Пандемията от COVID-19 засегна съдебната система, националните органи и практикуващите юристи, както и предприятията и гражданите. Целта на тази страница е да се представи преглед на съответните мерки, предприети в рамките на Европейския съюз в отговор на пандемията във връзка с гражданските производства, включително семейното и търговското право, и правото в областта на несъстоятелността.
Тъй като ситуацията се променя бързо и информацията по тази тема все още се допълва, тази страница ще бъде актуализирана редовно, за да отразява новите развития. Информацията, предоставена на тази страница, се осигурява и поддържа от националните звена за контакт на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела.
За да получите информация относно мерките, предприети във връзка с други области на правото, можете да посетите следната страница: Въздействие на вируса COVID-19 в областта на правосъдието.
Съветът на Европа също създаде уебстраница за националните мерки в областта на правосъдието с оглед на пандемията от COVID-19. За повече информация може да посетите страницата тук.
ГРАЖДАНСКО ПРАВО
Възможно е да има ситуации, при които гражданите и предприятията трябва да предприемат процесуални действия по трансгранични случаи, но не са в състояние да го направят поради спешни мерки, предприети в държава — членка на ЕС, с цел да се противодейства на разпространението на COVID-19. Тези мерки може да доведат до: пълно или частично спиране на работата на съдилищата и органите, от които гражданите и предприятията може да се нуждаят, временна невъзможност за получаване на правна помощ, трудности във връзка с достъпа до информация, която обикновено се предоставя от компетентните органи, други практически въпроси, например забавяне при изпълнението на решение в трансграничен контекст или на връчването на съдебен документ, или временно адаптиране на комуникациите с обществеността (по електронна поща, по телефон или по пощата).
За допълнителна информация може да направите справка с уебстраниците на министерството на правосъдието на държавата членка, за която търсите информация.
ПОСЛЕДИЦИ ОТ ПАНДЕМИЯТА ОТ COVID-19 ПО ОТНОШЕНИЕ НА СРОКОВЕТЕ
Сроковете, предвидени в законодателството на ЕС във връзка с граждански и търговски дела, не са пряко засегнати от специалните мерки, приети от държавите членки.
Повечето крайни срокове, които се уреждат от правото на ЕС, не пораждат преки последици при изтичането си [1] и тяхното изтичане в повечето случаи няма да доведе до преки последици за органите, съдилищата и гражданите, с изключение на причиняване на евентуални закъснения.
В редица други случаи инструментите на ЕС, установяващи фиксирани срокове, може също така да предвиждат изключения при изключителни обстоятелства [2], които биха могли да обхванат настоящото извънредно положение, например когато дейността на органите или съдилищата е сериозно нарушена или дори се стигне до временно спиране.
Изтичането обаче на други срокове, предвидени в инструменти на ЕС, може да лиши гражданите или съдилищата от възможността да предприемат процесуални действия, като обжалване на решение, с необратими последици в съдебните производства [3], без съответният инструмент на ЕС да предвижда възможност за удължаване или дерогация. В такива случаи не може да се предположи от самото начало, че обстоятелствата, произтичащи от тази криза, оправдават дерогация от приложимото право на Съюза относно сроковете. Същевременно е ясно, че кризата, свързана с COVID-19, поражда извънредно положение, което изправя пред значителни предизвикателства както гражданите, така и органите, и може да създаде ситуации, при които спазването на задълженията, установени от правото на Съюза, е временно невъзможно или прекомерно трудно.
Поради тази причина запазването на ефективен достъп до правосъдие следва да бъде важен критерий при преценката: дали е изтекъл даден срок, какви процесуални последици може да настъпят от неговото изтичане.
Например общите ограничения върху обществения живот, засягащи съдилищата, но също така и пощенските услуги, както и възможността за консултация с адвокат и за изготвяне на становища пред съда биха могли да застрашат достъпа на гражданите до правосъдие. В резултат на това, в зависимост от конкретните обстоятелства може да е оправдано периодът на кризата да се изключи при изчисляването на процесуалните срокове. Възможни са различни подходи спрямо различните ситуации: ако съдилищата работят нормално по неотложни семейноправни въпроси, тъй като те са приоритет, може да се настоява и за спазването на същите срокове.
При извършването на тази оценка решението на държава членка за прекъсване на сроковете в националното право може да послужи като важна отправна точка (дори ако не засяга пряко крайните срокове, предвидени от правото на ЕС), за да се прецени дали ефективният достъп до правосъдие е възпрепятстван в такава степен, че да може да се счете за оправдано и спиране на сроковете, предвидени от правото на ЕС.
[1] По-специално, що се отнася до сътрудничеството между органите или съдилищата, например сроковете, определени в член 6 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 за потвърждаване на получаването от получаващия орган или член 13, параграф 4 от Директива 2003/8/ЕО за правната помощ.
[2] Вж. член 11, параграф 3 от Регламент „Брюксел IIa“ или член 18 от Регламента за ЕЗЗБС.
[3] Вж. например член 15, параграф 5 от Регламент „Брюксел IIa“, в който се определя срок от 6 седмици за друг съд да приеме компетентността, като в противен случай съдът, който е сезиран пръв, продължава да упражнява компетентността си; в член 6 от Регламента относно връчването на документи се определя едноседмичен срок за получателя да откаже връчване на документ; в член 19, параграф 2 от Регламента относно издръжката се определя срок от 45 дни за подаване на искане за преразглеждане на решение за издръжка и т.н.
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
Пандемията от COVID-19 и затварянето на голяма част от икономиката доведе до драстичен спад на паричните потоци на дружествата и до опасност от масово изпадане в несъстоятелност. В таблицата по-долу е направен преглед на мерките, предприети от държавите членки за справяне с това положение и за предотвратяване на изпадането в несъстоятелност на жизнеспособни предприятия в резултат на този временен шок. Tези мерки може да се отнасят до: материалното право в областта на несъстоятелността, включително спирането на изпълнението на задълженията (за длъжниците) и на възможността (за кредиторите) за подаване на искания за обявяване в несъстоятелност или налагането на мораториуми върху принудителното изпълнение на вземания или върху прекратяването на договори, процесуалното право в областта на несъстоятелността, свързано с прекъсване на съдебните производства, срокове и различни видове давност, и допълнителни мерки, пряко или непряко свързани с несъстоятелността на предприятията, включително, когато са посочени от държавите членки, по-широки мерки, които да помогнат на предприемачите да се справят с икономическите трудности, причинени от пандемията от COVID-19.
Моля, изберете съответното знаме на държавата, за да получите по-подробна национална информация.