1 Kакво означава принудително изпълнение в областта на гражданските и търговските дела?
Изпълнителното производство в Хърватия се урежда от Закона за принудителното изпълнение (Ovršni zakon – OZ; Narodne Novine (NN; Официален вестник на Република Хърватия) бр. 112/12, 25/13, 93/14, 55/16, 73/17, 131/20, 114/22 и 6/24). В OZ се определя производството, в рамките на което съдилищата и нотариусите изпълняват вземания въз основа на изпълнителни основания и автентични актове (изпълнително производство), освен ако не е предвидено друго в специален закон.
2 Кой орган или кои органи са компетентни да извършват принудително изпълнение?
Изпълнителните производства се провеждат от съдилищата въз основа на изпълнителни основания и от нотариусите въз основа на автентични актове.
Понятията изпълнително основание и автентичен акт са определени съответно в членове 23 и 31 от OZ.
Другите страни в изпълнителното производство включват Финансовата агенция (Financijska agencija), т.е. правния субект, който отговаря за принудителното изпълнение съгласно OZ и съгласно закона, уреждащ принудителното изпълнение по отношение на паричните средства, работодателите, Хърватския институт за пенсионно осигуряване (Hrvatski zavod za mirovinsko osiguranje) и други предвидени от закона органи.
3 При какви условия може да се издаде подлежащ на принудително изпълнение документ или решение?
Съдилищата провеждат изпълнителното производство въз основа на изпълнителни основания, които включват:
1. съдебни решения и съдебни спогодби с изпълнителна сила;
2. спогодби с изпълнителна сила, посочени в член 186a от Гражданския процесуален закон (Zakon o parničnom postupku);
3. решения с изпълнителна сила на арбитражен съд;
4. решения с изпълнителна сила, постановени в рамките на административно производство, и спогодби с изпълнителна сила, постигнати в рамките на административно производство, когато се отнасят до парични вземания, освен ако не е предвидено друго по закон;
5. решения с изпълнителна сила и изпълнителни основания, издадени от нотариуси;
6. спогодби, постигнати пред „съдилища на честа“ към една от камарите в Хърватия, и спогодби, постигнати в рамките на процедури по медиация в съответствие с приложимото право;
7. други инструменти, представляващи изпълнителни основания по закон.
Изпълнителното основание може да се използва, ако в него са посочени взискателят, длъжникът и вземането по отношение на предмета, вида, обема и срока за уреждането му.
Ако изпълнителният инструмент е решение, с което се разпорежда плащане на дълг или извършване на действие, в него трябва да се определя срок за доброволно изпълнение; ако в решението не е определен такъв срок, той се определя от съда, постановил съдебното решение за принудително изпълнение.
3.1 Производство
Изпълнителното производство въз основа на изпълнително основание се образува чрез подаване в съда на молба за принудително изпълнение от взискателя в изпълнителното производство. Взискателят в изпълнителното производство може да подаде молба за принудително изпълнение лично, като страна в производството или чрез пълномощно. Изпълнително производство може да бъде образувано служебно, ако това е предвидено в закона.
Принудителното изпълнение попада в обхвата на материалната компетентност на общинските съдилища (općinski sud), освен ако не е предвидено друго по закон. Принудително изпълнение се извършва в рамките на обхвата, определен в съдебното решение за принудително изпълнение.
В съдебното решение за принудително изпълнение трябва да се посочат изпълнителното основание/автентичният акт, който е основание за изпълнението, взискателят в изпълнителното производство и длъжникът, вземането, което трябва да бъде събрано, средствата и предметът на изпълнението и друга информация, важна за изпълнението.
3.2 Основни изисквания
Молбата за принудително изпълнение трябва да съдържа искане за принудително изпълнение, в което се посочват изпълнителното основание/автентичният акт, който е основание за изпълнението, взискателят в изпълнителното производство и длъжникът и техните лични идентификационни номера, вземането, което трябва да бъде уредено, средствата, чрез които трябва да се извърши изпълнението и, когато е необходимо, предметът на принудителното изпълнение. Молбата за принудително изпълнение трябва да включва всякаква друга предвидена от закона информация, необходима за принудителното изпълнение.
Молбата за принудително изпълнение, основана на автентичен акт, трябва да съдържа:
1. искане съдът да разпореди на длъжника да уреди вземането, заедно с разноските, в срок от 8 дни от връчване на съдебното решение за принудително изпълнение (3 дни в случай на спорове, свързани с менителници или чекове);
2. искане за принудително изпълнение.
В обобщение, наличието на изпълнително основание или автентичен акт е предпоставка за постановяване на принудително изпълнение.
4 Цел и естество на принудителните мерки
„Предмет на принудително изпълнение“ означава активите и правата, които законно могат да бъдат предмет на принудително изпълнение с цел уреждане на вземане. Принудителното изпълнение по отношение на активите на длъжника, т.е. неговото имущество, се разпорежда с цел взискателят в изпълнителното производство да уреди вземането си.
4.1 Кои видове активи могат да бъдат предмет на принудително изпълнение?
Активите на длъжника (пари, недвижимо имущество, движими вещи, ценни книжа, дялове от собствеността) или неимуществените права на взискателя по изпълнението (отстъпване или предаване на движим актив, освобождаване или предаване на недвижим актив, връщане на работа и т.н.) могат всички са обект на принудително изпълнение. Взискателят може свободно да избере предмета на принудителното изпълнение в хода на изпълнителното производство.
Вещи, които не са с търговско предназначение (res extra commercium), и всякакви други обекти, определени като такива от закона, не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение. Вземания, свързани с просрочени данъци или неплатени мита, не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение.
На принудително изпълнение не подлежат и вещи, оръжия и оборудване, предназначено за отбрана, и вещи и оборудване, предназначени за работата на местното и регионалното управление и на съдебните органи.
Дали дадена вещ или право може да бъде предмет на принудително изпълнение, т.е. дали се прилагат някакви ограничения на принудителното изпълнение по отношение на този предмет или право, зависи от обстоятелствата към момента, в който е подадена молбата за принудително изпълнение, освен ако в OZ не е предвидено друго.
4.2 Какви са последиците от принудителните мерки?
Основната последица от принудителното изпълнение е ограничаването на правото на длъжника да се разпорежда с имуществото си.
Принудителното изпълнение върху недвижими и движими активи води до продажбата на тези активи и изплащането на дължимите на взискателя суми.
Когато принудителното изпълнение се извършва спрямо парични активи на длъжника, тези активи се запорират и се прехвърлят на взискателя в дължимия размер.
4.3 Какъв е срокът на действие на тези мерки?
Изпълнителните действия се извършват до приключване на изпълнителното производство, което се прекратява при пълно удовлетворяване на вземането на взискателя или след като той е оттеглил молбата за принудително изпълнение.
5 Има ли възможност за обжалване на решението, с което се постановява такава мярка?
Длъжникът има право:
- да обжалва съдебното решение за принудително изпълнение въз основа на изпълнително основание, или
- да възразява срещу решението на нотариуса въз основа на автентичен акт.
Навременно подадена и допустима жалба срещу съдебно решение за принудително изпълнение въз основа на изпълнително основание не забавя принудителното изпълнение.
Навременно подадено и допустимо възражение срещу решение на нотариуса въз основа на автентичен акт (подаден пред нотариуса, но по който се е произнесъл съдът) ефективно преминава към обичайно съдебно производство, в рамките на което всяка от страните (взискателят, в случая ищец, и длъжникът, в случая ответник) трябва да докаже своята теза, за да спечели делото. Ако са налице предвидени в OZ условия, длъжникът има право да забави принудителното изпълнение.
6 Подлежи ли принудителното изпълнение на ограничения, по- специално във връзка със защитата на длъжника или сроковете?
Съдът разпорежда извършването на принудително изпълнение чрез способите и по отношение на вещите, посочени в молбата за принудително изпълнение. Ако са налице различни способи за принудително изпълнение или различни вещи, по отношение на които трябва да се извърши принудителното изпълнение, съдът ограничава принудителното изпълнение по искане на длъжника само до тези средства или вещи, които са необходими за погасяване на вземането.
Един от основните принципи на изпълнителното производство е, че съдът, който провежда изпълнително и обезпечително производство, трябва да защитава достойнството на длъжника, като гарантира, че неблагоприятните последици от принудителното изпълнение за длъжника са сведени до минимум.
Осигуряването на защита на длъжника означава неизползване или ограничаване на използването по време на изпълнителното производство на средства и вещи, служещи за принудително уреждане на вземането на взискателя, както и предоставяне на длъжника на конкретни процесуални и материални гаранции по време и по повод на изпълнителното производство. Тази защита се изразява в прилагането на принципа на законосъобразност при определяне на условията за допустимост на принудителното изпълнение, определяне на предмета и способите за принудително изпълнение, както и по отношение на производството, което трябва да се проведе с оглед на принудителното уреждане на вземане на взискателя.
Когато става въпрос за принудителното изпълнение по отношение на недвижимо имущество, в член 91 от OZ се посочват видовете имущество, които не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение.
Когато става въпрос за принудителното изпълнение по отношение на движими вещи, в член 135 от OZ се посочват видовете имущество, които не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение.
Когато става въпрос за принудителното изпълнение по отношение на парични средства, в член 173 от OZ се определят максималните суми, докато в член 172 се посочват видовете доходи, които не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение.
В член 212 от OZ се определят специфични правила, които се прилагат за принудителното изпълнение по отношение на паричните средства, които или са несеквестируеми, или по отношение на които се прилагат ограничения на принудителното изпълнение. В членове 241 и 242 от OZ се определят специфични правила относно изключения и ограничения на принудителното изпълнение, които се прилагат по отношение на активи на юридически лица.
В член 75 от OZ се предвижда защита на длъжници, които са физически лица, в случай на принудително изпълнение по отношение на техните парични средства. В член 76 от OZ се предвижда закрила на дейността на юридическите лица.
Разпоредбите на OZ, в които се предвиждат ограничения на принудителното изпълнение или определени вещи се определят за несквестируеми, са тези, които защитават длъжника в рамките на изпълнителното производство.
Тази уеб страница е част от „Вашата Европа“.
Ще се радваме да получим вашите коментари относно полезността на предоставената информация.