1 Съществуват ли различни форми на „регистрирано партньорство“ в тази държава членка? Обяснете разликите между тези различни форми?
В Белгия съществува само една форма на регистрирано партньорство, а именно „wettelijke samenwoning“ (законно съжителство). При законно съжителство всеки от партньорите запазва активите, за които той/тя може да докаже собственост. Съществува и съвместна собственост, т.е. активи, по отношение на които никой от партньорите не може да докаже собственост (член 1478, първи и втори параграф от стария Граждански кодекс).
2 Съществува ли законов режим на имуществени отношения на регистрирани партньорства в тази държава членка? В какво се състои той? За кои форми на „регистрирано партньорство“ се прилага?
Когато две лица, живеещи заедно, подадат декларация за законно съжителство пред службата по гражданско състояние на своята община, те стават регистрирани партньори. Декларация за законно съжителство се подава писмено до длъжностното лице по гражданско състояние на мястото на съвместното им местопребиваване, което потвърждава получаването ѝ. За да бъде заведена такава декларация, партньорите трябва да са пълнолетни и да са дееспособни. Не трябва да имат вече сключен брак или вече да са подали декларация за законно съжителство (член 1475 от стария Граждански кодекс).
Законното съжителство създава редица права и задължения, които не могат да бъдат променяни по взаимно съгласие. Първо, семейното жилище и вещите в него са защитени: собственикът на семейното жилище не може да ги продаде или да ги обремени с ипотечен заем без съгласието на другия партньор. Второ, и двамата партньори са длъжни да допринасят за покриване на разходите за съвместен живот пропорционално на размера на доходите си. Последно, и двамата партньори са солидарно отговорни за всички дългове, които са натрупали, докато живеят заедно или във връзка с отглеждането на деца, живеещи в семейното жилище.
3 Как може партньорите да организират своя режим на имуществени отношения? Какви са формалните изисквания в този случай?
Лицата, съжителстващи законно, могат да организират партньорските си отношения чрез споразумение, известно като samenlevingsovereenkomst(споразумение за съжителство). В съответствие с член 1478, параграф 4 от стария Граждански кодекс такива споразумения трябва да бъдат изготвяни с нотариален акт.
По принцип при законно съжителство всеки запазва собствените си активи. Тези активи се запазват самостоятелни едни от други. По този начин всеки от партньорите запазва активите, притежавани в началото на съжителството, както и тези, за които може да докаже собственост. Освен това всеки от партньорите запазва и всички доходи от гореспоменатите активи, както и всички доходи от работа или заместващи доходи.
Всички останали активи се счита, че принадлежат и на двамата партньори по силата на законовата презумпция за неделимост. Счита се, че всеки партньор притежава равен дял от тези неразделени активи, освен ако не е уговорено и надлежно доказано друго.
4 Съществуват ли ограничения на свободата да се организира режим на имуществени отношения?
Законно съжителстващите партньори нямат неограничена свобода да регулират имуществения си режим. Те не могат да се отклоняват от правилата за защита на семейното жилище и правилата за пропорционален принос към разходите за съвместно живеене. Могат обаче в ограничена степен да разширят правата си един спрямо друг чрез споразумение за съжителство. Такова споразумение не може да ограничава личната свобода на партньорите и партньорите трябва да спазват правилата относно отговорността на родителите. Също така партньорите не могат да регулират наследствените права чрез споразумение за партньорство. Ако желаят да предоставят (по-големи) наследствени права един на друг, могат например да съставят завещание.
5 Какви са правните последици от прекратяването или анулирането на регистрираното партньорство върху имуществените отношения?
Законното съжителство може да бъде прекратено с писмена декларация, подадена по взаимно съгласие на съжителстващите законно лица или едностранно от един от тях до служителя по гражданско състояние в общината, в която живеят и двете страни или едната от тях. Освен това се прекратява, когато единият от двамата партньори почине или когато партньорите сключат брак.
По принцип всеки от партньорите запазва собствените си активи. Всеки от партньорите запазва активите, притежавани в началото на съжителството, както и тези, за които може да докаже собственост. Ако има кредитори, може да се защити имуществото на партньора, който не е длъжник, от евентуално изземване с фактура като доказателство за собственост. Всеки от партньорите запазва дохода си от работа или заместващ доход, а всичко останало се счита за неделимо принадлежащо и на двамата. Счита се, че всеки партньор притежава равен дял от тези неразделени активи, освен ако не е уговорено и надлежно доказано друго.
6 Какви са последиците от смъртта на единия партньор върху режима на имуществени отношения на регистрираното партньорство?
Ако един от двамата регистрирани партньори почине, преживялият партньор получава плодоползване на имота, служещ като основно семейно жилище, включително вещите в домакинството (член 4.23 от Гражданския кодекс). Не е такъв случаят с партньорствата, които не са регистрирани.
Тази форма на наследствено право не е защитено „запазено“ наследствено право, какъвто е случаят с брачните двойки. Това означава, че преживялият партньор не може да претендира за минимален дял, ако неговите наследствени права са засегнати от определени дарения или завещания. Освен това партньор може да анулира това наследство, като прекрати законното съвместно съжителство на семейни начала.
Партньорите, които желаят да предоставят един на друг повече от плодоползването на семейното жилище и вещите в домакинството, могат да направят завещание. Двойките, съжителстващи на семейни начала, които купуват жилище, могат също да добавят клауза за преминаване на собствеността към преживялия партньор в договора си за продажба. Тази клауза ще гарантира, че по-дълго преживялият партньор ще може да получи пълна собственост над жилището.
7 Кой орган е компетентен да се произнесе по случай, свързан с имуществените последици на регистрираното партньорство?
Семейният съд е компетентен по въпроси, свързани с последиците от регистрираните партньорства (законно съжителство), когато става въпрос за имуществени права.
8 Какво е действието на имуществените последици на регистрираното партньорство върху правоотношенията на един от партньорите с трети лица?
Другият партньор също е солидарно отговорен за дългове, натрупани от един от регистрираните партньори във връзка със съжителството на семейни начела, както и деца, отгледани от тях (член 1477, параграф 4 от стария Граждански кодекс). Не е такъв случаят с партньорствата, които не са регистрирани.
9 Кратко описание на процедурата за подялба, включително разделянето, разпределянето и ликвидацията на имуществото на регистрираното партньорство в тази държава членка
По принцип всеки от партньорите запазва собствените си активи.
Всички неразделени активи могат да бъдат ликвидирани и разпределени по общо съгласие. Ако законно съжителстващите лица не могат да постигнат споразумение, нотариусът ликвидатор, предварително назначен от семейния съд, съставя проектодоклад, който страните могат да одобрят. Ако не го одобрят, следва да подадат официално възражение. След това семейният съд може да издаде решение, с което да одобри проектодоклада за разделяне на активите и да отхвърли възраженията или да реши, че възраженията са основателни (изцяло или частично).
10 Каква е процедурата и документите или информацията, които обикновено се изискват за целите на регистрацията на недвижима собственост?
Изисква се да бъдат записани чрез нотариален акт в регистъра, воден от компетентната служба на Главната администрация по наследствена документация (Algemene Administratie van de Patrimoniumdocumentatie).