Обща информация
Европейският съюз си е поставил за цел да развие пространство на свобода, сигурност и правосъдие като приема мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение. Увеличаването на мобилността на гражданите в рамките на вътрешния пазар изисква както повече гъвкавост, така и по-голяма правна сигурност.
Регламент (ЕС) № 1259/2010 на Съвета от 20 декември 2010 г. относно осъществяването на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла (наричан Регламент „Рим III“) предоставя на гражданите подходящи резултати от гледна точка на правната сигурност, предвидимостта и гъвкавостта, защитава по-слабите партньори по време на бракоразводни спорове и предотвратява търсенето на най-благоприятната правна система. Регламентът спомага за избягването на сложни, дълги и болезнени производства.
По-конкретно Регламент (ЕС) № 1259/2010 позволява на международните двойки да се споразумеят предварително кое право да се прилага спрямо развода или законната им раздяла, стига това да е правото на държавата членка, с която имат по-тясна връзка. Ако двойката не може да постигне съгласие, съдиите могат да използват обща формула, за да определят приложимото национално право.
За сметка на това посоченият регламент не се прилага по отношение на следните въпроси: правоспособността и дееспособността на физическите лица; съществуването, действителността или признаването на брака; унищожаването на брака; имената на съпрузите; имуществените последици от брака; родителската отговорност; задълженията за издръжка и попечителството и наследяването. Той също така не засяга прилагането на Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца (преработен текст).
Регламентът е инструмент за осъществяване на засилено сътрудничество между участващите държави членки. Засиленото сътрудничество позволява на група от поне девет държави членки да прилагат мерки в една от областите, обхваната от Договорите, в които Съюзът не разполага с изключителна компетентност. Съгласно член 331 от ДФЕС неучастващите държави членки си запазват правото да се присъединят към вече установено засилено сътрудничество, което е в ход.
Европейският портал за електронно правосъдие ви предоставя информация относно прилагането на регламента.
Засилено сътрудничество
На 12 юли 2010 г. Съветът прие Решение 2010/405/ЕС за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла между Белгия, България, Германия, Испания, Франция, Италия, Латвия, Люксембург, Унгария, Малта, Австрия, Португалия, Румъния и Словения.
В резултат от това посочените 14 участващи държави членки приеха Регламент (ЕС) № 1259/2010 на Съвета, който започна да се прилага от 21 юни 2012 г.
На 21 ноември 2012 г. Комисията прие Решение 2012/714/ЕС за потвърждаване участието на Литва в засиленото сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла. В това решение се предвижда, че Регламент (ЕС) № 1259/2010 се прилага по отношение на Литва от 22 май 2014 г.
На 27 януари 2014 г. Комисията прие Решение 2014/39/ЕС за потвърждаване участието на Гърция в засиленото сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла. В това решение се предвижда, че Регламент (ЕС) № 1259/2010 се прилага по отношение на Гърция от 29 юли 2015 г.
На 10 август 2016 г. Комисията прие Решение (ЕС) 2016/1366 за потвърждаване на участието на Естония в засиленото сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла. В това решение се предвижда, че Регламент (ЕС) № 1259/2010 се прилага по отношение на Естония от 11 февруари 2018 г.
Моля, изберете знамето на съответната държава, за да получите по-подробна национална информация.
Връзка по темата
АРХИВИРАН уебсайт на Европейския съдебен атлас (спрял да действа на 30 септември 2017 г.)