Член 7, параграфи 2 —4 – Формални изисквания по отношение на споразуменията за избор на приложимо право
Регламентът предвижда три изисквания за форма, за да е действително споразумението за избор на приложимото право: то трябва да е в писмена форма, датирано и подписано от страните.
Наред с това обаче, той запазва възможността държавите да предвиждат допълнителни изисквания за форма и посочва по какъв начин се налагат тези изисквания в зависимост от положението на съпрузите.
Във френското право няма разпоредби относно изискванията за форма, които трябва да са спазени, за да е действително споразумението за избор на право при развод или законна раздяла. Поради това Франция не е направила декларация по член 17, параграф 1, буква а).
Следователно съпрузите са свободни да се обърнат, ако желаят, към специалиста, който смятат, че ще може да им даде най-полезна информация.
Член 5, параграф 3 – Възможност за определяне на приложимото право в хода на съдебното производство
Споразумението, с което съпрузите определят правото, приложимо за развода или законната им раздяла, може да бъде сключено или изменено във всеки един момент, но най-късно в момента на сезиране на съда.
Ако обаче правото на сезирания съд предвижда това, приложимото право може да бъде определено от съпрузите и пред съда в хода на съдебното производство (член 5, параграфи 2 и 3).
Във френското право тази възможност не е изрично уредена. Поради това Франция не е направила декларацията по член 17, параграф 1, буква б).