Затваряне

БЕТА ВЕРСИЯТА НА ПОРТАЛА ВЕЧЕ Е НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ!

Посетете БЕТА версията на Европейския портал за електронно правосъдие и дайте мнение за вашето посещение!

 
 

Навигационна пътека

menu starting dummy link

Page navigation

menu ending dummy link

Право на държавите-членки - Румъния

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница румънски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Настоящата страница осигурява информация за румънската правна система и преглед на правото на Румъния.


Източници на правото

Източници на правото в Румъния са:

  • Конституцията на Румъния;
  • Закони, приети от парламента (конституционни закони, основни закони и обикновени закони);
  • Укази на президента на Румъния;
  • Правителствени нормативни актове (наредби, извънредни наредби, решения);
  • Нормативни актове, издадени от централната държавна администрация (министерски наредби, инструкции и разпоредби);
  • Нормативни актове, издадени от местната държавна администрация (Окръжен съвет, Местен съвет, Генерален съвет на Букурещ);
  • Законодателство на ЕС (регламенти, директиви);
  • Международни договори, по които Румъния е страна.

Видове правни инструменти — описание

Правната рамка на Румъния включва следните правни инструменти:

  • Конституцията е върховният закон на Румъния Тя регламентира структурата на Румъния като национална, единна и неделима държава, връзките между изпълнителната, законодателната и съдебната власт, както и между държавните органи, гражданите и юридическите лица.
  • Конституционните закони произтичат от органа с учредителни правомощия — т.е. от учредителното събрание, избрано и свикано за тази цел.
  • Основните закони регламентират сфери от голямо значение за държавата като например държавните граници, румънското гражданство, държавния герб и държавния печат, правната уредба на собствеността и на наследяването, организацията и провеждането на референдуми, престъпленията, присъдите и правилата за излежаване на наказания, организацията и функционирането на Висшия съдебен съвет, на съдилищата, на прокуратурата и на Сметната палата, правата на лицата, които са претърпели вреди от публичен орган, националната отбрана, организацията на държавните органи, политическите партии.
  • Обикновените закони регламентират всички други области, които не са обхванати от основния закон.
  • В специални случаи (разпускане на парламента) някои сфери, определени от парламента, могат да бъдат регламентирани от правителствени наредби. Такива наредби се издават въз основа на специален акт на овластяване, в рамките и при условията, определени от този акт. В извънредни ситуации правителството може да издава извънредни наредби във всяка област, ако сметне това за необходимо.
  • Правителствените решения определят начина, по който законите следва да се прилагат ефективно, и други разнообразни организационни аспекти на тяхното прилагане.
  • Нормативните актове, издадени от централната държавна администрация (наредби и инструкции), се издават само въз основа и с цел прилагане на законите, правителствените решения и правителствените наредби.
  • Актовете на автономни административни органи
  • Нормативни актове, издадени от местната държавна администрация (Окръжен съвет, Местен съвет, Генерален съвет на Букурещ), регламентират областите, които попадат в рамките на компетентност на органите на местното управление.

Други източници на правото

  • Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и съдебната практика на съдилищата на ЕС.
  • Докато националната съдебна практика не е източник на правото, решенията на Висшия касационен съд, които гарантират еднакво тълкуване на определени законови разпоредби, без съмнение представляват вторични източници на правото. В допълнение решенията на Конституционния съд, които имат действие erga omnes, а не inter partes litigantes, могат да се разглеждат като вторични източници на правото.
  • В съответствие с член 1 от Закон № 287/2009 относно Гражданския кодекс източници на гражданското право могат да бъдат законодателството, правните обичаи и общите принципи на правото. Под правни обичаи се разбират традицията (обичаите) и професионалните практики.
  • Разпоредбите, посочени по-горе, установяват следните правила за прилагане на правни обичаи като източник на правото:
  • правните обичаи се прилагат за случаите, които не са законово уредени. Когато не съществуват правни обичаи, се прилагат правните разпоредби за подобни ситуации, а когато няма такива разпоредби, се прилагат общите принципи на правото.
  • по въпроси, регламентирани със закон правните обичаи се прилагат само когато законът изрично препраща към тях .
  • само правни обичаи, които са в съответствие с обществения ред и добрите нрави, могат да бъдат признати за източници на правото.
  • заинтересованата страна трябва да докаже съществуването на правните обичаи и тяхното съдържание. Приема се, че правни обичаи, публикувани в сборници, съставени от органи или организации, компетентни в съответната област, съществуват до доказване на противното.

Йерархия на правните норми

Йерархията на правните норми на Румъния е следната:

  • Конституцията на Румъния и конституционните закони са на първо място в йерархията на правните норми. Всички други законодателни инструменти и норми трябва да бъдат в съответствие с нея.
  • Основните закони са на второ място в правната йерархия. Парламентът приема основните закони с квалифицирано мнозинство.
  • Обикновените закони са третата категория правни норми. Парламентът приема обикновени закони с обикновено мнозинство. Обикновеният закон не може да изменя или променя основните закони или Конституцията.
  • Правителствените наредби са четвъртата категория правни норми.
  • Правителствените решения са петата категория правни норми в правната йерархия;
  • Нормативните актове, издадени от централната държавна администрация и от автономните административни органи, са шестата категория правни норми в правната йерархия.
  • Нормативните актове, издадени от органи на местната държавна администрация (Окръжен съвет, Местен съвет, Генерален съвет на Букурещ), заемат последното място в йерархията на правните норми.

Институционална рамка

Институции, компетентни да приемат правни норми

Според Конституцията държавата е основана на конституционнодемократичните принципи на разделение на властите (законодателна, изпълнителна и съдебна) и взаимен контрол и баланс между властите.

Властта е разделена и се упражнява от парламента, правителството и съдебните органи. Конституционният съд, Омбудсманът на Румъния, Сметната палата и Законодателният съвет също гарантират баланс на властта между публичните органи и гражданите.

Парламентът е върховният представителен орган на гражданите и е единственият законодателен орган в държавата. Съставен е от Връзката отваря нов прозорецКамарата на депутатите и Връзката отваря нов прозорецСената. По принцип законодателната власт е изключително право на парламента, но в определени случаи той споделя тази функция с изпълнителната власт (правителството) и електората (гражданите).

Връзката отваря нов прозорецПравителството може да издава наредби въз основа на специфичен закон за оправомощаване, приет от парламента. При изключителни извънредни обстоятелства, към които трябва да се подходи със спешни действия, правителството може да издава и извънредни наредби.

Законодателен процес

Законодателният процес се състои от три етапа:

1. Правителственият етап или предпарламентарният етап включва:

  • разработването и приемането на проект на законодателен акт на правителствено ниво;
  • предоставянето на проекта на законодателен акт за обществена консултация при условията, предвидени в закона;
  • получаване на положително становище от страна на Законодателния съвет, на междуведомствено ниво и от страна на други институции, компетентни да предоставят становище;
  • приемането на правителствено равнище на проекта на законодателния акт.

2. Парламентарният етап включва:

  • предаването на проекта на законодателен акт на една от камарите на парламента (Камарата на депутатите или Сената като първа камара) в зависимост от компетенциите, установени от Конституцията на Румъния;
  • обсъждане и приемане на доклада/становището по проекта на законодателен акт в постоянните парламентарни комисии (в някои ситуации могат да бъдат сформирани специализирани комисии);
  • на пленарната сесия първата камара се произнася по проектите на законодателни актове и свързаните с тях законодателни предложения. Първата камара разполага с 45 дни, за да се произнесе по проектите на законодателни актове и законодателни предложения, считано от датата, на която те са представени пред постоянното бюро на Парламента.
  • В случай на кодекси или други особено сложни закони крайният срок е 60 дни от датата, на която те са представени на постоянното бюро.
  • За извънредни наредби на правителството крайният срок е 30 дни.
  • В случай че крайният срок не е спазен, проектът на законодателен акт или законодателно предложение се счита за приет и се изпраща на Камарата на депутатите, която взема окончателното решение.

След това проектите на законодателни актове/законодателни предложения се гласуват (приемат или отхвърлят) и се изпращат на камарата за вземане на решения (Камарата на депутатите или Сената), която приема окончателната версия на законодателния акт.

3. Следпарламентарният етап се отнася до:

  • контрола върху конституционността на закона (контрол a priori) (Конституционният съд потвърждава съответствието на закона с Конституцията). Тази проверка може да се извърши по искане на Президента на Румъния, председателя на една от камарите, правителството, Висшият касационен съд, Омбудсмана на Румъния или на най-малко 50 депутата или най-малко 25 сенатора. Тя може да бъде извършена и служебно.
  • Накрая законът се обнародва от президента в рамките на 20 дни след неговото приемане. Ако президентът поиска преразглеждане на закона (такова искане може да се отправи само еднократно) или проверка на неговата конституционност, законът трябва да бъде обнародван в рамките на 10 дни след приемането му, след като е бил преразгледан, или след получаване на потвърждение за неговото съответствие с Конституцията от Конституционния съд.
  • Законът влиза в сила в рамките на три дни след публикуването му в Държавния вестник на Румъния, част І, или на по-късна дата, посочена в закона.

Бази данни с правна информация

Връзката отваря нов прозорецРумънска база данни с правна информация, проектирана, администрирана и актуализирана от Законодателния съвет, осигурява безплатен обществен достъп до румънското законодателство.

Това е онлайн версията на Repertoriul legislației României® — официалният регистър на румънското законодателство, който осигурява точна и вярна информация относно състоянието на законодателството в различни моменти във времето.

Базата данни обхваща периода от 1864 г. до настоящия момент.

Данните могат да бъдат достъпни, като се използват следните критерии:

  • категория/тип законодателен акт;
  • номер;
  • година (период) на публикуване;
  • интервал на публикуване;
  • официално издание (тип, номер, година);
  • ключови думи в заглавието;
  • статус на акта (в сила, вече не е в сила);
  • други критерии (законодателен, индивидуален/публикуван, непубликуван).

В интранет мрежата на Законодателния съвет се поддържа база данни, актуализирана с подробна правна информация, необходима за конкретната дейност по одобряване на проектите на законодателни актове или за предоставяне на информация за използване в законодателния процес.

Друга Връзката отваря нов прозорецбаза данни с правна информация (макар и организирана по различен начин) може да се достигне от уебсайта на Връзката отваря нов прозорецКамарата на депутатите (една от камарите на парламента). Търсенето може да бъде въз основа на:

  • тип нормативен акт;
  • номер;
  • дата:
  • държавен орган, издал нормативния акт;
  • дата на публикуване и ключовите думи (както в заглавието, така и в основния текст на акта).

Достъпът до базата данни безплатен ли е?

Да, достъпът до базата данни е безплатен.


Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Последна актуализация: 20/03/2014