Full text

Решение № 170 от 28.10.2009 г. на АдмС - Габрово по к. а. н. д. № 140/2009 г., докладчик председателят Панталей Геров
чл. 105, ал. 2 ЗЗП

чл. 108 ЗЗП

чл. 228 ЗЗП
В разпоредбата на чл. 108 ЗЗП се въвежда оборимата презумпция за несъответствие на потребителската стока с договора за продажба в случай, че дефектът се прояви до шест месеца от закупуването на стоката.





Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Комисия за защита на потребителите - Регионална дирекция Р., с адрес гр. Р., пл. "С." № 6, ет. 5, чрез Д. Д. Д. - ст. юрисконсулт, против Решение № 423 от 03.08.2009 год. по н. а. х. дело № 383/2009 год. на Габровския районен съд и с което решение е отменено наказателно постановление 2008 № К-12061 от 17.12.2008 год. на Директора на Регионална дирекция - Р., към Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което за нарушение на чл. 105, ал. 2 във връзка с чл. 108 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на "К**** Б******* М*****" ЕАД, със седалище гр. С., ж. к. "М. х", Б. П. С., сграда 6, представлявано от Т. Й. К. - Изпълнителен директор, на основание чл. 228 от ЗЗП е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.

Наведени са касационни основания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, с искане да се отмени решението на Габровския районен съд и се потвърди издаденото наказателно постановление.

Редовно призован жалбоподателят не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Ответникът по жалбата "К**** Б****** М*****" ЕАД, редовно призовани, не се явява и не изпраща представител, поради което и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Габрово дава заключение жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на на ГРС в сила. В мотивите си съдът е посочил защо не е налице нарушение от "К**** Б****** М****" ЕАД, т. е., не са нарушени чл. чл. 105 и 108 от ЗЗП.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред Габровския районен съд е обжалвано Наказателно постановление 2008 № К- 12061 от 17.12.2008 год. на Директора на Регионална дирекция - Р, към Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което за нарушение на чл. 105, ал. 2 във връзка с чл. 108 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на "К****Б****** М****" ЕАД, със седалище гр. С., ж. к. "М. х", Б. п. С., сграда 6, представлявано от Т. Й. К. - Изпълнителен директор, на основание чл. 228 от ЗЗП е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.

С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е отменил обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. За да постанови този съдебен акт, районният съд е приел, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - писмени и гласни, се налага обоснованият извод, че жалбоподателят както от обективна, така и от субективна страна не е осъществил състава на визираното в наказателното постановление административно нарушение.

Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК Административен съд Габрово разгледа касационната жалба на посочените в нея касационни основания, а съгласно ал. 2 - служебно и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

От фактическа и правна страна съдът установи следното:

Пред първоинстанционния съд е установено, че според съставеният на "К**** Б****** М*****" ЕАД С., представлявано от Т. Й. К. -Изп. Директор Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ от служители на КЗП- Регионална дирекция Р., сектор Г. и издаденото въз основа на него наказателно постановление от Директора на Регионална дирекция - Р., към КЗП, при извършена проверка с КП № К-39900/16.10.2008 г. в търговски обект, магазин Г. в гр. Г., извършена във връзка с постъпила жалба от К. К. в КЗП Г., заведена с вх. № Р-03-981/26.02008 г. е установено, че на 12.05.2008 год. потребителят е закупил мобилен телефон с договор за лизинг, сключен между него и "К****Б****** М****" ЕАД. На 15.09.2008г. е предявена рекламация в обекта относно проявен дефект на телефона. На 20.09.2008 год. потребителят е уведомен в обекта, че гаранцията на телефона е отнета поради следи от влага и размити стикери. Рекламацията остава неудовлетворена от търговеца, а гаранцията отнета, като "К****Б****** М****" ЕАД изцяло се е позовал на мнението на централен сервиз. С КП № К-39900 от 16.10.2008 год. са изискани да се представят пред КЗП Г. доказателства за това, че телефонът е заливан с течности или мокрен. Такива не били представени. В случая продавачът "К****Б****** М****" ЕАД отказал да отговаря за несъответствието на потребителската стока с договора за продажба, което се е появило до две години от датата на доставянето - в случая 4 месеца, като не било доказано по безспорен, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието. С това бил нарушен чл. 105, ал. 2 във вр. с чл. 108 от ЗЗП, за което и на основание чл. 228 ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. Така установената фактическа обстановка е безспорно установена и по нея не се спори. Основния въпрос на който е следвало да отговори Районния съд в постановения съдебен акт е този, допуснато ли е нарушение на посочените законови разпоредби, а именно чл. 105, ал. 2 във вр. с чл. 108 от ЗЗП от страна на "К****Б****** М****" ЕАД.

За да постанови съдебния си акт, с който е отменил обжалваното НП, Районен съд Габрово е приел, че не е допуснато нарушение на чл. 105, ал. 2 във вр. с чл. 108 ЗЗП от страна на дружеството жалбоподател. От една страна, от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че след предявяване на рекламацията, мобилният телефон е бил приет за ремонт, както и че същият е върнат на търговеца от оторизирания от производителя централен сервиз с отбелязване в изготвения протокол за ремонт, че поради следи от влага и размити стикери е невъзможен надежден ремонт. Поради това търговецът се е позовал на мнението на оторизирания сервиз и е представил изготвения протокол за сервиз, в който са отразени направените констатации от компетентни за това органи. Да се приема противното, че търговецът е отказал да носи отговорност и не е представил доказателства за това е необосновано твърдение. От друга страна съдът е счел, че неправилно наказващият орган е приел, че са налице разпоредбите на чл. 105, ал. 2 във вр. с чл. 108 ЗЗП.

В чл. 105, ал. 2 от ЗЗП е предвидено, че продавачът отговаря за всяка липса на съответствие на потребителската стока с договора за продажба, която съществува при доставянето на стоката и се прояви до две години след доставянето и, дори и да не е знаел за несъответствието, а в разпоредбата на чл. 108 ЗЗП е предвидено, че за всяко несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето и, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието.

В чл. 108 ЗЗП се въвежда оборимата презумпция за несъответствие на потребителската стока с договора за продажба в случай, че дефектът се прояви до шест месеца от закупуването на стоката. Законът предвижда отговорност на продавача относно реда за предоставяне на гаранция на потребителската стока, като урежда различни срокове и различни предпоставка за това, поради което неправилно наказващият орган е вменил като нарушени две законови разпоредби, уреждащи различни срокове и условия за отговорността на продавача.

С оглед на посоченото съдът правилно е приел, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени в нарушение на материалния закон, което е основание за отмяна на така обжалваното НП.

Районен съд Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства.

Изложеното дава основание да се приеме, че обжалваното решение на Районен съд Габрово е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК съдът

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 423 от 03.08.2009г., постановено по НАХД № 383 по описа за 2009 г. на Габровския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.