1 Съществуват ли различни форми на „регистрирано партньорство“ в тази държава членка? Обяснете разликите между тези различни форми?
Да.
На държавно равнище не съществува гражданскоправна уредба на небрачните партньорства (parejas de hecho). Поради това повечето автономни области са приели собствени норми, уреждащи както от гражданскоправна, така и от административна гледна точка учредяването, функционирането и последиците от небрачното партньорство, способите за прекратяването му и последиците от това прекратяване. Това положение се допълва от съвместното съществуване на различни регионални гражданскоправни системи (derechos forales) в Испания, наред с общата система.
Наред с брака и неуредените партньорства, всяка автономна област предвижда различни условия за признаването от закона на небрачните партньорства. В това отношение регионалните различия варират от признаване от закона само въз основа на установен минимален период на съжителство или съжителство, довело до общо потомство, до изискване за регистриране на небрачното партньорство или за вписването му, за да породи административни последици. Някои автономни области дори имат регистър, който се използва за признаване на партньорството или в който регистрацията е задължителна.
Следва да се отбележи, че административните въпроси са изключени от приложното поле на регламента, тъй като в този информационен документ се говори за чисто административната уредба на небрачните партньорства и тяхното регистриране, приета от различните автономни области, които на практика нямат конституционни правомощия в областта на гражданското право.
2 Съществува ли законов режим на имуществени отношения на регистрирани партньорства в тази държава членка? В какво се състои той? За кои форми на „регистрирано партньорство“ се прилага?
Различните правни уредби не съдържат конкретни разпоредби относно финансите или правото на собственост, отнасящи се до вещите, придобити по време на небрачното партньорство. Правилата, уреждащи режима на съпружеска имуществена общност, не се прилагат дори по аналогия за несключилите брак двойки и следователно, освен ако не е изрично договорено в споразумение между партньорите, разпоредбите относно режима на имуществени отношения ще бъдат разпоредбите на Гражданския кодекс (или областните кодекси, известни като códigos forales) за етажна собственост или имуществени общности (чл. 392 и сл. от Гражданския кодекс в областта на общото гражданско право), когато имуществото принадлежи „съвместно“ на двамата партньори.
3 Как може партньорите да организират своя режим на имуществени отношения? Какви са формалните изисквания в този случай?
Страните могат сами да уредят финансовите и имуществените аспекти на съжителството си. За тази цел повечето местни законодателства съдържат специални разпоредби относно договорите, които страните могат да сключват. Повечето закони изискват такива договори да бъдат сключени в писмена форма, въпреки че в някои области (Балеарските острови и Канарските острови) се допускат устни споразумения.
Що се отнася до писмените договори, общото правило е, че се допускат изготвени за тази цел публични или частни документи, като различните местни уредби позволяват на страните дори да предвидят парични санкции в случай, че партньорството бъде прекратено и е налице финансов дисбаланс между двете страни.
В някои области се изисква договорът да бъде скрепен с нотариална заверка. Такъв е случаят в Арагон, Кантабрия, Каталония, Естремадура, Галисия и Мадрид.
4 Съществуват ли ограничения на свободата да се организира режим на имуществени отношения?
Да, има ограничения върху свободата на договаряне. Обхватът на тези ограничения варира според различните областни разпоредби. По принцип договорите, които противоречат на императивни норми на закона или нарушават равноправието на партньорите, както и договорите, които са в сериозен ущърб на един от партньорите, се смятат за нищожни. Някои закони предвиждат изрично също така, че договорите, чийто предмет е изцяло личен или които засягат неприкосновеността на личния живот на партньорите, са нищожни. Освен това тези договори не трябва да вредят на трети лица.
5 Какви са правните последици от прекратяването или анулирането на регистрираното партньорство върху имуществените отношения?
Последиците от прекратяването на небрачно партньорство зависят на първо място от евентуалните договори, сключени между страните. Според законодателството на някои области е възможно партньорите да предвидят с договор заплащането на парично обезщетение в случай на евентуална раздяла, ако между страните има финансов дисбаланс. Във всеки случай по отношение на съвместното имущество се прилагат общите граждански и процесуални правила за дeлба и ликвидация. В някои автономни области, като Каталония и Арагон, се изисква съдът да одобри парично обезщетение за домакинската работа на един от партньорите или за работата, извършена във финансовия или професионален интерес на другия партньор.
6 Какви са последиците от смъртта на единия партньор върху режима на имуществени отношения на регистрираното партньорство?
Правната уредба на някои автономни области позволява на преживелия партньор да наследи починалия при същите условия, както при брачните двойки. Освен това в някои автономни области се признава право на наследяване на общите домакински вещи, право на преживелия партньор да продължи да използва общото жилище за една година или да поеме договора за наем на жилището.
7 Кой орган е компетентен да се произнесе по случай, свързан с имуществените последици на регистрираното партньорство?
Съдебните органи са компетентни да вземат решения относно имуществените последици от раздялата. Във всеки случай няма специална компетентност поради съществуването на партньорство, какъвто е случаят с имуществените режими между съпрузи (вж. членове 769 и 807 от Гражданския процесуален кодекс). В резултат на това компетентността на съдилищата се урежда от общите правила (член 50 и сл. от Гражданския кодекс).
8 Какво е действието на имуществените последици на регистрираното партньорство върху правоотношенията на един от партньорите с трети лица?
По принцип нормативната уредба на автономните области съдържа изрични разпоредби относно действието на небрачните партньорства спрямо трети лица, като в някои области се предвижда, че небрачните партньорства не трябва да накърняват правата на трети лица. Само в няколко автономни области е предвидено, че двамата партньори са солидарно отговорни пред трети лица за определени разходи (какъвто е случаят в Андалусия).
9 Кратко описание на процедурата за подялба, включително разделянето, разпределянето и ликвидацията на имуществото на регистрираното партньорство в тази държава членка
Нито на националното равнище, нито на равнището на автономните области не се предвиждат специални процесуални правила за делбата и ликвидирането на съвместното имущество на двойки, сключили небрачно партньорство. Като общо правило ще бъдем изправени пред режим на общо имущество (идеална съсобственост на двамата членове), уреден в член 392 и сл. от Гражданския кодекс, без да се засягат разпоредбите на различните граждански закони, съществуващи в Испания, и следователно ще бъде прекратен в съответствие с общите правила на всяка идеална съсобственост (член 400 от Гражданския кодекс).
10 Каква е процедурата и документите или информацията, които обикновено се изискват за целите на регистрацията на недвижима собственост?
При регистрирането на недвижимо имущество се изисква нотариален акт.
Процедурата по вписване ще зависи от гражданскоправните разпоредби и трябва да бъде извършена в съответствие с тези разпоредби. Ако дадено партньорство е регистрирано и признато само от чисто административна гледна точка, без това да води до някакви гражданскоправни последици, се смята, че е налице обикновена съсобственост. Принципите относно регистрите за вписване на публични или автентични документи се прилагат във всички случаи.