Член 103, параграф 1, буква а) (първа част) — публични органи или други органи, оправомощени да изготвят автентични актове, посочени в член 2, параграф 2, точка 2, буква б), и публични органи, оправомощени да вписват споразумения, посочени в член 2, параграф 2, точка 3
Няма.
Член 103, параграф 1, буква а) (втора част) — административни органи, предоставящи правна помощ, посочена в член 74, параграф 2
Няма.
Член 103, параграф 1, буква б) (първа част) — съдилища, компетентни да издават удостоверения за решение съгласно член 36, параграф 1, и съдилища и органи, компетентни да издават удостоверения за автентичен акт или споразумение , посочени в член 66
Член 36, параграф 1
По искане на една от страните съдът на държавата членка по произход издава удостоверение относно:
а) решение по брачни въпроси, използвайки формуляра от приложение II:
окръжният съд (sąd okręgowy), който е постановил решението
б) решение по въпроси, свързани с родителската отговорност, използвайки формуляра от приложение III:
районният съд (sąd rejonowy), който е постановил решението
окръжният съд, който е постановил решението за развод, законна раздяла или унищожаване на брака, по отношение на решение относно родителската отговорност;
в) решение, с което се постановява връщане на детето, както е посочено в член 2, параграф 1, буква а), и когато е приложимо всяка временна, включително охранителна мярка, постановена в съответствие с член 27, параграф 5, придружаваща решението, използвайки формуляра от приложение IV:
Окръжният съд в Бялисток
Окръжният съд в Гданск
Окръжният съд в Катовице
Окръжният съд в Краков
Окръжният съд в Люблин
Окръжният съд в Лодз
Окръжният съд в Познан
Окръжният съд в Жешов
Окръжният съд в Шчечин
Окръжният съд във Варшава
Окръжният съд във Вроцлав
Член 66 не се прилага.
Член 103, параграф 1, буква б) (втора част) — съдилища, компетентни да поправят удостоверенията, посочени в член 37, параграф 1, член 48, параграф 1, и съдилища, компетентни да издават удостоверения, в които се посочва липсата или ограничаването на изпълняемостта на удостоверено решение, посочени в член 49; и съдилищата и органите, компетентни да поправят удостоверението, издадено съгласно член 66, параграф 1, както е посочено в член 67, параграф 1;
Член 37, параграф 1
Съдът на държавата членка по произход, по молба или служебно, поправя удостоверението, ако в резултат на материална грешка или пропуск е налице несъответствие между подлежащото на изпълнение съдебно решение и удостоверението:
съдът (районен или окръжен), който е постановил решението.
Член 48, параграф 1
Съдът на държавата членка по произход, по молба или служебно, поправя удостоверението, ако в резултат на материална грешка или пропуск е налице несъответствие между решението и удостоверението:
съдът (районен или окръжен), който е постановил решението.
Член 49
Когато и доколкото решение, удостоверено в съответствие с член 47, е престанало да бъде изпълняемо или неговата изпълняемост е била преустановена или ограничена, по молба, която може да бъде подадена във всеки един момент пред съда на държавата членка на произход, се издава удостоверение, в което се посочва липсата или ограничаването на изпълняемостта, като се използва стандартният формуляр в приложение VII:
съдът (районен или окръжен), който е постановил решението.
Член 66 не се прилага.
Член 103, параграф 1, буква в) — съдилища, компетентни за признаването на решение (член 30, параграф 3) и за отказ на признаване (член 40, параграф 2), както и съдилища и органи, компетентни за отказ на изпълнението, за оспорване или жалба и последващо оспорване или жалба съгласно член 58, параграф 1, член 61, параграф 2 и член 62
Член 30, параграф 3
Всяка заинтересована страна може в съответствие с процедурите, предвидени в членове 59—62 и, когато е уместно, раздел 5 от настоящата глава и глава VI, да поиска постановяването на решение, че липсват основанията за отказ на признаване, посочени в членове 38 и 39.
Член 40
1. Процедурите, предвидени в членове 59—62 и, когато е уместно, в раздел 5 от настоящата глава и глава VI, се прилагат съответно за молбата за отказ на признаване.
2. Териториалната компетентност на съда се определя от правото на държавата членка, в която е образувано производството за отказ на признаване.
Член 61, параграф 2
Жалбата се подава до органа или съда, определен за получаване на подобна жалба.
Член 62
Върховния съд.
Член 103, параграф 1, буква г) — компетентни по изпълнението органи, посочени в член 52
Член 52
Молбата за изпълнение се подава до органа, компетентен за изпълнението съгласно националното право на държавата членка по изпълнение:
- окръжния съд — що се отнася до решенията, постановени от съд в трета държава, свързани с връщане или отвеждане на дете съгласно Хагската конвенция от 1980 г.;
- районния съд, що се отнася до решенията, свързани с родителската отговорност.
Член 103, параграф 1, буква д) — процедури за оспорване или обжалване на решение по молба за отказ на изпълнение, посочени в членове 61 и 62
Член 61, параграф 2
Жалбата се подава до органа или съда, определен за получаване на подобна жалба.
Член 62
Върховния съд.
Член 103, параграф 1, буква е) — имена, адреси и способи на комуникация с централните органи, определени да подпомагат прилагането на регламента по въпроси, свързани с родителската отговорност. В случай че е определен повече от един централен орган, следва да се посочи местната и функционалната компетентност на всеки централен орган, както е посочено в член 76
Централен орган:
Министър на правосъдието
Задачите на централния орган се изпълняват от:
Отдел по международни семейни производства (Wydział Międzynarodowych Postępowań Rodzinnych)
Департамент по въпроси, свързани със семействата и ненавършилите пълнолетие лица (Departament Spraw Rodzinnych i Nieletnich)
Al. Ujazdowskie 11
00-950 Warszawa
Тел.: (+48) 22 23 90 470
Факс: (+48) 22 89 70 321
Електронна поща: sekretariat.dsrin@ms.gov.pl или polandchildabduction@ms.gov.pl
Член 103, параграф 1, буква ж) — ако е приложимо, категории близки роднини, освен родителите, при които детето може да бъде настанено на територията на държава членка без предварителното съгласие на тази държава членка, както е посочено в член 82
Няма.
Член 103, параграф 1, буква з) — езици на институциите на Европейския съюз, различни от собствения език на държава членка, на които се приема кореспонденция с централните органи, както е посочено в член 91, параграф 3
Полски, немски и английски език.
Член 103, параграф 1, буква и) — езици, приети за превод на искания и допълнителни документи, изпратени съгласно членове 80, 81 и 82, и на полетата със свободен текст на удостоверенията, посочени в член 91, параграф 2
Полски език.