Процедури за изпълнение на съдебно решение

1 Kакво означава принудително изпълнение в областта на гражданските и търговските дела?

Принудителното изпълнение (Zwangsvollstreckung) е процедура, използвана за принудително изпълнение или за обезпечаване на вземанията на взискателите срещу длъжниците. Държавата разполага с право да налага изпълнението, като прилага това право чрез свои представители по силата на своята суверенна власт.

Съществуват различни мерки за изпълнение на вземането на взискателя:

• запор (Pfändung) на вещи;
• запор върху вземания и други активи, държани от длъжника (по-специално запор върху банкови сметки или запор върху доходите);
• декларация за активите на длъжника (Vermögensauskunft);
• принудителни мерки (Zwangsmaßnahmen), с които се осигурява предаването на вещите или се гарантира извършването или въздържането от извършване на действия;
• вписване на ипотека за обезпечаване на вземане (Sicherungshypothek);
• принудителна продажба (Zwangsversteigerung);
• назначаване на синдик (Zwangsverwaltung).

Принудителното изпълнение в Германия се урежда главно с член 704 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (Zivilprozessordnung — ZPO) и със Закона за принудителната продажба и назначаването на синдик (Gesetz über die Zwangsversteigerung und Zwangsverwaltung — ZVG).

В член 946 и следващите от ZPO се съдържат разпоредби, свързани с Регламент (ЕС) № 655/2014, с който се урежда трансграничното изпълнение на вземания между държавите — членки на ЕС.

2 Кой орган или кои органи са компетентни да извършват принудително изпълнение?

Районният съд (Amtsgericht), в чийто район е местопребиваването на длъжника, е компетентен като съд по изпълнението по изпълнителни дела, свързани с вземания и други активи. Ако длъжникът няма местопребиваване в Германия, компетентен е съдът, в чийто район се намират активите (членове 13, 23 и 828 от Гражданския процесуален кодекс).

Районният съд, в чийто район се намира поземленият парцел, е компетентен като съд по изпълнението за принудителните продажби и назначаването на синдик (член 869 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с член 1 от Закона за принудителната продажба и назначаването на синдик (Gesetz über die Zwangsversteigerung und Zwangsverwaltung).

Ипотека за обезпечаване на вземане се регистрира от имотния регистър в седалището на районния съд, в който се води имотният регистър (член 867 от Гражданския процесуален кодекс, член 1 от Кодекса за имотния регистър (Grundbuchordnung).

Първоинстанционният съд, в който се водят съдебни дела, е компетентен за осигуряване на изпълнението, съгласието или въздържането от извършване на действия (членове 887, 888 и 890 от Гражданския процесуален кодекс).

3 При какви условия може да се издаде подлежащ на принудително изпълнение документ или решение?

3.1 Производство

Производството зависи от съответната искана мярка за принудително изпълнение. Принудителното изпълнение се извършва въз основа на окончателни съдебни решения, които вече не подлежат на обжалване или са временно изпълними (член 704 от Гражданския процесуален кодекс), на временен запор (Arrest) и на временни мерки (einstweilige Verfügungen (членове 929 и 936 от Гражданския процесуален кодекс), както и други подлежащи на изпълнение документи, изброени в член 794 от Гражданския процесуален кодекс; това включва не само съдебни разпореждания, но и по-специално споразумения, постигнати пред арбитражен съд (Vergleiche vor Gütestellen), споразумения, изготвени от адвокати (Anwaltsvergleiche), и нотариални актове (notarielle Urkunden). Компетентният орган, който използва подлежащия на изпълнение документ, може да подаде молба за мярката за принудително изпълнение.

Съдилищата се произнасят по молбата на взискателя обикновено без да изслушват предварително длъжника, за да се избегне застрашаване на успеха на принудителното изпълнение. Правото на изслушване се предоставя като част от мярката. Решението по молбата се издава под формата на определение. Решенията на съда могат да бъдат обжалвани чрез възражение (член 766 от Гражданския процесуален кодекс) или незабавна жалба (член 793 от Гражданския процесуален кодекс).

По принцип не се изисква процесуално представителство (член 78 от Гражданския процесуален кодекс).

Основната задача на действията на съдебния изпълнител е принудителното изпълнение по отношение на движими вещи. В контекста на споразуменията за доброволно уреждане на спорове (член 802b от Гражданския процесуален кодекс) съдебният изпълнител е оправомощен по принцип да даде възможност на длъжника да плати на вноски, като отговаря за навременното и ефективно приключване на изпълнителното производство. Едно от основните задължения на съдебния изпълнител е да получи от длъжника клетвена декларация за притежаваните от него активи. Освен това съдебният изпълнител е отговорен за:

• възстановяване на движимо и недвижимо имущество (отстранение);
• преодоляване на съпротивата на длъжника срещу действия, за чието извършване той трябва да се съгласи;
• връчване по искане на дадена страна на документите, необходими за принудителното изпълнение;
• принудително изпълнение на заповеди за временен запор и временни мерки (когато въпросът не трябва да се отнася до съда);
• принудително изпълнение на заповед за задържане вследствие на отказ да се предостави декларация за активите.

Съдебният изпълнител е съдебен служител в дадена провинция (Land) и е под административния надзор на председателя на районния съд. При упражняване на своите задължения по изпълнение съдебните изпълнители представляват независим съдебен орган и по принцип упражняват служебните си правомощия автономно. Предприетите от съдебния изпълнител мерки, както и изготвените от него разходни документи могат да бъдат оспорени съгласно член 766 от Гражданския процесуален кодекс. Същото се прилага и ако съдебният изпълнител откаже да изпълни съдебно решение. Решения по възражения срещу характера на принудителното изпълнение (Erinnerung) се постановяват от съда, който е компетентен по отношение на принудителното изпълнение.

Разноски за мерките за принудително изпълнение:

В закона са предвидени различни методи за принудително изпълнение в зависимост от вземането, което трябва да бъде обезпечено. За различните мерки за принудително изпълнение се дължат различни разноски:

• а) Запор на вещи:

Когато е установено, че се дължи плащане на определена парична сума, взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да събере съответната сума. За запор на движими вещи на длъжника от съдебния изпълнител се заплаща такса в размер на 31,20 EUR в съответствие с точка 205 от тарифата за таксите (Kostenverzeichnis — KV), приложена към Закона за таксите на съдебните изпълнители (Gerichtsvollzieherkostengesetz — GvKostG). За продажбата на запорираните вещи, за публичен търг с лично участие или търг по интернет, достъпен чрез платформа за провеждане на търгове, или за друг начин на осребряване на имуществото се заплаща допълнителна такса в размер на 62,40 EUR в съответствие с точка 300 от тарифата за таксите към Закона за таксите на съдебните изпълнители. По принцип съгласно точка 500 от тарифата за таксите към Закона за таксите на съдебните изпълнители, в случай че изготвеният от съдебния изпълнител доклад показва, че действията по изпълнението са продължили повече от 3 часа, се начислява допълнителна такса за време. Тя е 24,00 EUR за всеки допълнителен час или част от него. Освен това има и разноски за съдебния изпълнител, по-специално пътни разноски (точка 711 от тарифата за таксите към Закона за таксите на съдебните изпълнители).

• б) Запор върху вземания на длъжника:

Заповед за плащане на парична сума може да бъде обезпечена и с молба до съда за налагане на запор върху вземания на длъжника (например върху възнаграждения, които му се дължат) и изплащане на събраната сума на взискателя, като плащанията се приспадат от задължението (zur Einziehung, „за събиране“) или с възлагането се урежда вземането на взискателя по отношение на длъжника (an Zahlungs statt, „заместващо плащане“) (членове 829, 835 от Гражданския процесуален кодекс). Като правило запорът и възлагането на вземане се прилагат при съвместни и комбинирани решения за запор и възлагане. В съответствие с точка 2111 от тарифата за таксите, приложена към Закона за съдебните такси (Gerichtskostengesetz — GKG), за производството по молбата се плаща такса в размер на 24,00 EUR. Дължат се и направените от съдебния изпълнител разноски за връчване на решението за запор и възлагане на третото лице — длъжник и на длъжника.

• в) Получаване на декларация за активите:

Съгласно точка 260 от тарифата за таксите, приложена към Закона за таксите на съдебните изпълнители, съдебният изпълнител начислява такса в размер на 39,50 EUR за получаване на декларация за активите.

• г) Принудително изпълнение по отношение на недвижимо имущество:

Принудителното изпълнение по отношение на недвижимо имущество на длъжника е под формата на ипотека, вписана в имотния регистър, или на принудителна продажба, или на назначаване на синдик по имота.

За вписване на ипотека в имотния регистър за обезпечаване на задължение се плаща такса съгласно точка 14121 от тарифата за таксите към Закона за съдебните и нотариалните такси (Gerichts- und Notarkostengesetz — GNotKG) със ставка 1.0 въз основа на стойността на задължението, което трябва да се обезпечи (член 53, параграф 1 от Закона за съдебните и нотариалните такси). В приложение 1 е дадена таблица с таксите за стойности до 3 милиона евро.

Съдебните такси за производства съгласно Закона за принудителната продажба и назначаването на синдик са определени в част 2, раздел 2, подчасти 1 и 2 от тарифата за таксите, приложена към Закона за съдебните такси. За решение по молба за разпореждане за принудителна продажба на земя или по искане за присъединяване към производство се плаща такса в размер на 120,00 EUR. Има също такса за самото производство, такса за провеждането на поне един търг с наддаване, такса за сключване на сделката за продажба и такса за разпределяне на постъпленията; всяка от тези такси е в размер на 0,5. Таксите за производството и за провеждането на търга се определят въз основа на стойността на имота, приета от съда по изпълнението (пазарна цена, член 54, параграф 1 от Закона за съдебните такси). Таксата за разпределение на постъпленията се определя въз основа на спечелилата търга оферта, без лихви, включително стойността на всички произтичащи права в съответствие с условията на търга (член 54, параграфи 2 и 3 от Закона за съдебните такси). В таксата за сключване на сделката за продажба трябва също така да се вземе предвид сумата, която би довела до това оферентът да се счита за удовлетворен от приходите от продажбата на парцела (член 54, параграф 2 от Закона за съдебните такси). Таблица с таксите за стойности до 500 000 EUR е представена в приложение 2. Съгласно част 9 от тарифата за таксите, приложена към Закона за съдебните такси, освен таксите отделно се начисляват и направените разходи в хода на производството; те включват разходите, които се плащат за оценка от оценител на пазарната стойност на имота в съответствие със Закона за съдебните възнаграждения и компенсации (Justizvergütungs- und -entschädigungsgesetz — JVEG) (точка 9005 от тарифата за таксите, приложена към Закона за съдебните такси).

За решение по молба за заповед за назначаване на синдик или по искане за присъединяване към производство се плаща такса в размер на 120,00 EUR. Назначаването на синдик подлежи само по себе си на годишна такса със ставка 0,5, с общ минимален размер 144,00 EUR и с минимален размер 72,00 EUR през първата и през последната календарна година. Размерът на таксата се определя въз основа на общия приход от назначаването на синдик (член 55 от Закона за съдебните такси).

• д) Възстановяване и принудителни мерки, с които се гарантира извършването, разрешаването или въздържането от извършване на действия:

Ако от длъжника се изисква да предаде движима вещ, тя трябва да бъде взета от длъжника чрез съдебен изпълнител и да бъде предадена на взискателя. За този официален акт съдебният изпълнител определя такса в размер на 31,20 EUR съгласно точка 221 от тарифата за таксите, приложена към Закона за таксите на съдебните изпълнители. Освен това съгласно точка 500 от тарифата, в случай че от изготвения от съдебния изпълнител доклад става ясно, че изпълнението на официалния акт е продължило повече от 3 часа, се начислява допълнителна такса за време. Тя е 24,00 EUR за всеки допълнителен час или част от него.

Ако от длъжника се изисква да предаде недвижим имот, съдебният изпълнител трябва да приеме владението от длъжника и да го предаде на взискателя (отстранение). Съгласно точка 240 от тарифата за таксите, приложена към Закона за таксите на съдебните изпълнители, се начислява такса в размер на 163,50 EUR. Тук съгласно точка 500 от тарифата също се начислява допълнителна такса за време в размер на 24,00 EUR за всеки допълнителен час или част от него, ако изпълнението на официалния акт продължи повече от 3 часа. Освен това съгласно подчаст 7 от тарифата за таксите, приложена към Закона за таксите на съдебните изпълнители, се начисляват и разноските за съдебен изпълнител, включително разходите за необходимите услуги, предоставяни от трети страни, като хамалски или ключарски услуги.

Съгласно точка 2111 от тарифата за таксите, приложена към Закона за съдебните разноски, в производството пред съда за принудително изпълнение на действие (независимо дали това действие може да бъде изпълнено само от длъжника или и от друго лице на негово място), за разрешаване на действие или за въздържане от извършване на действие във всеки отделен случай се заплаща съдебна такса в размер на 24,00 EUR.

3.2 Основни изисквания

Мерки за принудително изпълнение по искане на взискателя са допустими единствено ако взискателят притежава подлежащ на изпълнение документ, с който се установява вземането му. Този документ може да бъде окончателно съдебно решение, което вече не подлежи на обжалване или е временно изпълнимо (член 704 от Гражданския процесуален кодекс), или един от документите, изброени в член 794 от Гражданския процесуален кодекс (например съдебни спогодби (gerichtlicher Vergleich), заповед за изпълнение (Vollstreckungsbescheid) или нотариален акт). Като общо правило документът трябва да съдържа заповед за изпълнение (Vollstreckungsklausel), с която се удостоверява изпълняемостта на документа (член 724 от Гражданския процесуален кодекс). Заповед за изпълнение се изисква само в изключителни случаи за заповеди за изпълнение, заповеди за налагане на временен запор и временни мерки (член 796 от Гражданския процесуален кодекс); член 929, параграф 1, член 936 от Гражданския процесуален кодекс). Освен това принудителното изпълнение може да започне само ако документът вече е връчен на длъжника или бъде връчен в момента на изпълнението (член 750, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс).

4 Цел и естество на принудителните мерки

4.1 Кои видове активи могат да бъдат предмет на принудително изпълнение?

На принудително изпълнение могат да подлежат движими активи, вземания и други права на собственост и недвижима собственост на длъжника.

В член 811 от Гражданския процесуален кодекс се определят някои активи, които не подлежат на запор; целта е да се позволи на длъжника и на неговото домакинство да запазят минималната част, която е от съществено значение, например за лична или професионална употреба.

Ограниченията върху запора се прилагат и по отношение на доходите на длъжника. В член 850 и следващите от Гражданския процесуален кодекс се предвижда, че определени суми не могат да бъдат запорирани, тъй като длъжникът се нуждае от тях, за да осигури своето съществуване. Кредитните салда могат да бъдат защитени в „сметка, освободена от запор“ (Pfändungsschutzkonto, член 850k от Гражданския процесуален кодекс). В тези сметки се държат конкретни суми, освободени от запор, независимо от произхода на кредитното салдо, а освен това на кредитната институция могат да бъдат предоставени доказателства за допълнителни суми, освободени от запор (член 899 и следващите от Гражданския процесуален кодекс).

4.2 Какви са последиците от принудителните мерки?

• Във връзка с длъжника

Принудително изпълнение на парично вземане срещу движима вещ на длъжника се извършва чрез запор и реализация на запорираната вещ. Запорът е официален акт, който води до конфискация на запорираната вещ. Наред с останалите последици, конфискацията лишава длъжника от правото да се разпорежда със запорираната вещ.

• Във връзка с взискателя

Взискателят придобива право на задържане (Pfandrecht) върху вещта, запорирана в резултат на запора (член 804, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс). С правото на задържане, произтичащо от запор, се установява право да се използва запорираната вещ и право на удовлетворяване от постъпленията.

• Във връзка с трети страни

Когато вземанията, държани от длъжника спрямо трето лице, са запорирани и възложени, това „трето лице длъжник“ вече не трябва да плаща на длъжника; длъжникът може да погаси дълга си към взискателя само като плати дълга, прехвърлен на последния за събиране. Срещу трето лице длъжник, което не изпълнява това задължение, може да бъде предявен иск за обезщетение за вреди.

Ако съдебният изпълнител е запорирал движима вещ, която не принадлежи на длъжника, а на трета страна, последната може да възрази срещу запора, наложен върху имуществото ѝ, чрез възражение от трето лице (Drittwiderspruchsklage, член 771 от Гражданския процесуален кодекс).

4.3 Какъв е срокът на действие на тези мерки?

Съгласно член 197 от Гражданския кодекс (Bürgerliches Gesetzbuch — BGB) вземания, които вече не подлежат на обжалване, и вземания по подлежащи на принудително изпълнение спогодби или актове имат 30-годишен давностен срок. Взискателят може да започне изпълнително производство по всяко време през този период, като следното се отнася по-специално за давностния срок: съгласно член 212, параграф 1, точка 2 от Гражданския кодекс давностният срок започва да тече отново, ако взискателят подаде молба за съдебно или административно изпълнение в рамките на този срок или ако такова действие бъде извършено. Поради това при изчисляването на давностния срок не се взема предвид изминалото до този момент време.

5 Има ли възможност за обжалване на решението, с което се постановява такава мярка?

Съгласно германското право няма процедура за общо налагане на принудително изпълнение за национални инструменти. От това следва, че в тази връзка няма и конкретно средство за правна защита.

Чуждестранните инструменти, които трябва да бъдат изпълнени в Германия по силата на двустранни или многостранни международни договори, обикновено изискват декларация за изпълняемост от германски съд. Компетентен е регионалният съд, в чийто район е местопребиваването на длъжника (член 3 от Закона за прилагането на международни договори и за прилагането на споразуменията на Европейския съюз относно признаването и изпълнението по граждански и търговски дела (Gesetz zur Ausführung zwischenstaatlicher Verträge und zur Durchführung von Abkommen der Europäischen Union auf dem Gebiet der Anerkennung und Vollstreckung in Zivil- und Handelssachen). Ако длъжникът не пребивава в Германия, е компетентен съдът, в чийто район ще се извърши принудителното изпълнение. Съдът постановява решение, без да изслушва длъжника (член 6, параграф 1 от Закона за прилагането на международни договори и за прилагането на споразуменията на Европейския съюз относно признаването и изпълнението по граждански и търговски дела). Съгласно член 11 от Закона за прилагането на международни договори и за прилагането на споразуменията на Европейския съюз относно признаването и изпълнението по граждански и търговски дела решението на регионалния съд по молбата за издаване на заповед за изпълнение може да бъде обжалвано. Обжалването се извършва чрез подаване на жалба или чрез изявление, което се вписва в протокола. По-висшестоящият регионален съд е апелативният съд.

Европейските заповеди за плащане съгласно Регламент (ЕО) № 1896/2006, европейските заповеди за изпълнение, удостоверени в друга държава — членка на ЕС, съгласно Регламент (ЕО) № 805/2004, и инструменти, издадени в друга държава — членка на ЕС, в рамките на производства съгласно Регламент (ЕО) № 861/2007 или Регламент (ЕС) № 1215/2012, не изискват декларация за изпълняемост от германски съд (член 794 от Гражданския процесуален кодекс).

В рамките на изпълнителните производства длъжниците могат да обжалват мерки и решения, които ги засягат по неблагоприятен начин. Те могат да подадат възражение (Erinnerung) срещу начина на изпълнение (член 766 от Гражданския процесуален кодекс). Те могат да внесат незабавна жалба (sofortigeBeschwerde) срещу решение, постановено в хода на производство, по което не е имало изслушване (членове 793 и 567 от Гражданския процесуален кодекс). Тази жалба трябва да бъде подадена в срок от 2 седмици до съда, чието решение се оспорва, или до апелативния съд.

В случай обаче на чуждестранни инструменти, подлежащи на декларация за изпълняемост, това се прилага едва след издаване на заповедта за изпълнение.

Молбата за подобно средство за правна защита няма действие върху продължаването на започнатото изпълнително производство; няма суспензивно действие.

От средствата за правна защита (възражение и незабавна жалба) може да се възползват и другите страни в производството (например взискатели). 

6 Подлежи ли принудителното изпълнение на ограничения, по- специално във връзка със защитата на длъжника или сроковете?

Запорът върху цялото имущество на длъжника (Kahlpfändung) не е разрешен. Съществуват различни защитни мерки, които имат за цел да се позволи на длъжниците и техните роднини на издръжка да разполагат с необходимите средства за съществуване, вж. точка 4.1 по-горе.

Съществува също така забрана за налагане на запор върху активи, които са повече от необходимото за удовлетворяване на взискателя и за покриване на разходите по изпълнението (забрана за прекомерен запор (Verbot der Überpfändung, член 803 от Гражданския процесуален кодекс).

 

Приложение 1 (приложение 2 към член 34, параграф 3 от Закона за съдебните и нотариалните такси)

Приложение 2 (приложение 2 към член 34, параграф 1, трето изречение от Закона за съдебните такси)

 

Тази уебстраница е част от „Вашата Европа“.

Споделете вашето мнение колко полезна ви е била тази информация.