1 Наличие на специално производство по искове с малък материален интерес
1.1 Приложно поле на производството, размер
В Гражданския процесуален кодекс (Zivilprozessordnung) няма специална процедура за искове с малък материален интерес. В член 495а от Кодекса обаче се предвижда опростена процедура при производствата пред местните съдилища (Amtsgerichte). С нея на съда се позволява по собствена преценка да вземе решение относно това как да процедира при случаи, при които стойността на спора е 600 EUR или по-малко. Кодексът не ограничава тази възможност по какъвто и да било друг начин: например той не я ограничава до определен вид спор.
1.2 Прилагане на производството
В такива случаи съдът следователно може по собствена преценка да вземе решение за това как да процедира, и по-специално може да се възползва от специфични начини за опростяване на процедурата. Съдът не е длъжен да прави това. Дори когато стойността на спора е по-малка от 600 EUR, съдът може отново да процедира съгласно обичайните правила.
Ако съдът определя процедурата си като упражнява правото си на преценка, страните не могат да възразяват. Те единствено могат да поискат устно изслушване.
1.3 Формуляри
Няма стандартизирани формуляри, които трябва да се използват.
1.4 Помощ
Прилагат се обичайните правила. С опростената процедура се променя единствено начинът, по който се води производството. Страните, които нямат законен представител, получават същата процесуална помощ от съда като тези, които имат законен представител. Например при дела пред местните съдилища искът може да бъде подаден устно в деловодството на съда. Дори лице, което е законно представлявано, може да подаде изявлението си устно, вместо чрез своя адвокат.
По подобен начин това дали дадена страна е законно представлявана или не, не засяга естеството и обхвата на задължението на съда да информира и съветва. Съдът е правно задължен да обяснява производството от юридическа и фактическа гледна точка и да изяснява въпросите.
1.5 Правила относно събирането на доказателства
Съдът не е ограничен да събира доказателства по обичайните начини. В противоречие с принципите за пряко събиране на доказателствата (Unmittelbarkeit) и за публичност на съдебния процес (Parteiöffentlichkeit), които се прилагат иначе и съгласно които се изисква свидетели, вещи лица или някоя от страните да бъдат изслушани пред съда, разглеждащ делото, в присъствието на страните, при опростените производства съдът може например да разпореди свидетелите, вещите лица или страните да бъдат разпитани по телефона или в писмен вид.
1.6 Писмено производство
Може да се използва изключително писмено производство. При искане на една от страните обаче трябва да се проведе устно изслушване.
1.7 Съдържание на съдебното решение
Структурата на съдебното решение е по-опростена отколкото тази за обикновеното производство. Това е така поради факта, че съдебни решения, при които стойността на спора е по-малка от 600 EUR, по принцип не могат да бъдат обжалвани.
Така например може да се изпусне описанието на фактите. Също така, ако страните са готови да го приемат или ако най-важната част от основанията вече е била изложена в съдебния протокол, има възможност основанията за решението да бъдат изключени. Поради изискванията на трансграничното съдебно сътрудничество обаче основанията за съдебното решение трябва да бъдат посочени, ако се очаква решението да бъде изпълнено в чужбина.
Когато по изключение е трябвало да се разреши обжалване, структурата на съдебното решение ще се ръководи от обичайните правила.
1.8 Възстановяване на разноски
Няма ограничения по отношение на възстановяването на разходите; прилагат се обичайните правила. Съгласно тези правила съдебните разноски се поемат по принцип от загубилата делото страна.
1.9 Възможност за обжалване
Като общо правило съдебни решения, при които стойността на спора е по-малка от 600 EUR, не могат да бъдат обжалвани. По изключение обаче обжалването може да бъде разрешено, ако в съдебното си решение първоинстанционният съд го разреши. Това може да е възможно поради основното значение на делото или поради факта, че се изисква решение на апелативния съд с цел да се развие правото и да се гарантира последователна съдебна практика.
Ако обжалването не е разрешено, първоинстанционният съд трябва да възобнови делото, ако дадена засегната от решението страна възразява, че съдът не е успял да проведе подходящо съдебно заседание по начин, който е от съществено значение по отношение на решението. Ако възражението не бъде уважено от съда, разглеждащ делото, единствената възможност е страната да подаде конституционна жалба пред Федералния конституционен съд, но решението ще бъде преразгледано единствено за нарушения на конституционното право, а не за нарушения на обичайните законоустановени разпоредби.