1. Настоящият наръчник се занимава с използването на видеоконферентно оборудване в трансгранични съдебни производства в Европейския съюз. В него са застъпени организационните, техническите и правните аспекти на използването на видеоконферентна технология. Освен това се прави анализ на използването на оборудване в съдебни зали и зали за свидетели, както и на използването на преносимо оборудване. Насоките се отнасят за случаи, в които видеоконферентните връзки се използват за която и да е част от съдопроизводството, по-конкретно за снемане на показания на отдалечено място в друга държава-членка на ЕС.
2. Настоящият наръчник съдържа съвети и насоки за юристите, съдебните служители и техническия персонал. В наръчника са застъпени практическите съображения, свързани с използването на видеоконферентно оборудване, които са от особен интерес за юристите и съдебните служители, а след това се разглеждат и техническите аспекти, които са от специфично значение за техническия персонал. В приложение към наръчника се съдържа информация относно правната рамка за трансгранично използване на видеоконферентните връзки по наказателни дела, а също и по граждански и търговски дела. Другите приложения посочват техническите стандарти, които следва да се отчитат, и представят обобщение на основните етапи в процеса на използване на видеоконферентните връзки в трансгранични съдебни производства. Целта на настоящия документ е да помогне на заинтересованите страни, като им предостави съвети и насоки. Той не заменя подробните инструкции за работа или подробните инструкции за експлоатация.
3. Настоящият документ засяга предимно използването на видеоконферентни връзки в съдопроизводства пред наказателни, граждански и търговски съдилища. Въпреки това обаче много от техническите аспекти, свързани с използването на видеоконферентни връзки, са приложими и по отношение на съдебната система в по-широк смисъл. Разпитите на свидетели и вещи лица не винаги протичат в съдилища, като съществува възможност да се осъществи видеоконферентна връзка между съдилище и друго място, напр. консулство или дипломатическо представителство, затвор, болница или център за бежанци. Във връзка с това настоящият документ може да послужи като основа за използването на видеоконферентни връзки в други процедури.
4. Принципно, при трансграничните граждански производства разпитите на свидетели и вещи лица могат да се проведат чрез видеоконферентна връзка в две възможни ситуации:
- Непряко снемане на показания, при което съдът в замолената държава провежда разпит на свидетел например (при определени условия с участието на представители на молещия съд)
- Пряко снемане на показания, при което молещият съд разпитва свидетел, който се намира в друга държава-членка, пряко чрез видеоконферентна връзка.
5. В хода на предварителното следствие, съдия-следователят или прокурорът би могъл да реши да снеме показания на застрашен свидетел или на свидетел или вещо лице, пребиваващо в чужбина, чрез видеоконферентна връзка или други подходящи средства за аудиовизуална комуникация от разстояние, със съгласието на свидетеля, ако не е възможно или желателно последният да се явява лично на процеса.
6. Невъзможността на вещите лица да се явят в съда се смята за една от причините за закъснение както в гражданските производства (напр. медицински експерти и психолози в дела за родителски права или грижи за детето), така и в производствата по наказателноправни въпроси (напр. съдебни медици и компютърни специалисти). Използването на видеоконферентно оборудване ще предостави на съдилищата възможност за по-голяма гъвкавост по отношение на това кога и как се призовават вещи лица от други държави-членки да дават показания. При разпит на вещи лица се препоръчва да се осъществи контакт с вещото лице преди провеждането на разпита, за да се установи какво техническо оборудване ще е необходимо за целта.
7. За уязвими и застрашени свидетели видеоконферентната връзка може да се разглежда като начин за намаляване на стреса и неудобството, които биха могли да изпитат като резултат от смущаващото пътуване до съд в чужда държава. Когато се дават показания пред чуждестранен съд, използването на отделна зала за свидетели вместо съдебна зала може да се окаже по-практично.