Европейска заповед за плащане

Съдът, който е компетентен да издава европейска заповед за плащане, е компетентният съд за разглеждане на делото на първа инстанция: 

Съдът, който е компетентен да издава европейска заповед за плащане, е компетентният съд за разглеждане на делото на първа инстанция:

— районният съд (judecătoria), който е компетентен да разглежда на първа инстанция искове с цена на иска до 200 000 RON вкл., или

— трибуналът (tribunalul), който е компетентен да разглежда на първа инстанция всички молби, които по закон не попадат в компетентността на други съдилища, т.е. включително искове с цена на иска над 200 000 RON — член 94, параграф 1, буква k) и член 95, параграф 1 от новия Граждански процесуален кодекс (по отношение на заповедите за плащане вж. член 1016 от новия Граждански процесуален кодекс, според който кредиторът може да подаде молба за издаването на заповед за плащане до съда, който е компетентен да разгледа делото по същество на първа инстанция).

Съдът, който е компетентен да разглежда възражение, е съдът, чието решение се оспорва (районен съд или трибунал). В съответствие с член 6, параграф 2^1 от Извънредно постановление на правителството № 80 от 26 юни 2013 г. относно съдебните гербови налози, с последващите изменения, за възражение срещу европейска заповед за плащане, подадено в съответствие с член 16 от Регламент (ЕО) № 1896/2006, се събира такса в размер на 100 RON.

Съдът, който е компетентен да се произнесе по искането за преглед, е съдът (районен съд или трибунал), чието решение се оспорва, в състав от двама съдии. Вж. членове 1 и 2 от член I^9 от Извънредно постановление на правителството № 119/2006 относно някои мерки, необходими за прилагането на някои регламенти на Общността от датата на присъединяването на Румъния към Европейския съюз, одобрено със Закон № 191/2007, с последващите изменения.

— Гражданско производство по общия ред:

— окончателни решения може да бъдат оспорвани чрез извънредно обжалване, с което се иска отмяна на решението, когато жалбоподателят не е бил надлежно призован и не е присъствал на делото; жалбата за отмяна може да се подаде в срок от 15 дни от връчването на съдебното решение и не по-късно от една година от датата, на която то е станало окончателно; основанията за обжалването трябва да бъдат изложени в рамките на горепосочения 15-дневен срок, като в противен случай жалбата ще се смята за недействителна (член 503, параграф 1 и член 506 от новия Граждански процесуален кодекс);

— може да бъде поискан преглед на решение, което е постановено или в което се прави позоваване на делото по същество (като процедура за извънредно обжалване), ако съответната страна е била възпрепятствана от обстоятелства извън нейния контрол да се яви на делото и съответно да уведоми съда; ако са настъпили такива обстоятелства, решенията, които не се отнасят до делото по същество, също подлежат на преглед; предвиденият срок, в който може да се иска преглед, е 15 дни, считано от отпадането на възпрепятстващите обстоятелства (член 509, параграф 1, точка 9, член 509, параграф 2 и член 511, параграф 2 от новия Граждански процесуален кодекс);

—на страна, която пропусне краен срок, се дава нов срок само ако тя може да посочи надлежно обосновани причини за забавянето; за тази цел страната трябва да извърши необходимите действия в срок до 15 дни след отпадането на възпрепятстващите обстоятелства, като поиска да ѝ бъде определен нов срок; в случай на апелативно производство този срок е същият като срока за подаване на жалба; молбата за определяне на нов срок се разглежда от съда, който е компетентен да разглежда молби относно права, които не са упражнени в срок (член 186 от новия Граждански процесуален кодекс).

— Специална процедура за заповедите за плащане:

— в новия Граждански процесуален кодекс (членове 1014—1025) е определена особена процедура за заповедите за плащане;

— длъжникът може да подаде молба за отмяна на заповед за плащане в срок до 10 дни, след като му е била връчена или след като е бил уведомен за нея (член 1024, параграф 1 от новия Граждански процесуален кодекс);

— кредиторът може да подаде молба за отмяна на постановено решение, както е предвидено в член 1021, параграфи 1 и 2[1] от новия Граждански процесуален кодекс, или на заповед за плащане, както е предвидено в член 1022, параграф 2 от същия кодекс[2]; срокът за това е 10 дни (член 1024, параграф 2 от новия Граждански процесуален кодекс);

— молбата за отмяна се разглежда от съда, който е издал заповедта за плащане, в състав от двама съдии (член 1024, параграф 4 от новия Граждански процесуален кодекс);

— когато сезираният съд уважи молбата за отмяна, било то изцяло или частично, той отменя заповедта изцяло или съответно частично и постановява окончателно решение; когато сезираният съдът уважи молбата за отмяна, той постановява окончателно решение за налагане на заповедта за плащане; решението за отхвърляне на молбата за отмяна е окончателно (член 1024, параграф 6, първо изречение и член 1024, параграфи 7 и 8 от новия Граждански процесуален кодекс);

— съответната страна може да подаде жалба срещу изпълнението на заповед за плащане по общия ред. Жалбата може да се отнася само до нередности в процедурата по изпълнение или до основания за отпадане на задължението, които са възникнали, след като заповедта за плащане е станала окончателна (член 1025, параграф 2 от новия Граждански процесуален кодекс).

[1] Член 1021 „Оспорване на вземането“:

1) Ако длъжникът оспори вземането, съдът проверява дали оспорването е основателно въз основа на съдържащите се в досието по делото документи и на обясненията и разясненията, направени от страните. Ако защитата на длъжника е обоснована, съдът отхвърля молбата на кредитора, като издава решение.

2) Когато представената от длъжника защита по същество включва обработване на доказателства, различни от посочените в параграф 1, и тези доказателства според закона биха били допустими в гражданско производство по общия ред, съдът отхвърля молбата на кредитора за заповед за плащане, като издава решение.

3) В случаите, посочени в параграфи 1 и 2, кредиторът може да подаде молба за образуване на съдебно производство по общия ред.

[2] Съгласно член 1022, параграф 2 от новия Граждански процесуален кодекс: „Когато съдът, след като разгледа доказателствата по делото, установи, че исковете на кредитора са основателни само частично, той издава заповед за плащане само за уважената част и указва също така срока за плащане. В такива случаи кредиторът може да подаде молба за образуване на съдебно производство по общия ред, за да обезпечи налагането на задължение на длъжника да плати останалата част от дълга“.

— Гражданско производство по общия ред:

— връчването на призовки и други процесуални документи трябва да се извършва в съответствие с членове 153—173 от новия Граждански процесуален кодекс. По-долу са дадени някои примери за това как се осъществява връчването:

— призовките и всички процесуални документи се връчват служебно от процесуалните агенти на съответния съд или всеки друг негов служител, както и от агенти или служители на други съдилища по местожителството на адресата на документа, който трябва да бъде връчен (член 154, параграф 1 от новия Граждански процесуален кодекс);

— ако документите не могат да бъдат връчени по горепосочения начин, те се изпращат по пощата, с препоръчано писмо с обявено съдържание и обратна разписка за получаване, в запечатан плик, към който се прикачва формулярът на доказателството за получаване/протокола за доставка и предвиденото в закона съобщение (член 154, параграф 4 от новия Граждански процесуален кодекс);

— по искане на заинтересованата страна и за нейна сметка, процесуалните документи може да бъдат доставени директно от съдебни изпълнители, които трябва да изпълнят предвидените в процесуалното право формалности, или чрез експресни куриерски услуги (член 154, параграф 5 от новия Граждански процесуален кодекс);

— връчването на призовки и други процесуални документи може да се извършва от съдебния служител и по факс, електронна поща или по друг начин, който гарантира предаването на съдържанието на документа и потвърждаването на неговото получаване, ако съответната страна е посочила пред съда своите данни за контакт за тази цел. Връчването на процесуални документи трябва да бъде придружено от квалифициран електронен подпис или усъвършенстван електронен подпис въз основа на удостоверение за електронен подпис, издадено от румънски публичен орган или институция, с което се заменят печатът на съда и подписът на секретаря на съдебното заседание като задължителни обозначения върху призовката (член 154, параграф 6 от новия Граждански процесуален кодекс).

— призовките и другите процесуални документи се считат за връчени след получаване на съобщение от използваната система, в което се посочва, че те са пристигнали при адресата в съответствие с предоставената от него информация (член 154, параграф 6^1 от новия Граждански процесуален кодекс).

— Специална процедура за заповедите за плащане:

— заповедта трябва да бъде връчена на присъстващата страна или съобщена на всяка страна своевременно в съответствие със закона (член 1022, параграф 5 от новия Граждански процесуален кодекс).

Молбите трябва да се изготвят на румънски език.