1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?
Да, възможно е доказателствата да бъдат събирани чрез видеоконферентна връзка. В член 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 2020/1783 на Съвета относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (преработен текст) се предвижда, че молещият съд събира доказателства чрез използване на видеоконферентна връзка или друга технология за комуникация, ако съдът разполага с такава и ако счете за уместно използването на такава технология с оглед на конкретните обстоятелства по делото. Естонските съдилища разполагат с необходимата апаратура за видеоконферентна връзка. Съгласно член 15, параграф 6 от Гражданския процесуален кодекс (Tsiviilkohtumenetluse seadustik, който е на разположение онлайн тук) разпоредбите на този кодекс се прилагат за оказване на помощ при събирането на доказателства в Естония въз основа на искания от съдилища на държавите — членки на Европейския съюз, доколкото не е предвидено друго в разпоредбите на Регламент (ЕС) № 2020/1783 на Съвета относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (преработен текст). Съгласно член 15, параграф 5 от Кодекса, освен ако не е предвидено друго в правото или в договор, естонските съдилища предоставят съдебна помощ при извършването на процесуално действие по искане на чуждестранен съд, ако съгласно естонското право поисканото процесуално действие попада в рамките на материалната компетентност на естонския съд и не е забранено със закон. Процесуалното действие може да се извърши и съгласно чуждестранното право, ако това е необходимо за производство в чуждата държава и не накърнява интересите на страните в производството. Съдебните процеси и изслушванията с участие от разстояние се уреждат с член 350 от Кодекса. Организирането на видеоконферентна връзка съгласно Регламент 2020/1783 не подлежи на специфични разпоредби или ограничения, включително, когато се отнася до съдебен процес или изслушване с участие от разстояние — организирането на видеоконферентна връзка директно от молещия съд на друга държава членка съгласно член 20 от Регламента.
2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?
Съгласно член 350, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс страна в съдебен процес или изслушване с участие от разстояние има възможността да извършва процесуални действия в реално време, т.е. той може да даде показания под клетва или без да полага клетва в рамките на производство по жалба; съгласно член 350, параграф 2, в рамките на съдебен процес или изслушване с участие от разстояние може да бъде изслушан(о) и свидетел или вещо лице.
Това означава, че участник в производство може да даде показания под клетва или, в рамките на производство по жалба, без да полага клетва чрез провеждане на съдебен процес или изслушване с участие от разстояние, като свидетел или вещо лице също може да бъде изслушан(о) чрез провеждане на съдебен процес или изслушване с участие от разстояние.
3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?
Вж. отговора на предходния въпрос.
4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?
Съгласно член 350, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс съдът може да организира съдебен процес или изслушване с участие от разстояние, така че страна в производството или нейният представител или съветник да има възможността да бъде на друго място по време на съдебното заседание и да извърши процесуалните действия в реално време от това място.
Тоест, съдът може да организира съдебен процес или изслушване с участие от разстояние по такъв начин, че на лицето да не се налага да бъде в съда по време на разпита.
5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?
Да, разрешено е съдебните заседания да бъдат записвани. Записът трябва да се извършва съгласно процедурата, предвидена в член 52 или член 42 от Гражданския процесуален кодекс. Използваната в съдилищата технология за изслушване от разстояние дава възможност за записване на изслушванията съгласно член 52 от Кодекса.
6 На какъв език следва да се проведе изслушването: а) когато са отправени искания съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?
Съгласно член 32, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс, съдебните производства и съдебната процедура се провеждат на естонски език. Съгласно член 32, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс протоколът от съдебните заседания и други процесуални действия се изготвя на естонски език. В протокола съдът може да записва и всички показания или изявления, направени на чужд език по време на съдебно заседание, на езика, на който те са направени, заедно с техния превод на естонски език, ако това е необходимо за точното представяне на показанието или изявлението. В естонския Граждански процесуален кодекс не се съдържат специални разпоредби относно езиковия режим за снемане на свидетелски показания или изявления по искане на съд на друга държава членка съгласно Регламент (ЕС) № 2020/1783 на Съвета относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (преработен текст).
7 Ако са необходими устни преводачи, кой отговаря за намирането им и къде следва да се намират: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?
Съгласно член 34, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс, ако страна в съдебното производство не владее естонски език и няма представител по време на производството, по искане на тази страна или по своя инициатива съдът включва в производството, когато това е възможно, устен преводач. Включването на устен преводач не е необходимо, ако изявленията на страната в производството могат да бъдат разбрани от съда и от другите страни. Ако съдът не може да организира незабавното включване на устен преводач, съдът се произнася, че страната в производството, която се нуждае от помощта на устен преводач, е задължена да намери за себе си устен преводач или представител, който владее естонски език, в рамките на установен от съда срок (член 34, параграф 2 от Кодекса). В естонския Граждански процесуален кодекс не се съдържат специални разпоредби относно местоположението на устния преводач, използван по време на събирането на доказателства съгласно Регламента.
8 Каква процедура се прилага за организацията на изслушването и за уведомяване на подлежащото на изслушване лице относно времето и мястото на изслушването: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства? Колко време следва да се предостави в двата случая за определянето на датата на изслушването, за да се счита, че лицето е уведомено достатъчно рано?
Съгласно член 343, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс съдът връчва призовки на страните в производството и други лица, които трябва да бъдат поканени да присъстват на съдебното заседание, за да ги уведоми за часа и мястото на съдебното заседание. Съгласно член 343, параграф 2 от Кодекса интервалът от време между датата на връчване на призовките и датата на съдебното заседание трябва да бъде най-малко 10 дни. Този интервал може да бъде и по-кратък, ако страните в производството се съгласят с това.
9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?
Разходите, приложими по отношение на събирането на доказателства съгласно Регламент (ЕС) 2020/1783, са посочени в член 22 от Регламента. Съгласно член 15, параграф 4 от Гражданския процесуален кодекс молещият съд не покрива разходите за процедурното действие. Съдът, извършващ процесуалното действие, уведомява молещия съд за разходите, като те се считат за разходи, свързани с предмета на изслушването. Тъй като разходите за събиране на доказателства са от съществено значение за производството, те трябва да се заплащат в съответствие с член 148, параграф 1 от Кодекса, в който се предвижда, че освен ако не е постановено друго от съда, разходите за производството се заплащат предварително в определената от съда степен от страната в производството, подала молбата, с която са свързани разходите. Ако молбата е подадена и от двете страни или ако е призован(о) свидетел или вещо лице, или ако по инициатива на съда е извършена проверка, разходите се поделят поравно между страните. Тъй като съдилищата разполагат с апаратура за видеоконферентна връзка, използването ѝ не следва да бъде свързано с разходи.
10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?
Член 19, параграф 2 от Регламента се прилага по отношение на уведомяването на лицата за това, че директното им изслушване от молещия съд е на доброволна основа.
11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?
Съгласно член 347, параграф 2, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс в началото на съдебното заседание съдът проверява кои от призованите лица присъстват на заседанието, както и тяхната самоличност. В Кодекса не се предвижда специална процедура за проверка на самоличността по време на съдебно заседание. Съдът е задължен да провери самоличността на призованите лица. За тази цел той проверява например документ за самоличност със снимка на призованото лице. Самоличността на лице, участващо чрез видеоконферентна връзка, може да се провери например въз основа на предварително предоставено на съда копие на документ.
12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?
Съгласно член 269, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс преди страна в производство да даде показания, тя трябва да положи следната клетва:
„Аз, (име), се заклевам в своята чест и съвест, че ще кажа цялата истина относно този въпрос, без нищо да скрия, добавя или променя“. Участникът в производството полага клетвата устно и подписва текста на клетвата.
Съгласно член 36, параграф 1 от Кодекса лице, което не владее естонски език, трябва да положи клетвата на език, който владее; съгласно член 36, параграф 2 се полага подпис върху естонския текст на клетвата, който се превежда директно на лицето, преди то да го подпише.
Във второто изречение на член 262, параграф 1 от Кодекса е предвидено, че преди даването на показания съдът трябва да обясни на свидетеля неговото задължение да казва истината, както и съдържанието на членове 256—259 от Кодекса. Съгласно член 303, параграф 5 от Кодекса разпоредбите относно изслушването на свидетели се прилагат и по отношение на изслушването на вещи лица. Преди да представи своите заключения, вещо лице, което не е експерт по съдебна медицина или регистрирано частно вещо лице, се предупреждава за последиците от умишлено предоставяне на невярно заключение на вещо лице, а вещото лице потвърждава, че е уведомено за това, като подписва съдебния протокол или текста на предупреждението. Подписаното предупреждение се представя на съда заедно със заключението на вещото лице.
13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?
Съгласно член 350, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс по време на съдебно заседание, организирано като съдебен процес или изслушване с участие от разстояние, правото на всяка страна в производството да отправя искания и да подава молби, както и да заема позиции по исканията и молбите на другите страни в производството трябва да бъде гарантирано от техническа гледна точка, което се отнася и до изпълнението на други условия, свързани с провеждането на съдебното заседание, при предаването в реално време на картина и звук до съда от страната в производството, която не присъства в съдебната зала, и обратно.
Във всеки съд има служител на Центъра за регистри и информационни системи, който работи като вътрешен специалист в областта на ИТ и гарантира, че апаратурата за провеждане на видеоконферентните връзки работи, и разрешава всякакви технически проблеми.
14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако има такава?
Изискваната информация е посочена във формуляра за молбата. Изискваната допълнителна информация зависи от специфичните обстоятелства на всяко съдебно дело.
Съгласно член 32, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс съдебните производства и съдебната процедура се провеждат на естонски език. Съгласно член 32, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс протоколът от съдебните заседания и от други процесуални действия се изготвя на естонски език. В протокола съдът може да записва и всички показания или изявления, направени на чужд език по време на съдебно заседание, на езика, на който те са направени, заедно с техния превод на естонски език, ако това е необходимо за точното представяне на показанието или изявлението. В естонския Граждански процесуален кодекс не се съдържат специални разпоредби относно езиковия режим за снемане на свидетелски показания или изявления съгласно Регламент (ЕС) № 2020/1783 на Съвета относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (преработен текст).