8. При наказателните дела исканията обикновено са предмет на националните закони и на Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз от 29 май 2000 г. (наричана по-нататък „Конвенцията за взаимопомощ от 2000 г.“).
9. Искания могат да се подават и за граждански дела, като те се основават на Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела.
10. Стандартните формуляри и информация относно процедурите могат да се намерят на уебсайтовете на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела (в Европейския съдебен атлас) и на Европейската съдебна мрежа по наказателноправни въпроси.
11. Други възможности за използването на видеоконферентните връзки в контекста на ЕС се съдържат в Директива 2004/80/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно обезщетението на жертвите на престъпления. В съответствие с член 9, параграф 1, буква а) от директивата ищецът може да бъде изслушан чрез видеоконферентна връзка. Освен това, в член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 861/2007 от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес е предвидена възможност за снемане на доказателства чрез видеоконферентна връзка, ако са налични техническите средства. В Директива 2008/52/ЕО от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси се изтъква, че въпросната директива не следва да възпрепятства по никакъв начин използването на съвременни комуникационни технологии в процедурата по медиация.
12. Повечето от тези актове вече се прилагат в повечето държави-членки (като някои държави-членки поддържат резерви, по-специално по отношение на разпита на обвиняеми лица чрез видеоконферентна връзка