Член 17 - Информация, която се предоставя на обществеността
Съгласно Закона за (защита от) домашното насилие (Zakon o zaštiti od nasilja u obitelji) извършителят на домашно насилие може да бъде глобен и осъден на лишаване от свобода; освен това, в допълнение към мерките за защита, предвидени в Закона за простъпките (Prekršajni zakon), по отношение на извършителя могат да бъдат наложени следните мерки за защита:
1. задължително психосоциално лечение;
2. забрана на извършителя да се приближава, да упражнява тормоз или да преследва жертвата на домашно насилие;
3. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище;
4. задължително лечение за злоупотреба с наркотични вещества.
Съдът може да наложи мерки за защита служебно или по искане на упълномощен молител, жертвата или Хърватския институт по социални дейности (Hrvatski zavod za socijalni rad). Мерки за защита, включващи забрана за приближаване, упражняване на тормоз или преследване на жертвата на домашно насилие, както и отстраняване от съвместно обитаваното жилище, могат да бъдат наложени от съда преди образуване на производство за простъпка по искане на жертвата или на друг упълномощен молител, ако съществува пряк риск за безопасността на жертвата или на членовете на нейното семейство, или на член на общото домакинство.
Съгласно член 65 от Наказателния кодекс (Kazneni zakon) съдът може да наложи превантивни мерки по отношение на извършителя на престъпление: задължително психиатрично лечение, задължително лечение при злоупотреба с наркотични вещества, задължително психосоциално лечение, забрана на извършителя да изпълнява определени задължения или дейности, забрана на извършителя да управлява моторно превозно средство, забрана за приближаване, упражняване на тормоз или преследване, отстраняване от съвместно обитаваното жилище, забрана за достъп до интернет, надзор след пълното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и забрана за отглеждане и закупуване на животни.
Ако има основателни причини да се счита, че дадено лице е извършило престъпление, съдът и прокурорът (državni odvjetnik) могат, в съответствие с член 98 от Наказателно-процесуалния кодекс (Zakon o kaznenom postupku), да наложат и мерки за процесуална принуда в рамките на досъдебното производство, като например: забрана за приближаване до определено лице, забрана за осъществяване или поддържане на контакти с определено лице, забрана за преследване или упражняване на тормоз над жертвата или друго лице и/или отстраняване от жилището.
В случай на престъпление на насилие над жени, домашно насилие или насилие над близко до извършителя лице, преди съдът и прокурорът да вземат решение относно мерките за процесуална принуда в рамките на досъдебното производство, те изслушват жертвата, за да установят дали съществува риск за нейната лична безопасност или за безопасността на близко до нея лице, а жертвата има право да обжалва решението относно мерките за процесуална принуда в рамките на досъдебното производство.
В съответствие с член 130, параграф 6 от Закона за простъпките, ако има вероятност да е било извършено престъпление, свързано с домашно насилие, полицейските служители могат да постановят на място мярка за процесуална принуда в рамките на досъдебното производство, с която на лицето, за което има основателни подозрения, че е извършило престъплението, се забранява да посещава определено място или район, да се приближава до определено лице или да установява или поддържа контакти с конкретно лице. Тази мярка може да бъде наложена за срок до осем дни, през който полицията може да поиска от съда да удължи срока на мярката.
Правилник за прилагането на мерките за защита, с които на извършителя на престъплението се забранява да се приближава, да упражнява тормоз или да преследва жертвата на домашно насилие, или с които извършителят се отстранява от съвместно обитаваното жилище (Pravilnik o načinu provedbe zaštitnih mjera zabrane približavanja, uznemiravanja ili uhođenja žrtve nasilja u obitelji te mjere udaljenja iz zajedničkog kućanstva) (Narodne Novine (NN; Официален вестник на Република Хърватия) бр. 28/19)
Член 18, буква a)(i) - органите, които са компетентни за постановяване на мерките за осигуряване на защита и за издаване на удостоверенията съгласно член 5
Мерките за защита се определят в съответствие с разпоредбите на Закона за простъпки и Закона за (защита от) домашното насилие.
Общинските съдилища, които са компетентни да разглеждат дела за простъпки, могат да налагат мерки за защита по искане на лицето, изложено на домашно насилие, на полицията или служебно по собствена инициатива.
Член 18, буква a)(ii) - органите, пред които трябва да се предяви мярка, постановена в друга държава членка, и/или които са компетентни за изпълнението на такава мярка
Органите, пред които може да се поиска признаване в Хърватия на мярка за защита, постановена в друга държава членка, са:
полицейските дирекции, компетентни по мястото на постоянно или временно пребиваване на лицето, което се ползва от защита, на територията на Република Хърватия.
Органите, които са компетентни за изпълнението на такава мярка в Хърватия:
полицейските дирекции, компетентни по мястото на постоянно или временно пребиваване на лицето, което се ползва от защита, на територията на Република Хърватия в съответствие с член 3 от Закона за прилагане на Регламент (ЕС) № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела (Zakon o provedbi Uredbe (EU) br. 606/2013 Europskog parlamenta i Vijeća od 12. lipnja 2013. o uzajamnom priznavanju zaštitnih mjera u građanskim stvarima).
Член 18, буква a)(iii) - органите, които са компетентни да направят приспособяването на мерките за осигуряване на защита съгласно член 11, параграф 1
Общинските съдилища, които са компетентни да разглеждат дела за простъпки, са компетентни да извършват адаптирането на мерките за защита по мястото на постоянно или временно пребиваване на защитеното лице на територията на Република Хърватия в съответствие с член 4 от Закона за прилагане на Регламент (ЕС) № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела.
Член 18, буква a)(iv) - съдебните органи, до които трябва да се подаде искане за отказ на признаване и, където е приложимо — за изпълнение, съгласно член 13
Съдилищата, пред които трябва да се подаде искане за отказ на признаване, са общинските съдилища, които са компетентни да разглеждат дела за простъпки, по мястото на постоянно или временно пребиваване на защитеното лице на територията на Република Хърватия в съответствие с член 5 от Закона за прилагане на Регламент (ЕС) № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела.
Съдилищата, пред които се подава искане за отказ на изпълнение:
Това не е приложимо в Република Хърватия, тъй като лице, което представлява риск, също може да подаде и молба за отказ на признаване и изпълнение на мярка за осигуряване на защита пред общинския съд, който е компетентен да разглежда дела за простъпки. Искът за отказ за изпълнение на мярка за осигуряване на защита не може да бъде подаден като самостоятелно средство за защита.
Член 18, буква б) - езика или езиците, които се приемат за преводи, както е посочено в член 16, параграф 1
Хърватски език, в съответствие с член 6 от Закона за прилагане на Регламент (ЕС) № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела.