Регламент за цифровизацията — уведомления от държавите членки | Европейски портал за електронно правосъдие

Информация по член 17, параграф 1

а) Национални информационни портали за комуникация със съдилищата или други органи

Швеция не разполага с национален информационен портал, еквивалентен на въведения с Регламента за цифровизацията. Органите в Швеция разполагат със собствени цифрови платформи, където предоставят услуги и информация. Например шведската Национална администрация на съдилищата (Domstolsverket), шведският Орган за принудително изпълнение (Kronofogdemyndigheten) и шведската Данъчна агенция (Skatteverket) разполагат на своите уебсайтове с електронни услуги, които физически лица и дружества могат да използват за комуникация с органите.

Например с електронната услуга, предоставяна от шведската Национална администрация на съдилищата, гражданите получават възможност да подават документи, без да ги подписват. Тя може да бъде използвана и като форма за контакт и предоставя по-сигурна форма за контакт, отколкото обикновената електронна поща. Съществува и електронна услуга за подписване и подаване на документи по цифров път, която позволява на гражданите да подписват документи по цифров път и да ги подават по цифров път до съдилищата и съветите в рамките на съдилищата на Швеция. Достъпът до електронната услуга е възможен чрез domstol.se и изисква електронна идентификация. Друг пример е шведският Орган за принудително изпълнение, който разполага с електронна услуга, предлагаща електронни банкови плащания във връзка с трансгранични плащания. Информацията за този вид плащания е на разположение на уебсайта на шведския Орган за принудително изпълнение. Шведската Данъчна агенция също разполага с електронна услуга, предлагаща електронни банкови плащания във връзка с трансгранични плащания, например за плащания за европейско удостоверение за наследство. Информацията за този вид плащания е на разположение на уебсайта на шведската Данъчна агенция. За повече подробности вж. по-долу в буква г) Методи на електронно заплащане.

Не съществува единна електронна услуга за всички органи. Вместо това всяка услуга се предоставя чрез уебсайта на съответния орган, който е достъпен за всички, независимо в коя държава се намират. Предпоставките за използването на различните електронни услуги обаче може да се различават, в зависимост от вида на делото и целта на услугата. За информация относно възможността за използване на видеоконферентна връзка в трансгранични производства вж. отговорите по-долу.

б) Национално право относно видеоконферентните връзки по граждански и търговски дела

Когато се провежда изслушване в съда съгласно някой от правните актове, обхванати от член 5, по отношение на производството се прилагат освен пряко приложимите правила, установени в разпоредбите, и процесуалните правила на Кодекса на съдопроизводството и Закона за съдебните дела (1996:242).

а)

Кодексът на съдопроизводството се прилага за разглеждането на граждански дела, т.е. граждански и търговски спорове. От глава 5, член 10 от Кодекса на съдопроизводството следва, че при наличието на основания за това, съдът може да реши участието в изслушването на лице, което трябва да участва да е възможно да се осъществи чрез аудио или аудиовизуално предаване. При преценката дали са налице основания за участие чрез аудио или аудиовизуално предаване съдът трябва да вземе предвид, наред с друго, разходите и неудобствата, които биха възникнали, в случай че лицето, което ще участва в изслушване, трябва да се яви в съдебната зала. Фактът, че участваща в изслушване страна или лице пребивава извън Швеция, е типично основание съдът да разреши участие чрез видеоконферентна връзка, като се позовава на разходите и неудобствата, които би породило личното явяване. В крайна сметка решението по този въпрос се взема от съда. Освен това разпоредбата гласи, че лице, което участва в изслушване чрез аудио или аудиовизуално предаване, се счита за явило се физически в съдебната зала. Това означава, че процесуалните правила, които се прилагат по отношение на лицето, присъстващо на изслушването чрез видеоконферентна връзка, са същите като тези, които биха се прилагали, ако лицето се беше явило физически в съдебната зала.

Разпоредбите на глава 5, член 10 от Кодекса на съдопроизводството означават също, че общите национални правила относно процесуалните права и задължения се прилагат по отношение на лице, което участва чрез видеоконферентна връзка, включително във връзка с връчването на документи и призовки (вж., наред с другото, глава 9 от Кодекса на съдопроизводството и член 3 от Закона относно връчването на документи), правото на устен и писмен превод (вж. глава 5, член 6 и глава 33, член 9 от Кодекса на съдопроизводството), правото на обезщетение за явяване на изслушвания (глава 36, член 24 и глава 37, член 3 от Кодекса на съдопроизводството), санкции, глоби и събиране на вземания в случай на отсъствие от изслушване (вж., наред с другото, глава 9, членове 7—10 и глава 32 от Кодекса на съдопроизводството) и обжалването на съдебни решения (вж. глава 49 от Кодекса на съдопроизводството).

Законът за съдебните дела (1996:242), който се прилага при разглеждане на някои дела, които не трябва да се разглеждат съгласно Кодекса на съдопроизводството, се позовава по същество на разпоредбите на Кодекса на съдопроизводството относно процесуалните права и задължения, включително по въпроси, свързани със санкции, глоби и събиране на вземания (член 43) и устни и писмени преводи (член 48). В закона също така се посочва, че глава 5, член 10 от Кодекса на съдопроизводството се прилага по отношение на участие чрез аудио или аудиовизуално предаване (член 21).

Повече информация относно правата и задълженията на призовано в съда лице и относно начина на провеждане на изслушването на практика е на разположение на уебсайта на шведските съдилища.

Регламент (ЕС) № 606/2013 относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела е въведен, наред с друго, в Закон (2015:197), съдържащ допълнителни разпоредби към Регламента на ЕС относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела. Съгласно член 3 от посочения закон Законът за съдебните дела (1996:242) се прилага по отношение на производства за изменение на мерките за защита съгласно член 11 и производствата за отказ от признаване или изпълнение на мерките за защита съгласно член 13 от Регламента на ЕС.

б)

Съгласно член 3 от закона, съдържащ допълнителни разпоредби към Регламента на ЕС относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела, компетентен по производствата по Регламент (ЕС) № 606/2013 относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела е районният съд.

в)

Не са налице формални пречки съд да организира изслушване по собствена инициатива. На практика обаче изслушванията често се организират по искане на страните или след консултация с тях.

г)

Наличните инструменти за видеоконферентна връзка са Cisco и Mividas.

Допълнителна информация е на разположение на уебсайта на шведските съдилища.

д)

Искане за видеконферентна връзка може да бъде отправено до съда по всяко време преди изслушването. Няма изисквания относно формата на този вид искане. Следователно искане до съда може да бъде отправено устно, в писмен вид или в електронен вид. Съдът обикновено ще се произнесе по искането достатъчно рано преди изслушването, но няма законоустановени срокове. Решението на съда относно начина, по който лицето трябва да участва не може да бъде оспорено по време на производството, а само в контекста на окончателното решение по делото.

е)

На всички изслушвания се правят аудио- и видеозаписи, така че да могат да бъдат пускани отново в по-висшите съдилища в случай на обжалване (глава 6, член 6 от Кодекса на съдопроизводството). Тъй като изслушванията се записват, участващите в тях лица не трябва по принцип да се явяват пред по-висшия съд, за да дават отново показания. Аудио файлът е публичен документ, който може да бъде на разположение на обществеността при поискване, ако не са налице условия за поверителен характер. Видео файлът не се предоставя на обществеността. След като по делото е постановено решение видеозаписите се унищожават. Правилата относно записването на изслушванията се прилага и по отношение на трансгранични дела.

ж)

Поверителният характер е гарантиран чрез технически и практически средства, в зависимост от обстоятелствата по делото. Например адвокат може да говори отделно със своя клиент чрез връзка в съседна стая в съда.

з)

и)

Информация относно начина на провеждане на видеоконферентна връзка се предоставя на страните по всяко отделно дело. Съдът носи отговорност и за информирането на лицето, което участва чрез видеоконферентна връзка, за начина, по който да направи това. Информацията обхваща всичко, което лицето трябва да знае, за да се свърже и да участва в изслушването. Съществуват възможности за предоставянето на слухови апарати на хора с увреждания на слуха.

й—м)

Процесуалните правила, които се прилагат по отношение на лицето, участващо в изслушването чрез видеоконферентна връзка, са същите като тези, които биха се прилагали, ако то се беше явило физически в съдебната зала. За повече информация вж. точка а). Подробните практически мерки по всяко дело се определят след консултация със страните.

н)

Трафикът за видеоконферентна връзка, инфраструктурата за видеоконферентна връзка и системите за видеоконферентна връзка са защитени, наред с други неща, чрез криптиране и защитни стени.

б) Национално право относно видеоконферентните връзки по наказателноправни въпроси

Когато се провежда изслушване в съда съгласно някой от правните актове, обхванати от член 6, по отношение на производството се прилагат процесуалните правила на Кодекса на съдопроизводството и Закона за съдебните дела (1996:242), в допълнение към пряко приложимите правила, установени в разпоредбите.

а)

Кодексът на съдопроизводството се прилага при разглеждането на наказателни дела. От глава 5, член 10 от Кодекса на съдопроизводството следва, че при наличието на основания за това, съдът може да реши участието в изслушването на лице, което трябва да участва да е възможно да се осъществи чрез аудио или аудиовизуално предаване. При преценката дали са налице основания за участие чрез аудио или аудиовизуално предаване съдът трябва да вземе предвид, наред с друго, разходите и неудобствата, които биха възникнали, в случай че лицето, което ще участва в изслушване, трябва да се яви в съдебната зала. Фактът, че участваща в изслушване страна или лице пребивава извън Швеция, е типично основание съдът да разреши участие чрез видеоконферентна връзка, като се позовава на разходите и неудобствата, които би породило личното явяване. В крайна сметка решението по този въпрос се взема от съда. Освен това разпоредбата гласи, че лице, което участва в изслушване чрез аудио или аудиовизуално предаване, се счита за явило се физически в съдебната зала. Това означава, че процесуалните правила, които се прилагат по отношение на лицето, присъстващо на изслушването чрез видеоконферентна връзка, са същите като тези, които биха се прилагали, ако лицето се беше явило физически в съдебната зала.

Разпоредбите на глава 5, член 10 от Кодекса на съдопроизводството означават също, че общите национални правила относно процесуалните права и задължения се прилагат по отношение на лице, което участва чрез видеоконферентна връзка, наред с друго, във връзка с връчването на документи и призовки (вж., наред с другото, глава 9 от Кодекса на съдопроизводството и член 3 от Закона относно връчването на документи), правото на устен и писмен превод (вж. глава 5, член 6 и глава 33, член 9 от Кодекса на съдопроизводството), правото на обезщетение за явяване на изслушвания (глава 36, член 24 и глава 37, член 3 от Кодекса на съдопроизводството), санкции, глоби и събиране на вземания в случай на отсъствие от изслушване (вж., наред с другото, глава 9, членове 7—10 и глава 32 от Кодекса на съдопроизводството) и обжалването на съдебни решения (вж. глава 49 от Кодекса на съдопроизводството).

Законът за съдебните дела (1996:242), прилаган при разглеждане на някои дела, които не трябва да се разглеждат съгласно Кодекса на съдопроизводството, се позовава по същество на разпоредбите на Кодекса на съдопроизводството относно процесуалните права и задължения, наред с друго, по въпроси, свързани със санкции, глоби и събиране на вземания (член 43) и устни и писмени преводи (член 48). В закона също така се посочва, че глава 5, член 10 от Кодекса на съдопроизводството се прилага по отношение на участие чрез аудио или аудиовизуално предаване (член 21).

Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки е въведено, наред с друго, със Закон (2003:1156) относно предаването от страна на Швеция съгласно европейска заповед за арест. Изслушванията по членове 18 и 19 от Рамковото решение относно европейската заповед за арест се уреждат от същите процесуални разпоредби като прилаганите по време на националните предварителни разследвания, които по същество са посочени в Кодекса на съдопроизводството.
Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа за взаимното признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода с цел изпълнението им в Европейския съюз, е въведено, наред с друго, със Закон (2015:96) относно признаването и изпълнение на наказания лишаване от свобода в Европейския съюз. Съгласно посочения закон Законът за съдебните дела (1996:242) се прилага по отношение на производства, в рамките на които се провежда изслушване по член 6 от Регламента за цифровизацията.
Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, е въведено, наред с друго, със Закон (2015:650) относно признаването и изпълнението на пробационните присъди в Европейския съюз. Съгласно посочения закон както Кодекса на съдопроизводството, така и Закона за съдебните дела (1996—242) се прилагат по отношение на производства, в рамките на които се провежда изслушване по член 6 от Регламента за цифровизацията.
Рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета от 23 октомври 2009 г. за прилагане между държавите членки на Европейския съюз на принципа за взаимно признаване към актове за налагане на мерки за процесуална принуда като алтернатива на предварителното задържане е въведено, наред с друго, със Закон (2015:485) относно признаването и наблюдението на решения относно актове за налагане на мерки за процесуална принуда в Европейския съюз. Съгласно посочения закон Кодексът на съдопроизводството се прилага по отношение на производства, в рамките на които се провежда изслушване по член 6 от Регламента за цифровизацията.
Директива 2011/99/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно европейската заповед за защита е въведена, наред с друго, със Закон (2015:642) относно европейската заповед за защита. Съгласно посочения закон Законът за съдебните дела (1996:242) се прилага по отношение на производства, в рамките на които се провежда изслушване по член 6 от Регламента за цифровизацията.
Регламент (ЕС) 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация е въведен, наред с друго, със Закон (2020:968), съдържащ допълнителни разпоредби към Регламента на ЕС относно обезпечаването и конфискацията на активи. Съгласно посочения закон Законът за съдебните дела (1996:242) се прилага по отношение на производства, в рамките на които се провежда изслушване по член 6 от Регламента за цифровизацията.

б)

в)

г)

Поверителният характер е гарантиран чрез технически и практически средства, в зависимост от обстоятелствата по делото. Например обществен защитник може да говори отделно със своя клиент чрез връзка в съседна стая в съда.

д)

Съгласно закона, ако лице, което не е навършило 18 години, бъде призовано да се яви на изслушване, настойникът на младежа или друго лице, отговарящо за грижите и възпитанието на младежа, трябва да бъде уведомено за призовката, освен ако няма специални причини това да не се направи. Такъв вид специални причини могат да бъдат например причиняването на по-голяма вреда, отколкото получаването на полза за младежа от уведомяването на настойника или факта, че последното очевидно не би имало каквато и да е функция. Подобно задължение за уведомяване на настойник се прилага и в наказателното производство, когато младежът се призовава, защото е обвинен в престъпление. Задължението за информиране на настойниците и други лица се прилага независимо от начина на провеждане на изслушването, включително когато то се провежда чрез видеоконферентна връзка.

е)

ж)

Жалба може да бъде подадена срещу решение за участие чрез видеоконферентна връзка във връзка с окончателно решение или съдебно решение по всички производства, свързани с рамкови решения 2008/909/ПВР, 2008/947/ПВР, 2009/829/ПВР, Директива 2011/99/ЕС и Регламент (ЕС) 2018/1805. В контекста на обжалване обвиняемият, заподозреният, осъденият или засегнатото лице съгласно Регламент (ЕС) 2018/1805 може да претендира за нарушение на правата му по член 6 от Регламента за цифровизацията. Ако съдът се съгласи с оценката той може да измени решението в полза на жалбоподателя, да върне делото за преразглеждане от по-долната инстанция или да проведе ново изслушване с цел да се поправи грешката, допусната от по-долната инстанция.

Прокурор може да разпореди изслушване съгласно член 18, параграф 1, буква а), точка i) от Рамково решение 2002/584/ПВР относно европейската заповед за арест. Поведението и неправилните решения от страна на прокурор в предварително разследване могат да бъдат преразгледани като част от надзорните дейности на шведската прокуратура. В рамките на основните изслушвания в Швеция шведските съдилища прилагат принципа на свободната оценка на доказателствата (глава 35, член 1 от Кодекса на съдопроизводството). Следователно, като общо правило съгласно шведското законодателство, всички форми на доказателства са разрешени. Например фактът, че доказателства са получени в нарушение на определена правна норма, не представлява по принцип пречка за представянето им в съдебно производство. Ако в контекста на свободната си оценка на доказателствата съдът установи причини да постави под въпрос начина, по който са получени доказателствата, той може да счете, че информацията има малка доказателствена стойност или няма такава. Възможно е също така да бъде присъдено обезщетение за нарушението, довело до неправомерно получаване на доказателства, например чрез намаляване на наказанието. Поради това информацията, получена в нарушение на член 6 от Регламента за цифровизацията, може да има малка доказателствена стойност или да няма такава или може да доведе до намаляване на наказанието.

Ако правата на дадено лице по член 6 от Регламента за цифровизацията са били нарушени, то може да предяви иск за обезщетение за неправилно упражняване на служебни правомощия (вж. глава 3 от Закона за гражданска отговорност (1972:207).

з)

Наличните инструменти за видеоконферентна връзка са Cisco и Mividas.

Допълнителна информация е на разположение на уебсайта на шведските съдилища.

и)

На уебсайта на шведските съдилища е на разположение известна обща информация относно начина на участие чрез аудио и видео запис (domstol.se). Подробните практически мерки по всяко дело са отговорност на компетентния съд. Съдът носи отговорност и за информирането на лицето, което участва чрез видеоконферентна връзка, за начина, по който да направи това. Информацията включва всичко, което лицето трябва да знае, за да се свърже и да участва в изслушването.

й)

Не е налице достъп до технология за превръщане на реч в текст.

к—м)

Процесуалните правила, които се прилагат по отношение на лицето, присъстващо на изслушването чрез видеоконферентна връзка, са същите като тези, които биха се прилагали, ако лицето се беше явило физически в съдебната зала. За повече информация вж. точка а).

н)

в)Такси за производства по граждански и търговски дела

Информация относно таксите за съдебни дела е посочена в Наредбата (1987:452) относно таксите в общите съдилища. По отношение на таксите, налагани от други органи, вж. съответните точки по-долу, когато това е целесъобразно.

Европейска заповед за плащане

В случаите, разглеждани съгласно Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, таксата за подаване на заявление е 300 SEK, съгласно член 1 от Наредба (1992:1094) относно таксите в шведския Орган за принудително изпълнение (FAK). Таксата за подаване на молбата трябва да бъде платена предварително от молителя — член 5 от Закона относно процедурата за европейска заповед за плащане (2008:879). Ако услугата се изпълнява в друга държава от ЕС, другата държава може в някои случаи да начисли такса за услугата. Таксата се заплаща от молителя.

При дела, свързани с получаването на информация за банкови сметки съгласно Регламент (ЕС) № 655/2014 за установяване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела, се начислява такса от 300 SEK — член 17 от FAK.

Европейска процедура за искове с малък материален интерес

За процедурата за искове с малък материален интерес се налага еднократна такса за подаване на молба, която се плаща при подаването на молбата в съда. Не се налагат други такси във връзка с процедурата или процесуалните мерки. Общата сума във връзка с процедурата е таксата за подаване на молба, която след 1 юли 2014 г. възлиза на 900 SEK (приложение към Наредбата (1987:452) относно таксите в общите съдилища).

Европейска заповед за запор на банкови сметки

Разпоредбите относно съдебните такси се определят в Наредба (1987:452) относно таксите в общите съдилища. Таксата за подаване на молба за европейска заповед за запор на банкови сметки е 2 800 SEK. Таксата трябва да бъде платена при подаването на молбата в съда.

Регламент за наследяването

Шведската Данъчна агенция начислява следните такси съгласно член 2 от Наредба (2015:422), съдържаща допълнителни разпоредби към Регламента на ЕС за наследяването, и член 10 от Наредба (1992:191) относно таксите:

молба за удостоверение за наследство — такса за подаване на молба в размер на 1 660 SEK.
молба за нов заверен препис на удостоверение за наследство или за удостоверение за наследство, което вече е било издадено — такса за подаване на молба в размер на 320 SEK.
молба за удължаване на срока на валидност на заверен препис на удостоверение за наследство — такса за подаване на молба в размер на 320 SEK.

Други разпоредби

Не са установени такси във връзка с други регламенти, т.е. Регламента относно производството по несъстоятелност, регламентите относно имуществения режим между съпрузи, Регламента „Брюксел II“ и Регламента за издръжката.

Такси на шведския Орган за принудително изпълнение

Основната такса при дела за събиране на вземания и други дела във връзка с принудително изпълнение е 600 SEK — членове 5—6 от FAK. При отделни дела за налагане на запор се начислява основна такса за всяка година от делото.

В случай на принудителна продажба на движимо имущество се начислява такса за продажба. Таксата за продажба е в размер на 4 % от покупната цена — член 11 от FAK.

В случай на принудителна продажба на недвижимо имущество се начисляват такса за подготовка и такса за продажба.

Таксата за подготовка е в размер на 1 % оценената стойност на имуществото. Таксата за продажба е в размер на 4 % от покупната цена. Сумата от таксата за подготовка и таксата за продажба не трябва да бъде по-малка от 20 % или по-голяма от 150 % от базовата цена — член 12 от FAK.

Съгласно член 13 от FAK, когато дадена мярка по делото е свързана със специални разходи за държавата се начислява специална такса. Размерът на таксата се равнява на разноските. Например специална такса може да бъде таксата за съхранение след (съдебно) отстранение. Не се начислява специална такса за разноските на държавата, например за връчване на документи или за преводачи — член 14 от FAK.

За такси в други случаи вж. член 17 от FAK.

Отговорността на молителя за заплащане на разноските

Като общо правило шведският Орган за принудително изпълнение начислява разноските на ответника/длъжника. Ако не е възможно да се начислят разноски на ответника/длъжника, обикновено молителят е отговорен за заплащането на разноските — вж. глава 17, членове 2—4 от Кодекса за принудителното изпълнение.

При дела, отнасящи се до запор на издръжка и вреди, произтичащи от престъпление, молителят не носи отговорност за разноските за принудителното изпълнение — вж. глава 17, член 3, параграф 2 и глава 7, член 14, параграфи 1 и 4 от Кодекса за принудителното изпълнение.

Шведският Орган за принудително изпълнение може да поиска от молителя да заплати таксата предварително — вж. глава 17, член 5 от Кодекса за принудителното изпълнение и член 4, параграфи 1 и 2 от FAK.

г) Методи на електронно заплащане

Съществуват два алтернативни метода за заплащане на таксите за подаване на молба, начислявани съгласно Наредба (1987:452) относно таксите в общите съдилища. Единият е с дебитна/кредитна карта, а другият е по сметка в Банка Giro на шведските съдилища. И двата метода на заплащане са достъпни чрез уебсайта на шведските съдилища. Плащания с дебитна/кредитна карта могат да се извършват извън границите на Швеция. По подобен начин в платежните документи, създадени в рамките на платежната услуга, е налична информация за IBAN и BIC кода. Като използват тази информация чужденците могат да извършват плащания към шведските съдилища. Необходимата информация за дебитни/кредитни карти може да бъде намерена в платежната услуга. Bank Giro и референтната информация за заплащането са създадени от платежната услуга при извършване на плащането.

Шведската Данъчна агенция предлага възможността за електронни банкови плащания във връзка с трансгранични плащания, например за плащания за европейско удостоверение за наследство. Информацията за този вид плащания е на разположение на уебсайта на шведската Данъчна агенция.

Шведският Орган за принудително изпълнение предлага възможност за електронни банкови плащания за трансгранични плащания. Информацията за този вид плащания е на разположение на уебсайта на шведския Орган за принудително изпълнение.

Член 17, параграф 2 — Уведомление за ранно използване на децентрализираната информационна система

Швеция не е готова да започне ранното използване на децентрализираната система като част от сътрудничеството, предвидено в Регламента за цифровизацията.

Член 17, параграф 2 — Уведомление относно ранното използване на видеоконферентни връзки по граждански и търговски дела

Швеция не е готова да започне да прилага член 5 от Регламента за цифровизацията.

Член 17, параграф 2 — Уведомление относно ранното използване на децентрализираната информационна система

Швеция не е готова да започне да прилага член 6 от Регламента за цифровизацията.

Последна актуализация: 10/04/2026