Премини към основното съдържание

Регламент за цифровизацията — уведомления от държавите членки

България

Тази страница съдържа информация за уведомленията, направени от държавите членки съгласно Регламент (ЕС) 2023/2844.

Съдържание, предоставено от
България
Flag of Bulgaria

1. Национални информационни портали за комуникация със съдилищата или други органи

В България се използва Единен портал за електронно правосъдие (ЕПЕП, Порталът). Основното му предназначение е да предостави електронен достъп до делата на страните в съдебния процес.

ЕПЕП е електронна база данни на съдебните дела, разглеждани от всички районни, окръжни, административни, военни, апелативни и върховни съдилища в България. В оптимизирания ЕПЕП се съдържа основна информация за всички съдебни дела със свободен публичен достъп. Органите на съдебната власт поддържат интернет страници в рамките на Портала, чрез които се осигурява безпрепятствен, безплатен, пряк и постоянен електронен достъп до следната информация: наименование, адрес и уникален идентификатор на органа на съдебната власт; данни за кореспонденция, включително телефон и електронен адрес; телефон, на който лицата могат да получат информация за начина на извършване на процесуалните действия в електронна форма и помощ за необходимите технически стъпки, които трябва да предприемат за това; данни за банкови сметки и начини за плащане по електронен път на държавни такси, разноски и други задължения към органите на съдебната власт; друга информация, предвидена в нормативен акт или в акт на Висшия съдебен съвет.

Порталът предоставя възможност за регистриран достъп до пълната електронна папка на съдебните дела, включително и всички съдържащи се в делото на съда документи. Достъп до конкретно електронно дело в системата могат да получат единствено страните и техните представители (определени по силата на закона или чрез упълномощаване) само след тяхно изрично волеизявление чрез през потребителски профил, който веднъж създаден, се използва за всички настоящи и бъдещи дела, независимо от това кой съд е компетентен да ги разгледа. За да бъде създаден собствен профил за достъп в системата, е необходима регистрация в Портала.

Порталът предоставя нови възможности за извършване на процесуални действия и искания за удостоверителни изявления в електронна форма чрез електронни услуги за гражданите и бизнеса, а именно: иницииране на съдебни дела, подаване на документи по образувани дела, връчване на книжа на граждани и адвокати. Връчването на кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци, които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни съдебни изпълнители, държавните учреждения и общините, се извършва по изцяло електронен път с вградена услуга за удостоверяване на точно време на връчване, електронни разплащания през виртуален ПОС терминал и др. Информация за съдилищата, пред които могат да бъдат извършвани процесуални действия се намира в секция „Съдилища“ на ЕПЕП.

Порталът предоставя достъп и до базата данни на съдилищата, които са публикували своите актове със заличени лични данни. Този достъп е свободен и за него не се изисква потребителски профил, защитен с парола.

Порталът предоставя достъп и до интернет страниците на всички съдилища, както и връзка към Електронния публичен регистър на отводите, Единния регистър на съдебните заседатели и Единния регистър на съдебните преводачи.

2. Национално право относно видеоконферентните връзки по граждански и търговски дела

Гражданският процесуален кодекс (ГПК) урежда видеоконференцията. Само особени непредвидени обстоятелства могат да станат причина страна да поиска да участва в съдебното заседание чрез видеоконферентна връзка, а да не се яви лично в залата. При видеоконференцията страната или неин представител присъства в специално оборудвано за целта помещение в друг районен съд, място за лишаване от свобода или арест.

Съдът може да събира доказателства чрез видеоконференция само по искане на страна. Съдът служебно може да разпореди изслушване на вещо лице по този начин. Разпитът на експерт чрез видеоконференция е допустим, когато поради служебна ангажираност или други обективни обстоятелства, вещото лице не може да се яви пред съда по делото и се намира извън съдебния район на районния съд, чието седалище съвпада със седалището на съда по делото.

Съдът определя датата и часа на провеждане на заседанието, в което ще се използва видеоконференция, след проверка на възможността за провеждането й с най-близкия районен съд по мястото на пребиваване на страната, свидетеля или вещото лице, съответно в мястото за лишаване от свобода или ареста, където се намира лицето. Свидетелите, страните и вещите лица, чиито изявления ще бъдат изслушани чрез видеоконференция, се призовават за датата и часа на съдебното заседание, като им се указва съдът, в който следва да се явят. Съдебен служител или служител на затвора или ареста, ако връзката се осъществява оттам, проверява самоличността им.

За всяка видеоконференция задължително се изготвя видеозапис, който се прилага към делото и се пази до изтичане на срока за съхраняването му.

При провеждане на заседание чрез видеоконференция съдът следи:

  • за спазване на техническите изисквания за извършване на процесуални действия в електронна форма и начините на извършването им, предвидени в Закона за съдебната власт;
  • използваната комуникационна връзка да позволява едновременното предаване и приемане на образ и звук;
  • процесуалните действия да се възприемат от всички участници в заседанието, намиращи се на различни места;
  • за извършването на запис от видеоконференцията.

Когато в делото участват лица, които не знаят български език, съдът назначава преводач, с чиято помощ тези лица извършват съдопроизводствените действия и им се обясняват действията на съда. Когато в делото участва глухо или нямо лице, назначава му се преводач на български жестов език. Устният превод и тълкуването може да се извършат и чрез видеоконференция, като преводачът или тълковникът присъстват в съдебната зала на съда, в който се провежда съдебното заседание, освен ако конкретните обстоятелства не налагат тяхното присъствие при изслушваното лице.

3. Национално право относно видеоконферентните връзки по наказателноправни въпроси

В Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) е предвидена възможност в делата по контрол на вече взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ (чл. 65 НПК) да се използва видеоконференция. Чл. 65, ал. З от НПК предвижда: „Когато това няма да попречи за упражняване на правото на защита, с негово съгласие задържаният обвиняем може да участва в делото и чрез видеоконференция, като в този случай самоличността му се удостоверява от началника на затвора или началника на ареста или техен служител”

Разпит на защитен свидетел може да се извърши и чрез видеоконференция (ал. 11 в чл. 139). В чл. 143 НПК се посочва, че: „очна ставка може да се направи и чрез видеоконференция, когато обвиняемият се намира извън пределите на страната и това няма да попречи за разкриване на обективната истина“.

В НПК е предвидена възможност затворници да участват в делата по исканията си за условно предсрочно освобождаване, като това е допустимо, когато няма да попречи за упражняване на правото на защита и със съгласие на осъдения.

Относими (пряко или косвено) за видеоконферентните връзки по наказателни дела са процесуалните норми на чл. 15, ал. 2, чл. 138, ал. 7, чл. 139 ал. 7 и 8, 10 и чл. 140, ал. 5, чл. 141, ал.1 и ал. 3, чл. 141a, ал.1, чл. 142, ал.4, чл. 143, ал.4, чл. 149, ал.8 НПК.

Закон за европейската заповед за разследване

Законът за европейската заповед за разследване допуска „разпит чрез видеоконференция или друго аудио-визуално предаване”. Европейска заповед за разследване може да бъде издадена за разпит чрез видеоконференция или друго аудиовизуално предаване на лице, което се намира на територията на Република България и което трябва да бъде разпитано от издаващата държава като обвиняем, свидетел или вещо лице.

4. Такси за производства по граждански и търговски дела

Размерът на държавните такси се определя съгласно Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието и Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Информация за дължимите такси може да бъде открита на интернет страниците на съдилищата, както и в Европейския портал за електронно правосъдие.

а) процедурите, предвидени в регламенти (ЕО) № 1896/2006, (ЕО) № 861/2007, (ЕС) № 655/2014 и Регламент (ЕО) № 805/2004;

По молба за преразглеждане в изключителни случаи на европейско изпълнително основание, издадено въз основа на съдебно решение, на европейска заповед за плащане, както и на други актове, когато правото на Европейския съюз предвижда това, се събира такса 50 лв.

По молба за издаване на удостоверение се събира такса, както следва:

  1. на удостоверение за европейско изпълнително основание за безспорно вземане - 40 лв.;
  2. на удостоверение за издаване на европейска заповед за плащане и на декларация за изпълнимост - 40 лв.;
  3. За обжалване пред въззивна инстанция и по молба за отмяна се събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес.

За касационно обжалване се събира такса, както следва:

  1. за произнасяне по допускане на касационното обжалване - 30 лв. при подаване на касационната жалба;
  2. за разглеждане на касационната жалба - 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес.

Във всички случаи извън описаните, когато се образува дело от граждански характер, се събира такса 25 лв.

б) производствата за признаване, декларация за изпълняемост или отказ на признаване, предвидени в регламенти (ЕС) № 650/2012, (ЕС) № 1215/2012 и (ЕС) № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета и регламенти (ЕО) № 4/2009, (ЕС) 2016/1103, (ЕС) 2016/1104 и (ЕС) 2019/1111 на Съвета;

По молба за признаване и допускане изпълнението на решение, съдебна спогодба и автентичен документ на чуждестранни съдилища, арбитражни съдилища и други органи се събира такса 50 лв.

в) процедурите, свързани с издаването, поправянето и оттеглянето на извлечения, предвидени в Регламент (ЕО) № 4/2009, европейското удостоверение за наследство и удостоверенията, предвидени в Регламент (ЕС) № 650/2012, сертификатите, предвидени в Регламент (ЕС) № 1215/2012, сертификатите, предвидени в Регламент (ЕС) № 606/2013, удостоверенията, предвидени в Регламент (ЕС) 2016/1103, удостоверенията, предвидени в Регламент (ЕС) 2016/1104 и сертификатите, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/1111;

По молба за издаване на удостоверения за признаване или допускане изпълнението на българско съдебно решение - 40 лв.

За обжалване пред въззивна инстанция и по молба за отмяна се събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес.

За касационно обжалване се събира такса, както следва:

  1. за произнасяне по допускане на касационното обжалване - 30 лв. при подаване на касационната жалба;
  2. за разглеждане на касационната жалба - 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес.

Във всички случаи извън описаните, когато се образува дело от граждански характер, се събира такса 25 лв.

г) предявяване на вземане от чуждестранен кредитор в производство по несъстоятелност съгласно член 53 от Регламент (ЕС) 2015/848;

Не се събира такса при предявяване на вземане.

д) комуникация между физически или юридически лица или техни представители с централните органи съгласно Регламент (ЕО) № 4/2009 и Регламент (ЕС) 2019/1111 или с компетентните органи съгласно глава IV от Директива 2003/8/ЕО.

Не се събира такса.

5. Методи на електронно заплащане

Органите на съдебната власт са длъжни да приемат плащания на държавни такси, разноски и други задължения към тях чрез електронни платежни инструменти, включително банкови карти.

Осигурена е възможност за извършване на плащания на държавни такси, разноски и други задължения към органите на съдебната власт по електронен път през Единния портал на електронно правосъдие. Плащането се счита за извършено, когато органът на съдебна власт получи потвърждение от информационната система на съответния електронен платежен инструмент.

ЕПЕП поддържа електронна услуга, чрез която за всяко заявено през него процесуално действие или удостоверително изявление се генерира уникален идентификатор за дължимата държавна такса, разноски и друго задължение към органа на съдебната власт, който се използва в основанието за всяко плащане до орган на съдебната власт.

Порталът съдържа приложение-калкулатор, даващо възможност за изчисляване размера на дължимите държавни такси, свързани с извършване на процесуални действия, включително за създаване на формализиран документ, съдържащ подробни данни за изчисленото плащане.

6. Уведомление относно ранното използване на децентрализираната информационна система

 

 

 

7. Уведомление относно ранното използване на видеоконферентни връзки по граждански и търговски дела


 

8. Уведомление относно ранното използване на децентрализираната информационна система

 


Съобщете за технически проблем/проблем със съдържанието или дайте мнение за тази страница