1 Съществуват ли различни форми на „регистрирано партньорство“ в тази държава членка? Обяснете разликите между тези различни форми?
В Люксембург съществува само една форма на режим на регистрирано партньорство (régime de partenariat enregistré), която е въведена със Закона от 9 юли 2004 г. за правните последици на някои партньорства (loi du 9 juillet 2004 relative aux effets légaux de certains partenariats) (наричан по-нататък „Законът“). Впоследствие Законът е допълнен.
В този Закон партньорството се определя като съжителство между двама души от различен пол или от един и същи пол, които живеят заедно като двойка и са изготвили декларация пред длъжностното лице по гражданско състояние (officier de l’état civil) на общината, в която имат общо местожителство (domicile) или жилище.
2 Съществува ли законов режим на имуществени отношения на регистрирани партньорства в тази държава членка? В какво се състои той? За кои форми на „регистрирано партньорство“ се прилага?
Съгласно член 10 от Закона, при липсата на конкретно споразумение, подялбата на имуществото представлява обичайният режим. Следователно всеки от партньорите запазва имуществото (движимо и недвижимо), което може да докаже, че притежава, облагите и приходите от своето имущество и постъпленията от работата си. Презумпцията за съсобственост се прилага за имущество, по отношение на което нито един от партньорите не може да докаже собственост.
Партньорите могат да дерогират от правния режим, като конкретизират имуществените последици от партньорството в споразумение, което трябва да бъде регистрирано.
Освен това в Закона се предвижда първичен правен режим, който се прилага по отношение на всички партньорства. Следователно предоставянето на взаимна материална помощ (apport mutuel d’une aide matérielle), пропорционално на съответните средства на партньорите, е от съществено значение. Освен това всеки партньор остава единствено отговорен за лични дългове, възникнали преди или по време на партньорството. Накрая, партньорите не могат да се разпореждат еднолично с правата, с които се обезпечава общото жилище, нито с намиращото се в него обзавеждане.
Съгласно Закона партньорите се ползват със същата социална закрила както сключилите брак лица, те например имат право на пенсия като преживяло лице, както и да се ползват от данъчни облекчения както сключилите брак лица, включително по отношение на регистрационни такси, наследствен данък и преки данъци.
Правният режим се прилага по отношение на единствената форма на регистрирано партньорство, която съществува в Люксембург.
3 Как може партньорите да организират своя режим на имуществени отношения? Какви са формалните изисквания в този случай?
Партньорите могат да решат да не сключва каквото и да е споразумение за режим на имуществени отношения. В този случай по отношение на тяхното партньорство ще се прилагат правният режим. Те също така могат да сключат споразумение, в което да се конкретизират имуществените последици от тяхното партньорство.
Съществуването на такова споразумение трябва да бъде декларирано пред длъжностното лице по гражданско състояние, пред което е декларирано партньорството. По искане на длъжностното лице по гражданско състояние впоследствие споразумението се предава в срок от три работни дни на прокуратурата (Parquet Général), където ще бъде регистрирано и ще бъде заведено в Регистъра по гражданско състояние (Répertoire Civil). Регистрацията в Регистъра по гражданско състояние предоставя възможност за прилагане на декларацията спрямо трети лица.
Партньорите могат да изменят или променят своя режим на имуществени отношения посредством споразумение за изменение (convention modificative), което трябва да се представи пред длъжностното лице по гражданско състояние, получило първоначалния акт. Прокуратурата трябва да бъде уведомена за всяко последващо изменение, като се спазват същите формалности.
4 Съществуват ли ограничения на свободата да се организира режим на имуществени отношения?
Свободата да се организира регистрирано партньорство може да подлежи на ограничения. Всяко партньорство е предмет на първичен правен режим, свързан с определени имуществени последици, от които не може да има дерогация по споразумение.
Следователно партньорите трябва взаимно да си оказват материална помощ. И двамата партньори трябва да имат принос към разходите за партньорството, което да е пропорционално на притежаваните от тях средства. Партньорите носят съвместно солидарна отговорност пред трети лица за дългове, възникнали във връзка с осигуряване на ежедневните нужди на тяхното домакинство или за общото жилище, дори след прекратяване на партньорството. Солидарната отговорност (solidarité) не се прилага обаче по отношение на разходи, които са очевидно прекомерни, като се вземат предвид начинът на живот на партньорите, полезността или безполезността на сделката, или добросъвестността или недобросъвестността на третото лице по договора. В случай на покупки на кредит солидарна отговорност се прилага единствено ако и двамата партньори са дали съгласието си за покупката.
Освен това партньорите не могат да разполагат независимо с общото жилище и неговото обзавеждане. Партньор, който не е дал съгласие за разпореждането, може да поиска отмяната му (annulation).
5 Какви са правните последици от прекратяването или анулирането на регистрираното партньорство върху имуществените отношения?
Регистрирано партньорство се прекратява автоматично в случай на сключване на брак или смъртта на единия от партньорите, като прекратяването влиза в сила от датата на настъпване на събитието.
Регистрирано партньорство може да се прекрати и със съвместна декларация (déclaration conjointe) или едностранно изявление (déclaration unilatéral).
По отношение на връзката между партньорите прекратяването (dissolution) влиза в сила от датата на регистрацията му. По отношение на трети лица то се прилага от момента на регистрирането му в регистъра по гражданско състояние.
Прекратяването на регистрирано партньорство включва ликвидацията (liquidation) на режима на имуществени отношения. Освен ако в договора не е уговорено друго, всеки партньор възстановява личното си имущество, а съвместно притежаваното имущество се поделя наполовина между тях.
Бившите партньори обаче могат да продължат да притежават съвместно имущество (rester en indivision), в случай че пожелаят това.
Прекратяването на партньорството води до прекратяване на материалната взаимопомощ, освен ако партньорите не са договорили друго или не е решено от съда.
Семейният съд може по изключение на присъди издръжка (aliments) на един от партньорите или да разпореди спешни и временни мерки (mesures urgentes et provisoires), обосновани от края на регистрираното партньорство.
В люксембургското право не се признава анулирането на регистрирано партньорство.
6 Какви са последиците от смъртта на единия партньор върху режима на имуществени отношения на регистрираното партньорство?
Смъртта на единия от партньорите води до прекратяване и ликвидация на партньорството.
Партньорите не са законни наследници един на друг, освен ако не са посочени в завещания, изготвено съгласно обичайните правила.
7 Кой орган е компетентен да се произнесе по случай, свързан с имуществените последици на регистрираното партньорство?
В член 1007-1 от новия Граждански процесуален кодекс се предвижда, в допълнение към предоставянето на временни мерки в случай на прекратяване на регистрирано партньорство, семейният съд да разглежда и молби относно приноса към разходите за регистрираното партньорство.
Във всички останали случаи се прилага обичайното право.
8 Какво е действието на имуществените последици на регистрираното партньорство върху правоотношенията на един от партньорите с трети лица?
Дори след прекратяване на партньорството двамата партньори носят съвместно солидарна отговорност пред трети лица за направени от тях дългове по време на партньорството за осигуряване на ежедневните нужди на тяхното домакинство или за разходи, свързани с общото жилище.
Солидарната отговорност не се прилага обаче по отношение на разходи, които са очевидно прекомерни, като се вземат предвид начинът на живот на партньорите, полезността или безполезността на сделката, или добросъвестността или недобросъвестността на третото лице по договора. Тя не се прилага и по отношение на задължения, произтичащи от покупки на изплащане, освен когато договорите за тях са сключени със съгласието и на двамата партньори.
При спазване на посочените по-горе правила всеки партньор остава единствено отговорен за лични дългове, възникнали преди или по време на партньорството.
Освен това партньорите не могат да разполагат независимо с общото жилище и неговото обзавеждане. Партньор, който не е дал съгласие за разпореждането, може да поиска отмяната му.
9 Кратко описание на процедурата за подялба, включително разделянето, разпределянето и ликвидацията на имуществото на регистрираното партньорство в тази държава членка
При спазване на обичайния режим на имуществени отношения всеки партньор възстановява своето имущество и лични дългове. Общото имущество ще бъде поделено или чрез доброволно уреждане (à l’amiable), или от съдилищата, ако страните не успеят да постигнат съгласие.
Относно общото имущество и делбата се прилагат обичайните разпоредби (член 815 и следващите от Гражданския кодекс).
За всички въпроси, свързани с поддържането на общото имущество и преференциалното разпределение, продажбата на търг на обща собственост и последиците от делбата, се прави препратка към разпоредбите относно „Наследяването“ (членове 718 и следващите от Гражданския кодекс).
10 Каква е процедурата и документите или информацията, които обикновено се изискват за целите на регистрацията на недвижима собственост?
Във всеки случай всички инструменти inter vivos (actes entre vifs), независимо дали са безплатни или срещу заплащане, чрез които се прехвърлят вещни права върху недвижимо имущество (droits réels immobiliers), различни от преференциални права (privilèges) или ипотеки (hypothèques), ще бъдат вписани в службата на регистъра на ипотеките (Bureau de la Conservation des Hypothèques) на юрисдикцията, в която се намира имотът.
Прилагат се разпоредбите на изменения закон от 25 септември 1905 г. относно вписването на вещни права върху недвижими имоти (loi modifiée du 25 septembre 1905 sur la transcription des droits réels immobiliers).