Разходи

Нормативна уредба за възнагражденията на адвокатите

Адвокати

В Италия има само една категория адвокати, които чрез вписването си в дадена адвокатска колегия получават право да участват във всеки вид производство и да се явяват пред всеки вид съд, с изключение на висшите съдилища (Касационния съд и Държавния съвет — Corte di Cassazione и Consiglio di Stato), за които се изисква допълнителна специална квалификация.

Разпоредбите, с които се уреждат разходите по производството, са определени в Консолидирания закон относно законовите и подзаконовите разпоредби за съдебните разноски (Testo Unico delle disposizioni legislative e regolamentari in materia di spese di giustizia — TUSG), посочен в Указ № 115  от 30 май 2002 г. на президента на Републиката, последно изменен със Законодателно постановление № 83 от 27 юни 2015 г. и преобразуван с изменения в Закон № 132 от 6 август 2015 г., със Законодателен указ № 156 от 24 септември 2015 г. и със Закон № 208 от 28 декември 2015 г., както и с новия Закон № 247/2012 за юридическите професии, допълнен с Министерско постановление № 55/2014 (с което се заменя Министерско постановление № 140/2012) за определяне на параметрите за уреждане на възнагражденията на адвокатите по смисъла на член 13, параграф 6 от Закон № 247 от 31 декември 2012 г., което е в сила от 3 април 2014 г. Таксите, посочени в Министерско постановление № 55/2014, са актуализирани с последващи министерски постановления № 37/2018 и № 147/2022.

В Закон за професиите № 147/2012, в съответствие с предишната основна разпоредба (член 9 от Законодателен указ № 1 от 24 януари 2012 г., преобразуван с изменения в Закон № 27 от 24 март 2012 г.), в който се предвиждаше отмяната на възнагражденията за регулираните професии и който се позоваваше на параметрите, установени с постановление на наблюдаващото министерство за определяне на възнаграждението, плащано на юристите (от съд), се признава позоваването на параметрите, които се установяват на всеки две години от Министерството на правосъдието „по препоръка на Националния адвокатски съвет“ (Consiglio Nazionale Forense).

По-специално с член 13 от Закон № 247/2012 се уреждат възлагането на работата и възнаграждението:

• Адвокатите могат да поемат професионални ангажименти и в своя полза.
• Работата може да бъде извършена безплатно.
• Дължимото на юриста възнаграждение обикновено се договаря в писмен вид при неговото назначаване. Възнагражденията се договарят свободно: разрешено е споразумение с определен срок на действие за еднократна сума, обикновено във връзка с един или повече въпроси, което се основава на изпълнението и сроковете на предоставяните услуги, за отделни етапи или услуги или за целия срок на изпълнение на дейността, като процент от стойността на иска или от сумата, от която получателят на услугата може да се възползва, не само от гледна точка на активите.
• Забранени са споразумения, чрез които адвокатът получава като възнаграждение, изцяло или частично, дял от имуществото, за което се отнася въпросната услуга или въпросният спор.
• В съответствие с принципа на прозрачност юристите трябва да уведомят клиента за степента на сложност на ангажимента, като предоставят цялата съответна информация относно всички възможни възнаграждения от момента на възлагане на ангажимента до неговото изпълнение; при поискване юристите са задължени да информират в писмен вид клиента за очакваните разноски за предоставяне на услугата, като се прави разграничение между хонорари, разноски (включително еднократни суми) и професионални възнаграждения.
• Параметрите, които се определят на всеки две години в издаденото от Министерството на правосъдието постановление по искане на Националния адвокатски съвет (Consiglio Nazionale Forense — CNF), се прилагат, когато при възлагането на работата или впоследствие възнаграждението не е определено в писмен вид, във всеки случай, когато това не е уговорено между страните, по време на производство по ликвидация, както и в случаите, когато професионалната услуга се извършва в интерес на трети лица или във връзка с официални услуги, предвидени в закона.
• В случаите, когато спор, който е предмет на съдебно или арбитражно производство, е очертан в сключени под каквато и да е форма споразумения, страните са солидарно отговорни да заплатят таксите и да възстановят разноските на всички адвокати, които са извършвали своята професионална дейност през последните три години и все още са кредитори, без изричен отказ от ползата от солидарността.
• Когато между адвоката и клиента не бъде постигнато споразумение, всеки от тях може да се свърже с местната адвокатска колегия, за да се направи опит за намиране на решение.
• Когато не може да бъде постигнато споразумение, Националният адвокатски съвет може да издаде становище, по искане на съответния член, относно основателността на претенцията на адвоката във връзка с извършената работа.
• В допълнение към възнаграждението за тяхната професионална услуга, на адвокатите трябва да бъде изплатена — или от клиента, когато това е посочено в договор, или в рамките на производство по съдебна ликвидация — сума за възстановяване на еднократни разходи в допълнение към възстановяването на действително направените разноски, както и всички такси и хонорари, които може да са били авансово платени в интерес на клиента.

Поради това, считано от 3 април 2014 г., всички плащания ще се извършват в съответствие с разпоредбите на горепосоченото Министерско постановление № 55/2014. Посочени тук нови параметри, не се позовават на отделните дейности, извършвани от адвоката (телефонни разговори, преглед на документи, изслушвания, разпити и др.), а по-скоро на етапите на производството (както за граждански, така и за наказателни производства). За всеки етап е предварително определена средна стойност на уреждане, която може да бъде увеличена или намалена от съдията като процент в зависимост от конкретните обстоятелства (естество, сложност и тежест на делото, стойност на работата, неотложност на услугата, прилагане на предварителни разпореждания и др.) и от компетентния съд.

Възнаграждение, предвидено в Министерско постановление № 147/2022 (1 620 KB)

„Допълнителните разходи“ всъщност се добавят към договореното или изчисленото възнаграждение.

Под допълнителни разходи се разбира:

• плащания (т.е. проверени преки разходи),
• хонорарът за общи разходи (15 % в съответствие с член 2 от Министерско постановление № 55/2014),
• пътни разходи (член 27 от Министерско постановление № 55/2014: разноски за настаняване + 10 % и надбавка за изминато разстояние в размер на 1/5 от разхода за гориво за изминат километър),
• осигурителна вноска в размер на 4 % (C.N.P.A — пенсионни вноски за адвокати), както и
• ДДС в размер на 22 % (увеличен от 1 октомври 2013 г. в съответствие със Закон 98/2011).

Непредвидени разходи в размер на 10 % от стойността на всяко настаняване, изисквано от юриста, когато той е трябвало да пътува, или разходи за пътуване до работното място, когато е използвал собствения си автомобил.

Фиксирани разноски

Фиксирани разноски по граждански производства

Фиксирани разноски за страните по граждански производства

Освен че покрива разходите на собствения си адвокат, в гражданското производство всяка страна поема разноските за собствените си документи и за документите, необходими за иска, когато съгласно закона или от съда се изисква те да бъдат платени от страната (член 8 от Консолидирания закон за съдебните разноски).

Какво представляват съдебните разноски?

Таксите по граждански дела са, както следва:

Стандартна такса: член 9 и следващите от Президентски указ № 115/2002: тази сума е различна в зависимост от стойността на иска (43 EUR за производства на стойност до 1 100 EUR и за производства, касаещи спорове за задължително социално осигуряване и подпомагане, както и други специални производства; 98 EUR за производства на стойност, по-голяма от 1 100 EUR и до 5 200 EUR, и за охранителни производства, както и други специални производства; 237 EUR за производства на стойност, по-голяма от 5 200 EUR и до 26 000 EUR, и за искови производства с неопределена стойност, които са от изключителната компетентност на Мировия съдия; 518 EUR за производства на стойност, по-голяма от 26 000 EUR и до 52 000 EUR, и за граждански производства с неопределена стойност;
759 EUR за производства на стойност, по-голяма от 52 000 EUR и до 260 000 EUR;
1 214 EUR за производства на стойност, по-голяма от 260 000 EUR и до 520 000 EUR;
1 686 EUR за производства на стойност, по-голяма от 520 000 EUR).

Стандартната такса за завеждане на делото се увеличава наполовина за производство по обжалване и се удвоява за производство пред Касационния съд.

Когато жалбата, дори насрещната жалба, е отхвърлена изцяло, обявена е за недопустима или не може да бъде разгледана, по нареждане на съдията жалбоподателят е длъжен да заплати към стандартната такса допълнителна сума в размер на същата сума като тази, дължима за същата жалба, независимо дали е основна, или насрещна жалба.

Дължимата такса по отношение на изпълнителни производства, свързани с недвижимо имущество, е 278 EUR. За други изпълнителни производства тази сума се намалява наполовина. Дължимата такса за изпълнителни производства, свързани с недвижимо имущество на стойност, по-малка от 2 500 EUR, e 43 EUR. За процедури по възражение срещу изпълнителните действия дължимата такса е 168 EUR.

За производства пред Касационния съд в допълнение към стандартната такса трябва да се плати сума, равна на фиксираната такса за вписване на съдебни решения.

Впоследствие се предвиждат други суми за специфични производства със специален характер.

Уведомления по искане на службата: Член 30 от Президентски указ № 115/2002:

член 30 (Пълни авансови суми от частни лица за данъчни органи в граждански производства): 1. Страната, която се явява първа, която подава молбата за образуване на производство или която, в изпълнително производство за възвръщане на собственост, иска разпределяне или продажба на иззети вещи, плаща таксите, пътните и пощенските разходи за уведомяване, извършено по искане на представителя на службата, като фиксирано плащане в размер на 27 EUR, с изключение на производствата, посочени в единствения член на Закон № 319 от 2 април 1958 г. и последващите изменения, и при тези производства, в които се прилага този член.

Такси за уведомяване: член 32 и следващите от Президентски указ № 115/2002:

член 32 (Уведомления по искане на страните) 1. Страните трябва да платят на съдебните изпълнители таксите и пътните разходи или разходите за изпращане на поисканите документи; в производства, свързани със задължително разглеждане на спорове относно заетост, социално осигуряване и подпомагане, тези такси се заплащат от данъчните органи.

Член 33 (Пътуване за връчване и изпълнение на документи по искане на страна,
която има право на правна помощ) 1. Когато връчването на уведомления и изпълнителните действия по искане на страната, на която е предоставена правна помощ от държавата, се извършват едновременно с други действия за плащане, трябва да се поемат пътните разходи и надбавки или пощенските разходи на съдебните изпълнители.

2. В случаите, когато адресите са в различни общини или на повече от 500 метра един от друг, таксите и пътните разходи или пощенските разходи се записват като дебити.
3. В случаите, когато съдебните изпълнители не извършват действията едновременно с действията за плащане, пътните разходи или пощенските разходи се заплащат от данъчните органи, а таксите се записват като дебити.

4. В случаите, когато съдебните изпълнители поемат множество пътни разходи за действия в различни общини или на разстояние над 500 метра, данъчните органи ще платят само по-високите разходи, а останалите се записват като дебити заедно с таксите.

Член 34 (Размер на таксите) 1. Еднократната такса се заплаща в следния размер:

1. а. за документи с до двама адресати: 2,58 EUR;
2. б. за документи с между трима и шестима адресати: 7,75 EUR;
3. в. за документи с повече от шестима адресати: 12,39 EUR.

Член 35 (Размер на пътните разходи)

Пътните разходи са посочени, както следва: а) до 6 километра: 1,65 EUR; б) до 12 километра: 3,00 EUR в) до 18 километра: 4,14 EUR; г) над 18 километра се увеличават с 0,88 EUR за всяко разстояние от 6 километра или пробег, по-голям от 3 последователни километра, до степента, посочена в буква в).

Член 36 (Допълнителни такси за неотложност)

Таксите и пътните разходи се увеличават с половината от размера за неотложни действия, с изключение на подаването на протоколи за възбрана в канцеларията на съда по изпълнението. В случай на едновременно пътуване допълнителната такса за неотложност се заплаща само веднъж в размера, договорен за действието, във връзка с което има най-големи претенции или най-висока надбавка. За неотложни се считат действия, които трябва да се извършат същия ден или на следващия ден. Искането, в което се посочва датата, може да бъде отправено само за документи с краен срок от същата дата, както е изрично предвидено в закона или по желание на страните.

Такси за копия и удостоверения: понастоящем, тъй като очакваме издаването на наредбата, посочена в член 40, параграф 1 от Президентски указ № 115 от 2002 г., таксите за копия са тези, посочени в член 266 и следващите от горепосочения Консолидиран закон за съдебните разноски и в таблиците, към които се прави препратка в тези членове.

Следва да се има предвид, че в член 4, параграф 5 от Законодателно постановление № 193 от 29 декември 2009 г., преобразувано с измененията в Закон № 24 от 22 февруари 2010 г., се предвижда, че за да се издаде копие на хартиен носител, включително преписи, предвидените в таблици 6 и 7 суми, приложени към Президентски указ № 115 от 2002 г. и посочени съответно в членове 267 и 268 от горепосочения Консолидиран закон, трябва да бъдат увеличени с 50 %.

Размерът на таксите за копия се коригира на всеки три години във връзка с промяната, определена от Националния статистически институт на Италия (ISTAT) в индекса на потребителските цени, както е посочено в член 274 от Президентски указ № 115/2002.

Такси за копия и удостоверения: понастоящем те се уреждат с постановление на Министерството на правосъдието (в сила от 30 юни 2015 г.).

Фиксирани разноски по наказателни производства

Фиксирани разноски за страните по наказателни производства

Разпоредбите за разходите по производството са определени в Консолидиран закон относно законовите и подзаконовите разпоредби за съдебните разноски, посочени в Указ № 115 на президента на Републиката от 30 май 2002 г., последно изменен със  Законодателен указ № 83 от 27 юни 2015 г., преобразуван с изменения в Закон № 132 от 6 август 2015 г., със Законодателен указ № 156 от 24 септември 2015 г. и в Закон № 208 от 28 декември 2015 г., както и с новия Закон за юридическите професии № 247/2012, изменен с Министерско постановление № 55/2014 (с което се заменя Министерско постановление № 140/2012) за определяне на параметрите за уреждане на възнагражденията на адвокатите по смисъла на член 13, параграф 6 от Закон № 247 от 31 декември 2012 г., което е в сила от 3 април 2014 г.

В член 12 от посоченото Министерско постановление се предвижда, че възнаграждението се различава според характеристиките, неотложността и стойността на извършваното действие, значението, естеството и сложността на производството, тежестта и броя на обвиненията, броя и сложността на разглежданите правни и фактически въпроси, споровете, свързани със съдебната практика, съдебния орган, пред който е образувано производството, значимостта по отношение на имуществото, броя на документите, които трябва да бъдат разгледани, текущия ангажимент, включително по отношение на честотата на пътуванията от основното място на работа на адвоката, както и получения резултат, като се вземат предвид и гражданскоправните последици и финансовото състояние на клиента. Предвид трябва да бъдат взети и броят на заседанията и времето, което е необходимо за приключване на свързаните дейности. Съдът ще вземе предвид обявената в таблиците средна стойност, която при прилагането на общите параметри може обикновено да бъде увеличена до 80 % или да бъде намалена до 50 %. В случаите, когато адвокатът оказва съдействие на множество участници, които имат една и съща позиция по отношение на производството, общото възнаграждение обикновено може да бъде увеличено с 20 % за всеки допълнителен участник към първия участник, до максимум 10 участници, и с 5 % за всеки допълнителен участник към първите 10, до максимален брой от 20. Когато, без да се засяга идентичното правно положение, професионалната услуга не включва разглеждане на конкретни и различни фактически или правни ситуации във връзка с различните ответници и във връзка със споровете, сумата, която иначе би била платена за оказване на съдействие на едно физическо лице, обикновено се намалява с 30 %.

Възнаграждението се плаща поетапно.

По-долу са дадени примери по отношение на различните етапи на съдебния процес: а) за фазата на проучване, включително провежданите разследвания: разглеждане и проучване на документите, извършване на огледи, първоначално търсене на документи, консултации с клиента, колеги или съветници, писмени или устни доклади или становища с цел финализиране на дейности и извършване преди въвеждащата фаза; б) за въвеждащата фаза във връзка със съдебното решение: встъпителни действия като доказателства, съдебни жалби, петиции, молби, декларации, възражения, искове, жалби, писмени становища, участие на отговорната страна и призоваване на отговорната страна; в) за предварителната или съдебната фаза: искания, съобщения, присъствие или услуги, свързани с актове и процедурни или правни разследващи дейности, включително предварителни дейности, също предоставени по време на открити заседания или при закрити врати, които са от изключително значение за събиране или получаване на доказателства, включително списъци, цитати и свързаните с тях услуги, разпит на консултанти, свидетели, заподозрени или обвиняеми за свързано или относимо престъпление; г) за етапа на вземане на решение: устна или писмена защита, отговори, присъствие при представяне на заключителните аргументи на другите страни в производството, независимо дали при закрити врати, или на открито заседание.

Разходите по наказателното производство бяха актуализирани с Министерско постановление № 147/2022, посочено по-горе.

Разноските по наказателното производство се плащат от държавата, с изключение на тези, свързани с действия, поискани от частни лица, и тези, свързани с публикуването на съдебното решение.

Независимо дали заинтересованата страна е била задържана, или лишена от свобода, или дали е била подложена на ограничаване на личната ѝ свобода, дължимата сума за процесуални разноски и разходи за издръжка се плаща по отношение на страната, която се намира във финансово затруднение и е спазвала установения ред в институцията, при условие че е подадена молба във връзка с това.

В случаите, когато в рамките на наказателно производство е предявен граждански иск, се прилага член 12 от Президентски указ № 115/2002; въз основа на това стандартната такса за предявяване на иск не се дължи, ако подаденото искане е само за общо произнасяне по отношение на отговорната страна. В противен случай, ако бъде подадено искане за заповед за плащане на обезщетение за вреди, дори и временна, таксата се дължи, в случай че искът бъде уважен, като се основава на стойността на платената сума и при спазване на праговете на стойностите, посочени в член 13.

Еднократната такса се дължи за уведомяване относно документите. Еднократната такса се заплаща в следния размер:

1. а. за документи с до двама адресати: 2,58 EUR;
2. б. за документи с между трима и шестима адресати: 7,75 EUR;
3. в. за документи с повече от шестима адресати: 12,39 EUR.

Свидетелите, които не пребивават в държавата, имат право на възстановяване на пътните си разходи на базата на двупосочно пътуване в размер, равен на билет за втора класа за железопътни услуги или на цената на икономичен полет, когато това е разрешено от съдебните органи.

Такса за отговорно пазене и задържане на лицето, при което са на отговорно пазене стоките, предмет на наказателно изземване поради предпазни мерки, когато лицето не е собственик на такива стоки или носител на права.

Надбавки и пътни разходи, дължими на свидетелите и придружаващите ги лица, надбавки и пътни разходи за пътуване, свързано с извършване на действия извън мястото, където се провежда производството; дължимите суми на магистратския състав се изплащат по искане на заинтересованите лица, подадено до компетентния орган.

Съдебните разноски не включват: а) погребение на задържани лица; б) преместване на задържани лица; в) превоз, задържане и погребение на лица, загинали на обществени пътища или на обществено място; г) превоз на процесуални документи и предмети, необходими за производството.

Информация, която трябва да бъде предоставена от законните представители

Права и задължения на страните

Задължението на адвоката да предоставя на собствения си клиент информация относно напредъка на защитата представлява изпълнение на задължението за обща грижа, посочено в член 1218 от Гражданския кодекс на Италия.

В Закон за професиите № 147/2012 се посочват задълженията и препратките към професионалното поведение на адвокатите (член 3), задължението за професионална тайна (член 4), разходите за застраховка (член 12), начините за възлагане на работата (член 13) и начините за изпълнение на работата (член 14), основания за несъвместимост (член 18) и свързаните с това изключения (член 19).

Разноски

Къде мога да намеря информация за разноските в Италия?

Освен законодателните текстове, които са публикувани на уебсайта на Официален вестник на Италианската република, конкретна информация може да бъде намерена на уебсайтовете на съдебните служби или адвокатските съвети.

На какъв език може да получа информация за разноските в Италия?

Информацията обикновено се предоставя на италианския език. Някои сайтове предоставят информация и на английски език.

Къде мога да намеря информация относно медиацията?

В Италия медиацията се урежда със Законодателен указ № 28 от 4 март 2010 г., актуализиран със Законодателен указ № 138 от 13 август 2011 г. и впоследствие със Законодателно постановление № 69 от 21 юни 2013 г. (Закон за преобразуване № 98 от 9 август 2013 г.). Освен уебсайта на Министерството на правосъдието на Италия (http://www.giustizia.it/, Home, Itinerari a tema (тематични маршрути), » Riforma della giustizia (съдебна реформа), информация относно въпросните теми е предоставена на уебсайтовете, принадлежащи на съдебните служби, които са свободно достъпни. Налични са и други специализирани уебсайтове, но те са платени.

Данък върху добавената стойност

Съдебните документи по граждански дела, с които се постановява, включително частично, съдебното решение относно подлежащи на предварително изпълнение разпореждания, във връзка с разпоредбите, които арбитражните съдилища обявяват за изпълними, и относно съдебните решения, с които чуждестранни съдебни решения се обявяват за ефективни в държавата, подлежат на такси за регистрация (член 37 от Президентски указ № 131 от 26 април 1986 г.).

Правна помощ

Какво е това?

Правна помощ в наказателното производство се предоставя за защита на гражданин, който не е заможен, на заподозрян, обвиняем, осъден, увредено лице, засегнато лице, което възнамерява да бъде конституирано като граждански ищец, ответник по гражданско дело или страната, която носи гражданска отговорност за плащане на финансова санкция.
Правна помощ е гарантирана и в граждански, административни, счетоводни и данъчни производства, както и по въпроси, попадащи в обхвата на охранителното производство, за защита на граждани в неравностойно положение, чиито основания не са явно необосновани.

Предоставянето на правна помощ е валидно на всяка инстанция и етап от производството, както и за всяко произхождащо от него или допълнително производство, независимо дали те са свързани.

Кой може да кандидатства за нея?

Понастоящем правна помощ се предоставя на лица, чийто облагаем доход за целите на данъка върху доходите на физическите лица съгласно най-скорошната декларация не надвишава сума, която понастоящем е в размер на 11 528,41 EUR (сума, определена с Министерско постановление от 7 май 2015 г., публикувано в Официален вестник № 186 от 12 август 2015 г., която трябва да се актуализира на всеки две години по смисъла на член 77 от Президентски указ № 115/2002); ако заинтересованата страна живее с партньор или други членове на семейството, доходът се състои от общата сума на индивидуалните доходи, получени през същия период от всеки член на семейството, включително от заявителя.

За да се установят границите на доходите, се вземат предвид и доходите, които по закон са освободени от индивидуален данък върху доходите на физическите лица (Imposta sul reddito delle persone fisiche — IRPEF) или които са били обект на облагане с данък при източника или на заместващ данък.

Личните доходи се вземат предвид, когато са предмет на производство, свързано с лични права, или при производства, в които интересите на заявителя противоречат на интересите на останалите основни членове на домакинството.

За лицата, които вече са осъдени с влязла в сила присъда за тежки престъпления, посочени в закона, се счита, че доходът надвишава установените граници. Лица, които са жертви на сексуално насилие, включително когато тези престъпления са извършени срещу ненавършили пълнолетие лица, могат също да получат правна помощ чрез дерогация от общите граници на доходите.

Допълнителна информация

Изисквания за искане за правна помощ от държавата

Заинтересованата страна може да поиска да ѝ бъде предоставена правна помощ на всеки етап или на всяка инстанция от производството. Заявлението се изготвя на хартия без гербов налог, като, за да бъде обявено за допустимо, трябва да включва:

1. а. искането за предоставяне на правна помощ, в което се посочва производството, за което се отнася, ако то вече е висящо;
2. б. обща информация относно заинтересованата страна и членовете на нейното домакинство, както и съответните им данъчни номера;
3. в. самостоятелно удостоверяване от заинтересованото лице, че отговаря на условията за допустимост на дохода, включително изчисление на общия допустим доход;
4. г. ангажимента за уведомяване до приключване на производството на значителни промени в границите на доходите, настъпили през предходната година, в срок от 30 дни след изтичането на периода от една година от датата, на която е подадено заявлението, или от всяко предишно уведомление за промяна.

Що се отнася до доходите, придобити в чужбина, гражданите на държави извън ЕС трябва да представят със заявлението удостоверение от компетентните консулски органи, удостоверяващо верността на съдържащата се във заявлението информация.

Когато от предходния съд или адвокатския съвет, който е компетентен да се произнесе предварително, поискат от заинтересованите страни да представят необходимото доказателство за верността на информацията, съдържаща се в искането, те трябва да го направят с цел заявлението да не бъде обявено за недопустимо.

Лице, на което е предоставена правна помощ, може да назначи адвокат от вписаните в списъците на адвокатите, предоставящи правна помощ, вписан в адвокатската колегия в района на апелативния съд, в който е установен магистратът, компетентен да се произнесе по съществото на спора, или магистратът, пред когото е висящо производството.

Дължимото възнаграждения и разноските на адвоката се заплащат от съдебния орган с платежно нареждане, съобразено с професионалната тарифа, така че в никакъв случай да не бъдат по-високи от средните стойности на предвидените в закона възнаграждения, като се вземат предвид естеството на професионалния ангажимент, съобразно последиците от предприетите мерки спрямо процесуалното положение на защитаваното лице.

Плащането се извършва в края на всеки етап или инстанция на производството и във всеки случай към момента на прекратяване на ангажимента от водещия наказателното преследване орган на съдебната власт; по отношение на Касационния съд плащането се извършва от препращащата юрисдикция или от съда, който е постановил решението, което има силата на присъдено нещо. Във всеки случай компетентният съд може също така да уреди плащането на таксите, дължими за по-ранните етапи или инстанции на производството, когато заповедта за предоставяне на правна помощ е била издадена след тяхното провеждане.

Заповедта за плащане се издава от съда по същото време като постановяването на съдебното решение, с което се прекратява етапа, посочен в свързания иск.

Адвокатът, заместник-съдията и техническият консултант не могат да начисляват или получават каквито и да е възнаграждения или възстановяване на разходите от своя клиент за каквито и да е цели, различни от предвидените в този раздел от Консолидирания закон. Всяко споразумение за противното е нищожно.
Всяко нарушение на тази забрана съставлява тежко професионално дисциплинарно нарушение.

Следва да се подчертае, че правната помощ в наказателното производство се урежда с член 90 и следващите от Президентски указ № 115/2002, докато правната помощ в граждански, административни, счетоводни и данъчни производства се урежда с член 119 и следващите от Консолидирания закон.

Кога загубилата страна трябва да плати разноските по производството?

Присъждането на разноски по гражданскоправни въпроси се урежда от членове 91—98 от Гражданския процесуален кодекс.

С решението, с което прекратява образуваното пред него производство, съдът разпорежда на загубилата делото страна да възстанови разноските в полза на другата страна и да заплати сумата заедно с разноските за защитата.

Ако съдът уважи молбата в степен, която не надхвърля предложеното от съда споразумение в хода на производството, страната, която е отхвърлила предложението без основателна причина, трябва да заплати всички разноски, направени в производството, след като е отправено предложението, освен ако не са налице основанията за обезщетение (например двете страни за загубили, напълно новият характер на разглеждания въпрос или промени в съответната съдебна практика).

При произнасяне на посоченото в предходния член решение, съдът може да откаже възстановяване на понесените от спечелилата страна разноски, когато те се считат за прекомерни или излишни; също така независимо дали дадена страна е спечелила делото или не, на тази страна може да бъде разпоредено да възстанови разноските, включително еднократни разходи, които е причинила на другата страна в резултат на нарушение на задължението за лоялност и честност.

Ако и двете страни не са спечелили делото или в случаите, когато въпросът се разглежда за първи път или в случай на промени в съдебната практика по отношение на съществените въпроси, съдът може да компенсира частично или изцяло направените между страните разноски.

Когато е постигнато споразумение, разноските ще се считат за компенсирани, освен в случаите, когато самите страни са постигнали друго решение в протокола за помирение.

Ако загубилата страна е действала недобросъвестно или недобросъвестно е оказала съпротива, или е проявила груба небрежност в съдебното производство, по искане на другата страна съдът трябва да разпореди загубилата страна да заплати в допълнение към обезщетението за вреди разноски, които ще се установят в съдебното решение, включително служебно. Когато съдът е убеден, че без основание е наложена обезпечителна мярка, изпратен е документ за образуване на производството, снета е съдебна ипотека или е започнало, или е приключило изпълнително производство, по искане на увреденото лице той трябва да разпореди на съдебния изпълнител или на кредитора, който е действал без дължимата грижа, да плати обезщетение за вредите.

Във всеки случай, когато постановява решение относно разноските, съдът може, включително по собствена инициатива, да разпореди на загубилата делото страна да заплати на насрещната страна сума, която се определя ex aequo et bono.

Разходи за експерти, устни и писмени преводачи

На служителите от магистратския състав се изплащат възнаграждение, пътни и дневни надбавки, пътни разходи и им се възстановяват разходите, направени при изпълнение на тяхната работа. Възнагражденията са фиксирани, променливи и са обвързани с времето.

Нивото на фиксираните и на променливите такси, както и на обвързаните с времето, се определя в таблици, утвърдени с постановление на Министерството на правосъдието, съгласувано с Министерството на икономиката и финансите (Министерско постановление от 30 май 2002 г.).

За услугите, които не са предвидени в таблиците, възнагражденията се пропорционални на отделеното време и се определят въз основа на транспортните разходи. Продължителността на професионалната консултация е два часа. Възнаграждението за първия период на професионална консултация е 14,68 EUR, след което 8,15 EUR — за всеки следващ период.

Възнаграждението за периода на професионална консултация може да бъде удвоено, когато за изпълнение на дейностите е определен срок, не по-дълъг от пет дни; то може да бъде увеличено с до 50 % в случаите, когато се определя срок не по-дълъг от 15 дни.