Затваряне

БЕТА ВЕРСИЯТА НА ПОРТАЛА ВЕЧЕ Е НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ!

Посетете БЕТА версията на Европейския портал за електронно правосъдие и дайте мнение за вашето посещение!

 
 

menu starting dummy link

Page navigation

menu ending dummy link

Искове за издръжка - Полша

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница полски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

СЪДЪРЖАНИЕ

Европейска съдебна мрежа за граждански и търговски въпроси

1 Какво означават на практика понятията „издръжка” и “задължение за издръжка”? Кои лица са задължени да изплащат издръжка на друго лице?

„Задължението за издръжка“ според член 128 от Кодекса за семейството и настойничеството е задължение, което се налага на кръвни роднини по права линия и на братя и сестри, за осигуряване на средства за съществуване (в това число облекло, храна, подслон, отопление и лечение) и, при нужда, средства за отглеждане (включително грижи за физическото и умственото развитие и осигуряване на достъп до образование и култура).

„Издръжката“ представлява подпомагане в парични средства или в натура. Според задължението за издръжка, когато издръжката се отнася до деца, тя включва също така лично участие в тяхното отглеждане и работа в общото домакинство.

„Вземане за издръжка“ е правото на дадено лице да иска изпълнението на задължение за издръжка към него или нея от друго лице.

По правило задължението за издръжка възниква от различни видове семейни отношения. В зависимост от вида на семейното отношение, в полското законодателство се различават следните видове задължения за издръжка:

1. задължение за издръжка между роднини (издръжката за дете е специална форма на това задължение): в случая на роднини, на издръжка имат право само лица с финансови затруднения. Родителите са задължени да плащат издръжка на деца, които все още не могат да се издържат самостоятелно, освен ако доходите от имуществото на детето са достатъчни за покриване на разходите за неговата издръжка и отглеждане. Децата над 18-годишна възраст нямат повече право на издръжка, освен ако желаят да продължат своето образование и резултатите им към дадения момент оправдават този избор или задължението за издръжка се запазва поради здравословното или личното състояние на децата. При това родителите не са задължени да плащат издръжка на деца, които са над 18-годишна възраст и макар да са подготвени за трудовия пазар, започват следване и след това се отнасят небрежно към задълженията си, не постигат задоволителен напредък, не получават положителни оценки и не вземат изпити в рамките на определените срокове и по тези причини не завършат своето образование в рамките на определения за тяхната учебна програма срок.

Ако получаването на издръжка е невъзможно или ако получаването ѝ е свързано с прекомерни трудности, може да бъде наредено на други роднини да плащат издръжка (например бабата и дядото на детето, които са родители на укриващ се длъжник);

2. задължение, възникнало вследствие на осиновяване: ако осиновяването създава връзка единствено между осиновителя и осиновеното лице, задължението за издръжка на осиновителя към осиновеното лице има предимство пред задължението за издръжка на роднините по възходяща линия и братята и сестрите на осиновеното лице към въпросното лице, докато задължението за издръжка на осиновеното лице към неговите или нейните роднини по възходяща линия и братя и сестри е на последно място. В противен случай за осиновеното лице се прилагат правилата, определени в точка 1;

3. задължение между лица, свързани по сватовство (втора майка, втори баща, доведени/заварени деца): право на издръжка имат само лица с финансови затруднения, при условие че, що се отнася до разглежданата ситуация, налагането на задължение за издръжка отговаря на принципите за социално взаимодействие. Според полското законодателство и съдебна практика „финансови затруднения“ означава неспособност за задоволяване на разумните нужди със собствени средства и със собствени усилия;

4. задължение между съпрузи по време на брака: в съответствие с член 27 от Кодекса за семейството и настойничеството членове на семейството могат да предявяват иск за правото на „еднакви условия на живот“ за всички членове на семейството;

5. задължение между съпрузите след прекратяването на брака: ако е установено, че само единият от съпрузите носи вина за разстройството на брака и разводът доведе до съществено влошаване на финансовото състояние на другия съпруг, последният може да поиска неговите разумни потребности да бъдат удовлетворени, дори въпросното лице да няма финансови затруднения. В други случаи съпруг, който има финансови затруднения, може да поиска издръжка от своя бивш съпруг, която да бъде пропорционална на неговите/нейните разумни потребности и доходите и финансовите възможности на бившия съпруг. Задължението за издръжка на съпруг се прекратява, когато въпросният съпруг сключи нов брак. Когато обаче разведен съпруг, за който не е установено, че носи вина за разстройството на брака, е задължен да плаща издръжка, задължението за издръжка също се прекратява пет години след решението за развод, освен ако, по искане на взискателя на издръжката, съдът удължи този петгодишен период поради извънредни обстоятелства;

6. задължение на бащата на дете, което е родено извън брака, към майката на детето: баща, който не е съпруг на майката, трябва, според своето материално положение, да дава своя принос към разходите, свързани с бременността и раждането на детето, и разходите за тримесечна издръжка на майката при раждането на детето. Когато има важни причини, майката може да поиска от бащата да участва в покриването на нейните разходи за издръжка за период, по-дълъг от три месеца.

2 До каква възраст детето има вземане за издръжка? Съществуват ли различни правила относно вземанията за издръжка на ненавършили пълнолетие лица и на възрастни?

Родителите са задължени да плащат издръжка на деца, които още не могат да се издържат самостоятелно. Тъй като децата са задължени да продължат своето образование до 18-годишна възраст, те обикновено имат право на издръжка до навършването на пълнолетие или дори до завършване на магистърска програма или висше професионално образование.

От държавния фонд за издръжка се плащат надбавки на лица, които имат право да ги получават, докато навършат 18-годишна възраст. Тези лица имат право на надбавки до навършване на 25 години, ако продължават своето образование в училища или висши учебни заведения, и за неограничен период от време, ако са освидетелствани като лица с тежки увреждания.

3 Следва ли да сезирам до компетентен орган или съд, за да получа издръжка? Кои са основните елементи на тази процедура?

Да, възможни са следните ситуации:

1. длъжникът на издръжката доброволно изпълнява задължението за издръжка;

2. страните са постигнали споразумение за уреждане на задължението за издръжка;

3. ако длъжникът на издръжката не изпълнява задължението си, искът за издръжка се предявява пред компетентния районен съд (sąd rejonowy) по местожителството на взискателя на издръжката (член 32 от Гражданския процесуален кодекс) или на ответника (член 27, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс) или това искане се предявява пред окръжния съд (sąd okręgowy) по време на производството за допускане на развод или раздяла.

Молбата е освободена от съдебна такса. Тя обаче трябва да отговаря на изискванията за писмени материали по делото, т.е. трябва да включва наименованието на съда, към който е отправена; имената и фамилните имена на страните; техните законни представители и адвокати; тип на писменото изявление като материал по делото; ясно описание на искането; стойността на иска; описание на фактите, на които се базира искането и, при нужда, на които се базира също така компетентността на съда; подписа на страната или нейния законен представител или адвокат (трябва да бъде приложено пълномощно); списък с приложения; местожителството или адресите на управление на страните и техните законни представители и адвокати и описание на искането. Последващите писмени материали по делото трябва да съдържат номера на делото.

4 Може ли да бъде подадена молба от името на роднина (ако да, в каква степен на родство) или дете?

Следните лица могат да подават молба за издръжка от името на лицето, което има право да я получава:

– адвокат (освен професионални адвокати и юрисконсулти, следните лица могат да изпълняват функцията на защитник: родители, съпруг, брат или сестра, роднини по възходяща линия или лица, свързани с взискателя на издръжката чрез осиновяване, както и лицето, което управлява имуществото на взискателя на издръжката),

– представител на местен държавен орган, отговорен за социалното подпомагане (според Закона от 12 март 2004 г. за социалното подпомагане (Държавен вестник (Dziennik Ustaw) от 2004 г., № 64, статия 593), подобни представители са ръководителите на общинските центрове за социално подпомагане или районните центрове за семейно подпомагане),

– представител на социална организация, която предоставя семейно подпомагане (тези организации са посочени в Наредбата на министъра на правосъдието от 10 ноември 2000 г. (Държавен вестник от 2000 г., № 100, статия 1080)),

– прокурор, когато това е необходимо с оглед на върховенството на закона или обществения интерес.

Законните представители действат от името на ненавършили пълнолетие лица, които имат право на издръжка. След навършване на пълнолетие обаче децата трябва да действат от свое собствено име.

Не може да действа от името на взискателя лице, ако е едно от горепосочените лица и съжителства или е в приятелски отношения с взискателя на издръжката.

5 Ако възнамерявам да заведа дело по случая, как мога да разбера кой е компетентният съд?

Според Гражданския процесуален кодекс дела по въпроси, касаещи издръжка, са подсъдни на районните съдилища. Териториалната компетентност се определя според местожителството на взискателя на издръжката или местожителството на ответника. Компетентните съдилища за конкретни общини са посочени в Наредбата на министъра на правосъдието от 25 октомври 2012 г. за определяне на седалищата и компетентността на апелативните, окръжните и районните съдилища (Държавен вестник от 2012 г., статия 1223).

Окръжните съдилища са компетентни по дела за признаването в Полша на решения на съдилища от държави — членки на ЕС, (член 11511, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс), ако решението е издадено преди държавата, в която е произнесено, да бъде обвързана от Хагския протокол от 23 ноември 2007 г. за приложимото право към задължения за издръжка (ОВ L 331, 16.12.2009 г., стр. 17).

Чуждестранни решения, издадени след 18 юни 2011 г. в държави от ЕС, различни от Хърватия, Дания и Обединеното кралство, трябва да бъдат обявени за изпълняеми от районен съд в съответствие с член 115311 от Гражданския процесуален кодекс.

6 В качеството ми на ищец трябва ли да ползвам услугите на посредник, за да заведа дело (напр. адвокат, централен или местен орган и др.)? Ако това не е необходимо, кои са приложимите процедури?

При дела, касаещи издръжка, не е задължително страните да се представляват от адвокат. Страните могат да действат от свое име или чрез професионални посредници.

Вж. точки 7 и 20 за подробна информация относно възможността за служебно назначаване на адвокат, който да действа от името на взискателя на издръжката.

7 Трябва ли да заплатя такси, за да заведа дело? Ако това е така, какъв е техният вероятен размер? Ако моите финансови средства са недостатъчни, мога ли да получа правна помощ за покриване на разходите по процедурата?

Според полското право страната, която иска издръжка и ответникът по дело за намаляване на размера на издръжката, са освободени от съдебни разходи (член 96, параграф 1, алинея 2 от Закона от 28 юли 2005 г. относно съдебните такси по гражданскоправни дела (Държавен вестник от 2005 г., № 167, статия 1398, с измененията)). Тези лица са освободени напълно, което означава, че те не заплащат никакви съдебни разходи, разходи за обжалване или изпълнение.

Освен това страната, която се ползва от освобождаване от съдебни такси, може да подаде молба за правна помощ под формата на служебно назначаване на адвокат. Ако молбата за адвокат бъде уважена, хонорарът на адвоката се покрива от насрещната страна на страната, на която е назначен адвокат. Ако въпросното лице изгуби делото, хонорарът на адвоката е за сметка на държавния бюджет.

В това отношение правата на граждани на държави членки са уредени в Закона от 17 декември 2004 г. относно правото на помощ в гражданскоправни производства, водени в държави — членки на Европейския съюз (Държавен вестник от 2005 г., № 10, статия 67, с измененията). Подробности за посочения закон са включени в предоставената от Полша информация по темата за правната помощ.

8 Jaką formę świadczeń alimentacyjnych może przyznać sąd? W jaki sposób obliczana jest wysokość świadczeń alimentacyjnych? Czy decyzja sądu może zostać skorygowana w celu uwzględnienia zmian kosztów utrzymania lub sytuacji rodzinnej? Jeżeli tak, w jaki sposób (np. za pomocą systemu automatycznej indeksacji)?

Размерът на издръжката зависи от доходите и финансовите възможности на длъжника на издръжката и от разумните нужди на взискателя на издръжката. Разумните нужди на взискателя на издръжката включват всичко, което е необходимо за неговото или нейното съществуване, в смисъл както на материални, така и на нематериални (културни и духовни) потребности. Нуждите на ненавършилите пълнолетие деца включват също така разходите за тяхното отглеждане. При преценка на доходите и финансовите възможности на лицата, които се задължават да плащат издръжка, се взема предвид не доходът, който те действително изкарват, а доходът, който биха могли да изкарват, ако използват в пълна степен своята работоспособност. Това означава, че дори безработно лице, което няма редовни доходи, може да бъде осъдено да плаща издръжка и плащанията подлежат на принудително събиране.

Когато настъпи изменение на обстоятелствата, може да бъде поискана промяна на съдебното решение или на споразумението за издръжка. Всяка от страните в отношенията, свързани с издръжката, може да поиска такава промяна. В зависимост от фактическите обстоятелства, дадена страна може да поиска отмяна на задължението за издръжка или размерът на издръжката да бъде увеличен или намален. Размерът на плащането може да бъде променен, ако разумните нужди на взискателя на издръжката или работоспособността на длъжника на издръжката съответно са станали по-високи или по-ниски.

В Полша няма определен размер на издръжката и тя не се изчислява като фиксиран процент от доходите на длъжника. През 2014 г. брутният размер на минималната работна заплата беше 1 680 PLN (около 400 EUR). През 2013 г. брутният размер на средното месечно възнаграждение беше 3 650 PLN (около 900 EUR). На практика в повечето случаи размерът на издръжката, която присъждат съдилищата, варира от 300 PLN до 1 000 PLN на месец на дете. Сумата на издръжката не подлежи на автоматично индексиране според възрастта на детето или нивото на инфлацията.

9 Как и на кого ще бъде плащана издръжката?

Лицето, което е посочено като длъжник в изпълнително основание, е длъжно да плаща издръжка. По правило издръжка, която е присъдена в Полша, е дължима в полски злоти на законния представител на ненавършило пълнолетие дете (в брой или с банков превод) всеки месец, обикновено до 10-то число на месеца. В случай на забавено плащане в съдебните решения е предвидена законна лихва (в размер на 13 % годишно от 2008 г.) върху просрочената сума (вж. предоставената от Полша информация относно законната лихва).

Следователно, по правило, задължението за издръжка е отговорност единствено на длъжника на издръжката. Ако това лице не плаща доброволно, взискателят на издръжката може да подаде молба до компетентния правоприлагащ орган (обикновено съдебен изпълнител) за образуване на изпълнително производство. Изпълнението може да бъде предприето и служебно, по искане на първоинстанционния съд, който е издал решението за определяне на размера на издръжката. Взискателят на издръжката може да представи изпълнителното основание също така на работното място на длъжника или в институцията, която изплаща пенсията на длъжника и да поиска дължимата издръжка да бъде удържана от сумите, които се плащат на длъжника. Такова искане има задължителна сила за разплащателната агенция.

За изпълнение срещу недвижимото имущество на длъжника е необходима отделна молба.

10 Ако съответното лице (длъжникът) не плаща доброволно, какво действие може да бъде предприето, за да бъде принудено да плаща?

Ако длъжникът на издръжката не изпълнява доброволно задължението за издръжка, той може да бъде принуден да направи това (вж. точка 9).

Освен това съгласно член 209 от Наказателния кодекс системното неизпълнение на задължения за плащане на издръжка е престъпление, което се наказва с глоба, мерки, невключващи лишаване от свобода, или лишаване от свобода до две години.

В член 5, параграф 3, алинея 3 от Закона от 7 септември 2007 г. за съдействие на лицата, имащи право на издръжка (Държавен вестник от 2009 г., № 1, статия 7, с измененията), е предвидено, че компетентният орган може да подаде искане за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на длъжника.

Ако принудителното изпълнение е неуспешно, съдебният изпълнител може да подаде искане за вписването на длъжника в регистъра на несъстоятелните длъжници.

11 Моля, опишете накратко всички ограничения, на които подлежи принудителното изпълнение, по-специално правилата за защита на длъжника и давностните и преклузивните срокове, във Вашата система за принудително изпълнение.

Според член 1083, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс просрочени плащания за издръжка могат да бъдат покрити изцяло чрез запор на банкова сметка.

В съответствие с член 833, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс възнаграждението за трудова заетост може да бъде обект на принудително изпълнение до посочения в Трудовия кодекс размер. По правило 60 % от заплатата може да бъдат запорирани. До три пети от сумите, които се предоставят от държавния бюджет за специални цели, по-специално безвъзмездни средства и подпомагане, също могат да бъдат запорирани (член 831, параграф 1, алинея 2 от Гражданския процесуален кодекс).

Според член 829 от Гражданския процесуален кодекс на принудителното изпълнение не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника:

– домакински принадлежности и облекло за ежедневието, което е от съществено значение за длъжника и зависимите членове на семейството, както и облекло, което е необходимо за извършването на услуги или на професионална дейност,

– инструменти и други предмети, които са необходими на длъжника, за да извършва платена работа, с изключение на моторни превозни средства,

– запаси от храна и горива за отопление, необходими на длъжника и зависимите членове на семейството за период от един месец,

– парични средства, необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство за две седмици,

– вещи, необходими за образованието, лични документи, обзавеждане, предмети, използвани за религиозни практики, и предмети за ежедневна употреба, които могат да бъдат продадени само значително под стойността си, но за длъжника имат значителна стойност при употребата им.

Освен това в член 831 от Гражданския процесуален кодекс е предвидено, че по-специално не могат да бъдат обект на принудително изпълнение до 75 % от плащанията за социално подпомагане по смисъла на Закона за социалното подпомагане от 12 март 2004 г. (Държавен вестник от 2013 г., статия 182, с измененията) и вземанията на длъжника от държавния бюджет или Националния здравен фонд (Narodowy Fundusz Zdrowia) за предоставянето на здравни услуги по смисъла на Закона от 27 август 2004 г. за здравните услуги, финансирани от обществени фондове (Държавен вестник от 2008 г., № 164, статия 1027, с измененията), преди въпросните услуги да са предоставени.

В член 137, параграф 1 от Кодекса за семейството и настойничеството е предвидено, че вземанията за издръжка се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок.

В член 121, параграф 1 от Гражданския кодекс е предвидено, че давностният срок не започва да тече, а ако е започнал да тече, се спира, когато се отнася до искове на деца срещу родители през цялата продължителност на родителската отговорност.

Ако длъжникът подложи на съмнение действителността на задължението за издръжка към навършило пълнолетие дете, съдебният изпълнител може да поиска от ищеца да представи удостоверение в потвърждение на факта, че той или тя продължава своето образование, няма доходи или е подложен/а на медицинско лечение и следователно все още има нужда от финансовата подкрепа на длъжника.

12 Съществува ли организация или орган, която или който би ми помогнал(а) да събера издръжката?

Както беше посочено в точка 4, молба за издръжка може да бъде подадена от името на лицето, което има право да я получава, inter alia, от ръководители на центрове за социално подпомагане, някои социални организации, представители на местни държавни органи, отговарящи за социално подпомагане, а в някои случаи така също от прокурора. Тези субекти могат да окажат съдействие на ищеца, като вземат участие в производство за присъждане на издръжка, което вече е в ход. В такъв случай тяхната роля е да подпомагат лицето, което има право на издръжката, в рамките на съдебното производство.

Окръжните съдилища съдействат на лицата, които имат право на издръжка, при подаване на молби за събиране на издръжка от чужбина.

13 Могат ли организации (държавни или частни) да изплатят авансово цялата издръжка или част от нея вместо длъжника?

В Закона от 7 септември 2007 г. за съдействие на лицата, имащи право на издръжка (Държавен вестник от 2009 г., № 1, статия 7, с измененията), са определени правилата за оказване на съдействие от страна на държавата към лица, имащи право на издръжка, в случаи на неуспешно принудително изпълнение.

Надбавки от фонда за издръжка може да бъдат получени само ако семейните доходи на човек не надвишават 725 PLN (около 170 EUR) на месец. Молбата се подава в компетентната общинска или градска служба по местожителството на лицето, което има право на издръжка.

Авансово плащане на издръжка обаче не се отпуска на лице, което има право на такава издръжка, но живее в институция, която предоставя пълна издръжка (например център за социално подпомагане, заведение за образователни грижи, център за задържане на младежи или център за временно задържане на ненавършили пълнолетие закононарушители); настанено е при приемно семейство; сключило е брак или има дете и има право на семейни помощи.

Посоченият закон е приложим само ако лицето, което има право на издръжката, живее в Полша през периода, когато са присъдени авансови плащания.

За повече информация вж. Връзката отваря нов прозорецhttp://www.mpips.gov.pl/wsparcie-dla-rodzin-z-dziecmi/fundusz-alimentacyjny/swiadczenia-z-funduszu-alimentacyjnego/.

14 Ако се намирам в тази държава членка и местопребиваването на длъжника е в друга държава:

Ако длъжникът е с местожителство в чужбина, а взискателят на издръжката живее в Полша, компетентният окръжен съд по местожителството на взискателя съдейства на въпросното лице да подаде молба за издръжка, като му/ѝ предоставя информация и необходимата помощ за попълване на нужните документи и като проверява дали молбата е редовна от формална гледна точка.

14.1 Мога ли да получа съдействие от страна на орган или частна организация в тази държава членка?

Да.

14.2 Ако това е така, по какъв начин мога да се свържа с този орган или с тази организация?

Част А на молбата, която се подава според Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, се попълва от окръжния съд.

 

Sąd Okręgowy

Adres do korespondencji

Tel ++48

Faks ++48

Poczta elektroniczna

Sąd Okręgowy

w Białymstoku

ul. Marii Skłodowskiej-Curie 1

15-950 Białystok

85 7459220

85 7424640

oz@bialystok.so.gov.pl

Sąd Okręgowy

w Bielsku-Białej

ul. Cieszyńska 10

43-300 Bielsko-Biała

33 4990424

33 4990488

33 4990488

bpokusa@bielsko-biala.so.gov.pl

Sąd Okręgowy

w Bydgoszczy

ul. Wały Jagiellońskie 2

85-128 Bydgoszcz

52 3253155

52 3253255

oz@bydgoszcz.so.gov.pl

Sąd Okręgowy

w Częstochowie

ul. Dąbrowskiego 23/35

42-200 Częstochowa

34 3684425

34 3684427

34 3684708

prezes@czestochowa.so.gov.pl

so.czestochowa@czestochowa.so.gov.pl

Sąd Okręgowy

w Elblągu

pl. Konstytucji 1

82-300 Elbląg

55 6112409

55 6112408

55 6112215

oddzial.administracyjny@elblag.so.gov.pl

 

Sąd Okręgowy

w Gdańsku

ul. Nowe Ogrody 30/34

80-803 Gdańsk

58 3213141

58 3213119

58 3213140

58 3213119

 

section.oz@gdansk.so.gov.pl

Sąd Okręgowy

w Gliwicach

ul. Kościuszki 15

44-100 Gliwice

32 3380052

32 3380102

oz@gliwice.so.gov.pl

 

Sąd Okręgowy

w Gorzowie Wielkopolskim

ul. Mieszka I 33

66-400 Gorzów Wielkopolski

95 7256718

95 7202807

95 7256790

msamolak@gorzow-wlkp.so.gov.pl

Sąd Okręgowy

w Jeleniej Górze

ul. Wojska Polskiego 56

58-500 Jelenia Góra

75 6415113

75 6415113

oz@jelenia-gora.so.gov.pl

Sąd Okręgowy

w Kaliszu

al. Wolności 13

62-800 Kalisz

62 7657700

62 7574936

administracja2@kalisz.so.gov.pl

administracja@kalisz.so.gov.pl

Sąd Okręgowy

w Katowicach

ul. Francuska 38

40-028 Katowice

32 6070183

32 6070498

32 6070184

32 6070211

 

obrot_zagraniczny@katowice.so.gov.pl

Sąd Okręgowy

w Kielcach

ul. Seminaryjska 12 a

25-372 Kielce

41 3402320

41 3402320

41 3402320

41 3402320

oz@kielce.so.gov.pl

 

Sąd Okręgowy

w Koninie

ul. Energetyka 5

62-510 Konin

63 2451443

63 2423022 +172

63 2426569

 

oz@konin.so.gov.pl

administracja@konin.so.gov.pl

Sąd Okręgowy

w Koszalinie

ul. Waryńskiego 7

75-541 Koszalin

94 3428750

94 3428897

administracja@koszalin.so.gov.pl

Sąd Okręgowy

w Krakowie

ul. Przy Rondzie 7

31-547 Kraków

12 6195697

12 6195241

12 6195648

12 6195648

12 6195373

oz@krakow.so.gov.pl

 

Sąd Okręgowy

w Krośnie

ul. Sienkiewicza 12

38-400 Krosno

13 4373671

13 4373673

Obrot.zagr@krosno.so.gov.pl

Sąd Okręgowy

w Legnicy

ul. Złotoryjska 40

59-220 Legnica

76 7225936

76 7225936

76 7225912

oz@legnica.so.gov.pl

 

Sąd Okręgowy

w Lublinie

ul. Krakowskie Przedmieście 43

20-076 Lublin

81 4601004

 

81 4601004

mstec@so.lublin.gov.pl

mzarzeczny@so.lublin.gov.pl

Sąd Okręgowy

w Łomży

ul. Dworna 16

18-400 Łomża

86 2163807

 

86 2166753

sekretariat@lomza.so.gov.pl

Sąd Okręgowy

w Łodzi

pl. Dąbrowskiego 5

90-921 Łódź

42 6778799

42 6778978

oz@lodz.so.gov.pl

Sąd Okręgowy

w Nowym Sączu

ul. Pijarska 3

33-300 Nowy Sącz

18 4482145

 

alimenty@nowy-sacz.so.gov.pl

 

Sąd Okręgowy w Olsztynie

Ul. Dąbrowszczaków 44A 10-001 Olsztyn

89 5216049

89 5216160

oz@olsztyn.so.gov.pl

Sąd Okręgowy

w Opolu

pl. Daszyńskiego 1

45-064 Opole

77 5418134

 

Obrot.zagr@opole.so.gov.pl

Sąd Okręgowy

w Ostrołęce

ul. Gomulickiego 5

07-410 Ostrołęka

29 7650130

 

29 7650181

sekretariat@ostroleka.so.gov.pl

Sąd Okręgowy

w Piotrkowie Trybunalskim

ul. Słowackiego 5

97-300 Piotrków Trybunalski

44 6494121

44 6494159

44 6478919

administracja@piotrkow-tryb.so.gov.pl

biblioteka@piotrkow-tryb.so.gov.pl

Sąd Okręgowy

w Płocku

pl. Narutowicza 4

09-404 Płock

24 2697220

24 2697220

24 2697364

24 2625253

so.plock.oz@plock.so.gov.pl

 

Sąd Okręgowy

w Poznaniu

al. Marcinkowskiego 32

61-745 Poznań

61 8566205

61 8528751

opzagr@poznan.so.gov.pl

Sąd Okręgowy w Przemyślu

ul. Konarskiego 6

37 - 700 Przemyśl

16 6761336

16 6761353

 

m.telega@przemysl.so.gov.pl

Sąd Okręgowy

w Radomiu

ul. Marszałka

J. Piłsudskiego 10

26-600 Radom

48 3680288

 

48 3680287

wizytacje@radom.so.gov.pl

wizytacja@radom.so.gov.pl

Sąd Okręgowy

w Rzeszowie

pl. Śreniawitów 3

35-959 Rzeszów

17 8756394

17 8756349

e.czudec@rzeszow.so.gov.pl

Sąd Okręgowy

w Siedlcach

ul. Sądowa 2

08-110 Siedlce

25 6407846

 

25 6407812

poczta@siedlce.so.gov.pl

 

 

Sąd Okręgowy

w Sieradzu

al. Zwycięstwa 1

98-200 Sieradz

43 8266650

43 8266607

43 8271287

43 8271014

sekretariat@sieradz.so.gov.pl

administracja@sieradz.so.gov.pl

 

Sąd Okręgowy

w Słupsku

ul. Zamenhofa 7

76-200 Słupsk

59 8469422

59 8469424

 

59 8469424

 

rzecznik.prasowy@slupsk.so.gov.pl

poczta@slupsk.so.gov.pl

administracja@slupsk.so.gov.pl

Sąd Okręgowy

w Suwałkach

ul. Waryńskiego 45

16-400 Suwałki

87 5631213

87 5631303

oz@suwalki.so.gov.pl

Sąd Okręgowy

w Szczecinie

ul. Kaszubska 42

70-952 Szczecin

91 4830147

91 4830170

91 4830170

 

91 4830170

91 4830170

91 4830170

 

administracyjny@szczecin.so.gov.pl

Sąd Okręgowy

w Świdnicy

pl. Grunwaldzki 14

58-100 Świdnica

74 8518 287

 

71 8518270

 

sekretarz@swidnica.so.gov.pl

 

Sąd Okręgowy

w Tarnobrzegu

ul. Sienkiewicza 27

39-400 Tarnobrzeg

15 8234880+425

 

rojek@tarnobrzeg.so.gov.pl

Sąd Okręgowy

w Tarnowie

ul. J. Dąbrowskiego 27

33-100 Tarnów

14 6887409

 

sad_okregowy@tarnow.so.gov.pl

Sąd Okręgowy

w Toruniu

ul. Piekary 51

87-100 Toruń

56 6105609

 

oz@so.torun.pl

Sąd Okręgowy

w Warszawie

al. Solidarności 127

00-951 Warszawa

22 6544443

22 6544411

karcz.19wiz@warszawa.gov.pl

a.kowalczyk@warszawa.so.gov.pl

Sąd Okręgowy

Warszawa-Praga w Warszawie

al. Solidarności 127

00-951 Warszawa

22 4404040

22 4401066

oz@warszawapraga.so.gov.pl

Sąd Okręgowy

we Włocławku

ul. Wojska Polskiego 22

87-800 Włocławek

54 4120353

54 4118575

oz@wloclawek.so.gov.pl

 

Sąd Okręgowy

we Wrocławiu

ul. Sądowa 1

50-950 Wrocław

71 3704391

71 3704391

oz@wroclaw.so.gov.pl

 

Sąd Okręgowy

w Zamościu

ul. Akademicka 1

22-400 Zamość

84 6382970

84 6393 359

84 6382970

84 6393359

prezes@zamosc.so.gov.pl

 

Sąd Okręgowy

w Zielonej Górze

pl. Słowiański 1

65-958 Zielona Góra

68 3220221

68 3220193

oz@zielona-gora.so.gov.pl

 

15 Ако се намирам в друга държава и длъжникът се намира в тази държава членка:

15.1 Мога ли да отправя молба пряко до такъв орган или такава частна организация в тази държава членка?

Съгласно член 55 от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, не се изисква молбите да се подават чрез централния орган на държавата по местожителството на ищеца. Молбите могат да бъдат изпращани направо до компетентния полски съд (по този начин формалните изисквания, определени в глави IV и VI от споменатия регламент и в Гражданския процесуален кодекс, са изпълнени).

Данни за предаващите информацията агенции са публикувани на адрес:

Връзката отваря нов прозорецhttp://bip.ms.gov.pl/pl/ministerstwo/wspolpraca-miedzynarodowa/alimenty/.

Предаващите информация агенции на чужди държави, посочени в приложените към споменатия регламент декларации, предоставят на взискателя на издръжката цялата необходима информация, помагат му/ѝ да попълни изискваните документи, проверяват дали молбата на лицето е редовна от формална гледна точка и я предават в чужбина.

15.2 Ако това е така, как мога да се свържа с този орган или с тази организация и какво съдействие мога да получа?

Ако съдът е присъдил издръжка и делото попада в обхвата на приложение на Регламент (ЕО) № 4/2009, ищец с местопребиваване в чужбина може да използва предвидената в споменатия регламент процедура и да се обърне към компетентната предаваща агенция на държавата по неговото или нейното местопребиваване или да подаде молба до компетентния съд за обявяване на изпълняемост на чуждестранно решение (вж. точка 5). Молба за изпълнение може да бъде подадена в офиса на всеки един съдебен изпълнител.

Ако Полша и държавата по местожителство на ищеца са страни по конвенция или двустранно споразумение за признаване и изпълнение на решения по дела за издръжка, такова подпомагане се предоставя в указаната във въпросното споразумение степен. По правило в двустранните споразумения е предвидено подаването на молба направо до полски съд или подаване на молба до такъв съд чрез съд на държавата, която е издала решението. В последния случай молбите се подават чрез централните органи, които най-често са Министерство на правосъдието или органите по Конвенцията от Ню Йорк:

Връзката отваря нов прозорецhttp://treaties.un.org/doc/Publication/MTDSG/Volume%20II/Chapter%20XX/XX-1.en.pdf.

Данни за съдилищата са публикувани на адрес:

Връзката отваря нов прозорецhttp://bip.ms.gov.pl/pl/rejestry-i-ewidencje/lista-sadow-powszechnych/,

Данни за съдебните изпълнители са предоставени на адрес: Връзката отваря нов прозорецhttp://komornik.pl/.

16 Тази държава членка обвързана ли е от Хагския протокол от 2007 г.?

Да, от 18 юни 2011 г.

17 Ако тази държава членка не е обвързана от Хагския протокол от 2007 г., кой ще бъде приложимият закон относно вземането за издръжка съгласно разпоредбите на нейното международно частно право? Кои са съответните разпоредби от международното частно право?

Не е приложимо.

18 Кои са разпоредбите относно достъп до правосъдие при трансгранични случаи съгласно структурата на глава V от Регламента за задълженията за издръжка?

Приложимите правила в Полша са разпоредбите на Закона от 17 декември 2004 г. относно правото на помощ в гражданскоправни производства, водени в държави — членки на Европейския съюз (Държавен вестник от 2005 г., № 10, статия 67, с измененията), и Директива 2003/8/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. за подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове (ОВ L 26/41, 31.1.2003 г., стр. 90), които допълват разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс и на Закона за съдебните такси по граждански дела. Страната, която се надява да получи определена форма на помощ (например назначаване на адвокат, превод на документи, възстановяване на пътни разходи), трябва ясно да уведоми съда за това, като използва формуляр на ЕС (https://e-justice.europa.eu/content_legal_aid_forms-157-pl.do) или полски формуляр (Връзката отваря нов прозорецhttp://ms.gov.pl/pl/dzialalnosc/broszury-i-publikacje/obywatel-w-postepowaniu-cywilnym/).

19 Какви мерки са приети от тази държава членка, за да бъде осигурено изпълнението на дейностите, описани в член 51 от Регламента за задълженията за издръжка?

На 28 април 2011 г.беше приет Закон за изменение на Гражданския процесуален кодекс и други закони (Държавен вестник от 2011 г., № 129, статия 735), според който полският централен орган може да нареди на компетентния орган по отношение на длъжника да направи разследване във връзка с издръжката. Ако длъжникът или участникът не може да бъде открит, от Министерството на правосъдието правят справка в централни и местни регистри и архиви, за да определят компетентния съд или съдебен изпълнител или за да дадат отговор на искане за специални мерки. С оглед да се гарантира осъществяването на дейностите, описани в член 51, понастоящем не се планират промени в законовата уредба относно централния орган, неговото финансиране и персонал.


Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Последна актуализация: 04/10/2016