Затваряне

БЕТА ВЕРСИЯТА НА ПОРТАЛА ВЕЧЕ Е НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ!

Посетете БЕТА версията на Европейския портал за електронно правосъдие и дайте мнение за вашето посещение!

 
 

menu starting dummy link

Page navigation

menu ending dummy link

Искове за издръжка - Словакия

СЪДЪРЖАНИЕ

Европейска съдебна мрежа за граждански и търговски въпроси

1 Какво означават на практика понятията „издръжка” и “задължение за издръжка”? Кои лица са задължени да изплащат издръжка на друго лице?

Издръжката и задълженията за издръжка са уредени със Закон № 36/2005 за семейството и за изменение и допълнение на някои други закони (Закон за семейството). Според Закона за семейството задълженията за издръжка приемат следните форми:

а) задължение за издръжка на родителите към техните деца;

б) задължение за издръжка на децата към техните родители;

в) задължение за издръжка между други роднини;

г) задължение за издръжка между съпрузи;

д) издръжка между бивши съпрузи;

е) помощ, плащана на неомъжена майка за покриване на нейната издръжка и определени разходи.

На теория понятието за издръжка в по-широк смисъл включва семейноправни отношения от имуществен характер със спецификата на имуществените отношения в семейното право. В този случай е особено добре изразена тяхната зависимост от наличието на лични семейноправни отношения.

2 До каква възраст детето има вземане за издръжка? Съществуват ли различни правила относно вземанията за издръжка на ненавършили пълнолетие лица и на възрастни?

Задължението на родителите за издръжка на техните деца е правно задължение, което съществува, докато децата не могат да се издържат самостоятелно. Фактът, че детето е завършило задължителното училищно образование, не означава непременно, че то вече е способно да обезпечава собствените си потребности. Дали задължението на родителите за издръжка на техните деца ще продължи да съществува, зависи от способностите на тяхното дете, неговите възможности и финансово състояние по време на обучението за бъдещата му работа, например като учещ в редовна форма на обучение във висше учебно заведение. Пълнолетието не оказва правни последици върху продължителността на задължението за издръжка. Моментът, в който детето от правна гледна точка „е способно да се издържа самостоятелно“, е различен във всеки отделен случай, като съдът се произнася по същество, взимайки предвид особеностите на всеки конкретен случай. Способността за самостоятелно издържане се тълкува в широк смисъл като способността за самостоятелно покриване на собствените нужди или съответните разходи за живот (т.е. със собствени парични средства). Тази способност трябва да бъде трайна. Не може да се смята, че случайните доходи установяват способността за самостоятелно покриване на собствените нужди.

На практика съдилищата разчитат на факта, че задължението на родителите за издръжка е разтегливо понятие, тъй като кръвните връзки не са ограничени във времето, и следователно това задължение може да бъде възобновено, ако например по-късно децата решат да учат или ако не са приети в университет веднага след завършване на средното образование. Според съдебната практика — като се има предвид настоящия недостиг на работни места за току-що завършили студенти и ученици — последващите допълнителни курсове, които да им дадат възможност да си намерят работа в област, различна от тази, която са изучавали до момента, също може да се приемат за продължаващо професионално обучение на детето.

По-лесно е да се прецени дали задължението за издръжка е отпаднало, когато детето започне да изкарва редовни доходи от трудова заетост, бизнес начинание и т.н. Съдилищата все по-трудно установяват момента, в който детето може самостоятелно да се издържа, предвид положението на трудовия пазар, наличието на много повече форми на обучение и образователни институции, необходимостта да се учат езици, за да може детето да приложи своето обучение на практика, курсове за преквалификация, продължаващо образование, учебни стажове в чужбина, както и необходимостта от по-висока квалификация. Нуждата от някои от тези форми (на продължаващо обучение) може да бъде оправдана, особено ако родителят, който плаща издръжката, разполага със значителни средства. Успоредно с това трябва да се вземат предвид интересите на детето, които отговарят на неговите способности и таланти, за да може то да овладее подходящите умения за бъдеща трудова заетост. Все пак има основания да се иска тези умения да се прилагат своевременно, за да се избегнат прекалени злоупотреби с издръжката от родителите единствено поради нежелание за работа (което се наблюдава например, когато децата умишлено губят работата си).

Възрастовата граница от 18 години е от значение, когато се разглежда от процесуална гледна точка. Съдът може служебно да образува производство за издръжка до навършване на пълнолетие на детето, докато след тази възраст производство може да бъде образувано само с подаването на молба. Молбата, подадена от навършило пълнолетие дете, може да бъде насочена срещу единия родител или срещу двамата родители. В молбата трябва да бъде посочен исканият размер на издръжката и от кой момент да бъде плащана. Съдът трябва да се придържа стриктно в границите на молбата на навършилото пълнолетие дете за адаптиране на издръжката, тъй като в този случай не става дума за производство за полагане на грижи за дете по член 111 и сл. от Кодекса на гражданските охранителни производства.

3 Следва ли да сезирам до компетентен орган или съд, за да получа издръжка? Кои са основните елементи на тази процедура?

Ако правоимащата страна и задължената страна не постигнат съгласие, компетентният районен съд взема решение по задължението за издръжка. Освен в случаи, касаещи задължения на родители за издръжка на техните ненавършили пълнолетие деца, съдът образува производство при подаване на молба от правоимащата страна (ищеца) срещу задължената страна (ответника). Производството за издръжка на ненавършило пълнолетие дете може да бъде образувано служебно от съда (член 23 от Кодекса на гражданските охранителни производства), тъй като в тези случаи съдът има задължение за грижа по отношение на ненавършилото пълнолетие дете.

Всяко лице може самостоятелно да извършва процесуални действия като страна в производството (т.е. има процесуална дееспособност), доколкото е в състояние да придобива права и да поема задължения чрез собствените си действия. Физическите лица, които не са дееспособни да се явяват самостоятелно пред съда (например ненавършили пълнолетие деца), трябва да бъдат представлявани от своя законен представител (член 68 от Кодекса на гражданските искови производства).

Освен законното представителство, в Кодекса на гражданските искови производства и Кодекса на гражданските охранителни производства се прави разграничение също между представителство на страни в производството по силата на пълномощно и представителство по силата на съдебно решение.

Ненавършило пълнолетие дете не може да бъде представлявано от никого от родителите си по въпроси, касаещи правни действия, които биха могли да породят конфликт между интересите на родителите и тези на ненавършилото пълнолетие дете или между интересите на няколко ненавършили пълнолетие деца, представлявани от един и същ родител. В такъв случай съдът назначава т.нар. процесуален настойник/попечител (kolízny opatrovník), който да представлява детето по време на производството или за конкретно правно действие.

4 Може ли да бъде подадена молба от името на роднина (ако да, в каква степен на родство) или дете?

Вж. отговора на въпрос 3.

5 Ако възнамерявам да заведа дело по случая, как мога да разбера кой е компетентният съд?

Териториалната компетентност е определена в член 3 от Кодекса на гражданските охранителни производства. Предметната компетентност на съдилищата е уредена в член 12 от Кодекса на гражданските искови производства. Районните съдилища винаги имат териториална компетентност на първа инстанция. По принцип компетентен е съдът по местожителството на ответника (лицето, срещу което молбата е насочена), т.е. прилага се правилото за териториална компетентност, основана на обикновения съд на ответника. Обикновеният съд, който има компетентност по отношение на ответника, е съдът по местожителството на лицето или, ако даденото лице няма местожителство, съдът по мястото, където лицето пребивава. В Кодекса на гражданските охранителни производства изрично са предвидени специални случаи, когато това правило не се спазва. Компетентен да разгледа молба за издръжка е компетентният съд по местожителство на ненавършилото пълнолетие дете, като местожителството е установено по споразумение между родителите или съгласно съдебно решение, или, където детето пребивава въз основа на други съответни основания (това се нарича изключителна териториална компетентност по член 112, параграф 1 от Кодекса на гражданските охранителни производства).

6 В качеството ми на ищец трябва ли да ползвам услугите на посредник, за да заведа дело (напр. адвокат, централен или местен орган и др.)? Ако това не е необходимо, кои са приложимите процедури?

Вж. отговорите на въпроси 3 и 4.

Ищец (правоимащо лице) с процесуална дееспособност може лично да подаде молба за започване на производство, т.е. без да бъде представляван пред компетентния съд.

В член 127 от Кодекса на гражданските искови производства са посочени общите реквизити, които трябва да съдържа исковата молба: посочване на съда, данните на лицето, което подава молбата, изложение на обстоятелствата, до които се отнася молбата, в какво се състои искането и подпис.

Освен общите реквизити, в исковата молба трябва да бъде включена определена специфична информация съгласно посоченото в членове 25 и 26 от Кодекса на гражданските охранителни производства. В исковата молба за издръжка трябва да бъде указан също така размерът на исканата издръжка и моментът, от който тя да бъде плащана.

Молбите могат да се подават в писмена форма, на хартиен носител или по електронен път. Молба, подадена по електронен път без разрешение съгласно специално законодателство, трябва освен това да бъде изпратена на хартиен носител или по електронен път, които са разрешени съгласно съответното специално законодателство. Молбите по дела за издръжка също могат да се подават устно и да се вписват в протокола.

Молбата, заедно с приложенията, трябва да бъдат подадена в изисквания брой екземпляри, за да може съдът да задържи един оригинален екземпляр и всяка страна да получи по един оригинален екземпляр, в това число приложенията, ако има такива. Ако страната не предостави необходимия брой екземпляри и приложения, съдът прави копия за сметка на страната.

7 Трябва ли да заплатя такси, за да заведа дело? Ако това е така, какъв е техният вероятен размер? Ако моите финансови средства са недостатъчни, мога ли да получа правна помощ за покриване на разходите по процедурата?

Таксите, които се плащат за отделните актове или процесуални действия, са определени в Закон № 71/1992 на Словашкия национален съвет за съдебните такси и таксите за извлечения от регистъра за съдимост. Таксите се начисляват съобразно тарифа на съдебните такси. В този закон са предвидени също така освобождавания от съдебни такси въз основа на личното положение на молителя или на предмета на делото.

Що се отнася до издръжката, следните разпоредби са от значение:

Производствата, свързани със съдебна защита на деца, са сред освободените въз основа на предмета на делото. Това означава, че производствата, свързани с искове за издръжка за ненавършили пълнолетие деца, също са освободени от съдебни такси.

Освобождаване от съдебни такси по критерия за личното положение се прилага за:

  • ищци в производства за присъждане на издръжка, производства за увеличаване на издръжката, както и производства за плащане на лихви по просрочени плащания за издръжка и производства за признаване или обявяване на изпълняемост на чуждестранно решение за издръжка;
  • неомъжени майки в производства за издръжка и за плащане на определени разходи, свързани с бременността и раждането на детето.

В точка 8 от Тарифата на съдебните такси изрично са посочени таксите по производства, свързани с искове за издръжка между съпрузи и искове за издръжка между бивши съпрузи:

Точка 8

а) за молби за издръжка между съпрузи, за издръжка между бивши съпрузи и искове за издръжка между други роднини и за молби за увеличаване на издръжка

2 % от цената на предмета на производството, но не по-малко от 16,50 EUR

б) за молби за намаляване или отмяна на издръжка между съпрузи, на издръжка между бивши съпрузи или искове за издръжка между други роднини

2 % от цената на предмета на производството, не по-малко от 16,50 EUR

Когато в Тарифата на таксите не е предвидена конкретна ставка и случаят не попада нито в категорията за освобождаване по критерия за личното положение, нито в категорията за освобождаване по предмета на делото, тогава се прилагат таксите, предвидени в точка 1 от Тарифата на съдебните такси:

Точка 1

За искова молба, освен ако не е предвидена специална ставка,

а) от цената (плащането) на предмета на производството или от стойността на предмета на спора

6 %, но не по-малко от 16,50 EUR и не повече от 16 596,50 EUR, а по търговски дела — не повече от 33 193,50 EUR

След подаване на молба съдът може да предостави освобождаване от съдебни такси, ако това е оправдано от обстоятелствата на страната (член 254 от Кодекса на гражданските искови производства). Обстоятелствата на страните трябва да бъдат подкрепени с документи с оглед на вземане на решението на съда по молбата.

Механизмът за отпускане на правна помощ и начинът на предоставянето ѝ от Центъра за правна помощ на физически лица, които, поради затруднения, не могат да използват правни услуги с оглед на надлежното упражняване и защита на своите права, както и степента, в която се предоставя правната помощ са уредени в Закон № 327/2005 за предоставянето на правна помощ на лицата в материално затруднение и за изменение и допълнение на Закон № 586/2003 за адвокатурата и за изменение и допълнение на Закон № 455/1991 за търговското лицензиране и занаятчийството (Закон за търговското лицензиране), с измененията, последно изменен със Закон № 8/2005. В горепосочения закон са посочени също така критериите за предоставяне на правна помощ, процедурата, която трябва да се спазва от физическите лица и от компетентните органи в рамките на производството за разглеждане на молби за правна помощ, и организационната схема на предоставянето на правна помощ.

8 Какъв вид издръжка е вероятно да бъде присъдена от съда? Как се изчислява размерът на издръжката? Може ли съдебното решение да бъде преразгледно при промяна в издръжката на живота и семейните обстоятелства? Ако това е така, по какъв начин се извършва преразглеждането (напр. посредством система за автоматично индексиране)?

Конкретният размер на издръжката не е законово уреден в Словакия.

При семейни дела съдът винаги трябва да разглежда всеки случай поотделно, въз основа на конкретните обстоятелства и поради това в закона не е определен конкретен размер на издръжката. Всъщност в областта на семейните въпроси — повече от всяка друга област — един-единствен законодателен акт не би могъл да обхване обстоятелствено и еднозначно цялото разнообразие на живота.

Съгласно член 75, параграф 1 от Закона за семейството, когато определя размера на издръжката, съдът взема предвид основателните нужди на правоимащото лице, както и способностите, възможностите и финансовото положение на задълженото лице. Съдът отчита способностите, възможностите и финансовото положение на задълженото лице също така в случаи, когато то, без основателна причина, напуска прилична трудова дейност или добра работа или се отказва от стабилен източник на доходи. Съдът взема под внимание също така всички неразумни финансови рискове, които задълженото лице предприема.

Що се отнася до издръжката между родители и деца, и двамата родители трябва да участват в издръжката на своите деца според своите способности, възможности и финансово положение. Детето има право на същите условия на живот като на своя родител. При определяне размера на издръжката, която следва да бъде плащана, съдът взема предвид кой родител непосредствено се грижи за детето и до каква степен. Когато родителите съвместно упражняват родителските права по отношение на ненавършило пълнолетие дете, при определянето на размера на издръжката съдът взема предвид също така времето, което детето прекарва с всеки от родителите, или, в случай че детето живее при редуващо се пребиваване и при двамата родители, съдът може да не присъжда издръжка.

В член 62, параграф 3 от Закона за семейството е определена минимална издръжка (понастоящем 27,13 EUR): независимо от способностите, възможностите и финансовото положение, всеки родител е задължен да покрива минималното задължение за издръжка, което е 30 % от жизнения минимум за зависимо ненавършило пълнолетие дете или зависимо дете съгласно определеното в съответния закон.

Съгласно член 78 от Закона за семейството споразуменията и съдебните решения по отношение на искове за издръжка могат да бъдат преразглеждани, ако обстоятелствата се променят. Освен издръжката за ненавършило пълнолетие дете (вж. член 121 от Кодекса на гражданските охранителни производства), решенията за издръжка могат да бъдат променяни или отменяни само с молба. Ако издръжката на ненавършило пълнолетие дете бъде отменена или намалена със задна дата за определен минал период, изразходваната издръжка не се възстановява. Когато обстоятелствата се променят, винаги се вземат предвид разходите за издръжка на живота.

9 Как и на кого ще бъде плащана издръжката?

Издръжката обикновено се плаща от задължената страна (длъжник) на правоимащата страна (кредитор).

Съгласно член 76 от Закона за семейството издръжката се плаща на редовни, периодични вноски, дължими един месец предварително. Насрещни вземания могат да бъдат прихващани срещу вземанията за издръжка само по споразумение. Не се допуска прихващане срещу вземания за издръжка на ненавършили пълнолетие деца. Ако задълженото лице просрочи плащането на присъдена от съда издръжка, съгласно гражданскоправните разпоредби правоимащото лице има право да изиска плащането на лихви върху просрочената сума. Всяко плащане за издръжка първо се отнася за покриване на главницата и след това, само ако главницата е напълно погасена, се отнася за покриване на лихви за забава.

Що се отнася до издръжката за ненавършили пълнолетие деца, съдилищата имат установена съдебна практика да изискват от родителя, който не упражнява родителските права, да плаща издръжка на родителя, който лично се грижи за детето, и да прави това до определено число всеки месец.

10 Ако съответното лице (длъжникът) не плаща доброволно, какво действие може да бъде предприето, за да бъде принудено да плаща?

За принудителното изпълнение на плащания за издръжка се използват съдебни изпълнители. Изпълнително производството се образува по молба за принудително изпълнение. Процедурата е уредена в Закон № 233/1995 на Националния съвет на Република Словакия за съдебните изпълнители и дейностите по изпълнение (Кодекс за изпълнението) и за изменение и допълнение на някои други закони, с измененията. Най-често задълженията за издръжка се събират чрез запор върху доходите или други приходи на задълженото лице. Ако е издадено изпълнително основание, налагащо задължението за плащането на определена парична сума, освен запорът върху доходите или други приходи съществуват и други възможности за събиране на просрочените издръжки: запор върху вземания на длъжника, продажба на движимо имущество, продажба на ценни книжа, продажба на недвижимо имущество, продажба на търговско предприятие или заповед за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. Последната спомената възможност е особено важна в контекста на събирането на вземания за издръжка. Съдебният изпълнител може да разпореди временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на лице, което не изпълнява съдебно решение за издръжка. Съдебният изпълнител връчва и на компетентния полицейски орган изпълнително основание за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. След като отпаднат основанията за принудително изпълнение, съдебният изпълнител незабавно издава заповед за връщане на свидетелството за управление на МПС.

11 Моля, опишете накратко всички ограничения, на които подлежи принудителното изпълнение, по-специално правилата за защита на длъжника и давностните и преклузивните срокове, във Вашата система за принудително изпълнение.

В член 77 от Закона за семейството е предвидено, че няма давностен срок за събиране на вземанията за издръжка. Издръжката обаче може да бъде присъдена само от датата, на която е открито съдебното производство. Издръжка за ненавършило пълнолетие дете може да бъде присъдена най-много за три години назад, считано от датата на започване на производството, като трябва да са налице основания, заслужаващи специално внимание. Правото на отделни периодични плащания за издръжка се погасява по давност.

В член 101 от Гражданския кодекс (Закон № 40/1964) са определени давностните срокове, както следва:

(1) Когато дадено право е предоставено с окончателно решение на съд или друг орган, то се погасява десет години след датата, на която решението е трябвало да бъде изпълнено. Когато длъжникът е признал правото в писмена форма както по основание, така и по размер, то се погасява десет години след датата на признаването му; ако обаче при признаването на правото е определен срок за изпълнение, давността започва да тече от изтичането на този срок.

(2) Същият давностен срок се прилага за отделните вноски, плащането на които е разсрочено в решението или при признаването на правото; давностният срок на всяка вноска започва да тече от датата на падежа ѝ. Ако поради неплащане на една от вноските целият дълг стане изискуем, десетгодишната давност започва да тече от датата на неплатената вноска.

(3) Лихвите и периодичните плащания се погасяват с тригодишна давност; ако обаче те са определени с окончателно решение или са признати в писмена форма, този давностен срок се прилага само по отношение на лихвите и периодичните плащания, падежът на които настъпи, след като решението стане окончателно, или след признаването им.

12 Съществува ли организация или орган, която или който би ми помогнал(а) да събера издръжката?

Няма специален орган, който да предоставя „съдействие“ или помощ за събиране на вземания за издръжка по национални дела.

При дела с трансграничен елемент помощ може да окаже Центърът за международноправна защита на деца и младежи (Centrum pre medzinárodnoprávnu ochranu detí a mládeže). Центърът съдейства за събиране на вземанията за издръжка по дела, когато задълженото за плащането на издръжка за дете лице живее в чужбина, а правоимащото лице живее в Словакия, или обратно, т.е. когато правоимащото лице живее в чужбина и събира вземания за издръжка от задължено лице с обичайно местожителство в Словакия.

13 Могат ли организации (държавни или частни) да изплатят авансово цялата издръжка или част от нея вместо длъжника?

В Закон № 201/2008 за временната издръжка и за изменение и допълнение на Закон № 36/2005 за семейството и за изменение и допълнение на някои закони, по смисъла на Решение № 615/2006 на Конституционния съд на Република Словакия (Ústavný súd), е предвиден механизъм, посредством който държавата (Службата по труда, социалните въпроси и семейството — úrad práce, sociálnych vecí a rodiny) може авансово да предоставя временна издръжка на правоимащите лица. Временната издръжка се предоставя за издръжка на зависимо дете, когато задълженото лице не плаща съгласно постановеното в окончателно съдебно решение или одобрена от съда спогодба.

13 Ако се намирам в тази държава членка и местопребиваването на длъжника е в друга държава:

13.1 Мога ли да получа съдействие от страна на орган или частна организация в тази държава членка?

Да.

13.2 Ако това е така, по какъв начин мога да се свържа с този орган или с тази организация?

Центърът за международноправна защита на деца и младежи е създаден от словашкото Министерство на труда, социалните въпроси и семейството, което го ръководи пряко като финансирана от държавата организация, предоставяща правна защита на деца и младежи по дела с транграничен елемент. Центърът обхваща цялата територия на Словакия и функционира от 1 февруари 1993 г.

Според Закон № 195/1998 за социалното подпомагане, с измененията, Центърът е определен за държавен орган за социално подпомагане, считано от 1 юли 1998 г.

Данни за контакт/адрес:

Špitálska 8, P. O. BOX 57, 814 99 Bratislava,

Електронна поща: Връзката отваря нов прозорецcipc@cipc.gov.sk, Връзката отваря нов прозорецinfo@cipc.gov.sk,

Тел.: +421 2 2046 3208, +421 2 2046 3248,

Факс: + 421 2 2046 3258, 24-часова телефонна линия (само за спешни случаи) + 421 915 405 954.

Центърът е централен орган за Република Словакия съгласно Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка (Регламент относно задълженията за издръжка), и съгласно Хагската конвенция от 2007 г. за международно събиране на издръжки за деца и други членове на семейството.

14 Ако се намирам в друга държава и длъжникът се намира в тази държава членка:

14.1 Мога ли да отправя молба пряко до такъв орган или такава частна организация в тази държава членка?

Молба от чужбина не може да се подава направо до Центъра. Лице с местожителство в друга държава, което желае плащане за издръжка, трябва да се свърже с компетентните органи във въпросната държава, които тогава предават искането на словашкия център.

14.2 Ако това е така, как мога да се свържа с този орган или с тази организация и какво съдействие мога да получа?

----

15 Тази държава членка обвързана ли е от Хагския протокол от 2007 г.?

Република Словакия е обвързана от Хагския протокол от 23 ноември 2007 г. за приложимото право към задълженията за издръжка.

16 Ако тази държава членка не е обвързана от Хагския протокол от 2007 г., кой ще бъде приложимият закон относно вземането за издръжка съгласно разпоредбите на нейното международно частно право? Кои са съответните разпоредби от международното частно право?

----

17 Кои са разпоредбите относно достъп до правосъдие при трансгранични случаи съгласно структурата на глава V от Регламента за задълженията за издръжка?

Що се отнася до презгранични дела за издръжка, предоставянето на правна помощ зависи от прилагането на член 44, параграф 3 от Регламента относно задълженията за издръжка. Централният орган за Словакия е Центърът за международноправна защита на деца и младежи. Той предоставя услугите си безплатно, което позволява на страните в производства по общия ред за определяне или промяна на задължения за издръжка в Словакия да водят тези производства, без да имат нужда от правна помощ.

Когато производството не може да бъде проведено без правна помощ, тя се предоставя безплатно на лица на възраст под 21 години в съответствие с член 46 от Регламента. Тази правна помощ се предоставя от Центъра за правна помощ в съответствие със Закон № 327/2005 за предоставянето на правна помощ на лицата в материално затруднение (Закона за правната помощ), с измененията.

Когато не се прилага член 46 от Регламента, правната помощ се предоставя безплатно в съответствие със Закона за правната помощ на молители, които отговарят на критериите, предвидени в него.

Молителите, които не отговарят на критериите, трябва да заплатят съдебните такси в съответствие със Закон № 71/1992 за съдебните такси и таксите за извлечения от регистъра за съдимост. Производствата по дела, свързани със задължение за взаимна издръжка между родители и деца, са освободени от съдебните такси по този закон. Ищците в производства, в които издръжката трябва да се определи или нейният размер да се увеличи, също са лично освободени от плащането на съдебните такси. Освен това всяка страна понася собствените си съдебни разноски и тези на своите представители. Общите разноски се заплащат от страните пропорционално на тяхното участие в делото и в производството. В случай на издръжка за пълнолетно лице, съдът присъжда на спечелилия делото разноските, необходими за ефективното изпълнение или защита на правото срещу загубилата страна.

18 Какви мерки са приети от тази държава членка, за да бъде осигурено изпълнението на дейностите, описани в член 51 от Регламента за задълженията за издръжка?

Централният орган по смисъла на член 49, параграф 1 от Регламента относно задълженията за издръжка е Центърът за международноправна защита на деца и младежи, който беше създаден на 1 февруари 1993 г. Тъй като Центърът вече действаше като предаващ и получаващ орган за събирането на издръжка съгласно международните споразумения (по-специално Конвенцията за събирането на издръжка в чужбина от 20 юни 1956 г.), преди Регламентът относно задълженията за издръжка да започне да се прилага, нямаше нужда да се предприемат специални мерки във връзка със задачите на централния орган, предвидени в член 51 от посочения регламент. При влизането в сила на Регламента относно задълженията за издръжка Центърът трябваше да направи само някои незначителни организационни промени по отношение на персонала.


Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Държавите от ЕС, отговарящи за съдържанието на националните страници, са в процес на актуализация на част от съдържанието на този уебсайт предвид оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз. Ако на уебсайта има съдържание, което все още не отразява оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза, това не е умишлено и ще бъде коригирано в бъдеще.

Последна актуализация: 27/05/2020