Европейска заповед за плащане

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

Молбите за издаване на европейска заповед за плащане се разглеждат в съответствие с правилата, определени в глава XXIII от Гражданския процесуален кодекс на Република Литва (Lietuvos Respubklikos civilinio proceso kodeksas), при спазване на предвидените там изключения.

1.1 Приложно поле на производството

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Процедурата, определена в глава XXIII от Гражданския процесуален кодекс на Република Литва, се прилага в случаите, свързани с молба от взискателя, отнасяща се до парични вземания (произтичащи от договор, закононарушение, трудови правоотношения, присъждане на издръжка и т.н.).

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

Не.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Според избора на взискателя случаи, разглеждани в съответствие с глава XXIII от Гражданския процесуален кодекс, могат също така да бъдат разглеждани в спорни или документални производства.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

В съответствие с глава XXIII от Гражданския процесуален кодекс молбите не се разглеждат, ако длъжникът живее в чужбина или седалището му е регистрирано в чужбина.

Ако делото е образувано въз основа на иск на взискател и след издаването на съдебна заповед е очевидно, че местопребиваването или местоработата на длъжника са неизвестни, съдът ще оттегли съдебната заповед и молбата на взискателя ще остане без разглеждане. Такова съдебно решение не може да бъде оспорено с подаване на отделна жалба. При тези обстоятелства съдът може да оттегли съдебната заповед и да остави молбата на взискателя без разглеждане само ако съдът предварително е определил срок, в рамките на който взискателят да посочи местопребиваването или местоработата на длъжника или да предприеме действия, предоставящи на съда възможност да връчи съдебните документи чрез други средства.

1.2 Компетентен съд

Дела, които се основават на молби за издаване на съдебна заповед, се разглеждат от окръжните съдилища по местопребиваване.

1.3 Изисквания за форма

Освен общите изисквания, определени във връзка със съдържанието и формата на процесуалните документи, в молбата за издаване на съдебна заповед трябва да се посочват:

1. името, фамилното име, личният идентификационен код и адресът на взискателят или, когато взискателят е юридическо лице — пълното наименование, седалището, идентификационният код и номерът на текущата банкова сметка на взискателя, данни относно съответната кредитна институция, а ако молбата се попълва от представител — името и адресът на представителя на взискателя;
2. името, фамилното име, личният идентификационен номер (ако е известен), адресът и местоработата (ако са известни) на длъжника, а в случаите, когато длъжникът е юридическо лице — пълното наименование, седалището, идентификационният код и номерът на текуща банкова сметка (ако са известни) и данни за съответната кредитна институция (ако са известни);
3. размерът на вземането;
4. когато даден иск се отнася до начисляване на лихва или санкция за забавено плащане — размерът, сумата и периодът за изчисляване на лихвата или санкцията за забавено плащане;
5. вземането, неговите фактически основания и подкрепящи доказателства;
6. обосновано искане за молба за временни мерки по отношение на длъжника, когато има основания за такива действия и е налична информация за активите на длъжника;
7. потвърждение за липсата на основания съгласно посоченото в член 431, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс на Република Литва (когато се издава съдебна заповед, възложеното на взискателя задължение (или част от задължението), за което се иска плащане, не е било изпълнено и длъжникът изисква то да бъде изпълнено; част от задължението не може да бъде изпълнено и взискателят изисква тази част от него да бъде изпълнена; длъжникът живее или има седалище в чужбина; местоживеенето и местоработата на длъжника не са известни);
8. списък на документите, приложени към молбата.

Молбата за присъждане на издръжка трябва да съдържа също датата и мястото на раждане на длъжника, датата на раждане и местопребиваването на лицето, имащо право на издръжка (ако молбата е попълнена от лице, различно от лицето, имащо право на издръжка), претендираната сума за месечна издръжка и периода, за който се иска издръжката.

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Препоръчва се използването на стандартния формуляр, одобрен от Министерството на правосъдието.

На портала за електронни услуги на литовските съдилища е предоставен образец на молба за съдебна заповед https://e.teismas.lt/lt/public/documentstemplates/

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

Не.

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

Това не се урежда.

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

Молбата за съдебна заповед не трябва да бъде придружена от каквито и да е доказателства.

1.4 Отхвърляне на молбата

Съдът ще отхвърли молбата за съдебна заповед в следните случаи:

- при обстоятелствата, посочени в член 137, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс на Република Литва (спорът не следва да бъде предмет на гражданско производство пред съда; вземането не попада в рамките на компетентността на конкретен съд; лицето, което е подало молбата до съда, не е спазило предхождащата извънсъдебна процедура за вземане на решения, установена по закон за тази конкретна категория дела; влязло в сила съдебно или арбитражно решение е постановено по спор между същите страни, със същия предмет и въз основа на същите основания или има влязло в сила съдебно решение, с което се признава отказът на ищеца от вземането, или се одобрява споразумението за помирение между страните; има висящо дело пред съда, свързано със спор между същите страни, със същия предмет и въз основа на същите основания; страните са сключили споразумение да отнесат спора пред арбитражен съд; молбата е подадена от името на лице, което не е правоспособно; от името на заинтересована страна молбата се подава от лице, което не е упълномощено да води делото);

- молбата не отговаря на изискванията за допустимост, определени в член 431, параграф 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс на Република Литва, или очевидно е неоснователна.

1.5 Обжалване

Решението, с което се отказва допускането на молбата, не може да бъде оспорено с подаването на отделна жалба.

1.6 Възражение

Длъжникът може да подаде възражение срещу молбата на взискателя или срещу част от нея до съда, който е издал съдебната заповед. Ако длъжникът е изпълнил част от вземането на взискателя или признава част от вземането, но въпреки това не го е изпълнил, той може да се противопостави на валидността на останалата част от вземането на взискателя.

Възражението на длъжника срещу молбата на взискателя трябва да бъде подадено в писмен вид в срок от двадесет дни от връчването на съдебната заповед на длъжника. Възражението трябва да отговаря на общите изисквания, определени във връзка със съдържанието и формата на процесуалните документи, с изключение на изискването за посочване на основанията за възражението. Ако поради убедителни причини длъжникът е подал възражение след изтичане на определения срок, съдът може да възстанови срока по искане на длъжника. Решението, с което се отказва такова искане на длъжника, може да бъде оспорено с подаването на отделна жалба.

1.7 Последици от възражението

Когато в съда се получи възражение от длъжник, съдът трябва да уведоми взискателя не по-късно от три работни дни, че може да предяви иск в съответствие с общите правила, уреждащи спорните производства (включително правилата за компетентност), и да плати допълнителна съдебната такса не по-късно от четиринадесет дни от получаването на уведомлението от съда. Наложените от съда временни мерки не могат да бъдат отменени, преди да изтече крайният срок за предявяване на иска.

Ако длъжникът изпълни част от вземанията на взискателя, както е разпоредено от съда, или признае част от вземането, но въпреки това не го изпълни и оспорва само останалата част от вземането на взискателя, съдът ще издаде нова заповед, с която вземането се удовлетворява в неоспорваната от длъжника част, в съответствие с правилата на съответната глава. Ако длъжникът се противопоставя на съдебната заповед само в частта, свързана с възлагането на процесуални разноски, съдът ще се произнесе относно компенсирането на тези разноски с определение. Взискателят може да предяви иска за неудовлетворената част от вземанията му съгласно процедурата, определена в съответния член.

1.8 Последици от липсата на възражение

Ако в срок от четиринадесет дни взискателят не подаде в съда надлежно съставен иск, ще се счита, че взискателят не е подал молбата, и тя ще му бъде върната чрез съдебно решение, като съдебната заповед и всички приложени временни мерки ще бъдат отменени. Това решение може да бъде оспорено чрез подаване на отделна жалба, макар че това не пречи на взискателя да предяви иск в съответствие с общата процедура.

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

Съдебната заповед влиза в сила, ако длъжникът не е подал възражение срещу молбата на взискателя в двадесетдневен срок. Съдебната заповед не може да се изпълнява по спешност.

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Съдебната заповед не може да бъде оспорена с подаването на жалба или производство по касационно обжалване.