1 При какви обстоятелства е допустимо правомерното прехвърляне на детето в друга държава от единия родител без съгласието на другия родител?
Ако двамата родители упражняват съвместно родителските права върху детето, е необходимо да вземат съвместно решение по въпросите, засягащи личната сфера на детето, включително по отношение на кратки пътувания, така и в случай на трайно преместване на детето в чужбина. Ако обаче детето живее с единия от двамата родители, упражняващи родителските права, родителят, с когото живее детето, има право да решава къде ще пребивава детето в свободното си време, включително по време на кратки пътувания в чужбина, стига това да не нарушава правата на детето на лични отношения с другия родител.
Родител, който е единствен настойник, има право да вземе детето в чужбина или да се премести постоянно в чужбина с детето без съгласието на другия родител. Ако обаче детето има право на лични отношения с другия родител, това следва да се вземе предвид от родителя, който е определен за настойник на детето. Другият родител, с когото детето има право на лични отношения, може да подаде молба за принудително изпълнение на решението за право на лични отношения в новата държава на местопребиваване на детето, когато това се позволява съгласно законодателството на тази държава. Такава молба може да бъде подадена съгласно Хагската конвенция от 1996 г. или Регламент „Брюксел II“, ако държавата, в която пребивава детето, е страна по тази конвенция или регламент. Другият родител също може да подаде молба за лични отношения съгласно Хагската конвенция от 1980 г., ако тази конвенция се прилага към държавата, в която пребивава детето. Ако единственият настойник не спазва решение за лични отношения и следователно не задоволява нуждата на детето от добър и близък контакт с двамата родители, това обикновено оказва влияние върху начина, по който шведският съд ще прецени въпроса за упражняването на родителските права при всеки последващ правен спор. Двамата родители носят съвместна отговорност за зачитането на правото на лични отношения.
2 При какви обстоятелства е необходимо съгласието на другия родител за прехвърлянето на детето в друга държава
Както е видно от отговора на въпрос 1, родителите, които споделят родителските права, могат да вземат съвместни решения по въпроси, свързани с детето, включително всеки престой в чужбина. От отговора на въпрос 1 следва също, че дори само единият от родителите да е настойник, съществуват определени ситуации, при които този настойник трябва да адаптира към детето всеки краткосрочен или постоянен престой в чужбина, както е решено по отношение на правото на детето на лични отношения с другия родител. Съгласно шведското законодателство противозаконното прехвърляне на дете може да представлява престъпление.
3 Ако другият родител не даде съгласие за прехвърлянето на детето в друга държава, въпреки че то е необходимо, по какъв начин детето може да бъде прехвърлено правомерно в друга държава ?
Когато двамата родители упражняват съвместно родителските права, в определени ситуации е възможно единият от тях да вземе самостоятелно решение във връзка с упражняването на родителските права върху детето. Предпоставка за това е невъзможността на другия родител поради отсъствие, болест или поради друга причина да участва във вземането на решения, които не може да бъдат отложени, без да възникнат затруднения. Решения от решаващо значение за бъдещето на детето не могат да се вземат по този начин, освен ако това не се изисква във висшия интерес на детето. Освен това е допустимо комисията по социални въпроси на местната власт да вземе решение за психиатрично или психологическо лечение на детето, дори ако само единият родител е дал съгласието си за това, ако това се налага с оглед на висшия интерес на детето.
4 Различни ли са правилата за временното прехвърляне (напр. ваканция, здравни грижи и др.) и трайното прехвърляне? В подобен случай, моля, предоставете съответните формуляри за съгласие.
Същите правила се прилагат и за родител, който е единствен настойник. Ако детето живее само с един от двамата настойници, се счита, че лицето, с което живее детето, има право да реши къде детето прекарва свободното си време, включително кратки пътувания в чужбина (вж. отговора на въпрос 1). Родител, който упражнява съвместно с другия родител родителските права върху детето, може, по решение на комисията по социални въпроси на местната власт, да заведете детето за психиатрично или психологическо лечение в чужбина без съгласието на другия родител (вж. отговора на въпрос 3).