1 Необходимо ли е да се обърна към съда или има друга алтернатива?
Италианската правна система гарантира възможността да се обърнете към съдилищата като основен механизъм за защита на вашите права.
По някои въпроси обаче трябва първо да се опитате да уредите спора чрез медиация с помощта на вашия адвокат и можете да предявите съдебен иск само ако това не се получи: тези области обхващат спорове относно етажна собственост, вещни права, делба, наследствени правоотношения, семейни споразумения, наем, заем за послужване, наем на предприятие, обезщетение за вреди, причинени от лица, които носят медицинска отговорност, и относно клевета посредством пресата или друга медия, застрахователни, банкови и финансови договори, споразумения за колективно финансиране чрез участие в печалбата, консорциуми, франчайзинг, строителни работи, мрежи, наети чрез агенции за временна заетост работници, партньорства и договори за подизпълнение. Производствата се провеждат в упълномощени от Министерството на правосъдието органи за медиация.
Освен това, ако възнамерявате да заведете съдебно дело във връзка с обезщетение за вреди, причинени от движението на превозни средства и плавателни съдове, или иск за плащане на суми, ненадхвърлящи 50 000 EUR, сте задължени да направите опит за постигане на решение чрез преговори с другата страна. Тази процедура обаче включва преки преговори между страните, които трябва да бъдат подпомогнати от адвокати.
Друга възможност е арбитражът, като при този механизъм спорът се решава от частен арбитър, определен от страните по спора. Отнасянето на спора за арбитраж като алтернатива на съдебното дело трябва да бъде уговорено по взаимно съгласие между страните.
2 Има ли срок за завеждане на дело?
В зависимост от иска се прилагат специални давностни срокове. Обичайният давностен срок е 10 години. При някои видове искове обаче има по-кратки давностни срокове (членове 2 934—2 961 от Гражданския кодекс (codice civile)).
В определени конкретни случаи в закона се определят и срокове, свързани с конкретни действия. Например в член 1 495 от Гражданския кодекс се предвижда, че за да може да предяви иск за правна защита по съдебен ред, купувач, който открие недостатъци в закупена вещ, трябва да уведоми продавача в срок от осем дни от установяването на недостатъка.
3 Трябва ли да се обърна към съда в тази държава членка?
За да получите окончателно съдебно решение със сила на пресъдено нещо (res judicata), трябва да се обърнете към съда. Определянето на компетентния съд зависи от вида на спора и варира в зависимост от критериите за компетентност, предвидени в националното право и правото на Европейския съюз.
4 Ако е така, към кой точно съд в тази държава членка трябва да се обърна, като се има предвид къде живея аз и къде живее другата страна или с оглед на други аспекти на казуса ми?
Общото правило е, че компетентният съд е този по местоживеенето или седалището на ответника; според местната подсъдност се определя обичайния съд за физическите и юридическите лица (foro generale delle persone fisiche e giuridiche). В зависимост от цената на иска или от неговия предмет трябва да се обърнете към определен съд в съответния съдебен район (мировия съдия (giudice di pace) или съда с обща компетентност (tribunale), заседаващ с един съдия или в съдийски състав) или към съд на място, различно от това на обичайния съд за физическите лица (в който случай се говори за задължителна местна подсъдност (competenza per territorio inderogabile).
Вж. информационната страница „Съдът на коя държава е компетентен?“.
5 Пред кой съд в тази държава членка трябва да предявя иска си, като се има предвид естеството на казуса и цената на иска?
Искове с предмет движими вещи на стойност не повече от 10 000 EUR се предявяват пред мировия съдия. Мировият съдия е компетентен да разглежда и искове на стойност до 25 000 EUR, ако те са свързани с обезщетения за вреди, причинени от движението на превозни средства и плавателни съдове. Исковете с по-висока стойност се разглеждат от съда с обща компетентност в състав от един съдия. Някои искове са от компетентност на мировия съдия независимо от цената на иска (член 7, алинея 3 от Гражданския процесуален кодекс (codice di procedura civile), на съда с обща компетентност в състав от един съдия (член 409 от Гражданския процесуален кодекс) или на съда с обща компетентност в съдийски състав (член 50-bis от Гражданския процесуален кодекс).
Вж. информационната страница „Съдът на коя държава е компетентен?“.
6 Мога ли да заведа дело лично или трябва да го направя чрез посредник, например адвокат?
Общото правило е, че страните в процеса са представлявани от адвокат: професионалното процесуално представителство е задължително (obbligo di difesa tecnica). Това правило не се прилага по отношение на исковете с малък материален интерес (на стойност 1 100 EUR или по-малко, разглеждани от мировия съдия) или ако ищецът е правоспособен адвокат (член 86 от Гражданския процесуален кодекс).
7 Към кого точно да се обърна, за да заведа делото: към приемната, съдебното деловодство или друга административна единица?
Другата страна се уведомява за исковата молба която се депозира в деловодството на компетентния съд.
8 На какъв език мога да подам иска си? Мога ли да го подам устно или той трябва да бъде в писмена форма? Мога ли да изпратя иска си по факс или по електронна поща?
Исковата молба може да бъде изложена устно само по искове, предявявани пред мировия съдия (член 316 от Гражданския процесуален кодекс). Във всички останали случаи се подава в писмена форма на италиански език. Не се допуска изпращане на исковата молба единствено по факса или по електронната поща. Адвокатите трябва да подават документи чрез сертифицирана електронна поща в предназначена за целта информационна система.
9 Има ли специални формуляри за предявяване на иск или, ако няма такива, какво трябва да съдържа исковата молба? Има ли елементи, които задължително трябва да се съдържат в досието?
Няма установени формуляри; в исковата молба трябва да се посочат страните, съдът, предметът и естеството на искането. В гражданското производство по общия ред ищецът трябва също така да посочи съдебното заседание, на което трябва да се яви другата страна, и да я уведоми, че професионалното представителство от адвокат е задължително и че при определени условия може да се поиска правна помощ (patrocinio a spese dello Stato).
10 Трябва ли да заплатя съдебни такси? Ако да, кога става това? Ще трябва ли да плащам на адвокат още от подаването на исковата молба?
При подаването на исковата молба трябва да платите държавна такса, чийто размер зависи от стойността на иска (единна такса, събирана по реда на Консолидирания закон за съдебните разноски, Президентски указ № 115/2002) (Testo Unico delle Spese di Giustizia, DPR 115/ 2002).
Начинът и сроковете за плащане на адвокатското възнаграждение зависят от споразумението, сключено между адвоката и клиента.
11 Мога ли да поискам правна помощ?
Както италианските, така и чуждестранните граждани могат да поискат правна помощ, ако отговарят на законовите изисквания по отношение на личния доход (Консолидиран закон за съдебните разноски, Президентски указ № 115/2002).
12 От кой момент моят иск се смята официално за предявен? Ще получа ли обратна информация от съдебните органи дали исковата молба отговаря на изискванията?
Исковата молба се счита за подадена:
- с връчването ѝ на другата страна в случай на призоваване на другата страна (atto di citazione);
- с депозирането ѝ в деловодството на съда в случай на съдебно обжалване (ricorso).
Проверката на нейната допустимост се извършва не предварително, а състезателно в съдебното заседание в присъствието и на двете страни.
13 Ще получа ли подробна информация за сроковете, в които ще се проведат последващите процесуални действия (като например срока, в който ще трябва да се явя пред съда)?
Сроковете за явяване на страните и за процесуалните действия на страните и на съда са предвидени в Гражданския процесуален кодекс. Съдилищата прилагат тези правила за всеки следващ етап от производството или като определят общ график за протичане на производството (член 81-bis от Правилника за прилагане на Гражданския процесуален кодекс). Секретарят уведомява страните за съдебните разпореждания, постановени извън съдебните заседания (например промени на датата на заседанието), и съдебните решения.
Връзка към членове 163—166 от Гражданския процесуален кодекс: https://www.normattiva.it/uri-res/N2Ls?urn:nir:stato:regio.decreto:1940-10-28;1443