Затваряне

БЕТА ВЕРСИЯТА НА ПОРТАЛА ВЕЧЕ Е НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ!

Посетете БЕТА версията на Европейския портал за електронно правосъдие и дайте мнение за вашето посещение!

 
 

Навигационна пътека

menu starting dummy link

Page navigation

menu ending dummy link

Срокове на процедура - Словакия

СЪДЪРЖАНИЕ

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

а) Законоустановени — продължителността им се определя в закон,

б) определени от съда — съдът може да продължи даден срок по искане на засегнатата страна.

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

Неработните дни са дните, предназначени за почивка на работниците през седмицата, и официалните празници:

а) неработни дни в Словашката република: 6 януари, Велики петък, Великден, Светли понеделник, 1 май, 8 май, 15 септември, 1 ноември, 24 декември, 25 декември, 26 декември,

б) официални празници в Словашката република: 1 януари, 5 юли, 29 август, 1 септември, 17 ноември.

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

а) Съгласно Закон № 160/2015, Граждански процесуален кодекс (zákona č. 160/2015 Civilný sporový poriadok) (наричан по-нататък „ГПК“), и при липса на разпоредби за противното, срокът за изпълнение на дадено действие се определя от съд. Денят, в който е настъпило събитието, определящо началото на срока, не се включва в изчисляването на срок, определен в дни.

б) Даден срок не тече по отношение на лице, което е изгубило способността си да бъде страна по производството или способността си да се явява пред съд (член 119 от ГПК).

в) Ако нова страна, законен представител или попечител на страна се присъедини към производството, по отношение на тях текат нови срокове от момента на присъединяването им към производството (член 120 от ГПК).

г) Даден срок е спазен, ако съответното действие бъде изпълнено в съда или становище бъде представено на орган, който е длъжен да го предаде, в последния ден от периода (член 121, параграф 5 от ГПК).

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

Срокът започва да тече от деня, следващ деня, в който е настъпило събитието, определящо началото на срока.

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

Не.

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

Не.

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

При изчисляването на срокове се използват календарни дни.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

Сроковете, определени в седмици, месеци и години, също се изчисляват в календарни дни.

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

Срокове, определени в седмици, месеци или години, изтичат в края на деня, обозначен със същото число като деня на събитието, определящо началото на срока, а ако в месеца няма такъв ден — в последния ден на месеца. Ако срокът изтича в събота, неделя или на празник, последният ден на периода е следващият работен ден (член 121 от ГПК).

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

Да.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

Ако в закона не е посочен краен срок за изпълнението на дадено действие, този срок се определя от съд, ако е необходимо. Съдът може и да удължи определен от него срок (член 118, параграф 2 от ГПК).

12 Какви са сроковете за обжалване?

Жалба се внася в 15-дневен срок от връчването на решение в съда, до който е отправена (член 362 от ГПК).

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

Да, но единствено срокове, отнасящи се до разпит за информативни цели.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

Последицата при неспазване на срок е пропускане на крайния срок

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

Съдът може да прости пропускането на краен срок, ако това пропускане се дължи на това, че страна или нейният представител е имал уважителна причина, която е довела до неспособността му да извърши действие, което е имал право да извърши. Молба трябва да бъде подадена в рамките на 15 дни от преустановяването на препятствието и пропуснатото действие трябва да бъде извършено по това време (член 122 от ГПК). Съдът решава по своя преценка дали причината, поради която страната или нейният представител е пропуснал законоустановения срок, е уважителна.


Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Последна актуализация: 14/01/2019