1 Наличие на специално производство по искове с малък материален интерес
Не е предвидено специално производство по искове с малък материален интерес. Исковете с малък материален интерес се разглеждат от мировите съдии (giudice di pace).
По правило производството пред мировия съдия е възможно най-опростено, вж. членове 316—322 от Гражданския процесуален кодекс (codice di procedura civile).
1.1 Приложно поле на производството, размер
Мировият съдия е компетентен да разглежда споровете с предмет движими вещи с максимална цена на иска от 10 000 EUR, освен ако със закон изрично не е предвидено друго.
Мировият съдия разглежда и исковете за вреди, причинени от движението на превозни и плавателни средства, при условие че цената на иска не надхвърля 25 000 EUR.
Независимо от цената на иска, мировият съдия разглеждат всички искове, свързани със:
- определяне на границите и спазване на отстоянията съгласно закона, подзаконовите актове и обичая при засаждане на фиданки и живи плетове;
- обхвата и реда за използването на услуги в жилищни сгради с етажна собственост;
- отношенията между собствениците или ползвателите на жилища във връзка с емисии на дим и топлина, изпарения, шум, вибрации и други подобни предизвикващи неудобство явления, надхвърлящи нормалните равнища;
- лихви или акцесорни плащания, свързани със забавени пенсионни или социални плащания.
1.2 Прилагане на производството
Неотдавнашната реформа (Законодателен указ № 149/2022) доведе до редица нови промени по отношение на производствата пред мирови съдия. С цел производствата да се адаптират към цифровите изисквания, разпоредбите на член 127, параграф 3 и член 127-bis от Гражданския процесуален кодекс (Изслушвания с аудиовизуални връзки), член 127-ter от Гражданския процесуален кодекс (Подаване на писмени бележки), член 193, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс (Декларации от съдебни технически експерти за полагане на клетви с цифров подпис) и член 196-duodecies (разпоредба за прилагане) от Гражданския процесуален кодекс (Изслушвания с аудиовизуални връзки от разстояние) също се прилагат от 1 януари 2023 г., включително за висящи към посочената дата производства. Разпоредбите, посочени в глава I от дял V-ter (разпоредба за прилагане) от Гражданския процесуален кодекс (Цифрово правосъдие) се прилагат от 30 юни 2023 г., включително за висящи производства към тази дата.
Молбите се подават, заедно с жалба в рамките на опростено производство, доколкото са съвместими (членове 281-и—281-л от Гражданския процесуален кодекс).
Молбите могат да бъдат отправени и устно. Мировият съдия разполага с протокол, съставен и връчен на молителя, заедно с постановлението за насрочване на изслушването на страните, посочено в член 318 от Гражданския процесуален кодекс.
В молбите трябва да се посочват съдът и страните, да са изложени фактите и предметът на жалбата (нов член 318, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс).
В срок от 5 дни от разпределянето на делото мировият съдия издава постановление за насрочване на изслушване на страните в съответствие с член 281-undecies, параграф 2 (нов член 318, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс).
Молителят се установява чрез подаване на връчената молба или протокола, посочен в член 316 от Гражданския процесуален кодекс, заедно с постановлението, посочено в член 318 (ако е подадено устно), протокола за връчване и, когато е необходимо, пълномощно.
От друга страна, ответникът се установява съгласно член 281-undecies, параграфи 3 и 4 от Гражданския процесуален кодекс чрез представяне на писмена защита и, когато е необходимо, пълномощно (нов член 319 от Гражданския процесуален кодекс).
При първото изслушване мировият съдия е свободен да разпитва страните и да прави опити за помирение. Ако се постигне помирение, мировият съдия съставя протокол за постигнатото споразумение. Ако не се постигне помирение, мировият съдия процедира в съответствие с опростената процедура (член 281-duodecies, параграфи 2, 3 и 4) и — ако счита, че делото не е готово за произнасяне — започват съответните процедури по разследване с цел произнасяне.
Когато мировият съдия прецени, че делото е готово за произнасяне, той следва процедурата, посочена в член 281-sexies от Гражданския процесуален кодекс. Поради това съдията е този, който излага исканията за заповед и може да разпореди устно обсъждане на делото. Решението се депозира в деловодството на съда в срок от 15 дни от въпросното обсъждане.
1.3 Формуляри
Няма установени формуляри.
1.4 Помощ
Когато цената на иска не надхвърля 1 100 EUR, страните могат да се защитават лично в производството пред мировия съдия (член 82 от Гражданския процесуален кодекс; вж. раздел „Завеждане на дело в съда“).
Във всички останали случаи страните трябва да бъдат представлявани от адвокат.
Съобразявайки се с характера на делото и цената на иска, мировият съдия може обаче да допусне въз основа на устно искане на страната тя да се защитава лично.
Съдът проверява дали страните са редовно конституирани и при необходимост изисква от тях да допълнят или приведат в ред актовете и документите, за които е установил, че не отговарят на изискванията.
Ако съдията установи, че адвокатът няма пълномощно за адвокат на обвиняемите или че е налице порок в пълномощното за представителство, съдействие или упълномощаване, което го прави невалидно, съдията ще определи срок за страните да определят лице, отговорно за представителството или съдействието, за да предоставят необходимите разрешения или да предоставят или подновят пълномощното ad litem. Ако нередовностите бъдат отстранени в определения от съдията срок, исковата молба се смята за редовна и нейните материални и процесуални последици възникват от датата на първото връчване (член 182 от Гражданския процесуален кодекс).
1.5 Правила относно събирането на доказателства
Правилата относно събирането на доказателства не се различават от прилаганите по отношение на производството по общия ред (вж. раздел „Събиране на доказателства“).
1.6 Писмено производство
Това се урежда с член 127-ter от Гражданския процесуален кодекс, който гласи, че изслушване, дори и вече да е насрочено, може да бъде заменено с представяне на писмени бележки, съдържащи само молбите и исканията, ако присъствието на лица, различни от защитниците, страните, прокурора и помощните членове на съда, не е задължително. В тези случаи изслушването се замества с представяне на писмени бележки по искане на всички участващи страни. Когато разпореди замяна на изслушването, съдията определя задължителен срок от най-малко 15 дни за представяне на бележките. Всяка страна [...]
1.7 Съдържание на съдебното решение
По принцип се прилагат правилата на опростената процедура, посочени в точка 1.2.
Мировият съдия може да отсъди ex aequo et bono (т.е. без да се позовава изрично на правните норми) по дела със стойност до 2 500 EUR (член 113 от Гражданския процесуален кодекс).
1.8 Възстановяване на разноски
Il rimborso delle spese è limitato? Se si, in quale misura?
Към решенията за съдебните разноски се прилагат общите правила, съгласно които разноските се плащат от изгубилата делото страна. Възможно е обаче всяка от страните да бъде осъдена да заплати собствените си съдебни разноски, ако и двете страни са изгубили частично спора или по друга основателна причина.
1.9 Възможност за обжалване
Постановени от мирови съдия решения въз основа на принципа ex aequo et bono (спорове със стойност, която не надвишава 2 500 EUR) подлежат на обжалване само ако е имало нарушение на процедурни правила, конституционно право или право на ЕС, или на принципите, приложими към предмета на спора.
Всички останали решения, произнесени от мировите съдии, подлежат на въззивно обжалване.
Вж. разделите „Съдебни системи“, „Компетентност“ и „Завеждане на дело в съда“.
Приложения по темата