1 Кои правила на ЕС се прилагат?
Когато дете е било отведено или задържано в държава членка, различна от държавата членка, в която детето е живяло обичайно преди отвличането, и по този начин са били нарушени правата за упражняване на родителски права на друго лице, се прилага Хагската конвенция от 1980 г. , допълнена от глави III и IV на Регламент „Брюксел IIб“. Регламентът се прилага във всички държави — членки на ЕС, с изключение на Дания.
Практическият наръчник за прилагането на Регламент „Брюксел IIб“ може да бъде намерен на следната страница: Публикации на ЕСМ.
2 Какво представляват централните органи и как могат да се подават искания за връщане?
Централните органи са публични органи, определени от всяка държава членка с цел улесняване на административното и съдебното сътрудничество по трансгранични семейни въпроси. За да разберете кой е централният орган във вашата държава членка, може да посетите линка в края на тази страница.
Всяко лице, институция или друг орган, които твърдят, че едно дете е отведено или задържано в нарушение на правото за упражняване на родителски права, може да подаде молба до централния орган на държавата по обичайното местопребиваване на детето или до централния орган на всяка друга държава членка за съдействие за осигуряване връщането на детето.
Това искане включва:
- информация относно самоличността на заявителя, на детето и на лицето, за което се твърди, че е отвело или задържало детето;
- ако е налична, датата на раждане на детето;
- основанията на искането на заявителя за връщане на детето;
- цялата налична информация, свързана с местонахождението на детето и самоличността на лицето, при което се предполага, че се намира детето.
Искането за връщане съгласно Хагската конвенция от 1980 г. може да бъде намерено тук.
3 Какви са основните функции на централните органи в случаи на отвличане на деца?
Централните органи изпълняват подкрепяща роля по време на цялото производство по връщане. Те си сътрудничат с централните органи в други държави членки и насърчават сътрудничеството между компетентните съдебни и административни органи, като по този начин спомагат за бързото връщане на детето.
По-конкретно централните органи могат:
- да допринесат за откриването на детето, ако местонахождението му е неизвестно;
- да се свържат с другия родител или с компетентните органи в другата държава членка;
- да насърчат медиация и други начини за алтернативно разрешаване на спорове;
- да предоставят информация за правните процедури и наличната правна помощ;
- да препратят искането до компетентния съд;
- да си сътрудничат със съдилищата и органите в двете държави членки по време на цялата процедура.
4 Как функционира сътрудничеството между централните органи?
Когато централният орган получи пълно искане за връщане, той незабавно го препраща на централния орган на държавата членка, в която е било отведено детето.
В рамките на пет работни дни сезираният централен орган трябва да потвърди получаването на искането и да посочи какви първоначални мерки се предприемат. При необходимост може да бъдат поискани допълнителни документи.
След това сезираният централен орган или препраща искането до компетентния съд, или информира заявителя за стъпките, които трябва да бъдат предприети за започване на производство по връщане. Това може да включва, когато е уместно, посочване на компетентния съд, предоставяне на информация за възможността да се получи правна помощ или процесуално представителство, както и информиране за възможността въпросът да бъде разрешен по взаимно съгласие.
Моля, изберете знамето на съответната държава, за да получите по-подробна национална информация.
5 Връзки по темата:
- Обработване на входящи случаи за връщане от съдилищата
- Намерете централния орган във вашата страна от ЕС и друга полезна информация
- Практически наръчник за прилагането на Регламент „Брюксел IIб“
- Брошура за трансграничното отвличане на дете от родител
- Семейна медиация
- Раздел „Отвличане на деца“ на Хагската конвенция