Искове с малък материален интерес

1 Наличие на специално производство по искове с малък материален интерес

Националните процедурни правила за съдебни процедури по граждански дела са установени в Гражданския процесуален кодекс (tsiviilkohtumenetluse seadustik).

Съгласно член 403 от Гражданския процесуален кодекс съдът може, със съгласието на страните, да постанови решение без провеждането на изслушване.

Съгласно член 404 от Гражданския процесуален кодекс съдът може да разпореди дело, включващо иск с парична стойност, да бъде разгледано чрез писмено производство, ако стойността на иска не надхвърля сума, съответстваща на 4 500 EUR по основната претенция и на 8 000 EUR заедно с акцесорните претенции.

Съгласно член 405 от Гражданския процесуален кодекс съдът упражнява свобода на преценка и може да разгледа иск по опростената процедура, като спазва само залегналите в Кодекса общи процесуални принципи, ако въпросният иск има парична стойност и тя не надхвърля сума, съответстваща на 3 500 EUR по основната претенция и на 7 000 EUR заедно с акцесорните претенции.

По искане на ищеца иск за плащане на парична сума, произтичащ от менителница или чек, или иск за принудително изпълнение, произтичащ от ипотека, ипотека върху кораб или регистриран залог, се разглежда в рамките на процедура по документи, при условие че всички обосноваващи претенцията елементи може да бъдат доказани с документи и че необходимите документи са приложени към иска или ищецът ги представя в определения от съда срок.

1.1 Приложно поле на производството, размер

1.2 Ако страните се споразумеят, съдът може да разпореди гражданско дело да се разглежда чрез писмено производство независимо от вида и стойността на делото.

Съдът може да разпореди използването на писмено производство без съгласието на страните, ако делото включва иск с парична стойност и стойността на иска не надхвърля сума, съответстваща на 4 500 EUR по основната претенция и на 8 000 EUR заедно с акцесорните претенции.

Опростената процедура може да се прилага, ако искът има парична стойност и тя не надхвърля сума, равняваща се на 3 500 EUR по основната претенция и на 7 000 EUR заедно с акцесорните претенции.

Когато иск за плащане на парична сума, произтичащ от менителница или чек, или иск за принудително изпълнение, произтичащ от ипотека, ипотека върху кораб или регистриран залог, се разглежда в рамките на процедура по документи, не се определя праг на стойността.

1.2 Прилагане на производството

Искови молби по европейската процедура за искове с малък материален интерес могат да се подават до съда по електронен път или чрез доставчик на пощенски услуги. Искови молби могат да се подават по електронен път чрез създадената за тази цел информационна система (публичен електронен файл (Avalik e-toimik), https://www.e-toimik.ee/) или чрез изпращане на електронно писмо до определен адрес на електронна поща. Данните за контакт с естонските съдилища могат да бъдат намерени на уебсайта на съдилищата. Исковите молби трябва да бъдат подписани от подателя. Подадени по електронен път искови молби трябва да носят електронния подпис на подателя или да са подадени по друг подобен защитен начин, който да позволява да бъде установена самоличността на подателя. Исковите молби може да се подават по електронен път и по факс или в друга форма, позволяваща изготвянето на писмен текст, при условие че оригиналното копие на писмения документ бъде представено на съда незабавно. Когато се следва опростената процедура, съдът може да се отклони от законовите разпоредби относно изискванията за формата, в която се подават исковите молби.

Когато разпорежда използването на писменото производство със съгласието на страните съгласно член 403 от Гражданския процесуален кодекс, съдът ще определи възможно най-бързо срока, в рамките на който могат да се подават искови молби и документи, ще определи датата за постановяване на решението публично и ще информира страните за това. Страните може да оттеглят съгласието си за писмено производство само ако процесуалното положение се промени съществено. Ако дадена страна не уведоми съда дали е съгласна с писмено производство, се приема, че тя желае делото да бъде разгледано в рамките на съдебно заседание.

Съгласно член 404 от Гражданския процесуален кодекс когато разпорежда използването на писменото производство по дело, включващо иск с парична стойност, съдът ще определи срока за подаване на искови молби и документи, датата за постановяване на решението публично и ще информира страните за това. Съдът може да промени срока, когато това се налага поради промяна на процесуалното положение. Съдът ще отмени използването на писмено производство, ако прецени, че е от съществено значение страна да се яви лично, за да обясни фактите, съставляващи основанието за иска. По искане на дадена страна тя ще бъде изслушана, независимо от това дали е разпоредено писмено производство.

Съгласно член 405, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс съдът може да разглежда дела по опростената процедура, без да е необходимо да издава отделно решение за това. Когато разглеждат искове по опростена процедура по своя преценка, съдилищата вземат предвид само общите процесуални принципи. При опростената процедура съдът гарантира, че основните права и свободи и съществените процесуални права на страните в производството са взети под внимание и че при искане от тяхна страна може да се проведе изслушване. За тази цел не е необходимо да се проведе съдебно заседание. Страните в производството все пак трябва да бъдат уведомени за правото им да бъдат изслушани от съда. Съдилищата могат да опростят процедурата, но не са длъжни да го направят.

Когато разглежда иск по опростената процедура, съдът може, наред с другото:

да отрази в протокола само онези процесуални действия, които сметне за необходимо, и да изключи правото за подаване на възражения срещу протокола;
да определи срокове, които са различни от определените по закон;
да признае и лица, които не са определени от закона, за договорни представители на страна в производството;
да се отклони от законовите разпоредби относно формалните изисквания за представяне и събиране на доказателства, както и да признава за доказателства доказателствени средства, които не са дадени под клетва, включително изявления от страните в производството;
да се отклони от законовите разпоредби по отношение на изискванията за връчване на процесуални документи и формата на подаваните от страните в производството документи, освен що се отнася до уведомяването на ответника за иска;
да отмени досъдебно производство по документи или съдебно заседание;
да събира доказателства служебно;
да постанови решение по дадено дело без фактически констатации или мотиви;
да обяви взетото по делото решение за подлежащо на незабавно изпълнение дори в случаи, различни от законоустановените, или без обезпечение, предвидено по закон.

Когато стойността на гражданското дело е в рамките на прага за опростената процедура, се прилагат разпоредбите за опростената процедура, включително в случай на обжалване на решение, постановено в рамките на опростената процедура. Такъв е случаят и когато съдът се произнася по гражданско дело съгласно Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес (ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 1), доколкото това не е уредено в регламента. Делата може да бъдат разглеждани по предвидения в регламента ред от съответния компетентен окръжен съд (maakohus).

Процедурата по документи се прилага по искане на ищеца, при условие че всички обосноваващи претенцията елементи може да бъдат доказани с документи и че необходимите документи са приложени към иска или ищецът ги представя в определения от съда срок.

Средствата за електронна услуга, които могат да се използват за изпращане на документи до естонските съдилища, са електронната информационна система (https://www.e-toimik.ee/) и връчването на документи по електронната поща или по факс. Когато се подава документ до съда по факс, оригиналът на писмения документ трябва да бъде представен на съда незабавно след изпращането на факса. Ако се обжалва решение на съда, оригиналът на жалбата трябва да бъде подадена в срок от 10 дни.

Съдът може да прецени, че дадена молба или друг процесуален документ, изпратен по електронна поща от страна в производство, е допустим, дори и да не отговаря на изискванията за електронен подпис, ако съдът няма съмнения относно самоличността на подателя или факта, че документът е бил изпратен, особено когато същата страна в производството вече е изпращала до съда документи с електронен подпис от същия адрес на електронна поща във връзка с производство по същия въпрос или когато съдът е дал съгласието си молби или други документи да бъдат изпращани до него и по такъв начин.

Предоставяне на предварително съгласие е възможно и по електронен път чрез електронната информационна система (https://www.e-toimik.ee/), по електронната поща или по факс. Приемането на връчване по електронен път съгласно член 13, параграф 1, буква б), подточка ii) от европейския регламент за искове с малък материален интерес също може да бъде внесено в съда и заедно с молбата за европейска процедура за искове с малък материален интерес.

По принцип процесуалните документи трябва да бъдат връчени на адвокати, нотариуси, съдебни изпълнители, синдици и държавни или местни правителствени агенции по електронен път чрез разработената за целта информационна система. Връчването на документи с използването на други методи се допуска единствено при наличието на основателни причини за това.

Жалба срещу съдебно решение, постановено в рамките на европейска процедура за искове с малък материален интерес, може да бъде подадена в областния съд (ringkonnakohus), който е компетентен по отношение на окръжния съд, постановил решението по европейската процедура за искове с малък материален интерес. Жалбата трябва да бъде подадена в писмен вид и трябва да съдържа:

наименованието на съда, който е постановил обжалваното съдебно решение, датата на съдебното решение и номера на гражданското дело;
ясно формулирано искане на жалбоподателя, в което се уточнява коя част от решението на първоинстанционния съд се оспорва и се посочва решението, което жалбоподателят желае да бъде постановено от окръжния съд;
мотивите за жалбата;
времето на връчване на обжалваното съдебно решение.

В мотивите на жалбата трябва да бъдат посочени:

правната норма, която първоинстанционният съд е нарушил в решението си или при неговото постановяване или фактите, които първоинстанционният съд не е установил правилно или в достатъчна степен;
причината за нарушаването на правната норма или за неправилното или недостатъчно установяване на фактите;
доказателствата, които жалбоподателят желае да използва в подкрепа на всяко фактическо обстоятелство.

Към жалбата се прилагат писмени доказателства, които не са били представени на първоинстанционния съд и които жалбоподателят иска съдът да приеме.

Когато в основанието за подаване на жалбата са посочени нови факти и доказателства, в жалбата трябва да бъде уточнено защо тези нови факти и доказателства не са били представени пред първоинстанционния съд.

Ако жалбоподателят желае съдът да изслуша свидетел или да вземе показания под клетва от страна в производството, или да назначи експертиза или проверка, това трябва да бъде посочено в жалбата и трябва да бъдат представени мотиви. В този случай в жалбата трябва да бъдат посочени имената, адресите и данните за контакт на свидетелите или вещите лица, ако са известни.

Ако жалбоподателят желае делото да се разгледа в съдебно заседание, той трябва да посочи това в жалбата. В противен случай се счита, че жалбоподателят е съгласен делото да бъде решено чрез писмено производство. Съдът връчва жалбата на ответната страна, като определя срок, в рамките на който тя трябва да представи становището си.

По молба за преразглеждане на съдебно решение съгласно Регламента относно процедурата за искове с малък материален интерес съдът се произнася с определение. При необходимост молбата се разглежда в съдебно заседание. Ако молбата бъде приета, европейската процедура за искове с малък материален интерес ще продължи по реда преди постановяването на определение. Жалби срещу решения, с които се отхвърлят молби за преразглеждане на съдебни решения, могат да се подават до областния съд. Жалби срещу въззивни решения, постановени от областния съд, могат да се подават пред Върховния съд (Riigikohus) само ако областният съд е отхвърлил обжалването.

Размерът на държавната такса се определя въз основа на стойността на гражданското дело, която на свой ред се определя въз основа на претендираната сума. При изчисляването на стойността по гражданско дело към размера на акцесорните искове се добавя и размерът на основния иск. В случай на молба за европейска процедура за искове с малък интерес за събиране на лихва по просрочени задължения, които не са станали изискуеми, към сумата трябва да бъде добавена и сумата, отговаряща на едногодишната лихва по просрочените задължения. Размерът на държавната такса се определя въз основа на окончателно получената сума (стойността на гражданското дело) и в съответствие с таблицата в приложение 1 към Закона за държавните такси (riigilõivuseadus), на която се прави позоваване в член 59, параграф 1.

По искове за преразглеждане на съдебно решение в рамките на производство въз основа на Регламента относно процедурата за искове с малък материален интерес върху половината от стойността на иска се заплаща държавна такса. Тази държавна такса ще бъде не по-малко от 100 EUR и не повече от 2 100 EUR.

За обжалването трябва да бъде платена държавна такса в същият размер като този за първоначалното подаване на молба за европейска процедура за искове с малък материален интерес до окръжния съд, като се вземе предвид обхватът на обжалването. При подаване на жалба или касационна жалба срещу решение, постановено по процедура по документи, или срещу междинно решение или частично решение, постановено с резерви, се приема, че стойността на делото е 1/4 от стойността на делото на първа инстанция.

При подаване на касационна жалба пред Върховния съд се заплаща държавна такса в размер на 1 % от стойността на гражданското дело, съобразена с обхвата на жалбата. Размерът на държавната такса се определя въз основа на член 59 от Закона за държавните такси. Държавната такса ще бъде не по-малко от 100 EUR и не повече от 4 760 EUR.

За обжалването пред областен съд или пред Върховния съд трябва да се заплати държавна такса в размер на 70 EUR.

Държавната такса може да бъде платена чрез банков превод по всяка от банковите сметки на Министерството на финансите: SEB Pank — номер на банковата сметка: EE571010220229377229 (SWIFT: EEUHEE2X); Swedbank — номер на банковата сметка: EE062200221059223099 (SWIFT: HABAEE2X); Luminor Bank — номер на банковата сметка: EE221700017003510302 (SWIFT: RIKOEE22); LHV Pank — номер на банковата сметка: EE567700771003819792 (BIC/SWIFT: LHVBEE22).

Ако постановеното в рамките на европейска процедура за искове с малък материален интерес съдебно решение не бъде спазено доброволно, изпълнението попада в правомощията на съдебните изпълнители.

Съдилищата, които се произнасят по молби в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес (вж. точка 1.2), имат правомощието да предприемат мерките, посочени в член 23.

1.3 Формуляри

Няма приложими на национално равнище стандартни формуляри за опростените процедури.

1.4 Помощ

Правна помощ се предоставя в съответствие с процедурата, определена в Закона за държавната правна помощ (riigi õigusabi seadus) и в глава 18, подглава 6 от Гражданския процесуален кодекс. Предоставянето на държавна правна помощ се решава въз основа на подадена молба от съответното лице.

Молба за получаване на държавна правна помощ в качеството на страна в съдебно производство по гражданско дело се подава до съда, който разглежда делото или който е компетентен да го разглежда.

Физическо лице може да получи финансирана от държавата правна помощ, ако финансовото му положение към момента на искане на правна помощ показва, че не е в състояние да заплати за компетентни правни услуги, или ако е в състояние да заплати за такива услуги само частично или на вноски, или ако финансовото му положение след плащането за правни услуги не му позволява да задоволи основните си нужди, свързани с препитанието.

Държавна правна помощ се предоставя на физически лица, които към момента на подаване на молбата за правна помощ имат местоживеене в Република Естония или друга държава — членка на Европейския съюз, или са граждани на Република Естония или друга държава — членка на Европейския съюз. Местожителството се определя въз основа на член 62 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1). Правна помощ се предоставя на други физически лица само ако те имат право на такава съгласно международно задължение, обвързващо за Естония.

1.5 Правила относно събирането на доказателства

За разлика от стандартната процедура по отношение на даден иск, при дело, разглеждано по опростената процедура съгласно член 405 от Гражданския процесуален кодекс, съдът може да събира доказателства и по своя инициатива. Съдът може да се отклони от законовите разпоредби относно формалните изисквания за предоставяне и събиране на доказателства и да приеме за доказателства и доказателствени средства, които не са дадени под клетва, включително изявления от страните в производството.

При процедура по документи като доказателство се приемат единствено документи, представени от страните, и дадени под клетва обяснения. Доказателства могат да се представят само по отношение на иск за плащане на парична сума по менителница или чек, иск за принудително изпълнение по ипотека или ипотека върху кораб и относно това дали даден документ е действителен или подправен. Не се приемат други доказателства и не се вземат предвид възражения. В рамките на производството по документи не могат да бъдат предявени други искове или насрещни искове. За да се докаже акцесорна претенция, произтичаща от менителница или чек, е достатъчно да се обоснове претенцията.

Правилата за събиране на доказателства са установени в глава 25 от Гражданския процесуален кодекс. Освен ако законът не предвижда друго, двете страни в исковото производство трябва да докажат фактите, на които се основават техните претенции и възражения. Освен ако законът не предвижда друго, страните може да се споразумеят да разпределят тежестта на доказване помежду си по различен начин от предвидения по закон и да постигнат съгласие относно естеството на доказателствата, необходими за доказването на определени факти. Доказателствата се предоставят от страните в производството. Съдът може да предложи на страните да представят допълнителни доказателства. Ако страна в производството, която желае да представи доказателства, не може сама да представи доказателствата, тя може да поиска от съда да събере доказателствата. Страна в производството, която представя доказателства или изисква събирането на доказателства, трябва да обоснове кои факти, имащи отношение към делото, желае да докаже с доказателствата, които представя или иска да бъдат събрани. Във всяко искане за събиране на доказателства трябва да бъде посочена информацията, необходима за събирането на доказателствата. В хода на досъдебното производство съдът определя краен срок, в който страните в производството трябва да представят доказателства или да поискат тяхното събиране. Ако искане на страна в производството за събиране на доказателства е отхвърлено, тъй като страната не е платила предварително свързаните със събирането на доказателствата разноски, въпреки че съдът е поискал това, страната няма право да иска доказателствата да бъдат събрани на по-късен етап, ако приемането на това искане би довело до отлагане на разглеждането на делото.

Ако трябва да бъдат събрани доказателства извън териториалната компетентност на съда, в който се провежда производството по делото, последният може да отправи специално искане за процесуално действие до съда, в рамките на чиято териториална компетентност могат да бъдат събрани доказателствата. Специалното искане се изпълнява съгласно установените правила за извършване на посоченото в него процесуално действие. Страните в производството се уведомяват за времето и мястото, където ще се извърши процесуалното действие, но неявяването на дадена страна не пречи на изпълнението на специалното искане. Протоколът от процесуалното действие и събраните в съответствие със специалното искане доказателства се изпращат незабавно до съда, който разглежда делото. Ако в процеса на събиране на доказателства от съда, който води производство въз основа на специално искане, възникне спор, и когато продължаването на събирането на доказателства зависи от разрешаването на този спор, който не може да бъде решен от този съд, но продължаването на събирането на доказателства зависи от решаването на спора, спорът се решава от съда, който разглежда основното производство. Когато съдът, изпълняващ специалното искане, прецени, че е уместно, в интерес на решаването на делото, да прехвърли процеса по събиране на доказателства на друг съд, той отправя искане във връзка с това до въпросния съд и информира страните в производството.

Доказателствата, които са събрани в чужда държава в съответствие със законите на тази държава, може да бъдат използвани в гражданско производство в Естония, освен когато процесуалното действие, извършено с цел събиране на тези доказателства, е в противоречие с принципите на естонското гражданско производство. Съгласно Регламент (ЕС) 2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета относно сътрудничеството между съдилищата на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела съдебният състав на естонския съд, който е изискал събирането на доказателствата в съответствие с определената в регламента процедура, или съдията, действащ въз основа на разпореждане от такъв съд, може да присъства и да участва при събиране на доказателствата от чуждестранния съд. Страните в производството, техни представители и вещи лица могат да участват при събиране на доказателствата в същата степен, както при събиране на доказателства в Естония. Когато съгласно член 19, параграф 3 от регламента се позволява директно събиране на доказателства от естонски съд в друга държава — членка на Европейския съюз, съдебният състав, разглеждащ делото, съдия, действащ въз основа на разпореждане, или вещо лице, назначено от съда, може да участват при такова събиране на доказателства.

Когато трябва да бъдат събрани доказателства извън Европейския съюз, съдът подава искане това да бъде извършено до компетентен орган съгласно Конвенцията за събиране на доказателства в чужбина по граждански или търговски дела. Съдът може също така да събира доказателства в чужда държава чрез посредничеството на посланика или на упълномощения консулски служител, представляващ Република Естония в тази държава, при условие че това не е забранено от законите на съответната държава.

Освен ако законът не предвижда друго, страната, която предоставя доказателствата или иска те да бъдат събрани, може да се откаже от доказателствата и да ги оттегли единствено със съгласието на насрещната страна.

1.6 Писмено производство

Дело, водено по опростената процедура, може да бъде преразгледано в писмено производство. Съдът гарантира, че основните права и свободи и основните процесуални права на страните в производството са спазени и също така изслушва дадена страна по нейно искане. За тази цел не е необходимо да се проведе съдебно заседание. Съдът може да отмени досъдебно производство по документи или съдебно заседание.

Дело, водено в производство по документи, може да бъде преразгледано в писмено производство при съгласие от страните.

1.7 Съдържание на съдебното решение

Всяко съдебно решение включва въведение, диспозитив, фактически констатации и мотиви. При опростената процедура съдът може да постанови решение, като пропусне диспозитива или мотивите. Когато съдът разглежда дело по опростената процедура, той може да се ограничи в диспозитива на решението, като изложи само правните доводи и доказателствата, на които се основават неговите заключения.

Окръжен съд, постановяващ решение по дело, разглеждано по опростената процедура, може да отбележи, че допуска обжалване. По принцип съдът допуска обжалване, ако смята, че е нужно решението на въззивен съд, за да бъде получено становище по правен въпрос от областен съд. Не е необходимо да се мотивира допускането на обжалване.

При производство по документи искът се отхвърля, ако ищецът не е успял да докаже претенцията, като използва допусканите в производството по документи доказателства. В този случай искът може да бъде предявен отново по стандартната процедура. Ако въпреки възраженията на ответника съдът уважи иска в рамките на производство по документи, той постановява решение, в което се запазва и правото на ответника да защитава правата си в бъдеще. За целите на подаването на жалби и принудителното изпълнение решението с резерва се счита за окончателно решение. Когато по възражение, което е можело да бъде подадено по производството по документи, бъде взето решение с резерва, ответникът може впоследствие да подаде отново това възражение само ако решението с резерва бъде отменено или изменено.

1.8 Възстановяване на разноски

Общи принципи:

Разноските по даден иск се поемат от загубилата делото страна.
Загубилата делото страна компенсира другата страна, наред с другото, за всички необходими извънсъдебни разходи, възникнали в резултат на съдебното производство. На страните се възстановяват всички извънсъдебни разходи, които биха били възстановени на свидетел, включително обезщетение за всяка загуба на печалба или друг постоянен доход, на същите основания и в същата степен, както се възстановяват разноските на свидетелите.
Процесуалните разходи на законен представител на дадена страна се възстановяват по същите правила, които се прилагат за възстановяването на процесуалните разходи на страната.
Съдът може да разпореди страните сами да поемат разноските изцяло или частично, ако възлагането на разноските на насрещната страна на загубилата делото страна би било крайно несправедливо или необосновано.
Ако даден иск е уважен частично, страните поемат процесуалните разходи по равно, освен в случай че съдът ги разпредели пропорционално на степента, в която е уважен искът, или реши, че те следва да се поемат частично или изцяло от самите страни.

1.9 Възможност за обжалване

В диспозитива на решение, постановено по опростената процедура, съдът определя реда и срока за обжалване на решението. Срещу съдебно решение, постановено по опростената процедура, може да се подаде жалба по стандартната процедура. Областен съд може да разгледа жалба по опростената процедура, независимо дали окръжният съд е разрешил това, а жалба може да бъде подадена независимо дали окръжният съд е разрешил това. Областният съд не може да остави без разглеждане жалба единствено на основание, че използва опростената процедура.

Срещу съдебно решение, постановено по опростената процедура, може да се подаде жалба в рамките на производството по документи.

Страна по делото или трета страна с отделен иск може да обжалва решение, постановено от първоинстанционен съд. Трета страна без отделни претенции може да подаде жалба при определените в член 214, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс условия.

Жалба не може да бъде подадена, ако и двете страни са подали до съда молба за отказ от правото си да подават жалби.

Жалба може да бъде подадена в срок от 30 дни от връчването на съдебното решение на жалбоподателя, но не по-късно от 5 месеца от датата на обявяване на решението на първоинстанционния съд.

Ако в рамките на срока за обжалване бъде постановено допълнително решение по делото, срокът за обжалване започва да тече, считано от датата, на която е постановено допълнителното решение, включително по отношение на първоначалното решение. В случаите, когато съдебно решение, постановено без фактически констатации или мотиви, бъде допълнено с пропуснатите части, срокът за обжалване започва да тече отново от датата, на която е постановено пълното решение.

Ако страните постигнат съответно споразумение и информират съда, срокът за обжалване може да бъде съкратен или удължен до 5 месеца, считано от датата на публичното оповестяване на решението.

Страна в производство по обжалване може да подаде касационна жалба пред Върховния съд срещу решение на областния съд, ако последният е нарушил съществено разпоредба на процесуалното право или е приложил неправилно разпоредба на материалното право. Трета страна без отделни претенции може да подаде касационна жалба при определените в член 214, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс условия.

Касационна жалба не може да се подава, ако в подадена до съда молба и двете страни са се отказали от това си право.

Касационна жалба може да се подава в срок от 30 дни от връчването на решението на жалбоподателя, но не по-късно от 5 месеца след оповестяването на решението на областния съд.