Full text

РЕШЕНИЕ

№ 9525
София, 18.08.2016

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на девети май в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ДРАЖЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ ЯНКУЛОВА
ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
при секретар Анелия Станкова и с участието
на прокурора Искренна Величкова изслуша докладваното
от съдията СОНЯ ЯНКУЛОВА
по адм. дело № 11791/2015.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите, [населено място], пл. „П. Р. С.“ №4а срещу Решение №5302 от 24.07.2015 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело №3330/2015 г.
С обжалваното решение съдът отменил Заповед №141 от 26.02.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 1 във вр. ал. 4 във вр. с чл. 68з във вр. с чл. 68и, т. 4 от Закона за защита на потребителите забранил на [фирма] прилагането на нелоялна търговска практика: да спира без правно основание услугите на потребителя по договорите, по които е изряден платец, за да го принуди да плати задълженията си по други договори, за които е налице възникнал спор.
І. Становища на страните:
1. Касационният жалбоподател – председателят на Комисията за защита на потребителите, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неоснователен е изводът на съда, че оспорената заповед не е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Заповедта осъществява превантивна защита на важни обществени отношения – забрана [фирма] да налага агресивна търговска практика спрямо потребителите като спира без правно основание услугите по договори, по които потребителите са изрядни платци. Органът издал заповедта, след като съпоставил установените в производството факти с изискванията за издаване на оспорения акт и при спазване на административнопроизводствените правила.
Сочи, че доколкото нито в договорите, нито в приложимите към тях общи условия е налице конкретна клауза, която дава право на дружеството при неизпълнение на даден договор от страна на потребителя да прекрати или да преустанови достъпа до услугите по другите договори, по които потребителят е изряден платен, за [фирма] не е налице правно основание да спира услугите. С оглед на това извода на съда, че за посочените четири договора може да се приложи която и да е разпоредба на Общите условия на рамковия договор, част от който е и договорът за закупуване на мобилно крайно устройство на изплащане в пакет с електронна съобщителна услуга, е необоснован.
Съдът не отчел, че действията на [фирма], в т.ч. предоставянето на невярна информация относно твърдяното право на основание Общите условия, съществено изменят икономическото поведение на потребителя, тъй като го оставят с невярното впечатление, че спирането на всички услуги е правно обосновано, което пък намаля способността му вземане на информирано решение.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да остави в сила обжалваната заповед. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Силвана Якова.
2. Ответникът по касационната жалба – [фирма] (М.), не взема становище.
3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдебният акт е издаден при нарушения на процесуалните правила, материалния закон и необоснованост. Изводът на съда за съответствие на оспорената заповед с целта на закона се гради единствено на т.3.3. от Рамковия договор, без от текста да е ясно бъдещото поведение на оператора на прекъсване на услугите по всички договори, в т.ч. и тези, по които страната е изправна. Заключението на съда, че в единствения рамков договор не съществува основание клаузите да се прилагат избирателно, е по-скоро в полза на по-уязвимата страна – потребителя, е напълно безпочвено. Заповедта е валидна и законосъобразна, с подробно изложени мотиви досежно агресивната търговска практика.
ІІ. По допустимостта на касационната жалба:
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
ІІІ. Фактите по делото:
За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:
1. На 21.11.2014 г. в Комисията за защита на потребителите постъпила жалба от потребител срещу М. с твърдение за едностранно прекратяване предоставянето на услугите по всички сключени договори поради възникнал спор между страните по изпълнение на един от договорите. Потребителят твърдял, че е редовен платец по договорите за електронни съобщителни услуги, а договорът за продажба на изплащане не бил свързан с избраните от него Тарифни планове за гласови мобилни услуги.
2. Комисията за защита на потребителите изискала становище по жалбата от М..
3. М. информирал Комисията, че отношенията между него и потребителя са регламентирани чрез сключен на 28.02.2014 г. рамков договор №501148942, въз основа на който потребителят ползва три номера от мрежата на М. като услугите, предоставяни по един от номерата, са в пакет със закупено устройство въз основа на договор за продажба на изплащане. Потребителят нарушил задълженията си свързани с плащане на дължими суми за ползвани услуги и дължими вноски по договора за продажба на изплащане, поради което и на основание т. 40ж, т. 54.1. и т. 40.б.1. от Общите условия за взаимоотношенията между [фирма] и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на [фирма] по стандарт GSM, U. и L. (Общите условия, достъпни на адрес [интернет страница за него възникнало основание да прекрати договора на няколко основания. Посочил, че преди да прекрати ползването на услугите, на 27.11.2014 г., изпратил текстово съобщение с предупреждение. М. представил относимите за случая документи.
4. Комисията за защита на потребителите на свое заседание от 12.02.2015 г., въз основа на събраните по преписката доказателства, приела, че:
а) между потребителя и М. има сключени четири самостоятелни договора:
договор №Й0034017 от 30.11.2009 г. с предмет възмездно предоставяне на електронни съобщителни услуги към мобилни номера [номер] и [номер] по [тарифен план] ;
договор №501148942 от 28.02.2014 г. с предмет възмездно предоставяне на електронни съобщителни услуги към мобилен номер [номер] по [тарифен план[ ;
договор №501148942 от 28.02.2014 г. с предмет възмездно предоставяне на електронни съобщителни услуги към мобилен номер [номер] по [тарифен план] ;
договор №501148942 от 28.02.2014 г. с предмет продажба на разсрочено плащане на мобилно устройство „A. ME 175“;
б) твърдението на М. за сключен рамков договор не отговаря на фактите – налице са четири самостоятелни договора, независимо, че три от тях са заведени под еднакъв номер; единствено клаузите на сключения договор за продажба на изплащане правят връзка с един от договорите за електронни съобщителни услуги с №501148942; към първите три договора са приложими Общите условия, а към четвъртия – Общите условия на [фирма] за сключване на договори за лизинг (Общи условия за лизинг);
в) потребителят не е заплащал единствено задълженията си по издадени фактури, в които са включени такса за мобилен интернет и вноски за закупения на изплащане таблет; по отношение на закупения таблет потребителят имал рекламация, по отношение на която Комисията за защита на потребителите установила, че М. не привел стоката в съответствие с договора, което било и причина потребителят да спре изплащането на вноските; договор №Й0034017 от 30.11.2009 г. не се коментира от страните, поради което най-вероятно е бил прекратен по взаимно съгласие, с оглед на което няма отношение към настоящия спор;
г) т. 40ж и т. 54.1. от Общите условия визират само услугата, за която е налице просрочено плащане, не и услугите по всички договори, по които потребителят е изряден платец; т. 40.б.1. е приложима само, когато търговецът откаже да сключи договор с клиент поради негова лоша кредитна репутация;
д) М. е информирано от Комисията за защита на потребителите, че посочените клаузи от Общите условия се явяват неравноправни, декларирало е, че те не предвиждат негово право да прекрати изпълнението на договори, по които потребителят е изряден платец; налице е Решение №710 от 06.11.2014 г. на Комисията за регулиране на съобщенията относно идентични клаузи в общи условия на друг мобилен оператор;
е) не е налице клауза, която да дава право на М. да преустанови достъпа на потребител до услуги, за които той изпълнява задълженията си;
ж) поведението на М. е търговска практика по смисъла на 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), която е агресивна по смисъла на чл. 68з ЗЗП и в частност на тази по чл. 68и, т. 4 ЗЗП.
5. На 26.02.2015 г., със Заповед №141, председателят на Комисията за защита на потребителите, на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 1 във вр. с ал. 4 във вр. с чл. 68з във вр. с чл. 68и, т. 4 ЗЗП забранил на М. да прилага нелоялна агресивна търговска практика: да спира без правно основание услугите на потребител по договорите, по които той е изряден платец, за да го принуди да заплати задълженията си по други договори, за които е налице възникнал спор. Мотивите на заповедта повтарят мотивите на решението на Комисията.
ІV. Първоинстанционното съдебно решение:
Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че изводът на органа за наличие на четири самостоятелни договори, към които се прилагат различни общи условия е неправилен, защото между договора за лизинг и договора за продажба на изплащане е налице съществена разлика. За договорите под №501148942 от 28.02.2014 г. следва да се приложат Общите условия като в самия договор – т. 3.3. изрично е посочено, че „Този договор урежда условията, валидни за всички услуги, ползвани от Абоната, като всяка избрана от Абоната услуга или услуги, представлява неразделна част от Договора. Страните се съгласяват, че този Договор представлява цялото споразумение, което урежда правоотношенията, възникнали във връзка с ползваните от Абоната услуги. Всички предишни договори, подписани преди датата на подписване на този договор, стават неразделна част от Договора и се идентифицират с неговия уникален номер („Клиентски номер“).
Съдът приел, че не съществува основание да се приеме неприложимост на Общите условия на рамковия договор, част от който е и Договора за закупуване на мобилно крайно устройство „A. ME 175“ на изплащане в пакет с електронна съобщителна услуга с оглед на посоченото в т. 5.3. от Общите условия на Приложение №1 към Договор №501148942 от 28.02.2014 г., който гласи: „В случай, че Абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, в това число, ако по негова искане или вина договорът по отношение на Услугите в това приложение бъде прекратен в рамките на определения Срок на ползване, Операторът има право да прекрати Договора по отношение на тези или всички Услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.“ Позовал се и на т. 3 от Договора за продажба на изплащане, който гласи: „Закупуването на веща при условията на този договор е обвързано с използването на електронни съобщителни услуги, чрез номер предоставен на купувача на основание Договор за услуги, сключен с Продавача“.
Въз основа на това съдът приел, че между М. и потребителя съществува само един договор №501148942, чиито общи условия следва да се прилагат към всички предходни съглашения между потребителя и М.. Не съществува основание да се приеме, че клаузите на договора следва да бъдат прилагани избирателно по преценка, на която и да е от страните. Приел, че ирелевантен е факта, че закупеното крайно устройство имало дефект, който според потребителя не бил своевременно отстранен, тъй като това е предмет на друго производство и не е основание за неизпълнение на задълженията по договора от страна на потребителя.
С оглед на това съдът приел, че поведението на М. не осъществява агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68и, т. 4 ЗЗП, поради което оспорената заповед е незаконосъобразна и я отменил.
Този извод на съда е неправилен.
V. По съществото на спора:
Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради наличие и на трите порока по чл. 209, т. 3 АПК. Доводите, които сочи в подкрепа на твърдяните отменителни основания касаят обосноваността на изводите на съда и приложимостта на материалния закон. Доводи в подкрепа на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът не сочи, поради което и с оглед на чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да се произнася по наличието на този порок.
Органът приел, че с действията си М. осъществил агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68з във вр. с чл. 68и, т. 4 ЗЗП. Съгласно разпоредбата една търговска практика е агресивна, когато, при отчитане на целия фактически контекст, тя променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведение на средния потребител по отношение на съответния продукт или услуга поради използването на тормоз, принуда, злоупотреба с влияние, като го подтиква или може да го подтикне да вземе търговско решение, което в противен случай средният потребител не би взел. В конкретния случай неправомерното въздействие върху потребителя органът приел, че е под формата на принуда, осъществена чрез налагането на извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договора.
Така формулираното правно основание за твърдяната агресивна практика сочи, че за преценката на законосъобразността на извода на органа от решаващо значение е факта договорите между потребителя и М. самостоятелни ли са или са предмет на регламентация от един общ рамков договор.
Преди всичко следва да се посочи, че в мотивите на обжалваната заповед органът посочил, че между страните съществуват четири договора (виж по-горе т. ІІІ.4.). Но в мотивите също така приел, че договор №Й0034017 от 30.11.2009 г. „няма отношение към настоящия спор“. С оглед на това преценката за самостоятелност или общност на договорите между потребителя и М. следва да се извърши на базата на трите договора от 28.02.2014 г. носещи един и същ №501148942.
Какво показват фактите по делото досежно тези три договора?
Първо. Договор с предмет възмездно предоставяне на електронни съобщителни услуги към мобилен номер [номер] по [тарифен план] (Договор 1):
Договорът съдържа основна част, състояща се от т. 1 и 2 - идентификация на страните, т. 3 – предмет, т. 4 - влизане в сила, т. 5 -допълнителни разпоредби и т. 6 - заключителни разпореди, както и Приложение №1 наречено „Условия за ползване на тарифни планове М. Трансфер“.
В т. 3 „Предмет – услуги, цени и начин на плащане“ на договора е посочено, че: „Операторът предоставя на Абоната електронни съобщителни услуги („Услугата“ или „Услугите“) чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи („Мрежата“ или „Мрежите“) на Оператори и/или негови партньори, при условията на този договор („Договорът“) и Общите условия“. Друго досежно предмета на договора не е посочено нито в т. 3, която е относима за предмета, нито в други клаузи на договора.
В т. 3.2. на договора е посочено, че: „Този Договор урежда условията валидни за всички Услуги, ползвани от Абоната, като всяка избрана от Абоната Услуга или пакет от Услуги, в това число срок на ползване, ценови и други условия за ползване, се описват в приложения, представляващи неразделна част от Договора. Приложенията може да се идентифицират с един и същи номер.“
В т.4.3. на договора е посочено: „Страните се съгласяват, че този Договор представлява цялото споразумение, което урежда правоотношенията, възникнали във връзка с предоставянето от страна на Оператора и ползването от страна на Абоната на електронни съобщителни услуги. Всички предишни договори, подписани от страните преди датата на подписване на този Договор, стават неразделна част от Договора и се идентифицират с неговия уникален номер („Клиентски номер“). Условията, посочени в предишните договори, запазват силата си, доколкото в този Договор не е предвидено друго и доколкото не се изменят от този Договори от приложенията към него.“
В т.4.4. на договора е посочено: „Операторът има право едностранно да прекрати Договора по отношение на една или повече Услуги и/или да спре достъпа на Потребителя до Мрежата в случаите, посочени в приложимите Общи условия.“
В т.6.1. на договора е посочено: „Неразделна част от Договора са всички приложения към него и Общите условия.“
В Приложение 1 към договора е посочен телефонният номер и тарифният план.
В т. 5.3.1. на Приложение 1 е посочено: „В случай, че Абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия в това число, ако по негово искане или вина Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките на определения Срок на ползване, Операторът има право да прекрати Договора по отношение на тези или всички Услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни вноски (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения Срок на ползване. Неустойки за предсрочно прекратяване не се дължат в случаите, когато Договорът се прекратява по отношение на Услугите в това Приложение по причини, за които Операторът отговаря.“
Видно от съдържанието на Договор 1 той е договор за предоставяне на електронна съобщителна услуга при точно определени условия.
Второ. Договор с предмет възмездно предоставяне на електронни съобщителни услуги към мобилен номер [номер] по [тарифен план] (Договор 2):
Договорът съдържа основна част, състояща се от т. 1 и 2 - идентификация на страните, т. 3 – предмет, т. 4 - допълнителни разпоредби, т. 5 - заключителни разпореди, т. 6 - влизане в сила, както и Приложение №1 наречено „Активиране и условия за ползване на ценови пакети за пренос на данни М. Мобилен Интернет“.
В т. 3 „Предмет – услуги, цени и начин на плащане“ на договора е посочено, че: „Операторът предоставя на Абоната електронни съобщителни услуги („Услугата“ или „Услугите“) чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи („Мрежата“ или „Мрежите“) на Оператори и/или негови партньори, при условията на този договор („Договорът“) и Общите условия“. Друго досежно предмета на договора не е посочено нито в т. 3, която е относима за предмета, нито в други клаузи на договора.
В т. 3.2. на договора е посочено: „Този Договор урежда условията, валидни за всички Услуги, ползвани от Абоната, като всяка избрана от Абоната Услуга или пакет от Услуги, в това число срок на ползване, ценови и други условия на ползване се описват в приложения, представляващи неразделна част от Договора, както и на интернет страницата на Оператора – www.mtel.bg.“
В т.5.1. на договора е посочено: „Страните се съгласяват, че този Договор, представлява цялостно споразумение, което урежда правоотношенията, възникнали във връзка с ползваните от Абоната услуги. Всички предишни договори, подписани от Страните преди датата на подписване на този Договор, стават неразделна част от Договора и се идентифицират с неговия уникален номер („Клиентски номер“). Условията, посочени в предишните договори, запазват силата си, доколкото в този Договор не е предвидено друго и доколкото не се изменят от този Договор и от приложенията към него.“
В т.6.3. на договора е посочено: „Операторът има право едностранно да прекрати Договора и/или да спре достъпа на Потребителя до Мрежата, и съответно Потребителят има право да прекрати Договора, съгласно условията на съответното Приложение и в случаите, посочени в приложимите Общи условия.“
В Приложение 1 към договора е посочен телефонният номер и са изредени ценови пакети за пренос на данни като няма индивидуализация кой от тях е приложим.
В т. 5.3. на Приложение 1 „Активиране и условия за ползване на ценови пакети за пренос на данни М. Мобилен Интернет“ е посочено: „В случай, че Абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия в това число, ако по негово искане или вина Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките на определения Срок на ползване, Операторът има право да прекрати Договора по отношение на тези или всички Услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни вноски (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения Срок на ползване.“
Видно от съдържанието на Договор 2 той е договор за предоставяне на електронна съобщителна услуга при точно определени условия.
Трето. Договор с предмет продажба на разсрочено плащане на мобилно устройство „A. ME 175“:
Договорът съдържа идентификация на страните, т.І. – предмет, т. ІІ. – цена и начин на плащане, т. ІІІ. – задължения на страните, т. ІV. - срок и прекратяване, т. V. – отговорности и неустойки, т. VІ. – заключителни разпоредби. Приложение 1 на договора е приемо-предавателен протокол.
В т. І.1. е посочено, че предмет на договора е прехвърлянето от продавача на купувача на правото на собственост върху вещ. В т.І.3. е посочено, че: „Закупуването на Вещта при условията на този договор е обвързано с ползването на електронни съобщителни услуги чрез номер, предоставен на Купувача на основание договор за услуги, сключен с Продавача.“
В т.ІІІ.10. „Задължения на купувача“ е посочено, че той има задължението „да заплаща сумата, дължима за Вещта, съгласно условията на този договор“ и „да прегледа вещта при получаване“.
В т. V.14. „Отговорност и неустойки“ и посочено: „В случай, че не плати в срок която и да е от дължимите по договора суми Купувачът дължи на продавача за срока на забавата лихва върху съответната сума в размер на 10% годишно (за всеки ден закъснение), както и разходите, свързани с уведомяване за и със събиране на дължимите суми.“
Видно от съдържанието на Договор 3 той е договор за продажба на вещ на изплащане при условие на ползване на електронна съобщителна услуга предоставена от продавача.
Какво показва анализа на така постигнато между потребителя и М. съгласие за ползване на услуги и за закупуване на вещ?
Първо, видно е че става въпрос за три самостоятелни материални носители на обективирано съгласие между потребителя и М. за ползване на две услуги и за закупуване на една стока.
Второ. Всеки от договорите има собствено съдържание, обхващащо всички елементи на договора – страни, предмет, задължения, отговорности, прекратяване. Нещо повече. Макар Договор 1 и Договор 2 да имат за предмет предоставянето на услуги, те нямат абсолютно идентично съдържание – структурно и текстово показват различие, макар основната идея за характера на отговорността на потребителя по своето съдържание да е еднаква. Договор 3 е с коренно различно съдържание, в т.ч. и досежно отговорността на потребителя, който е купувач на вещ.
Трето. И Договор 1, и Договор 2 използват израза „този Договор“. „Този Договор“ значи само и единствено договорът, който е подписан между идентифицираните страни. В случая Договор 1 и Договор 2 носят самостоятелна идентификация на страните и техните подписи. Двата договора не реферират един към друг или към трети договор. Що се отнася до Договор 3 той също не реферира към някой от другите два договора. Единственото условие, което Договор 3 съдържа е това, визирано в т. І.3. – закупената вещ се ползва само с услуга на М.. Но това е условие на закупуването и ползването на „вещта“ и само по себе си не може да обоснове извод за свързаност с другите два договора (още повече, единият – Договор 1, няма отношение към „вещта“).
Четири. И трите договора имат един същ номер. Наличието на един и същ номер и идентичността на страните е всичко, което свързва трите договора. Но поставянето на един и същ номер на три договора между две страни не може автоматично да обоснове наличието на „рамков договор“. Най-малкото, защото не е ясно коя е рамката. При положение, че всеки от договорите има собствено пълно съдържание, необходимо да регламентира правоотношенията между страните и при положение, че нито един от тях не реферира към другите единственото, което анализа на трите договора показва, е че неизпълнението на единия договор е основание за прекратяване на другите два договора.
Безспорно е, че има икономическа логика, когато между две страни съществуват няколко различни по предмет търговски правоотношения техните отношения да бъдат регламентирани с т. нар. „рамков договор“. Рамковият договор няма легално определение. По своята характер той е по-скоро организационен договор, договор, който подготвя сключването на множество други сделки между страните, които в своите основни параметри, а няма пречка и зависимост, да бъдат подчинени на един общ (по основни характеристики) режим. Обикновено с рамковия договор страните уговарят еднакви условия на бъдещи сделки и тези уговорени клаузи стават част от съдържанието на бъдещите сделки.
Но за да е налице рамков договор е необходимо ясно да е изразена волята на двете страни за сключване именно на рамков договор. В случая поведението на М., обективирано в сключените три договора с потребителя, по никакъв начин не демонстрира воля за сключване на рамков договор. Поставянето на един и същ номер на три договора не демонстрира ясно воля за сключване на рамков договор. Такава не демонстрира и изричното и многократно повтаряне във всеки от договорите на израза „този Договор“. Такава не демонстрира и липсата на каквото и да било препращане към всеки един от трите договори, в резултат на което потребителят да може да направи извод за взаимната обвързаност на договорите.
Следва да се посочи, че факта, че в Договор 1 и Договор 2 е посочено, че приложенията са „неразделна част от Договора“, а не от „този Договор“ не променя извода, защото никъде не е посочено, кой е „Договорът“ – с главно „Д“ и кой е „този Договор“. Никъде не е посочено, че трите договори с един и същ номер фактически са „Договорът“.
Няма как волята на едната страна по „Договорът“ да се търси и да се извлича по някакъв начин от изразеното в „този Договор“. Играта с „Договора“ и „този Договор“ не обосновава наличието на рамков договор. Ако се приеме, че трите договора в своята съвкупност представляват „рамков договор“, то това е един имагинерен раков договор, защото той няма собствено съдържание. Неговото единствено съдържание е „уникалният идентификационен номер“. Това съдържание не съответства на правното и житейско съдържание на всеки един договор като съгласие между две страни да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях – чл. 8, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, съответно §13, т. 34 и 35 ЗЗП.
Както бе посочено по-горе, няма правна пречка между търговеца и потребителя да бъде сключен рамков договор, напротив, това има своята ясна икономическа логика, но твърдението, че е сключен рамков договор, само защото на три договора е даден един и същи номер и защото в съдържанието на трите договора, чрез използването на сложен понятиен апарат е извършено обвързване на изпълнението на всеки един от тях с правомощия на търговеца да санкционира потребителя по всички договори по никакъв начин не доказва воля на двете страни за сключване на рамков договор, отделно от факта, че това поведение не е нито добросъвестно, нито професионално компетентно по смисъла на §13, т. 28 ЗЗП.
Ако М. действително целеше сключване на рамков договор е следвало ясно и недвусмислено да заяви това на потребителя и да регламентира отношенията си с него чрез сключване на рамков договор, към който всеки един от сключените след това договори да реферира или поне по някакъв ясен начин да се обективира воля за взаимозависимост на изпълнението на трите договора.
Към изложеното в случая следва да се добави и факта, че в Договор 1 и Договор 2 изрично е посочено, че „всички предишни договори, подписани от Страните преди датата на подписване на този Договор, стават неразделна част от Договора“. Освен че не е ясно от кой „Договора“, в случая и трите договора са подписани на една и съща дата. Кой от кого става част и кой е „Договорът“?
Основание за тълкуване на трите договора като един рамков договор и за наличието въобще на рамков договор в практиката на М. не се установява и в Общите условия. Посоченото в т. 40.ж и т. 54.1. от Общите условия само доказва установения по-горе смисъл на употребените изрази „този Договор“ и „Договорът“, тъй като правото на М. да спре предоставянето на услугата или да прекрати едностранно договора са относими за „Договора“, както е посочено в Общите условия, без да се уточнява дали това е рамков договор, от типа на твърдяния, или това е договора, въз основа на който се получава услугата, съответно вещта.
Видно от изложеното от фактическа страна по делото не е доказано, че сключените между потребителя и М. три договора под един и същ номер са фактически един рамков договор.
Напротив. Фактите показват, че това са три самостоятелни договора, неизпълнението по всеки, от които от страна на потребителя М. обвързал със санкции по останалите. Това обвързване станало по начин, който по своята същност представлява извъндоговорна пречка за упражняване на правата на потребителя по договора, по който той е изряден потребител. Тази пречка е обременителна и прекомерна, несъответстваща на преследваната цел – гарантиране на изпълнението на задълженията на потребителя по конкретния договор, защото преминава прага на действително договореното между страните и по недопустим начин обвързва неизпълнението на задълженията по едни договор, с изпълнението на друг договор.
Това поведение на М. безспорно е търговска практика и тя променя и е възможно да промени съществено свободата на избор и поведението на средния потребител по отношение на услугите и стоката, които са предмет на трите договора и в резултат на това да мотивира вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без това негово поведение.
Видно от изложеното съдът неправилно приел, че трите договора са от правна и от фактическа гледна точка един рамков договор, поради което не е налице забранена търговска практика. Съдът неправил необосновани фактически изводи и по този начин не подвел установените по делото факти под релевантната нормативна уредба. Това прави решението му неправилно. Съдът следва да го отмени. Тъй като не са налице условията на чл. 222, ал. 2 АПК съдът следва да реши спора по същество.
От гореизложеното е видно, че органът правилно установил фактите по преписката, правилно определил поведението на М. като агресивна търговска практика и с оглед на това актът му е съответен на релевантната нормативна уредба. Актът е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Той е и в съответствие с целта на закона, защото пряко е насочен към защита на икономическите интереси на потребителите при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики. Това прави оспорената Заповед №141 законосъобразна и съдът следва да отхвърли жалбата на М..
С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 3 и 4 АПК и тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело №5/2009 г. съдът следва да осъди М. да заплати на Комисията за защита на потребителите – юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът определя на 300, 00 лв. на основание чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 1 т. 4 във вр. с §1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №5302 от 24.07.2015 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело №3330/2015 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], [улица] срещу Заповед №141 от 26.02.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68и във вр. с чл. 68з, т. 1 от Закона за защита на потребителите му е наложена забрана да прилага агресивна търговска практика.
ОСЪЖДА [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Комисията за защита на потребителите, [населено място], пл. „П. Р. С.“ №4А 300, 00 (триста) лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.