Процедури за „заповед за плащане“ - Словакия

СЪДЪРЖАНИЕ

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

1.1 Приложно поле на производството

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Заповедта за плащане се отнася към така наречените съкратени съдебни процедури. Процедурата се урежда в член 265 и сл. от Закон №160/2015, Граждански процесуален кодекс (zákon č. 160/2015 Z.z. Civilný sporový poriadok) (наричан по-нататък „ГПК“).

Заповед за плащане може да бъде издадена, ако даден ищец се опитва да упражни правото си на плащане на парична сума въз основа на твърдените от ищеца факти, по отношение на които съдът няма съмнения, и по-специално ако тези факти са документирани с писмени доказателства. Решение относно дадено вземане може да бъде постановено под формата на заповед за плащане, издадена без да се изисква изявление от страна на ответника и без да се разпорежда провеждането на съдебно заседание. Съгласно решението ответникът трябва да плати паричната сума или част от нея и да поеме разноските по процедурата в 15-дневен срок от връчването, или да подаде възражение в рамките на същия срок. За целите на производството за заповед за плащане е необходимо да се приеме, че изявлението относно разноските по производството има силата на решение.

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

Не, не съществува.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Използването на процедурата е факултативно, като целта е въпросът да се разгледа по ефикасен и икономически ефективен начин. Издаването на заповед за плащане не зависи от изричното искане на ищеца; съдът може да издаде заповед за плащане дори и ако ищецът поиска от съда да отсъди чрез постановяването на съдебно решение.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

Ако заповед за плащане се връчва в чужбина, това вече представлява европейска заповед за плащане. Молбата за издаване на европейска заповед за плащане се подава с формуляр A съгласно Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане.

1.2 Компетентен съд

Съдът, компетентен в първоинстанционното производство, е районният съд. Производството се образува в съда, който разполага с материална и местна компетентност.

1.3 Изисквания за форма

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Използването на формуляр в тези производства не е задължително, но ако заедно с молбата си за образуване на производство ищецът представи заповед за плащане на формуляр, публикуван на уебсайта на Министерството на правосъдието на Словашката република (Ministerstvo spravodlivosti Slovenskej republiky) Връзката отваря нов прозорецhttp://www.justice.gov.sk/, тогава, при условие че са изпълнени задължителните условия за издаване на заповед за плащане и са платени съдебните такси, съдът ще издаде заповед за плащане в срок от 10 работни дни от деня, в който са изпълнени условията.

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

В тези производства не се изисква представителството от адвокат.

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

Това са съкратени производства, при които делото се основава само на твърдените от ищеца факти. Ето защо е необходимо фактите, на които се основава претендираното от ищеца право, да бъдат достатъчно документирани, докато желаните резултати трябва да бъдат допустими съгласно обективното право.

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

Вземането трябва да бъде документирано, например чрез договор. Във всички случаи към исковете трябва да бъде приложено и доказателство в подкрепа на вземането.

1.4 Отхвърляне на молбата

Ако съдът не издаде заповед за плащане, се следва процедурата, определена в раздел 168, параграф 1 от ГПК, т.е. същата процедура както при всеки друг вид спор.

Ако се предявява иск за плащане на парична сума въз основа на потребителски договор и ответникът е потребител, съдът няма да издаде заповед за плащане, в случай че договорът или други договорни документи съдържат неприемливи условия (член 299, параграф 2 от ГПК).

1.5 Обжалване

Средството за правна защита в производства, оспорващи издаването на заповед за плащане, е подаването на възражение. Жалба може да бъде подадена, когато се търси средство за правна защита само срещу решение, отнасящо се до разноските по процедурата. Съдът постановява решението незабавно, т.е. в закрито съдебно заседание.

1.6 Възражение

Възражение, използвано като средство за правна защита, трябва да бъде подадено в 15-дневен срок от връчването му в съда, който го е издал. То трябва да бъде обосновано. Съдебна такса се плаща за подаване на възражение, използвано като средство за правна защита.

1.7 Последици от възражението

Веднага щом дори един ответник подаде възражение в рамките на определения срок в съответната юрисдикция, заповедта за плащане се отменя и съдът насрочва съдебно заседание.

1.8 Последици от липсата на възражение

Заповедта за плащане влиза в сила при изтичане на срока за подаване на възражение.

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

Заповедта за плащане трябва да придобие правно действие — върху нея трябва да е положен печат за валидност и привеждане в изпълнение, който се поставя от съда, издал заповедта за плащане. Впоследствие трябва да бъде подадена молба за изпълнение.

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Ако възражението не е подадено в законоустановения срок за търсене на средство за правна защита срещу заповед за плащане, заповедта има същата сила като подлежащо на принудително изпълнение съдебно решение. Извънредна жалба може да бъде подадена за оспорване на подлежащо на принудително изпълнение решение по смисъла на ГПК, но само при условие че са изпълнени всички законоустановени изисквания. Възможността за подаване на извънредна жалба зависи от обстоятелствата и фактите по всяко дело.


Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Последна актуализация: 14/01/2019