Затваряне

БЕТА ВЕРСИЯТА НА ПОРТАЛА ВЕЧЕ Е НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ!

Посетете БЕТА версията на Европейския портал за електронно правосъдие и дайте мнение за вашето посещение!

 
 

Навигационна пътека

menu starting dummy link

Page navigation

menu ending dummy link

Кое право ще се прилага? - Белгия

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница френски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици английскинидерландски вече са преведени.

СЪДЪРЖАНИЕ

1 Източници на действащите норми

1.1 Национални правни норми

Задължителните източници на белгийското национално право са нормативните актове, общите принципи на правото и обичайното право. Нормативни актове могат да издават само държавни органи; общите принципи на правото са правно обвързващи, тъй като обществото е убедено в тяхната правна стойност; обичайното право е неписано право, чието приложение е общоприето.

От съдилищата в Белгия не се изисква да следват съдебни прецеденти: съдебната практика, подобно на правната доктрина, има тежест, но не е обвързваща. Съдебните решения имат действие само между страните по делото и не са обвързващи за други съдии, разглеждащи подобни дела. С изключение на Конституционния съд (Cour constitutionnelle/Grondwettelijk Hof), друг съд не може да изисква от останалите съдилища да следват създаден от него прецедент. Дори решение на Касационния съд (Cour de cassation/Hof van Cassatie), с което може да бъде отменено и отнесено за повторно разглеждане решение на съд от по-ниска инстанция, не съдържа указания, които са обвързващи за съда, който отново разглежда делото. Само когато Касационният съд постановява за втори път решение по едно и също дело, съдържанието на това решение става обвързващо за съда, който следва да постанови окончателното решение.

1.2 Многостранни международни конвенции

Моля, обърнете внимание, че Федералната публична служба „Външни работи“ разполага с база данни, предоставяща общ преглед на двустранните и многостранните конвенции, подписани след 1987 г.

Връзката отваря нов прозорецhttps://diplomatie.belgium.be/fr/traites/

Връзката отваря нов прозорецhttps://diplomatie.belgium.be/nl/verdragen/

Връзката отваря нов прозорецhttps://diplomatie.belgium.be/de/vertrage/

Връзката отваря нов прозорецhttps://diplomatie.belgium.be/en/treaties/

Текстът на редица конвенции, които са в сила в Белгия, е публикуван в Държавен вестник на Белгия (Moniteur belge/Belgisch Staatsblad), който е достъпен в електронна форма от 1997 г.: Връзката отваря нов прозорецhttps://justice.belgium.be/

Освен това на същия уебсайт може да бъде намерен текстът на редица конвенции, дори и да са сключени преди 1997 г., в рубриката „Législation consolidée’/‘Geconsolideerde Wetgeving“ (2800 заглавия към 1 август 2004 г.)

По принцип Белгия е суверенна държава, която има върховна власт над лицата, попадащи под юрисдикцията на нейните съдилища. Предвид увеличаващата се интернационализация на обществото обаче, Белгия е все по-обвързана от правилата, определени от наднационални и международни организации и институции. По-специално Европейският съюз (ЕС), Организацията на обединените нации (ООН), Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и Съвета на Европа са оставили своя отпечатък върху белгийското законодателство чрез приемане на договори и нормативни актове (които мога да бъдат или да не бъдат пряко приложими) и чрез налагане на насоки и процеси за правна хармонизация, с които се цели да бъдат задължени държавите членки на тези организации да приведат в съответствие националните си правни системи.

Конвенциите в областта на правата на човека, които са пряко приложими в Белгия, са Европейската конвенция за правата на човека и Европейската социална харта, като и двете са приети от Съвета на Европа. Съответстващите текстове на равнището на Организацията на обединените нации са съответно Пактът за граждански и политически права и Международният пакт за икономически, социални и културни права.

Като наднационална организация Европейският съюз (ЕС) има значително влияние върху своите държави членки, включително Белгия. Основните правни инструменти на ЕС са регламенти, които са пряко приложими, и директиви, които трябва да бъдат транспонирани от самите държави членки.

Редица институции и организации са активни в развитието на отделните клонове на правото, като например международното частно право, международното наказателно право и международното търговско и икономическо право. Нека споменем само няколко: Организацията на обединените нации, Комисията на Организацията на обединените нации по международно търговско право, Хагската конференция по международно частно право, Международния институт за унифициране на частното право, Съвета на Европа, Европейския съюз и Европейската общност, Международната комисия по гражданско състояние, Международната морска организация, Международната асоциация за въздушен транспорт, Бенелюкс и т.н.

1.3 Основни двустранни конвенции

Както федералните органи, така и органите на федералните структури, съставляващи Белгия, могат да сключват двустранни конвенции с други държави или региони по света в зависимост от това дали предметът попада в обхвата на собствените им правомощия. Повечето от тези конвенции са сключени със съседни държави или държави, с които Белгия е в тесни или важни търговски отношения.

2 Прилагане на стълкновителни норми

Законът от 16 юли 2004 г., с който се приема Кодексът на международното частно право, е публикуван в Държавен вестник на 27 юли 2004 г. (Връзката отваря нов прозорецhttps://justice.belgium.be/). Може да бъде разгледан на същия уебсайт в рубриката „Législation consolidée’/‘Geconsolideerde Wetgeving“.

В настоящия информационен лист се разяснява положението съгласно Кодекса на международното частно право. Разпоредбите на Кодекса, които са свързани както с международната компетентност, така и с последиците от чуждестранни съдебни решения и автентични актове са приложими по отношение на искове, предявени след влизането в сила на закона, както и по отношение на съдебни решения и автентични актове, постановени след влизането в сила на закона. За по-ранни случаи, попадащи извън обхвата на преходните ,разпоредби на Кодекса, се прилагат голям брой други закони. По отношение на тези случаи съществува значителна съдебна практика и правна доктрина. Посочените по-долу уебсайтове могат да бъдат полезни:

- Връзката отваря нов прозорецhttps://www.law.kuleuven.be/ipr

- Връзката отваря нов прозорецhttps://www.ipr.be

- Връзката отваря нов прозорецhttps://www.dipr.be

Кодексът се прилага само когато случаят не се урежда от международни конвенции, правото на Европейския съюз или специално законодателство.

2.1 Задължение на съдията да прилага служебно стълкновителните норми

Белгийските съдии не прилагат само белгийското право. Често пъти те трябва да постановяват решения въз основа на чуждо право.

Белгийското международно частно право гласи, че чуждото право следва да се прилага въз основава на тълкуването, прието в чуждата държава; ако съдът не може да определи сам съдържанието на чуждото право, той може да поиска помощ от страните. Когато съдът очевидно не може да определи съдържанието на чуждото право в разумен срок, той трябва да приложи белгийското право (член 15 от Кодекса).

2.2 Препращане

След приемането на Кодекса препращането вече не е общоприето (член 16 от Кодекса). В Кодекса обаче е включено изключение за правото, приложимо по отношение на юридически лица (член 110), и възможно препращане към белгийското право относно правоспособността и дееспособността на физическите лица (вж. по-долу).

2.3 Промяна на критерия за определяне на приложимото право (привръзка)

Критерият на привързване може да се различава във времето (напр. гражданството) или в пространството (напр. обичайното местопребиваване).

В Кодекса на международното частно право се прави опит да се определи правилото, което трябва да се прилага в по-обичайните случаи, в които е налице промяна на критерия на привързване.

Що се отнася до последиците от брака например, първият критерий на привързване съгласно Кодекса е обичайното местопребиваване на съпрузите към момента на позоваване на последиците (член 48).

Що се отнася до дела за произход, в Кодекса се определя, че приложимото право е правото на държавата, на която е гражданин лицето, чието бащинство или майчинство е предмет на спора, към момента на раждането на детето (член 62).

Вещните права се уреждат от правото на държавата, в която се намира съответната вещ към момента на позоваване на правото върху нея. В Кодекса обаче се определя, че придобиването и загубата на такива права се урежда от правото на държавата, в която се намира вещта към момента на действията или обстоятелствата, които се използват като основание за придобиването или загубата на правата (член 87).

2.4 Изключения от обичайното прилагане на стълкновителни норми

Обичайните стълкновителни норми не се прилагат в редица случаи, определени в кодекса.

1. По изключение правото, определено от Кодекса, не е приложимо когато е очевидно, че с оглед на всички обстоятелства случаят има много слаба връзка с Белгия и е много тясно свързан с друга държава. В този случай се прилага правото на тази друга държава (член 19).

2. Императивните или свързаните с обществения ред норми на белгийското право, които уреждат международна ситуация, независимо от правото, определено от стълкновителните норми, продължават да се прилагат (член 20).

3. Изключението по съображения за обществен ред позволява да не се прилагат определени аспекти на чуждото право, ако последиците от тяхното прилагане биха били явно несъвместими с белгийския правен ред (член 21).

2.5 Доказване на чуждестранен закон

Белгийският съд може да поиска от страните да определят съдържанието и обхвата на чуждото право. Съдът може също така да прилага Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави, подписана в Лондон на 7 юни 1968 г. Когато се изискват автентични доказателства, от страната ще бъде поискано да представи декларация, известна като certificat de coutume, в която съответният чуждестранен орган предоставя автентични доказателства за нормите, които са или са били приложими в неговата държава.

3 Стълкновителни норми

Когато съгласно посочените вече норми е компетентен белгийският съд, той трябва да реши кое право трябва да приложи по отношение на спора. Съдът взема решение по този въпрос в съответствие с белгийското международно частно право. В зависимост от предмета на спора са налице различни критерии на привързване, които могат да свържат делото с конкретен правен ред. Кодексът на международното частно право е структуриран по тематични области и посочва съответните критерии на привързване за съответните тематични области. По-долу са разгледани някои от тези области.

3.1 Договорни задължения и правни действия

Тази тематична област се урежда от Регламент (ЕО) № 593/2008 от 17 юни 2008 г., известен като Регламент „Рим I“. Кодексът на международното частно право разширява приложението на предишната Римска конвенция от 1980 г. до договорни задължения, които бяха изключени от нейния обхват. Кодексът следва да бъде адаптиран скоро, за да се вземе предвид положението, произтичащо от заместването на предишната Римска конвенция с Регламент „Рим I“.

Определени въпроси, изключени от обхвата на регламента, обаче се уреждат от специфични норми:

- международни конвенции (по-специално Женевската конвенция от 7 юни 1930 г. за уреждане на някои стълкновения на закони във връзка с менителниците и записите на заповед, и Женевската конвенция от 19 март 1931 г. за уреждане на някои стълкновения на закони във връзка с чековете), или

- специфични разпоредби на Кодекса (по-специално член 124 относно доверителната собственост и член 111 относно дружествените договори).

И накрая, следва да се отбележи, че съгласно член 25 от Регламента, продължават да се прилагат определени международни конвенции, а именно:

- Будапещенската конвенция от 21 юни 2001 г. относно договора за превоз на товари по вътрешните водни пътища,

- Лондонската международна конвенция от 28 април 1989 г. по спасяване,

- Международните конвенции за уеднаквяване на някои правила във връзка със случаи на сблъскване и за уеднаквяване на някои правила относно оказване на помощ и спасяване на море, подписани в Брюксел на 23 септември 1910 г., и протоколът за подписване, приложен към тях.

3.2 Извъндоговорни задължения

Тази област се урежда от Регламент (ЕО) № 864/2007 от 11 юли 2007 г., известен като Регламент „Рим II“. Кодексът на международното частно право разширява приложението на регламента до въпроси, които са изключени от обхвата му.

Определени въпроси, които не попадат в обхвата на регламента, обаче се уреждат от специфични норми. Ето защо задължението, произтичащо от клеветническо действие или от нарушаване на неприкосновеността на личния живот или правата на личността, се урежда, по избор на ищеца, от правото на държавата, в която е извършено действието или е настъпила или има опасност да настъпи вредата, освен ако ответникът не установи, че не е могъл да предвиди, че вредата ще настъпи в тази държава (член 99).

Следва да се отбележи, че съгласно член 28 от Регламента продължават да се прилагат определени международни конвенции, а именно:

- Хагската конвенция от 4 май 1971 г. за приложимото право при пътнотранспортни произшествия,

- Международната конвенция за уеднаквяване на някои правила за гражданска юрисдикция в случаи на сблъскване, Международната конвенция за уеднаквяване на някои правила за наказателна юрисдикция в случай на сблъскване или на друго навигационно произшествие и Международната конвенция за уеднаквяване на някои правила за задържането на морски кораби, всички подписани в Брюксел на 10 май 1952 г.,

- Международната конвенция по спасяване, Лондон, 28 май 1989 г.,

- Конвенцията за издаване на европейски патенти, Мюнхен, 5 октомври 1973 г.,

- Международната конвенция от 29 май 1933 г. за уеднаквяване на някои правила относно налагане на запор на въздухоплавателни средства,

- Международните конвенции за уеднаквяване на някои правила във връзка със случаи на сблъскване и за уеднаквяване на някои правила относно оказване на помощ и спасяване на море, подписани в Брюксел на 23 септември 1910 г., и протоколът за подписване, приложен към тях.

3.3 Правно положение на субекта и негови аспекти, свързани с гражданското състояние (име, местопребиваване, правоспособност и дееспособност)

Освен ако в Кодекса на международното частно право не е предвидено друго, приложимото право по спорове, свързани с гражданското състояние, правоспособността и дееспособността на физическите лица, е правото на държавата, чийто гражданин е лицето.

Що се отнася до правоспособността и дееспособността на физическите лица, Кодексът включва разпоредба за частично препращане: въпросът ще се урежда от белгийското право, ако чуждото право изисква прилагане на белгийското право (член 34 от Кодекса).

В съответствие с общия принцип приложимото право към определянето на фамилните и собствените имена е правото на държавата, чийто гражданин е лицето (член 37).

3.4 Установяване на произход, в т.ч. осиновяване

3.4.1 Установяване на произход

Като общо правило за установяване на приложимото право член 62 от Кодекса на международното частно право предвижда, че установяването и оспорването на бащинство или майчинство на дадено лице се уреждат от правото на държавата, чийто гражданин е лицето към момента на раждането на детето, или ако установяването на бащинство или майчинство е в резултат на волеизявление, към момента на този акт.

3.4.2 Осиновяване

Условията за извършване на осиновяване се уреждат от отечественото право на осиновителя или общото отечествено право на осиновителите. Ако осиновителите нямат едно и също гражданство, условията се уреждат от правото на обичайното им местопребиваване, или, ако няма такова, от белгийското право.

Приложимото право към даването на съгласие от съответните лица е това на държавата, в която е обичайното местопребиваване на осиновеното лице. Ако според това право обаче не се изисква съгласието на осиновеното лице или това право не познава института на осиновяването, съгласието на осиновеното лице ще се урежда от белгийското право (член 67 и член 68 от Кодекса на международното частно право).

3.5 Брак, извънбрачни двойки/фактическо съжителство, партньорства, развод, съдебна раздяла, задължения за издръжка

3.5.1 Брак

По отношение на правото, приложимо към брака, Кодексът на международното частно право прави разграничение между:

1. обещанието за сключване на брак: правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на бъдещите съпрузи, или, ако няма такова, правото на държавата, чиито граждани са двамата бъдещи съпрузи, или, ако няма такова, белгийското право (член 45 от Кодекса);

2. сключването на брак: националното право на всеки от съпрузите, с възможното изключение за брак между лица от един и същи пол, което се изразява в това, че разпоредбата на чуждото право, забраняваща такъв брак, ще бъде изключена, ако единият от съпрузите е гражданин или има обичайно местопребиваване в държава, чието право позволява сключването на такъв брак (член 46 от Кодекса);

3. формалности: правото на държавата, в която е сключен бракът (член 47 от Кодекса).

4. последици от брака: правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на съпрузите, или, ако няма такова, правото на държавата, чиито граждани са двамата съпрузи, или, ако няма такова, белгийското право (член 48 от Кодекса);

3.5.2 Извънбрачни двойки/фактическо съжителство и партньорства

Що се отнася до партньорства или всяка форма на съжителство, подлежащо на регистрация, в белгийското право се разграничават отношения между несключили брак партньори, които създават връзка, равнозначна на брак, и отношения, които не създават връзка, равнозначна на брак.

Приложимото право по отношение на първия вид отношения е правото, което се прилага към брака (вж. по-горе), докато правото, приложимо към отношения, свързани със съжителство, което не създава връзка, равнозначна на брак, е правото на държавата, в която първоначално е регистрирано отношението, свързано със съжителството.

Няма специфични разпоредби, уреждащи нерегистрирани отношения, свързани със съжителство.

3.5.3 Развод и съдебна раздяла

По отношение на развод и раздяла се прилага Регламент (ЕС) № 1259/2010 от 20 декември 2010 г.

3.5.4 Задължения за издръжка

Член 15 от Регламент (ЕО) № 4/2009 от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка препраща към Хагския протокол от 23 ноември 2007 г. относно приложимото право към задълженията за издръжка. Общото правило определя правото на държавата, в която се намира обичайното местопребиваване на кредитора. Налице са обаче специални правила, приложими към задълженията за издръжка в отношенията между деца и родители, към задълженията за издръжка спрямо лица на възраст под 21 години при техните взаимоотношения с лица, различни от родителите им, и към задълженията за издръжка между съпрузи и бивши‑ съпрузи или между лица, чийто брак е унищожен. Протоколът включва и разпоредба, позволяваща на страните да изберат приложимото право.

Освен това Хагската конвенция от 24 октомври 1956 г. за приложимото право при задълженията за издръжка на деца се прилага в отношенията между Белгия и държава, която е страна по нея, без да е ратифицирала посочения по-горе Хагски протокол от 23 ноември 2007 г.

3.6 Режими на имуществени отношения

Партньорите могат да изберат сами правото, което да урежда техния брачно-имуществен режим. Изборът е ограничен: правото на държавата на първото обичайно местопребиваване на партньорите след сключването на брака им или отечественото право на единия от съпрузите (член 49 от Кодекса на международното частно право).

При липсата на избор на приложимо право брачно-имуществения режим се урежда от правото на държавата, където е първото обичайно местопребиваване на партньорите след сключването на брака им. Ако обичайното им местопребиваване не се намира в една и съща държава, приложимо е правото на държавата, чиито граждани са и двамата партньори към момента на сключване на брака. В останалите случаи приложимото право е правото на държава, в която е сключен бракът (член 51 от Кодекса).

3.7 Завещания и наследяване

Тази област се урежда от Регламент 650/2012 от 4 юли 2012 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство.

3.8 Недвижимо имущество

Критерият за определяне на приложимото право е мястото, където се намира имуществото (член 87 от Кодекса на международното частно право).

3.9 Несъстоятелност

Несъстоятелността се урежда от Регламент (ЕО) № 1346/2000 от 29 май 2000 г. относно производството по несъстоятелност. Основният принцип в Регламента е, че е налице едно главно универсално производство по несъстоятелност, което може да бъде последвано от вторични частични производства.


Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Последна актуализация: 05/04/2018