Несъстоятелност/фалит

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

Производство по несъстоятелност може да бъде образувано срещу търговци (физически лица или дружества), при условие че те имат:

а) имущество на стойност 300 000,00 EUR или повече през трите години преди подаването на молбата за принудително обявяване в несъстоятелност или за сключване на предпазен конкордат с кредиторите

б) брутен годишен приход в размер на 200 000,00 EUR или повече през всяка от трите години преди подаването на молбата за принудително обявяване в несъстоятелност или за сключване на предпазен конкордат с кредиторите

в) общи задължения (към датата на подаването на молбата за принудително обявяване в несъстоятелност или за сключване на предпазен конкордат с кредиторите) в размер на 500 000,00 EUR или повече (независимо от датата, на която са възникнали)

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

а) за да бъде принудително обявено в несъстоятелност предприятието трябва да бъде неплатежоспособно. Молбата може да бъде подадена от:

• длъжник (или административни органи или органи, които изпълняват функции за надзор и мониторинг по отношение на предприятието)
• кредитор
• прокурора

б) за предпазен конкордат с кредиторите (concordato preventivo) се изисква предприятието да бъде в затруднено положение (т.е. да има финансови проблеми, които не са толкова сериозни, че да доведат до неплатежоспособност) или да бъде неплатежоспособно, като молбата може да бъде подадена само от длъжника.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

В процедурата е включено цялото имущество, с изключение на:

1. строго лични вещи и права;
2. издръжки, възнаграждения, пенсии, заплати и доходи от труд на длъжниците, в границите на необходимото за собствената им издръжка и за тази на техните семейства;
3. доходи от законно плодоползване от страна на длъжника на имуществото на неговите деца, активи във фондове, заделени за нуждите на семейството (fondo patrimoniale) и доходите от тях, с изключение на предвиденото в член 170 от Гражданския кодекс;
4. вещи, които по закон са несеквестируеми.

Активите в производството включват всички активи, придобити от длъжника след образуването на производството, но след приспадане на задълженията, поети във връзка с придобиването или запазването на тези активи.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

Синдикът има правомощието/задължението да управлява активите, да ги продава и да разпределя приходите между кредиторите.

Длъжникът може да се свърже със синдика с цел получаване на информация и може да оспори мерките, предприети от синдика и назначения от съда временен синдик, но само ако те са приети в нарушение на закона (следователно не само от съображения за целесъобразност).

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

Свързаните с производството задължение и насрещен иск (controcredito) на същото лице може да бъдат прихванати, ако са възникнали преди образуването на производството.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

По правило изпълнението на договорите се спира при образуване на производство по принудително обявяване в несъстоятелност. Синдикът може да реши дали поеме или да прекрати изпълнението на договора.

Установени са специални правила за някои видове договори, които в зависимост от случая или се прекратяват автоматично в резултат на образуване на производство по принудително обявяване в несъстоятелност, или изпълнението им продължава, без да бъде спирано.

Общото правило за предпазния конкордат с кредиторите е, че изпълнението на договора продължава, освен ако длъжникът не поиска от съда то да бъде спряно или прекратено.

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

Обикновено кредиторът не може да инициира или да продължи изпълнително производство или действие по обезпечаване на включени в производството активи, след като то е образувано, освен когато синдикът реши да поеме изпълнението.

След образуването на производството по несъстоятелност кредиторите могат да предприемат правни действия само в случай на бездействие от страна на синдика, т.е. ако той не е предприел такива действия (умишлено или дори просто поради небрежност).

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

Образуването на производство по принудително обявяване в несъстоятелност спира текущото производство, което може да бъде възобновено впоследствие.

Заведените от кредитор съдебни дела срещу лице, което впоследствие е обявено в несъстоятелност по съдебен ред, могат да бъдат продължени само от синдика и ще следват присъщия за тези производства ред.

Длъжникът може да се намеси само в изключителни случаи.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

В рамките на производство по принудително обявяване в несъстоятелност комитетът на кредиторите се състои от трима или петима кредитори и разполага със значителни правомощия. По-специално той:

• разрешава сделки, намаляване на задължения, споразумения, извънсъдебни споразумения, признава правата на трети лица, отмяната на ипотеки, връщането на залози, освобождаването на облигации, приемането на наследства и дарения, както и всички други актове във връзка с управлението на несъстоятелността (straordinaria amministrazione)
• следи действията на синдика и може да поиска освобождаването му от съда;
• одобрява плана за ликвидация;
• разрешава на синдика да поеме или да прекрати изпълнението на текущ договор на датата на образуване на производството по принудително обявяване в несъстоятелност;
• присъства на операции по инвентаризация, включващи активи на длъжника;
• прави оценка на всички документи, свързани с производството;
• разрешава на синдика изключване от имуществото или отказ от осребряването на един или повече активи, ако осребряването изглежда очевидно неизгодно;
• подава заявление до назначения от съда временен синдик за спиране на продажбата на имущество.

В допълнение към горните правомощия за активно участие в управлението комитетът на кредиторите изразява становища по мерките, предприети от страна на назначения от съда временен синдик или от съда, с които по-специално:

• се разрешава на обезпечените кредитори да продават държани като обезпечение активи;
• се разрешава на назначения от съда временен синдик да продължи временно дейността на дружеството (комитетът на кредиторите трябва да одобри продължаването на дейността);
• се разрешава на назначения от съда временен синдик да пристъпи към прехвърляне на дейността (комитетът на кредиторите трябва да одобри прехвърлянето на дейността)

Комитетът на кредиторите се назначава чрез решение за ратифициране като част от споразуменията за ликвидация с кредиторите и упражнява същите правомощия, когато те са съвместими.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

Синдикът може (с предварително разрешение):

• да продължи дейността на дружеството или на конкретни сектори;
• да прехвърли стопанската дейност или конкретни сектори;
• да продаде цялото имущество, за да разпредели приходите между кредиторите;
• да реши да не продава или придобива активи с ниска стойност.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

Всеки кредитор, независимо от класа и размера на вземането си, може да поиска от съда да образува производство по принудително обявяване в несъстоятелност на длъжника. Не е необходимо кредиторът да има заповед за изпълнение; важното е той да разполага с документи, доказващи вземането му.

След образуването на производството всички кредитори (включително онези, които са подали молба за обявяване в несъстоятелност и в резултат е образувано производството) трябва да предявят вземанията си с цел удостоверяване на тяхната допустимост.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

Кредиторите могат да предявят вземанията си директно, без правно представителство.

Заявленията им трябва да включват писменото доказателство за вземането и да бъдат подадени по електронен път (чрез изпращане на сертифицирана електронна поща до синдика).

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

Приходите от осребряването на имуществото се разпределят между всички кредитори по реда на вземанията.

Обикновено сумите се плащат в следния ред: 1) подлежащи на предварително приспадане вземания, 2) привилегировани вземания (законът дава приоритет на ипотеки, ценни книжа и общи или специални привилегировани вземания за някои или всички активи), 3) необезпечени вземания, 4) отсрочени вземания.

Ако (както почти винаги се случва) постъпленията не са достатъчни за обезпечаване на всички искове, те не се разпределят въз основа на размера на иска, а по-скоро в съответствие с предварително установения ред на вземанията. След това във всяка категория искове се следва принципът на равно третиране, което означава, че разпределенията се правят въз основа на размера на иска.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

Производството по принудително обявяване в несъстоятелност се приключва, когато:

• няма предявени вземания;
• всички вземания са удовлетворени;
• всички приходи от разпродажбата на имуществото са разпределени;
• установено е, че няма имущество, което може да бъде продадено, нито други приходи.

Специални мерки се прилагат при приключване, когато имуществото е иззето или конфискувано съгласно законодателството за борба с мафията.

След приключването на производството по принудително обявяване в несъстоятелност длъжникът възвръща способността си да бъде ищец и ответник по правни искове и може да придобива имущество, без то да бъде иззето от синдика.

Предпазен конкордат с кредиторите и производство по принудително обявяване в несъстоятелност приключват, когато споразумението между длъжника и кредиторите бъде одобрено. Когато обаче споразумението налага ликвидация на имущество (concordato liquidatorio), процедурата продължава с продажбата и следователно приключва след осребряването на цялото имущество и разпределянето на приходите между кредиторите.

След приключване на предпазния конкордат с кредиторите и производството по принудително обявяване в несъстоятелност, длъжникът се освобождава от всички свои задължения.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

След приключването на производството по принудително обявяване в несъстоятелност кредиторите може да предявяват искове срещу длъжника с цел погасяване на всякакви остатъчни вземания (т.е. частта от задължението, която не е била погасена от синдика) освен ако не е в ход процедура за освобождаване от отговорност, като в този случай кредиторите не могат да предявяват вземания срещу длъжника.

След приключването на предпазния конкордат кредиторите не могат да предявяват вземания срещу длъжника. Ако обаче длъжникът не изпълнява задълженията си, кредиторите могат да подадат заявление за прекратяване на споразумението. Заявлението трябва да бъде подадено в срок от една година от установения краен срок, определен за последния ангажимент в рамките на споразумението. Не се допуска прекратяване, ако неизпълнението не е от съществено значение.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

Разходите за производството по несъстоятелност са за сметка на самото производство по несъстоятелност и се покриват от приходите от продажбата на имуществото.

При липса на имущество възнаграждението на синдика и направените от него разноски се покриват от държавата.

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

Безвъзмездни действия и плащания, извършени от длъжника след подаване на молбата за образуване на производство по принудително обявяване в несъстоятелност или през последните две години, нямат правна сила спрямо кредиторите.

Актове, сключени от длъжника след подаване на молба за производство по принудително обявяване в несъстоятелност или през предходната година или шест месеца след това, могат да бъдат отменени в зависимост от случая.

Правни действия, извършени от длъжника след обявяването на производството, са нищожни.

Актове във връзка с управлението на несъстоятелността, извършени по време на предпазния конкордат и без разрешението на съда, са нищожни.