Съдът на коя държава е компетентен

Компетентността се отнася до правата и правомощията за правораздаване в рамките на определена територия. Това включва правомощията на съдилищата да разглеждат дела, отнасящи се до лица, имущество или събития, както и правомощията за намеса под формата например на задържане под стража на лица или изземване на имущество.

В резултат на правото на свободно движение на територията на Европейския съюз (ЕС), тенденцията при държавите членки да разширяват своята компетентност и напредъка на технологиите през последните десетилетия, се създават все повече и повече ситуации, при които няколко държави членки са компетентни да провеждат разследване и наказателни производства по отношение на същите факти.

Ако държавите членки не са задължени да се информират помежду си относно случаи, които биха могли да доведат до конфликт на компетентност или да се консултират помежду си с цел уреждане на конфликт на компетентност, това би довело до провеждане на производства в държава членка, която не е най-подходяща за тази цел (например, когато съответните доказателства и свидетели се намират в друга държава членка), или до паралелни производства в различни държави членки.

За да се намалят тези рискове в края на 2009 г. беше прието Рамково решение относно спорове за компетентност. Целта на този инструмент е да се насърчи по-тясното сътрудничество между държавите-членки при провеждането на наказателни производства с цел:

  • предотвратяване на ситуации, при които едно и също лице е обект на паралелни наказателни производства в различни държави членки по отношение на едни и същи факти и
  • намирането на разрешение за избягване на негативните последствия, произтичащи от такива паралелни наказателни производства.

Стремежът е тази цел да се постигне посредством рамковото решение, като се установи задължителна процедура на консултации в случаи, при които в различни държави членки се провеждат паралелни наказателни производства. Ако в резултат на процедурата на консултации не бъде постигнат консенсус, участващите държави-членки отнасят случая до Евроюст.

Освен рамковото решение, което се отнася до наказателните производства като цяло, са налични редица инструменти на равнище ЕС, които съдържат специални правила за предотвратяване и уреждане на спорове за компетентност, като например:

Рамково решение относно европейската заповед за арест (член 16 от Рамково решение 2002/584/ПВР)

Рамково решение относно борбата срещу тероризма (член 9 от Рамково решение 2002/475/ПВР )

Рамково решение относно атаките срещу информационните системи (член 10 от Рамково решение 2005/222/ПВР )

Рамково решение относно борбата с организираната престъпност (член 7 от Рамково решение 2008/841/ПВР )

Регламент на Съвета за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (член 26 от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета)

Последна актуализация: 27/03/2020

Тази страница се поддържа от Европейската комисия. Информацията на тази страница не отразява задължително официалната позиция на Европейската комисия. Комисията не поема никаква отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. За да се запознаете с правилата относно авторското право за страниците на ЕС, моля прочетете правната информация.