1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?
Съгласно португалското право съдията от молещия съд трябва да събере доказателствата от лицата, изслушвани чрез видеоконферентна връзка, директно, без намесата на съдията от замоления съд. Това е правилото по отношение на национални дела, в които се провежда разпит чрез видеоконферентна връзка. Същата процедура се прилага при трансгранични дела, в рамките на които съдът на молещата държава членка иска разпитът да се проведе чрез видеоконферентна връзка съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г.
Друга възможност при трансгранични дела е съдът на молещата държава членка да поиска разпитът да се проведе чрез видеоконферентна връзка съгласно членове 12—14 от посочения по-горе регламент.
Основните национални процесуални норми, уреждащи събирането на доказателства чрез видеоконферентна връзка от вещи лица, свидетели и страни по делото, са следните:
Вещи лица
Вещи лица, работещи в учреждения, лаборатории или официални служби, се изслушват чрез телеконференция на работното им място (член 486, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс — Código de Processo Civil).
Свидетели
Свидетели, пребиваващи извън района, в който се намира съдът, може да бъдат изслушани с помощта на техническо оборудване, което позволява аудио- и визуална комуникация в реално време от съда или регистрираните общински или енорийски учреждения, или друга обществена сграда в района, в който пребивават (член 502 от Гражданския процесуален кодекс).
В деня на разпита свидетелите удостоверяват самоличността си пред длъжностното лице на съда или държавния служител от учреждението, в което ще дават свидетелските си показания, но от този момент нататък разпитът се провежда от съдията, който разглежда делото, и от представителите на двете страни, чрез техническо оборудване, позволяващо аудио- и визуална комуникация в реално време, без необходимост от намеса на съдията от мястото, където се дават свидетелските показания.
Без да се засягат разпоредбите на международни или европейски актове, свидетелите, пребиваващи в чужбина, дават показания с помощта на техническо оборудване, позволяващо аудио- и визуална комуникация в реално време, когато са на разположение необходимите технологични средства по местопребиваване на свидетелите.
За дела, които се разглеждат в съдилища в метрополните области на Лисабон и Порто, разпит с помощта на техническо оборудване, позволяващо аудио- и визуална комуникация в реално време, не се провежда, ако свидетелят пребивава в съответната метрополна област.
Когато обаче за лицето, което трябва да даде показания, е невъзможно или изключително трудно да се яви в съда своевременно, съдията може да реши, със съгласието на страните, евентуални разяснения, които са необходими, за да се вземе правилно решение по делото, да бъдат дадени по телефона или чрез друго средство за пряка комуникация между съда и лицето, даващо показания, при условие че естеството на фактите, които подлежат на разследване или разясняване, е съвместимо с процедурата (член 520 от Гражданския процесуален кодекс).
Страни
Правилата за даване на показания чрез телеконференция, определени в член 502 от Гражданския процесуален кодекс се прилагат за страни, пребиваващи извън областта или — за автономните региони — извън съответния остров (член 456 от Гражданския процесуален кодекс).
2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?
Не са определени конкретни ограничения. Португалското право позволява чрез видеоконферентна връзка да бъдат изслушвани свидетели, страни и вещи лица, както е предвидено в цитираните по-горе правни норми.
3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?
Вж. отговора на предишния въпрос.
4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?
Общото правило е, че лицето трябва да бъде изслушано чрез видеоконферентна връзка в съда. Вещи лица, работещи в официални служби, обаче могат да бъдат изслушвани чрез видеоконферентна връзка на работното си място. По изключение, в случаите, предвидени в член 520 от Гражданския процесуален кодекс (цитиран в отговора на въпрос 1), съдът може да изслуша чрез видеоконферентна връзка лице, което се намира на място, различно от съда.
5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?
Да, изслушванията чрез видеоконферентна връзка винаги се записват, като се използва съществуващата система за звукозаписи на съдилищата, както е предвидено в член 155 от Гражданския процесуален кодекс на Португалия.
6 На какъв език следва да се проведе изслушването: а) когато са отправени искания съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?
Когато Португалия е замолената държава членка, езикът на изслушването е различен, в зависимост от обстоятелствата:
а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламент (ЕС) 2020/1783 се използва португалски език. Ако трябва да бъдат изслушани чужди граждани, те могат да говорят на различен език, ако не знаят португалски. В този случай молещият съд трябва да уведоми замоления съд за този факт, за да може последният да осигури присъствието на устен преводач в замоления съд;
б) когато исканията са отправени съгласно членове 19—21 от Регламент (ЕС) 2020/1783 използваният език е този, който е предвиден в националното законодателство на държавата членка, в която се намира молещият съд. Ако трябва да бъдат изслушани лица, които не говорят този език, молещият съд може, в съответствие с националното си законодателство, да осигури присъствието на устен преводач в молещия съд. Молещият съд може също така да поиска от дадения (замолен) португалски съд да осигури присъствието на устен преводач в замоления съд.
Във всеки от случаите, посочени в букви а) и б), в които съществува необходимост от присъствие на устен преводач в съда на замолената държава членка, замоленият съд иска от съда на молещата държава членка да заплати дължимото на устния преводач възнаграждение, както е предвидено в член 22, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/1783.
7 Ако са необходими устни преводачи, кой отговаря за намирането им и къде следва да се намират: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?
Тази информация вече е предоставена в отговора на въпрос 6.
8 Каква процедура се прилага за организацията на изслушването и за уведомяване на подлежащото на изслушване лице относно времето и мястото на изслушването: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства? Колко време следва да се предостави в двата случая за определянето на датата на изслушването, за да се счита, че лицето е уведомено достатъчно рано?
В португалското право процедурата, която се прилага за процеса на изслушване и призоваване на лица в съда, по същество е определена в член 7, параграф 3, член 172, параграфи 5 и 6, член 220, член 247, параграф 2, член 251, параграф 1 и членове 417, 507, 508 и 603 от Гражданския процесуален кодекс на Португалия.
По принцип отговорност на деловодството на съда е да уведоми, по собствена инициатива, свидетелите, вещите лица, страните и техните представители кога трябва да се явят на съдебно заседание съгласно разпореждане на съда. По-специално, когато дадена страна изисква снемането на показания от свидетел чрез видеоконферентна връзка, деловодството на съда отговаря за призоваването на свидетеля.
Уведомленията за целите на призоваването на свидетели, вещи лица и други странични участници в делото (например устен преводач или технически консултант) в съда се изпращат с препоръчана поща, като се посочват датата, мястото и целта на явяването в съда. Уведомленията се считат за връчени дори ако получателят откаже да приеме писмото; раздавачът на пощенската служба трябва да отбележи това обстоятелство.
Уведомленията за целите на призоваването на дадена страна да се яви в съда или да даде свидетелски показания се изпращат с препоръчана поща и са адресирани до съответната страна, като в тях се посочват датата, мястото и целта на явяването в съда. В този случай, ако страната е назначила адвокат или ако тя е представлявана едновременно от адвокат и правен консултант, те също трябва да бъдат уведомени.
Представителите на страните се уведомяват по електронен път съгласно член 25 от Министерска заповед за изпълнение (Portaria) № 280/2013 от 26 август 2013 г. Информационната система удостоверява датата, на която е издадено уведомлението.
В закона не се предвижда изрично колко време преди началото на изслушването трябва да се направи уведомлението. Във всеки от посочените по-горе случаи уведомлението се смята за връчено на третия ден след неговото вписване или електронно издаване. Ако третият ден е неработен ден, уведомлението ще се смята за връчено на първия следващ работен ден. От практически съображения следователно е необходимо да се спазва поне този срок на предизвестие по отношение на датата на изслушването, за да може уведомлението да се смята за надлежно връчено.
В спешни случаи свидетели, вещи лица, други странични участници в делото, страните или техните представители могат да бъдат призовани (или призовките им да бъдат оттеглени) с телеграма, по телефона или чрез други подобни далекосъобщителни средства. Контактът по телефона винаги се документира в протокола по делото и е последван от потвърждение в някаква писмена форма.
Ако лице, което е следвало да се яви в съда, не го направи, то трябва да обоснове своето отсъствие на самото изслушване или в срок от 5 дни (календарни дни, но ако последният ден е неработен, крайният срок се удължава до следващия работен ден).
В случай на неявяване португалското право определя следните принудителни мерки. Неявил се свидетел, който е бил надлежно уведомен и не е обосновал отсъствието си в рамките на законовия срок, се осъжда да заплати глоба и съдията може да нареди принудителното му явяване. Тези наказания не се прилагат, ако делото е било отложено по причини, различни от неявяването на свидетеля. Неявилото се вещо лице или друг страничен участник в делото, който е бил надлежно уведомен и не е обосновал отсъствието си в рамките на законовия срок, се осъжда да заплати глоба. Неявила се страна, която е била надлежно уведомена и не е обосновала отсъствието си в рамките на законовия срок, се осъжда да заплати глоба и отказът ѝ може да се изтълкува свободно от съда за доказателствени цели. Освен това, ако съдът прецени, че отказът на страната да се яви прави невъзможно освобождаването ѝ от тежестта на доказване, той може да обърне тежестта на доказване.
9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?
Използването на видеоконферентна връзка не е свързано с никакви разходи.
10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?
Когато португалски съд е молещата страна по искане съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2020/1783, той призовава по пощата лицето, което подлежи на изслушване, да се яви в определения съд в другата (замолена) държава членка, като използва един от методите, посочени в отговора на въпрос 8, в зависимост от случая. Тази възможност за уведомяване по пощата е предвидена в член 14 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 от 13 ноември 2007 г. Лицето, което трябва да бъде изслушано, бива информирано в уведомлението, че явяването му е на доброволен принцип.
Когато португалският съд е замолената страна, отговорност на молещия съд е да уведоми лицата, които подлежат на изслушване, и да ги информира, че явяването им е на доброволен принцип.
По взаимно договаряне между молещия и замоления съд уведомяването на лицето, което подлежи на изслушване, и информацията, че това става на доброволен принцип, може да се извърши от съда на замолената държава членка. На практика това може да се случи, независимо дали португалският съд е молещата или замолената страна.
11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?
В определеното за разпита време служителят на съда проверява дали лицето, което трябва да бъде разпитано, се е явило, и информира провеждащия разпита съдия или молещия съд, ако последният води разпита директно.
Ако разпитът се води от португалски съдия, след началото на заседанието и преди лицето да започне с даването на показания, се предприемат следните стъпки: i) лицето, което дава показания, свидетелят или вещото лице полагат клетва пред съдията; ii) съдията задава предварителни въпроси за установяване на самоличността на изслушваното лице.
Съдията е този, който води предварителния разпит, за да установи самоличността на изслушваното лице, като му задава въпроси за неговото име, професия, адрес, семейно положение и други подробности, които съдията може да сметне за необходими за установяването на самоличността.
Също така съдията пита изслушваното лице дали е роднина, приятел или противник на всяка от страните и дали има пряк или косвен интерес от делото, с цел да оцени надеждността на показанията му.
Ако по време на предварителния разпит съдията установи, че свидетелят е негоден или че не е правилният човек, който трябва да бъде разпитан, той не му позволява да даде показания. Свидетел е негоден, ако въпреки че не е възпрепятстван от психическа аномалия, не разполага с естествените способности (физически или психически възможности) да даде показания.
Предварителният разпит също така позволява на съдията да провери следните случаи, в които съгласно Гражданския процесуален кодекс на Португалия свидетелите или страните могат да откажат да дадат показания.
Следните лица могат да откажат да дадат показания (освен в производства, насочени към удостоверяване на раждането или смъртта на дете) в съответствие с член 497 от Гражданския процесуален кодекс на Португалия:
а) възходящи в случаи, засягащи техните низходящи, осиновители в случаи, засягащи техните осиновени деца, и обратното;
б) свекър/тъст или свекърва/тъща в случаи, засягащи техните зетьове или снахи, и обратното;
в) съпрузи или бивши съпрузи в случаи, засягащи другия съпруг или бивш съпруг;
г) всеки, който съжителства или е съжителствал на семейни начала с която и да е от страните по делото.
Задължение на съдията е да информира лицата, посочени в изброените по-горе букви, че имат право да откажат да дадат показания.
Лицата, обвързани с опазване на професионална тайна, на тайна в качеството си на държавни служители или на държавна тайна, трябва да бъдат освободени от задължението да дават показания във връзка с факти, попадащи в обхвата на задължението за опазване на професионална тайна. В тези случаи съдията проверява легитимността на извинението и, ако сметне това за необходимо, отменя задължението им за опазване на тайна.
Страните могат да дават само показания, свързани с лични факти. В гражданско дело не е допустимо свидетелските показания на дадена страна да насочват към престъпни или неправомерни действия, по отношение на които страната е подсъдима в наказателно дело.
12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?
Съгласно португалското право:
- преди да снеме показанията, съдията разяснява на изслушваното лице какво е моралното значение на клетвата, която то предстои да положи, и задължението му да бъде вярно на истината, както и го предупреждава относно санкциите, приложими за даването на неверни показания;
- след това съдията иска от свидетеля да положи следната клетва: „Кълна се в честта си да кажа цялата истина и нищо друго освен истината.“
- отказът да се положи клетва е равносилен на отказ да се дадат показания; освен ако не са обосновани, и двете действия са наказуеми като проява на неуважение към съда и съдията следва да наложи на лицето съответното наказание.
Когато съд на друга държава членка събира директно доказателства от Португалия чрез видеоконферентна връзка в съответствие с членове 19—21 от Регламент (ЕС) 2020/1783, съдът на молещата държава членка трябва да уведоми дадения (замолен) португалски съд относно следните данни за самоличността на лицето, което предстои да даде показания: име, професия, адрес, семейно положение и друга информация, която счита за необходима за целите на установяване на самоличността; качеството, в което ще бъде изслушано лицето (например страна, свидетел, вещо лице, технически консултант); езика, който лицето говори; и дали е необходимо да се осигури присъствието на устен преводач в замоления съд.
Тези подробности са необходими, за да може даденият (замолен) португалски съд, от една страна, да предприеме мерки за осигуряването на устен преводач и, от друга страна, да провери присъствието на лицето, което подлежи на разпит, в определеното за видеоконферентната връзка време.
Тъй като обаче португалският съдия не се намесва в хода на производството, клетвата трябва да бъде положена чрез видеоконферентна връзка пред съдията от съда на молещата държава членка. Същото важи и за предварителния разпит, в случай че такъв се провежда, и за въпросите, свързани с годността или отказа от даване на свидетелски показания, или освобождаването на свидетели от даване на свидетелски показания, които се разглеждат под ръководството на съдията на молещия съд, в съответствие с гражданското процесуално право на молещата държава членка, както е предвидено в член 19, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2020/1783.
13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?
Молещият и замоленият съд (след определянето на последния от централния орган) следва да установят пряк контакт помежду си за насрочване на видеоконферентната връзка и следва също така да уговорят дата за провеждане на предварително тестване на системата.
От практически съображения, когато това е възможно, е за предпочитане тестването да се осъществи преди уведомяването на свидетеля; за тази цел датата на тестването следва да бъде насрочена достатъчно по-рано, за да се даде възможност за своевременно уведомяване на свидетеля.
В деня на тестването и в деня на изслушването чрез видеоконферентна връзка във всяко от съдилищата следва да присъстват ИТ техник, техник по далекосъобщения или длъжностно лице на съда с подходящи познания.
В Португалия Институтът за финансово управление и инфраструктура на правосъдието (Instituto de Gestão Financeira e Estruturas da Justiça — IGFEJ) разполага със специален екип, който се занимава с провеждането на видеоконферентни връзки в съда.
По организационни причини, когато е възможно, IGFEJ следва да бъде уведомен за датата на тестването и на изслушването три дни предварително. Това позволява на IGFEJ да провери дали са изпълнени необходимите технически условия за видеоконферентната връзка, да се намеси незабавно в случай на евентуални трудности в комуникацията между съдилищата и да наблюдава тестовите видеоконферентни връзки.
Насрочване на видеоконферентна връзка в друга държава членка по искане на португалски съд
Даденият (молещ) португалски съд трябва най-напред да поиска от IGFEJ да създаде необходимите технически условия за видеоконферентната връзка, да се намеси за преодоляване на евентуални трудности в комуникацията между съдилищата и да наблюдава тестовите видеоконферентни връзки.
С цел да се преодолеят техническите трудности, португалският съд иска от съда на замолената държава членка също така да посочи лице, което отговаря за предоставянето на услугата за видеоконферентна връзка, да наблюдава провеждането на тестването и/или да осигури необходимата техническа помощ в сътрудничество с португалските техници.
Когато португалските съдилища са молещата страна, те често търсят съдействието на звеното за контакт на ЕСМГТД (Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела) в Португалия, което се свързва директно със замолените съдилища за насрочването на тестване и видеоконферентна връзка. Когато бъде уведомено за наличието на евентуални технически трудности, звеното за контакт се свързва директно с екипите, отговорни за видеоконферентната връзка във всяка една от участващите държави членки, като иска от тях да осигурят необходимите връзки и да направят съответните информационни или технически корекции, и информира съответно участващите съдилища. Това създава възможности за преодоляване на езиковата бариера и за успешно провеждане на видеоконферентната връзка.
Насрочване на видеоконферентна връзка в португалски съд по искане на друга държава членка
В Португалия Генерална дирекция „Правораздаване“ (Direcção-Geral da Administração da Justiça — „DGAJ“) е централният орган, който отговаря за получаването и приемането на искания от друга държава членка по член 19 от Регламент (ЕС) 2020/1783. След като искането бъде прието, DGAJ посочва на съда на молещата държава членка (замоления) португалски съд, където ще се проведе видеоконферентната връзка. След като това бъде направено, молещият и замоленият съд трябва директно да договорят помежду си датите за провеждане първо на тестването, а след това и на изслушването чрез видеоконферентна връзка.
В качеството си на централен орган DGAJ улеснява директния контакт между молещия и замоления съд, както и контакта с екипа на IGFEJ за поддръжка на видеоконферентната връзка, с цел преодоляване на евентуални технически трудности. Освен това звеното за контакт на ЕСМГТД в Португалия може също така да улесни необходимите контакти, ако бъде помолено да го направи.
В пряк контакт помежду си съдилищата запазват помещение за видеоконферентната връзка и назначават персонала, който ще осъществи техническите връзки и наблюдението на видеоконферентната връзка съответно в молещия и замоления съд. В Португалия по принцип се избира длъжностно лице на съда с подходящи познания, за предпочитане придружавано от ИТ техника на португалския съд.
Когато видеоконферентната връзка се осъществява през интернет протокол (IP), това задължително се прави от Португалия. За тази цел португалският съд иска IGFEJ предварително да разкрие външна връзка.
Когато видеоконферентните връзки се осъществяват през телефонна линия (ISDN), връзката с португалските съдилища може да бъде осъществена от съдилища в други държави членки.
При възникване на технически трудности необходимата помощ може да бъде предоставена от ИТ техник от португалския съд или от техник на IGFEJ.
14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако има такава?
При отправяне на искане за провеждане на видеоконферентна връзка в поле 12 на формуляр Л молещият съд следва да посочи, че желае показанията да бъдат снети с помощта на комуникационната технология, определена във формуляр Н, като и двата са приложени към Регламент (ЕС) 2020/1783. От своя страна формуляр Н следва да съдържа:
1. Технически подробности относно използваното от молещия съд оборудване за видеоконферентна връзка, а именно:
- използвания протокол за комуникация (например H.323, H.320);
- видеопротоколи (например H.261, H.263 и H.264);
- аудиопротоколи (например G.711a, G.711u, G.722, G.729);
- протокол за споделяне на съдържание, ако е необходимо [например H.239 или BFCP (SIP)];
- сигурност: H.235 и съответното поддържано криптиране;
- максималната поддържана ширина на честотна лента;
- Standalone, MCU или Gateway оборудване;
- ако се използва MCU или Gateway, дали има IVR.
2. Информация относно ISDN и/или публичната IP връзка на съда.
Техническите подробности за видеоконферентната връзка са следните:
използван протокол за комуникация: H.323
Сигурност: H.235 AES.
Максимална поддържана ширина на честотна лента: 256kbps
3. Искане за насрочване на тестова видеоконферентна връзка преди даването на показания.
4. Име и данни за директна връзка (телефон, факс и електронна поща) на лицето, което ще осигурява поддръжката за видеоконферентната връзка (за предпочитане длъжностно лице на съда, съвместно с ИТ или далекосъобщителен техник, който осигурява поддръжката за съда).
5. Като алтернатива на ISDN или IP връзки и за да се преодолеят ограниченията за комуникация, произтичащи от настройките на мрежата и защитната стена, инсталираното в съдилищата оборудване позволява използването на платформи като Webex, Zoom, Teams или Skype за видеоконферентни връзки.
В този случай участващите във видеоконферентната връзка съдилища следва предварително да се споразумеят относно платформата, която да се използва, тъй като съдебният служител в Португалия ще трябва да поиска от местния ИТ техник да инсталира необходимия софтуер на оборудването за видеоконферентна връзка.
При всички случаи винаги трябва предварително да се изисква тестване на връзката, за да се установи дали е необходима техническа намеса.
Връзки по темата
Регламент (ЕС) 2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г.
Бележка
Звеното за контакт на ЕСМ, съдилищата или други образувания и органи не са обвързани от информацията, съдържаща се в настоящия информационен документ. Също така все още е необходимо да се прочетат действащите правни текстове. Те подлежат на редовно актуализиране и еволюционно тълкуване от съдебната практика.