове, освен тези на общинските съвети; оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър - председателите и министрите; оспорванията срещу решения на Висшия съдебен съвет; оспорванията срещу актове на органите на Българската народна банка; оспорванията срещу други актове, посочени в закон.


Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Последна актуализация: 28/03/2017