Затваряне

БЕТА ВЕРСИЯТА НА ПОРТАЛА ВЕЧЕ Е НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ!

Посетете БЕТА версията на Европейския портал за електронно правосъдие и дайте мнение за вашето посещение!

 
 

menu starting dummy link

Page navigation

menu ending dummy link

Юридически професии - Естония

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница естонски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Настоящата страница ви предоставя преглед на организацията на юридическите професии в Естония.


Юридически професии

Юридически професии — въведение

Юридическите професии в Естония са:

  • прокурор;
  • съдия;
  • непрофесионален съдия;
  • съдебен помощник и съдебен служител;
  • адвокат;
  • нотариус;
  • съдебен изпълнител;
  • синдик.

Прокурори (Prokurörid)

Организация

Връзката отваря нов прозорецПрокуратурата е държавен орган, работещ под надзора на Министерството на правосъдието. Тя обхваща две нива: главна прокуратура (в качеството на върховна прокуратура) и четири окръжни прокуратури.

Компетентността на главна прокуратура обхваща цялата територия на Естония, а компетентността на отделните окръжни прокуратури се припокрива с тази на полицейските префектури. Прокуратурата се оглавява от главния прокурор, който се назначава с мандат от 5 години от правителството на Естония по предложение на министъра на правосъдието, след изслушване на становището на правната комисия на естонския парламент.

Всяка година на пролетната сесия на парламента главният прокурор представя на Конституционната комисия на парламента доклад за изпълнението през предходната календарна година на задълженията, възложени на прокуратурата по закон.

Всяка окръжна прокуратура се оглавява от висш прокурор, който също се назначава за пет години от министъра на правосъдието по предложение на главния прокурор.

В Естония съществуват общо осем вида прокурори: главният прокурор, висши държавни прокурори, държавни прокурори и помощник прокурори в главната прокуратура, както и висши прокурори, старши прокурори, специални прокурори, окръжни прокурори и помощник прокурори в окръжните прокуратури.

Вж. също Връзката отваря нов прозорецЗакона за прокуратурата.

Роля и отговорности

Според Закона за прокуратурата:

  • прокуратурата участва в планирането на дейностите по наблюдение, необходими за предотвратяването и разкриването на престъпления;
  • води досъдебното наказателно производство, като осигурява неговата законност и ефективност;
  • представлява общественото обвинение в съда;
  • изпълнява други задачи, възложени ѝ със закон.

Прокуратурата е независима при изпълнението на задълженията си, предвидени в Закона за прокуратурата.

Прокурорът, в качеството си на водещ наказателното производство, дава указания на разследващия орган при събирането на доказателства и решава дали да повдигне обвинение срещу дадено лице въз основа на установените факти.

Според Устава на прокуратурата:
главна прокуратура:

  • води предварителното разследване и представлява държавното обвинение в съдилищата от всички инстанции по отношение на престъпни деяния, извършени при изпълнение на служебни функции, престъпления против стопанството, престъпления по време на служба във въоръжените сили, престъпления в областта на околната среда, престъпления против правосъдието и престъпления, свързани с организираната престъпност, трансграничните престъпления и други особено тежки прояви на организираната престъпност или престъпления, предизвикали особено силен обществен интерес, както и престъпления против човечеството и международната сигурност, по-тежки престъпления срещу държавата, престъпления, извършени от прокурори и други престъпления, посочени от главния прокурор;
  • контролира и осъществява ръководство върху дейностите на окръжните прокуратури и анализира и обобщава съдебната практика и практиката на прокуратурите;
  • изпълнява задълженията си, произтичащи от международното сътрудничество, включително участва в работата на ЕВРОЮСТ;
  • участва в изготвянето на закони, подзаконови актове и административни постановления на правителството и наредби и постановления на Министерството на правосъдието, отнасящи се до дейността на прокуратурата.

Съдии

Организация

Съдията трябва да бъде естонски гражданин, който е получил национално призната магистърска степен по право, равностойна квалификация по смисъла на член 28, параграф 22 от Закона за образованието на Република Естония или равностойна чуждестранна квалификация, владее отлично естонски език на напреднало ниво, ползва се с отлична репутация и притежава нужните способности и лични качества, за да може да работи като съдия. Съдиите се назначават на поста си пожизнено. Министърът на правосъдието не може да дава разпореждания и няма дисциплинарни правомощия спрямо съдиите. Съдия може да бъде отстранен от поста си само въз основа на влязло в сила съдебно решение. Съдиите могат да работят до навършване на 67-годишна възраст, но този срок може бъде удължен.

За съдия не може да бъде назначавано лице:

  • което е осъждано за престъпление;
  • на което е отнето правото да упражнява длъжността съдия, нотариус, заклет преводач или съдебен изпълнител;
  • което е било изключено от Естонската адвокатска колегия;
  • което е освободено от държавна длъжност поради дисциплинарно нарушение;
  • което е обявено в несъстоятелност;
  • чиято професионална дейност като одитор е била прекратена, освен ако това е станало по молба на одитора;
  • на което е отнето правото да работи като патентен агент, освен ако това е станало по молба на патентния агент.

Всеки, който е завършил подготвителната служба за съдия или който е освободен от преминаването на тази служба и е преминал изпита за съдия, може да бъде назначен като съдия в окръжен или административен съд. Подготвителната служба за заемане на поста съдия не е задължителна за лица, които са работили поне две години като адвокати или прокурори (но не и като помощник прокурор) непосредствено преди преминаването на изпита за съдия, нито за лица, които преди това са работили като съдии, ако от освобождаването им от поста на съдия са изтекли по-малко от 10 години.

Всеки опитен и признат юрист, който е издържал изпита за съдия, може да бъде назначен като съдия в областен съд. Изпит за съдия не е необходимо да държат лицата, които са работили като съдии непосредствено преди тяхното назначаване.

На длъжност съдия във Върховния съд могат да бъдат назначавани опитни и признати юристи.

Съдиите се назначават чрез открит конкурс.

Съдиите не могат, докато заемат длъжността си, да заемат и друга длъжност, освен в качеството на преподаватели и за извършване на изследователска дейност. Съдиите са длъжни да информират председателя на съда за всяка друга трудова заетост. Извършването на друга дейност, различна от съдийската, не трябва да застрашава изпълнението на служебните задължения на съдията или неговата/нейната безпристрастност при правораздаване. Съдия не може да бъде член на парламента или на общински или градски съвети, член на политическа партия, учредител, управляващ съдружник или член на управителния или надзорния съвет на дружество, директор на клон на чуждестранно дружество, синдик, член на комисия по несъстоятелност, задължителен администратор на недвижим имот или арбитър, избран от една от страните по спор.

Съдия може да бъде отстранен от поста си само въз основа на съдебно решение. Наказателно обвинение срещу действащ съдия от първоинстанционен или второинстанционен съд може да бъде повдигнато само по предложение на пленарния състав на Върховния съд и със съгласието на президента на републиката. Наказателно обвинение срещу действащ съдия от Върховния съд може да бъде повдигнато само по предложение на канцлера на правосъдието със съгласието на естонския парламент, гласувано с мнозинство.

Изискванията, приложими по отношение на съдиите, тяхната подготвителна служба и техните задължения, са установени в Връзката отваря нов прозорецЗакона за съдилищата.

Роля и отговорности

Професията на съдиите е законово уредена. На общо събрание на всички естонски съдии е приет етичен кодекс. Повече информация може да бъде намерена на уебсайта на естонските Връзката отваря нов прозорецсъдилища и на уебсайта на Връзката отваря нов прозорецВърховния съд.

Ролята на съдията е да правораздава в съответствие с Конституцията и нормативните актове и въз основа на тях да взема справедливо решение за страните по делото. Съдията развива правото чрез тълкуване на нормативните актове и чрез изследователска дейност.

Съдията изпълнява официалните си функции безпристрастно и безкористно и пази интересите на службата дори извън своята професионална дейност. Съдията трябва да има безупречно поведение както при изпълнението на професионалните си задължения, така и извън тях, и трябва да се въздържа от действия, които могат да опетнят репутацията на съда. Съдията не може да разкрива информация, станала му известна на закрито съдебно заседание или по време на обсъждане за постигане на решение по взаимно съгласие. Задължението за поверителност действа по всяко време, дори и след пенсионирането на съдията. Съдията трябва да осъществява контрол върху кандидат-съдиите, кандидат-помощник-съдиите и стажуващите студенти по време на тяхната подготвителна служба. Никой съдия не може да контролира едновременно повече от двама кандидат-съдии, кандидат-помощник-съдии или стажуващи студенти. Съдията трябва редовно да обогатява и развива своите професионални знания и умения и да участва в обучения.

Социални облаги за съдиите

По закон съдиите получават различни социални облаги: основна заплата, допълнително възнаграждение, съдийска пенсия, отпуск, официални съдийски тоги и други социални облаги.

Основната заплата на съдията е определена в Закона за основните заплати на държавните служители, номинирани от естонския парламент и президента на републиката. В допълнение към основната им заплата, на съдиите се изплаща допълнително възнаграждение за брой прослужени години, възлизащо на 5 % от основната заплата, считано от петата година, 10 % от основната заплата, считано от десетата година и 15 % от основната заплата, считано от петнадесетата година.

Съдийската пенсия се състои от пенсия за прослужено време, пенсия за старост, пенсия за инвалидност и пенсия за преживяло лице за членовете на семейството на съдията. Пенсията на съдията не се изплаща по време на заемането на съдийска длъжност. Ако пенсиониран съдия е нает на работа на друго място, той или тя получава пълния размер на съдийската пенсия, независимо че получава доход. Съдийска пенсия не се изплаща на лица, освободени от длъжност за дисциплинарно нарушение или осъдени за извършено умишлено престъпление. Преустановява се изплащането на съдийска пенсия на лица, осъдени за престъпление против правораздаването.

Съдийска пенсия за прослужено време може да се изплаща на всяко лице, което е работило като съдия най-малко петнадесет години и което е достигнало пенсионна възраст. Съдиите имат право и на пенсия за прослужено време, ако изгубят 100 %, 90 % или 80 % от своята работоспособност след петнадесет години заетост като съдии, дори ако не са достигнали пенсионна възраст. Съдиите, които са достигнали пенсионна възраст, имат право да получават пенсия за прослужено време след десет години работа като съдии, ако изгубят 100 %, 90 % или 80 % от работоспособността си. Пенсията за прослужено време на съдията се равнява на 75 % от размера на последната заплата.

Пенсия за старост в размер на 75 % от последната заплата на съдията се изплаща на всяко лице, което е работило като съдия най-малко тридесет години.

Съдия, който е станал трайно неработоспособен докато е работел като съдия, има право да получава съдийска пенсия за инвалидност. Съдийската пенсия за инвалидност е в размер на 75 % от последната заплата на съдията в случай на 100 % загуба на работоспособност, 70 % от последната заплата на съдията в случай на 80 или 90 % загуба на работоспособност и 30 % от последната заплата в случай на загуба на работоспособност от 40—70 %.

Ако съдия почине, пенсия за преживяло лице в размер на 30 % от последната заплата на съдията се изплаща на всеки член на семейството, който има право да получава такава пенсия, но общият размер на изплащаната пенсия не превишава 70 % от последната заплата на съдията.

Съдиите имат право на годишен отпуск. Продължителността на годишния отпуск на съдия от първоинстанционен или второинстанционен съд е 49 календарни дни, а на съдия от Върховен съд — 56 календарни дни. Съдиите нямат право на допълнителния отпуск, предвиден в Закона за държавната служба.

Непрофесионални съдии

Непрофесионалните съдии участват в правораздаването на окръжните съдилища само по наказателни дела за престъпления от първа степен. При правораздаването статутът, правата и задълженията на непрофесионалния съдия са същите като тези на професионален съдия. Непрофесионалният съдия може да бъде назначен с мандат до четири години. Той трябва да е дееспособен естонски гражданин на възраст между 25 и 70 години, да е с постоянно местоживеене в Естония, да владее отлично естонски език на напреднало ниво и да се ползва с добра репутация. Непрофесионалният съдия не може да бъде назначаван за повече от два последователни мандата.

За непрофесионален съдия не може да бъде назначавано лице: което е осъждано за престъпление; обявено е в несъстоятелност; което е неподходящо по здравословни причини; което от по-малко от една година е с постоянен адрес (т.е. адресът, въведен в регистъра на населението) в района на органа на местна власт, който предлага лицето като кандидат за непрофесионален съдия; което работи за съдилищата, прокуратурата или Службата за вътрешна сигурност; което работи в армията; което е адвокат, нотариус или съдебен изпълнител; което е член на правителството на страната; което е член на общински или градски съвет; което заема длъжността Президент на републиката; което е член на парламента или областен управител. Лице, което е обвинено в престъпление, не може да бъде назначавано за непрофесионален съдия по време на наказателното производство.

Накратко, ролята на непрофесионалния съдия е да представлява при правораздаването гледната точка на обикновено лице, което разглежда правните процеси по-скоро от хуманна, отколкото от юридическа гледна точка. Съветите на местните власти отговарят за избирането на кандидати за длъжността „непрофесионален съдия“.

Помощник-съдии и съдебни помощници

Помощник-съдията е съдебен служител, който изпълнява задължения, определени от закона. Помощник-съдията е безпристрастен, но трябва да спазва указанията на съдията до степента, определена от закона. Помощник-съдията има право да извършва вписвания в регистрите (напр. в поземления регистър, търговския регистър) и да определя правила за воденето на регистрите, включително разпореждания за налагане на санкции. Помощник-съдиите могат да прилагат ускорено производство по въпроси, свързани със заповед за плащане. Ограниченията за заемане на длъжността съдия се прилагат и за помощник-съдиите.

За помощник-съдия може да бъде назначено всяко лице, което има национално призната магистърска степен по право, равностойна квалификация по смисъла на член 28, параграф 2 от Закона за образованието на Република Естония или равностойна чуждестранна квалификация, владее отлично естонски език на напреднало ниво, ползва се с отлична репутация и е завършило подготвителната служба за помощник-съдия. Лице, което не е преминало подготвителната служба за помощник-съдии, но е завършило подготвителна служба за съдии или е освободено от нея и е издържало изпит за съдии, също може да бъде назначено като помощник-съдия.

За помощник-съдия не може да бъде назначавано лице: което е осъждано за престъпление; на което е отнето правото да упражнява длъжността съдия, нотариус, заклет преводач или съдебен изпълнител; което е било изключено от Естонската адвокатска колегия; което е освободено от държавна длъжност поради дисциплинарно нарушение; което е обявено в несъстоятелност; чиято професионална дейност като одитор е била прекратена, освен ако това е станало по молба на одитора; на което е отнето правото да работи като патентен агент, освен ако това е станало по молба на патентния агент. което е отстранено от длъжността съдия поради непригодност за изпълнение на служебните задължения — за три години след назначаването на поста.

Помощник-съдиите се назначават с открит конкурс.

Изискванията към помощник-съдиите са установени в Връзката отваря нов прозорецЗакона за съдилищата.

Съдебният помощник е служител на съда, който участва самостоятелно или под надзора на съдия, в подготовката и обработването на делата, до степента, предвидена в закона за съдопроизводството. Съдебният помощник може да извършва същите действия и да приема същите решения като помощник-съдията или друг съдебен служител в съответствие със закона за съдопроизводството. Съдебният помощник е независим при изпълнението на служебните си задължения, но трябва да се съобразява с инструкциите, дадени от съдията, в степента, предвидена от закона.

Изискванията за съдебните помощници са същите като тези за помощник-съдиите. Свободна позиция за съдебен помощник се запълва посредством публичен конкурс.

За съдебен помощник не може да бъде назначавано лице: осъждано за умишлено престъпление; осъждано за умишлено престъпление срещу държавата, независимо дали осъдителната присъда е била заличена; лице, на което с влязло в сила съдебно решение е отнето правото да работи като съдебен помощник; което е близък родственик или съпруг/партньор на лице, упражняващо пряк надзор върху съдебен помощник.

Наред със съдебните помощнициPDF(371 Kb)en и помощник-съдиитеPDF(373 Kb)en има и други съдебни служители — директори на съдилищаPDF(367 Kb)en и съдебни секретариPDF(364 Kb)en .

Адвокати

Тази професия обхваща адвокатите и техните сътрудници.

Адвокатите са членове на Естонската адвокатска колегия и дейността им е регламентирана от Закона за адвокатурата. Член на адвокатската колегия може да бъде всяко лице, което отговаря на изискванията, определени в Закона за адвокатурата, и е издържало изпита за адвокат.

Естонската адвокатска колегия е автономно професионално сдружение, създадено с цел да предоставя правни услуги както в частен, така и в обществен интерес и да защитава професионалните права на адвокатите. Адвокатската колегия следи професионалната дейност на своите членове и спазването от тяхна страна на професионалната етика. Тя организира също така текущото професионално обучение на адвокатите, както и предоставянето на държавна правна помощ. Тя осигурява предоставянето на държавна правна помощ чрез своите членове.

Естонската адвокатска колегия упражнява дейността си чрез своите структури. Това са общото събрание, съветът, председателят, одитната комисия, съдът на честта и комисията за оценка на професионалната пригодност.

Адвокатите имат следните правомощия:

  • да представляват и защитават клиенти в съда, както и в досъдебни и други производства в Естония и в чужбина;
  • да събират доказателства;
  • да подбират свободно и да използват законни средства и мерки при предоставянето на правни услуги;
  • да получават от националните и местните власти информацията, която им е необходима за предоставянето на правни услуги, да получават достъп до документи, както и копия и извлечения от тях, освен когато на адвокатите е забранено от закона да получават такава информация и документи;
  • да обработват получените по силата на договор или правен акт лични данни на хора, които не са техни клиенти, включително чувствителни лични данни, без съгласието на тези хора, когато това е необходимо за предоставянето на правните услуги;
  • да заверяват подписите и копията на документи, представяни в съда и пред други официални органи, като част от правните услуги, предоставяни на клиента;
  • да действат в качеството на арбитри или помирители в рамките на процедурата, уредена в Закона за помирението;
  • да осъществяват дейност като синдици, ако са членове на Камарата.

Адвокатските сътрудници имат правомощия като тези на адвокатите в предвидените от закона граници.

Адвокатските сътрудници не могат да действат в качеството на арбитри или помирители в рамките на процедурата, предвидена в Закона за помирението. Те нямат правомощия да представляват или да защитават клиенти във Върховния съд, освен ако законът не предвижда друго. Адвокатските сътрудници не могат да действат в качеството на синдици.

Адвокатският сътрудник може да предоставя правни услуги само под надзора на своя ръководител, който е адвокат.

При предоставянето на правни услуги адвокатът действа независимо и в съответствие със закона, нормативните актове и решенията, приети от органите на Естонската адвокатска колегия, изискванията на професионалната етика, добрите практики, както и по съвест.

Информацията, която се разкрива на адвокат, е поверителна. При изслушването му като свидетел, адвокатите или служителите на Естонската адвокатска колегия или на адвокатска кантора не могат да бъдат разпитвани и от тях не може да се иска да дават обяснения по въпроси, станали им известни в процеса на предоставянето на правни услуги.

Носителите на данни, свързани с предоставянето на правни услуги от адвокат, са неприкосновени.

Изпълнението на професионалните задължения на адвоката не трябва да води до идентифицирането му с клиента или със съдебното дело на клиента.

Адвокатът не може да бъде арестуван, претърсван или задържан под стража по причини, свързани с изпълнението на професионалните му задължения, освен въз основа на съдебно решение на окръжен или градски съд. В адвокатската кантора, чрез която адвокатът предоставя правни услуги, не може да се извършва претърсване на основания, свързани с професионалната дейност на адвоката.

Списък на адвокатите и адвокатските кантори, както и друга полезна информация, можете да намерите на уебсайта на Връзката отваря нов прозорецЕстонската адвокатска колегия. Чрез функцията „Намиране на адвокат“ обаче е възможно да се намери адвокат навсякъде в Европейския съюз.

Бази данни с правна информация

Няма други освен изброените по-горе бази данни.

Юрисконсулти/правни консултанти

В Естония професионалната дейност на юрисконсултите или правните консултанти не е уредена със закон.

Нотариуси

Организация

Всички нотариуси в Естония притежават еднаква компетентност. Професията на нотариуса е уредена в Връзката отваря нов прозорецЗакона за нотариусите. Министерството на правосъдието и Нотариалната камара отговарят за правната уредба и управлението на професионалната дейност на нотариусите. Нотариалната камара е публичноправно юридическо лице, в което членуват всички назначени нотариуси. Задачите, за които тя отговаря, включват контрол на съвестното и правилно изпълнение на професионалната дейност на нотариусите, хармонизиране на професионалните дейности на нотариусите, организиране на обучение за нотариусите, организиране на услуги за кандидати за нотариуси, управление и развиване на електронната информационна система, свързана с нотариусите, оказване на съдействие на министъра на правосъдието по отношение на надзорните дейности, и т.н. Уебсайтът на Връзката отваря нов прозорецНотариалната камара предоставя информация за нотариусите и техните задължения.

Роля и отговорности

Нотариусът заема публичноправна длъжност. Тя или той е оправомощен(а) от държавата да удостоверява по искане на отделни лица факти и събития, които имат правна значимост, и да извършва други нотариални действия, за да гарантира правна сигурност.

Нотариусите трябва да бъдат безпристрастни, заслужаващи доверие и независими при осъществяване на дейността си. Те са задължени да проверяват действителните намерения на страните по дадена сделка и наличието на необходимите обстоятелства за коректното извършване на сделката, както и да разясняват на страните различните начини за осъществяване на сделката и последствията от нея.

По искане на отделни лица нотариусите извършват следните нотариални действия:

  • нотариална заверка (на договори, документи за упълномощаване, завещания) и нотариално удостоверяване на истинността (на копия, подписи, разпечатки и др.);
  • уреждане на въпроси, свързани с наследяване;
  • издаване на удостоверения за изготвянето на нотариални документи, подлежащи на изпълнение в Естония (които следва да бъдат изпълнени в Естония и отговарят на стандартните формуляри съгласно приложение VI към Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1).
  • обезсилване на пълномощни съгласно Закона за нотариалните заверки;
  • обявяване на договори, сключени чрез адвокат, действащ в качеството на помирител, или чрез друг нотариус, за подлежащи на изпълнение;
  • издаване на удостоверения (поставяне на апостил);
  • по искане на отделни юридически лица, представяне на техните годишни финансови отчети в съда, водещ съответния регистър;
  • удостоверяване наличието на сключен брак и постановен развод и подготовка на вписванията за брак и развод;
  • приемане в залог на пари, ценни книжа и документи;
  • осигуряване на достъп до данните, вписани в регистъра на поземлената дирекция, или до документи, пазени в регистъра;
  • подаване на уведомления или заявления по искане на предприятие, получаване на документи или друга информация от стопански административни органи и връчване на административни актове на предприятия;
  • вписване на информация в регистъра по искане на предприятие.

Клиентът трябва да заплати на нотариуса определената от закона такса за тези сделки.

Нотариусите могат да предлагат следните официални услуги:

  • да предоставят правни съвети извън процедурата на удостоверяване;
  • да предоставят съвети по данъчно право и чуждестранно право в рамките на процедура по удостоверяване или извън такава процедура;
  • да предлагат помирение по реда на Закона за помирението;
  • да извършват дейност като арбитър по реда на Гражданския процесуален кодекс;
  • да провеждат търгове, гласувания, лотарии и теглене на жребий и да удостоверяват резултатите от тях;
  • да приемат полагане на клетва и да удостоверяват истинността на клетвени декларации;
  • да препращат уведомления и информация и да издават удостоверения за препращането или невъзможността за препращане на такива уведомления или информация, когато това не съставлява официално задължение, произтичащо от нотариално действие;
  • да приемат в залог пари – с изключение на пари в брой – ценни книжа, документи и други неща, когато това не съставлява нотариално действие или официално задължение, произтичащо от такова действие;
  • да удостоверяват верността на превода на документи от чужд език на естонски до 2020 г. (от 2015 г. само заклетите преводачи имат правото да правят официални преводи от естонски на чужд език, а от 2020 г. само заклетите преводачи ще имат правото да правят официални преводи от чужд език на естонски);
  • да отговарят на молби за разяснения, подадени от предприятия.

Информация за официалните услуги, предлагани от нотариусите, може да бъде намерена на уебсайта на Връзката отваря нов прозорецНотариалната камара. Таксите за нотариалните услуги се договарят между клиента и нотариуса преди предоставянето на услугата.

Други юридически професии

Съдебни изпълнители (Kohtutäiturid)

В Естония професията на съдебните изпълнители е свободна професия: съдебните изпълнители действат от свое име и носят отговорност за действията си. Съдебният изпълнител трябва да бъде безпристрастен и да е достоен за доверие при упражняване на задълженията си. Официалната дейност на съдебните изпълнители е уредена в Връзката отваря нов прозорецЗакона за съдебните изпълнители.

От януари 2010 г. функционира обща професионална организация на съдебните изпълнители и синдиците — Камарата на съдебните изпълнители и синдиците (наричана по-долу „Камарата“). Официалната дейност на съдебните изпълнители, надзорът върху тях, дисциплинарната им отговорност и дейностите им в рамките на професионалните им сдружения са уредени от Закона за съдебните изпълнители. Ролята на Камарата е да развива и насърчава практикуването на свободните юридически професии, включително да разработва добри официални и професионални практики и да контролира спазването им, както и да изготвя препоръки за хармонизиране на професионалните дейности, да организира обучения, да разработва информационни системи и др. Към Камарата действа и съд на честта. Допълнителна информация за дейността на Камарата можете да намерите на нейния Връзката отваря нов прозорецуебсайт.

Професионалните задължения на съдебния изпълнител включват:

1. да осъществява изпълнително производство в съответствие с Процесуалния кодекс за принудителното изпълнение;
2. да връчва документи съгласно разпоредбите на процесуалните кодекси;
3. да описва имоти и да управлява имоти в съответствие с разпоредбите на Закона за наследството;
4. в случаите, предвидени от закона, и по предписаните от закона процедури да провежда търгове, извън рамките на изпълнителното производство, по искане на съд или административен орган.

Таксата на съдебния изпълнител за изпълнението на тези официални задължения е определена в Закона за съдебните изпълнители.

Официалните услуги, предоставяни от съдебния изпълнител, включват:

По искане на дадено лице съдебният изпълнител може да извършва следните действия като професионална услуга:
1) да провежда търгове за продажба на движимо и недвижимо имущество;
2) да връчва документи;
да предоставя правни съвети и да съставя правни документи, ако образованието му/ѝ съответства на изискванията по член 47, алинея 1, параграф 1 от Закона за съдилищата.

Съдебните изпълнители имат правото да откажат да предоставят дадена професионална услуга.

Условията за предоставянето на професионални услуги и процедурата за заплащане на възнаграждението се договарят в писмен вид с лицето, поискало услугата. Договорените условия и възнаграждение следва да са съобразени с добрите професионални практики.

При предоставяне на професионални услуги съдебните изпълнители не могат да упражняват правата, предоставени им от закона във връзка с изпълнението на професионалните им задължения или произтичащи от службата им.

Информация за услугите, предоставяни от съдебните изпълнители, можете да намерите на Връзката отваря нов прозорецуебсайта на Камарата. Предоставянето на официални услуги се договаря писмено с лицето, поискало услугата, преди предоставянето ѝ.

Държавният контрол върху изпълнението на официалните функции на съдебните изпълнители се упражнява от министъра на правосъдието.

Съдебните изпълнители носят отговорност за виновно причинените вреди, настъпили при изпълнение на служебните им функции, включително когато вредата е причинена от техен служител. Ако вземанията за обезщетяване на вреда, причинена от професионалните действия на съдебен изпълнител, не могат да бъдат удовлетворени от имуществото на съдебния изпълнител или от друго лице, носещо отговорност за вредата, или ако такива вземания не могат да бъдат удовлетворени напълно, Камарата носи отговорност за причинените вреди. Държавата носи последна отговорност за действията на съдебните изпълнители. Както Камарата, така и държавата имат право на регресен иск срещу лицето, отговорно за вредата, а държавата има право на регресен иск и срещу Камарата.

Синдици

Синдикът е назначено от съда лице, което по силата на ролята си извършва сделки и други действия, свързани с масата на несъстоятелността, и представлява длъжника в съда по спорове, свързани с масата на несъстоятелността. Основното задължение на синдика е да защитава правата и интересите на всички кредитори и на длъжника и да гарантира провеждането на законосъобразно, незабавно и финансово разумно производство по несъстоятелност. Синдикът изпълнява задълженията си лично. Синдик може да бъде физическо лице, оправомощено от Камарата да извършва дейност като синдик, а също така и лице, което е адвокат, регистриран одитор или съдебен изпълнител. Камарата поддържа списък на синдиците. Той съдържа данни за всички, които имат право да действат в качеството на синдици, и е достъпен за обществеността на уебсайта на камарата. Синдиците, включени в списъка, трябва да гарантират точността на съдържащите се в списъка данни.

Основните задължения на синдика са:

1) да установи вземанията на кредиторите, да управлява масата на несъстоятелността и да организира попълването и продажбата на масата на несъстоятелността и удовлетворяването от нея на вземанията на кредиторите.
2) да определи причините и датата на изпадане в неплатежоспособност на длъжника;
3) да се погрижи при необходимост за продължаването на стопанската дейност на длъжника;
4) да извърши при необходимост ликвидация на длъжника, ако последният е юридическо лице;
5) да предоставя информация на кредиторите и на длъжника в предвидените от закона случаи;
6) да докладва за дейността си на съда, на длъжностното лице, упражняващо надзор, и на комисията по несъстоятелност, както и да им предоставя информация относно производството по несъстоятелност.

Административният надзор върху дейността на синдиците се осъществява от Министерството на правосъдието въз основа на изпратени до него жалби или други данни относно синдика, които дават основание да се смята, че последният не е изпълнил задълженията си. При осъществяването на наблюдение върху дейността на синдик Министерството на правосъдието има право да провери целесъобразността и законосъобразността на професионалната дейност на синдика. Министърът на правосъдието може да предприеме дисциплинарни мерки срещу синдик, който не изпълнява задълженията си, произтичащи от правните актове, които уреждат професионалната дейност на синдиците. Министърът на правосъдието не може да предприема дисциплинарни мерки срещу адвокат, извършващ действия в качеството на синдик. Министърът има право обаче да възбужда производство пред съда на честта към Адвокатската колегия.

Наред с административния контрол, върху дейността на синдиците се упражнява надзор и от комисията по несъстоятелността, общото събрание на кредиторите, съдът и Камарата на съдебните изпълнители и синдиците в границите на тяхната компетентност.

Връзки по темата

Връзката отваря нов прозорецМинистерство на правосъдието

Връзката отваря нов прозорецОрганизация с нестопанска цел „Сдружение на юристите“

Връзката отваря нов прозорецФондация „Бюро за правна помощ“

Връзката отваря нов прозорецАдвокатска колегия на Естония

Връзката отваря нов прозорецПрокуратура

Връзката отваря нов прозорецНотариална камара

Връзката отваря нов прозорецКамара на съдебните изпълнители и синдиците


Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Последна актуализация: 03/08/2017