Информация за органите, които издават европейски удостоверения за наследство

1 Видове регистри в държавата членка, които съдържат информация, отнасяща се до наследствата

• Имотен регистър
• Регистър на гражданското състояние
• Регистър на споразуменията, свързани с режима на имуществени отношения
• Регистър на завещанията
• Търговски регистър на Словения
• Регистър на превозните средства
• Регистър на морските плавателни съдове и корабен регистър
• Регистър на въздухоплавателните средства
• Регистър на залозите без предаване на владението и иззетите движими вещи
• Регистър по несъстоятелност (съобщения за откриване на производства по несъстоятелност)
• Регистър на разплащателните сметки — вж. точка 3
• Регистър на правата върху интелектуална собственост — вж. точка 4
• Централен регистър на безналичните ценни книжа — вж. точка 5
• Регистър на оръжията – вж. точка 5

2 Информация, съдържаща се във всеки от регистрите на държавата членка, изброени в точка 1

Имотен регистър

Имотният регистър е публичен регистър, в който се вписва и оповестява публично информация за правото на собственост и правните факти, отнасящи се до собствеността. Той се състои от основния регистър и база данни с документи. 

Основният регистър съдържа информация за правото на собственост и правните факти, свързани с имущество, чието вписване в регистъра е предвидено от закона, докато базата данни с документи съдържа документи, които са послужили като основание за вписване в основния регистър. Основният регистър се поддържа като централна компютризирана база данни. Цялата информация, вписана във всеки съд по имотния регистър в Словения, се вписва и поддържа в тази централна база данни. Базата данни с документи също е компютризирана. Тя съдържа документи, отнасящи се до производства по имотния регистър, започнали след 1 май 2011 г. Имотният регистър не се организира или поддържа по региони. Всички въпроси, свързани с имотния регистър, са организирани по еднакъв начин за цялата страна в централната компютризирана база данни.

Имотният регистър се поддържа от съдилищата по имотния регистър, т.е. от районните съдилища. Поддържането на имотния регистър включва вземане на решения за вписване, вписвания в основния регистър и поддържане на базата данни с документи. Всички вписвания в имотния регистър са публични, както и (при определени условия) документите, въз основа на които са направени вписванията в регистъра. Това означава, че всеки може да направи справка или да копира информация в основния регистър или да поиска от съда по имотния регистър да му издаде заверена разпечатка от имотния регистър. Всеки, който може да докаже законен интерес, има право да поиска от съда по имотния регистър да му издаде копие от документ от базата данни с документи и потвърждение, че оригиналът или заверено копие на документа са вписани в базата данни с документи. Всички съдилища по имотния регистър трябва да изпълняват такова искане. В Закона за имотния регистър (Zakon o zemljiški knjigi) се определят правилата относно правата и правните факти, които се вписват в имотния регистър, относно процедурата, по която (районен) съд по имотния регистър се произнася относно вписването, както и относно функционирането и поддържането на имотния регистър.

Достъпът до информация в компютризирания основен регистър се предоставя безплатно чрез онлайн портала Електронен имотен регистър (e-ZK), който е част от портала e-Sodstvo (електронно правосъдие) (https://evlozisce.sodisce.si/). Безплатен достъп и компютърни разпечатки на следната информация от основния компютризиран регистър трябва да се предоставят на всеки чрез портала e-ZK:

1. (актуална) информация, вписана и отнасяща се до конкретен имот (обикновено извлечение от имотния регистър);
2. по-рано вписана информация, отнасяща се до конкретен имот, обозначена като заличена поради последващи вписвания (извлечение от имотния регистър за минали периоди);
3. информация за конкретно упражнено право или правен факт;
4. ако във връзка с недвижим имот е вписано уведомление за висящ иск (допълнително вписване, с което публично се обявява фактът, че е започната процедура по имотния регистър, в която съдът по имотния регистър не е постановил окончателно решение за вписване), също така следната информация:

• състоянието на процедурата,
• съдържанието на предложението за имотния регистър, и
• съдържанието на решенията на съда по имотния регистър или на второинстанционния съд относно вписването.

Тази информация може да бъде получена и във физическа форма (заверени копия на хартиен носител) срещу заплащане на такса във всеки съд по имотния регистър, при всеки нотариус или административна единица.

Въпреки че информацията от основния регистър е достъпна за всички, съществуват някои ограничения по отношение на запитванията, които могат да бъдат направени. Поради изискванията за защита на личните данни не се разрешава публичен достъп до информация за носителите на права, които не са обвързани с конкретен имот, дори ако софтуерът на основния компютризиран регистър технически позволява достъп до такава информация. Това означава, че никой няма право на достъп до информацията, съхранявана в основния компютризиран регистър, която би му позволила да установи дали конкретно лице е собственик или носител на други права върху някаква собственост. Някои лица/образувания обаче имат право да правят справки и да извличат такава информация. Те включват:

1. кредитор, който изисква информацията, за да предприеме действия по принудително изпълнение на вземане срещу съответното лице, ако е в състояние да докаже съществуването на вземането чрез подлежащ на изпълнение документ, позволяващ принудително изпълнение срещу лицето, или чрез други документи или доказателства, въз основа на които може да бъде разрешена обезпечителна заповед срещу лицето, както и всяко друго лице, което е в състояние да докаже правен интерес;
2. централен държавен орган, ако изисква информацията в рамките на производство, което води срещу лицето в рамките на своите правомощия;
3. нотариус, който изисква информацията, за да изпълнява нотариалните си задачи в съответствие с приложимото за нотариусите право;
4. носител на права по отношение на права, вписани в имотния регистър в негова полза.

Промяна на собствеността в случай на наследяване се вписва служебно в имотния регистър след окончателно решение относно наследството. В решение за наследяване на имуществото е даден подходящ идентификационен код. Това означава, че не е необходимо да се представят други документи или имуществото да се търси или идентифицира по друг начин, за да се извърши прехвърлянето на собствеността.

Принципът на доверие се прилага по отношение на правната валидност на информацията за правата, вписани в имотния регистър. Никой, който действа честно в правоотношенията и се позовава на информация за права, вписани в имотния регистър, не може да претърпи неблагоприятни последици. Вписването на вещни права има конститутивно действие; това означава, че освен ако законът не предвижда друго, вещните права се придобиват или прекратяват в момента на влизане в сила на вписването в имотния регистър. Вписванията имат и уведомително действие; това означава, че ако вписването на право или правен факт е разрешено, това право или правен факт, както е вписано в имотния регистър, се счита за известно на всички от момента на началото на работното време на съда по имотния регистър в работния ден, следващ деня, в който съдът по имотния регистър е вписал получаването на предложението за вписване на правото или правния факт в имотния регистър или получаването на документа, въз основа на който се е произнесъл по такова вписване служебно, и че никой не може да твърди, че правото или фактът не са му били известни от този момент нататък. Ако право или правен факт, чието вписване в имотния регистър е предвидено от закона, фактически не е вписано, се счита, че трета страна не е запозната с това право или правен факт, освен ако не бъде представено доказателство за обратното.

Данни за връзка:

• Върховен съд на Република Словения (Vrhovno sodišče Republike Slovenije), Tavčarjeva 9, 1000 Любляна, тел.: +386 (0)1 366 4444, електронна поща: urad.vsrs@sodisce.si.

Регистър на гражданското състояние

Чуждестранните органи нямат достъп до информация в регистъра на гражданското състояние. В член 27 от Закона за регистъра на гражданското състояние (Zakon o matičnem registru) се предвижда, че личните данни от регистъра могат да се използват от служители на министерството, отговарящо за вътрешните административни въпроси, и от компетентен орган за изпълнението на служебните им задължения, както и че те могат да се използват и от други потребители, оправомощени по закон или действащи в съответствие с писменото съгласие на лицето.

Регистърът на гражданското състояние е достъпен през портала за eлектронни административни услуги (eUprava), въпреки че се изисква регистрация чрез използване на цифрова самоличност.

Данни за връзка:

• Министерство на вътрешните работи, Дирекция „Вътрешни административни въпроси, регистрация на населението и публични документи“ (Ministrstvo za notranje zadeve, Direktorat za upravne notranje zadeve, Sektor za registracijo prebivalstva in javne listine), Litostrojska cesta 54, 1501 Любляна, тел.: +386 (0)1 428 4961, Email: gp.mnz@gov.si.

Регистър на споразуменията, свързани с режима на съпружеска имуществена общност

Регистърът на споразуменията, свързани с режима на съпружеска имуществена общност е създаден и се поддържа от Нотариалната камара на Словения (Notarska zbornica Slovenije) (членове 90 и 92 от Семейния кодекс (Družinski zakonik). 

Съгласно член 91 от Семейния кодекс регистърът на споразуменията относно режима на съпружеска имуществена общност съдържа информация за споразуменията, сключени с цел уреждане на имуществените отношения. Регистърът съдържа следната информация:

• серийния номер и датата на въвеждане; 
• имената на съпрузите или несключилите брак партньори, националния личен идентификационен номер (EMŠO) или датата, мястото и държавата на раждане на всеки съпруг или несключил брак партньор, който е чужд гражданин, и адреса на постоянно или временно пребиваване на съпрузите или несключилите брак партньори;
• името и седалището на нотариуса, при когото е депозирано споразумението за режима на съпружеска имуществена общност;
• датата, на която споразумението относно режима на съпружеска имуществена общност е сключено, поражда действие, е изменено и престава да поражда действие.

Информацията, посочена в член 91 от Семейния кодекс, се събира и използва за доказване на съществуването на споразумение относно режима на съпружеска имуществена общност (член 93, параграф 1 от Семейния кодекс). Публичният характер на информацията за това дали съществува споразумение за имуществен режим между съпрузи не засяга общите правила относно доверителната собственост в имотния регистър и относно поемането на право на собственост, както е предвидено в правото, уреждащо имуществените отношения, и правото, уреждащо имотния регистър (член 93, параграф 3 от Семейния кодекс). Ако споразумение относно режима на съпружеска имуществена общност не е вписано в регистъра, по отношение на трети лица се приема, че законният режим на съпружеска имуществена общност се прилага за имуществените отношения между съпрузите (член 94 от Семейния кодекс).

Нотариалната камара на Словения гарантира, че информацията, вписана в регистъра на споразуменията за режима на съпружеска имуществена общност, се оповестява публично. Съгласно член 93, параграф 2 от Семейния кодекс следната информация относно споразумение за режим на съпружеска имуществена общност, вписано в регистъра, е публично достъпна:

• имената и адресите на постоянно или временно пребиваване на съпрузите или несключилите брак партньори;
• името и седалището на нотариуса, при когото е депозирано споразумението за режима на съпружеска имуществена общност;
• датата, на която споразумение относно режима на съпружеска имуществена общност е вписано в регистъра, е сключено, поражда действие, е изменено и престава да поражда действие.

Публична информация за регистъра и данни за контакт са достъпни на уебсайта на Нотариалната камара на Словения: https://www.notar-z.si/registri/register-pogodb-o-ureditvi-premozenjskopravnih-razmerij. 

Що се отнася до съхранението и справките относно споразумение за режима на съпружеска имуществена общност, член 88 от Семейния кодекс предвижда, че споразуменията за режима на съпружеска имуществена общност се съхраняват от нотариусите в съответствие с правилата, уреждащи нотариалната дейност. Съдържанието на споразумението за режима на съпружеска имуществена общност може да бъде проверявано от лица, които имат право да го направят съгласно законодателството, уреждащо нотариалната дейност. Тези лица могат също така да поискат заверен или обикновен препис от съответния нотариален акт. Съдържанието на споразумение за режима на съпружеска имуществена общност също може да бъде разгледано от съд за целите на производство, в което решението на съда зависи от съдържанието на това споразумение.

Данни за връзка:

• Нотариална камара на Словения (Notarska zbornica Slovenije), Tavčarjeva ulica 2, 1000 Любляна, тел.: +386 (0)1 439 2570, факс: +386 (0)1 434 0247, електронна поща: info.nzs@siol.net.

Регистър на завещанията

Централният регистър на завещанията съдържа информация за завещания, съставени под формата на нотариален акт, за завещания, съхранявани от нотариус, за завещания, изготвени от адвокат или предадени на адвокат за съхранение, за съдебни завещания и за завещания, предадени на съд за съхранение съгласно разпоредбите на правото, уреждащо наследяването. 

Тази информация включва:

• серийния номер и датата на въвеждане;
• пълното име на завещателя (за омъжени жени — и моминското име);
• националния личен идентификационен номер и мястото на раждане на завещателя или датата, мястото и държавата на раждане на завещателя, ако той е чужд гражданин;
• адреса на завещателя;
• датата и референтния номер, посочени в завещанието;
• пълното име и адрес на нотариуса, при когото е депозирано завещанието, или името и адреса на друго лице или орган, при който е депозирано завещанието;
• вида на завещанието;
• всяко изменение, заличаване или анулиране на завещанието, ако е направено във форма, за която вписването в регистъра на завещанията е задължително съгласно закона;
• датата на връщане на завещанието на завещателя;
• информация за смъртта на завещателя; както и
• информация за това кой е направил справка в регистъра.

Регистърът на завещанията се поддържа от Нотариалната камара на Словения.

Данните за връзка са достъпни на нейния уебсайт: https://www.registeroporok.si

Регистърът на завещанията е централизиран на национално равнище.

Вписването в регистъра на завещанията остава тайна, докато завещателят е жив. След смъртта на завещателя информация от централния регистър на завещанията може да бъде получена от съда и от лице, което може да докаже законен интерес от получаването ѝ. След смъртта на завещателя се издава разпечатка от регистъра въз основа на писмена молба от съд или от всяко друго лице, което може да докаже законен интерес от получаването ѝ.

Докато завещателят е жив, други лица или органи нямат право да получават информация от регистъра. След смъртта на завещателя се издава разпечатка от регистъра въз основа на писмена молба от съд или от всяко друго лице, което може да докаже законен интерес от получаването ѝ. Заявлението трябва да съдържа следната информация:

• данни за лицето, което иска разпечатка на информацията от регистъра (пълното наименование и адрес на пребиваване на лицето, официалното търговско наименование и седалището на юридическото лице или наименованието и адреса на съда);
• данни за завещателя (пълно име, адрес, национален личен идентификационен номер или дата на раждане и дата на настъпване на смъртта);
• информацията или обстоятелствата, които доказват законния интерес на заявителя да получи разпечатка от регистъра.

Регистърът на завещанията служи като доказателство за съществуването на завещание.

Данни за връзка:

• Нотариална камара на Словения (Notarska zbornica Slovenije), Tavčarjeva ulica 2, 1000 Любляна, тел.: +386 (0)1 439 2570, факс: +386 (0)1 434 0247, електронна поща: info.nzs@siol.net.

Търговски регистър на Словения, съдебен регистър 

Търговският регистър на Словения (PRS) е централната публична компютризирана база данни, която се управлява на национално равнище и съдържа данни за всички стопански субекти, установени в Словения, които извършват дейности със стопанска или нестопанска цел, както и за техните клонове и други компоненти. Търговският регистър на Словения съдържа и съдебен регистър, в който се вписва информация за дружествата и клоновете на чуждестранни предприятия, които извършват дейност в Словения, както и информация за други юридически лица, чието вписване в съдебния регистър е предвидено от закона (напр. групи по икономически интереси, институти, кооперации). Съдебният регистър се състои от главна книга и база данни с документи. Главната книга съдържа информация за правно значимите факти, които трябва да бъдат вписани и публикувани в съдебния регистър съгласно Закона за съдебния регистър (Zakon o sodnem registru) или друг закон. Документите, въз основа на които се вписва факт от правно значение или чието подаване в съда по регистрация е предвидено от закона, се вписват в базата данни с документи. Правилата относно търговския регистър на Словения са определени в Закона за търговския регистър на Словения (Zakon o Poslovnem registru Slovenije), а правилата относно съдебния регистър — в Закона за съдебния регистър.

Търговският регистър на Словения се поддържа от Агенцията на Република Словения за публичните регистри и свързаните с тях услуги (Agencija Republike Slovenije za javnopravne evidence in storitve, AJPES): Търговски регистър на Словения. В процедурата за вписване в съдебния регистър решенията се вземат от районния съд, компетентен в района, в който е установен предметът на вписване.

Информация за регистрацията (установяването) и операциите (идентификационен номер, официално търговско наименование, данъчен идентификационен номер, данни за представителите и учредителите и др.) е достъпна за всеки стопански субект, вписан в търговския регистър на Словения. Регистърът съдържа също така информация за съдружниците в дружествата, както и за дяловите участия в дружества с ограничена отговорност и дали тези интереси са свързани с обезпечение. Той не съдържа информация за акционерите на акционерните дружества или акционерите на командитните дружества.

Информацията за даден стопански субект може да бъде публично достъпна и с възможност да се прави справка чрез уебсайта на AJPES, който позволява търсене от стопански субекти. Достъпна е търсачка:

• на словенски език: https://www.ajpes.si/prs/ и
• на английски език: https://www.ajpes.si/prs/Default.asp?language=english.

Уебсайтът на AJPES също така позволява да се извършва търсене на физически лица с цел получаване на информация дали дадено лице е учредител, член, представител или член на надзорен орган на определен стопански субект. Тази търсачка е достъпна на словенски език на уебсайта на AJPES: https://www.ajpes.si/prs/default_osebe.asp.

За търсене на физически лица трябва да се въведе следното:

— пълно име или наименование; и

адрес на постоянно или временно пребиваване в Словения или национален личен идентификационен номер; или

— адресът на пребиваване в чужбина или словенският данъчен идентификационен номер, който лице, което няма национален личен идентификационен номер, получава преди първоначалното му вписване в търговския регистър на Словения.

Лицето трябва да се регистрира (това може да се направи анонимно), преди да може да използва словенския търговски регистър и да направи справка с информацията, която той съдържа. Не се заплаща такса за онлайн използване на словенския търговски регистър или за справка в съдържащата се в него информация. Електронна разпечатка на информацията (под формата на електронно подписан файл във формат pdf) също може да бъде получена безплатно чрез уебсайта. Може да се получи следното:

1. обикновена разпечатка от съдебния регистър (т.е. разпечатка на актуалната информация);
2. съставна разпечатка от съдебния регистър (т.е. разпечатка на информация за това дали конкретно лице е учредител или член, представител или член на надзорния орган на конкретен стопански субект);
3. извлечение за минали периоди от съдебния регистър на вписаната в регистъра информация след 1 февруари 2008 г.

Извлечение за минали периоди от съдебния регистър може да бъде получено и на уебсайта за информацията, вписана в регистъра между 1 януари 1997 г. и 1 февруари 2008 г. Такива електронни извлечения не се подписват по електронен път.

До съд, нотариус или AJPES може да бъде отправено искане за заверена писмена разпечатка на информацията, въпреки че такова извлечение за минали периоди от съдебния регистър може да бъде получено само от съд.

Данни за връзка със словенския търговски регистър:

• Агенция на Република Словения за публичните регистри и свързаните с тях услуги (Agencija Republike Slovenije za javnopravne evidence in storitve), Tržaška cesta 16, 1000 Любляна, тел.: +386 (0)1 477 4200, електронна поща: info@ajpes.si.

Данни за връзка със съдебния регистър:

• Върховен съд на Република Словения (Vrhovno sodišče Republike Slovenije), Tavčarjeva 9, 1000 Любляна, тел.: +386 (0)1 366 4444, електронна поща: urad.vsrs@sodisce.si. 

Регистър на превозните средства 

Регистърът на превозните средства съдържа цялата информация за превозното средство, която се изисква в свидетелството за регистрация на превозното средство, относно неговата регистрация, издаденият талон за регистрация, собственика на превозното средство или лицето, на чието име е регистрирано превозното средство, подробности за техническите прегледи, задължителната застраховка и друга техническа информация. Информацията за собственика на превозното средство или лицето, на чието име е регистрирано превозното средство, включва личното или официалното търговско наименование, датата на раждане, националния личен идентификационен номер или номера от централния регистър, както и статута на собственика на превозното средство и неговия адрес на постоянно или временно пребиваване или седалище (член 63, параграф 3 от Закона за моторните превозни средства (Zakon o motornih vozilih, ZMV-1). 

Техническата информация за превозно средство е достъпна през портала за електронни административни услуги: https://e-uprava.gov.si/si/javne-evidence/motorna-vozila.html

Може да се получи информация за пробега, броя на собствениците, извършените технически проверки и валидността на застраховката и регистрацията на превозното средство. За лични запитвания в регистъра на превозните средства се изисква цифрова самоличност. За публични запитвания се изискват номерът на свидетелството за регистрация и табелата с регистрационния номер на превозното средство.

Данни за връзка:

• Министерство на инфраструктурата, Дирекция „Пътища и автомобилен транспорт“ (Ministrstvo za infrastrukturo, Direktorat za ceste in cestni promet), Tržaška cesta 19, 1000 Любляна, тел.: +386 (0)1 478 8000, електронна поща: gp.mzi@gov.si.

Регистър на морските плавателни съдове и корабен регистър

И двата регистъра са част от словенския корабен регистър, създаден като публичен регистър съгласно Морския кодекс (Pomorski zakonik). Член 207 от Морския кодекс предвижда, че корабите, лодките и плаващите съоръжения трябва да бъдат вписани в словенския корабен регистър съгласно разпоредбите на кодекса. В съответствие с член 207 разпоредбите на глава II и част четвърта от Морския кодекс се прилагат по аналогия и за кораби, лодки и плаващи съоръжения в процес на строеж. Освен ако не е посочено друго, позоваването на корабния регистър се отнася и за двата регистъра.

Всеки регистър се състои от основен регистър и база данни с документи. Основният регистър включва вписванията. Едно вписване се състои от листове A, B и C. За всеки кораб или лодка има отделен запис. Думата „кораб“ се използва по-долу и за морски плавателни съдове. 

Лист A съдържа информация за идентичността на кораба или кораба в процес на строеж и основните му технически характеристики. 

Лист B съдържа името и адреса на постоянно пребиваване или официално търговско наименование и седалище на корабособственика, заедно с всички ограничения за свободното използване на кораба. Лист B съдържа също така националния личен идентификационен номер или номера от централния регистър и данъчния идентификационен номер на собственика, ако той не е местно лице от Словения, както и данъчния идентификационен номер на юридическото лице, когато е приложимо (тази информация не е публично достъпна). Лист B съдържа също името и адреса на постоянно пребиваване или официалното търговско наименование и седалище на корабособственика в случай на вписване по член 210, параграф 1 (2) от Морския кодекс. Името и адресът на постоянно пребиваване или официалното търговско наименование и седалището на корабособственика могат също да бъдат вписани в лист B от регистъра на корабите в процес на строеж. Ако собственикът се съгласи, данни за контакт (електронен адрес или телефонен номер) могат да бъдат въведени и за спешни случаи, като например търсене и спасяване по море или защита на човешкия живот или морската среда. За целите на съдебни или административни процедури се въвежда и защитена електронна пощенска кутия. За изискванията на административните процедури може да се въведе и друга електронна пощенска кутия в съответствие със законодателството, уреждащо общото административно производство. Тази информация не е публично достъпна и не трябва да се използва за други цели.

Лист C съдържа вещните права, които обременяват кораба или част от него, и правата, придобити въз основа на тези права, всяко чартиране на кораба, договора за корабоплаване за целия кораб, преференциалното право и други ограничения за използване на кораба, приложими за всеки собственик на обременен с тежести кораб, забрани за обременяване с тежести и разпореждане, както и всички бележки и други коментари, за които не се изисква изрично да бъдат вписани в друг лист.

В допълнение към документите в базата данни с документи се съхранява следната информация:

• дати на инспекциите, включително всякакви допълнителни и допълващи инспекции и възможни оценки;
• наименованието на класификационното дружество, което е издало сертификата и е определило класа на кораба;
• името на контролния орган на държавата на пристанището, в което е бил инспектиран корабът, датата на инспекцията и резултата от инспекцията (евентуални неизправности на кораба и дали корабът е бил задържан); и
• всички произшествия в морето, в които е участвал корабът.

Регистърът се поддържа от словенската морска администрация (Uprava Republike Slovenije za pomorstvo):

https://www.gov.si/en/state-authorities/bodies-within-ministries/slovenian-maritime-administration/about-the-administration/.

Въпреки че няма регионални регистри, има клонове, в които се поддържа регистърът на морските плавателни съдове (клон Izola и клон Piran). Съществува обаче само един регистър на морските плавателни съдове. 

Органите на други държави членки могат да установят контакт с регионалните регистри, за да получат информация от регистъра. Трябва да се обърне надлежно внимание на ограниченията, определени в Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО и Закона за защита на личните данни (Zakon o varstvu osebnih podatkov) по отношение на данните, които могат да бъдат получени, и условията, при които те могат да бъдат получени.

Съгласно член 208 от Морския кодекс регистърът е публично достъпен. Всеки има право да прави справки с информация от основния регистър под надзора на упълномощен служител. Органът, отговарящ за поддържането на регистъра, е длъжен да издаде на лице, което поиска това и срещу заплащане, сертификат, удостоверяващ статуса на вписванията в регистъра, който представлява официален документ. Само лице, което има законен интерес, може да направи справка в базата данни с документи или да поиска копие от документ. Тук се прилага и Законът за защита на личните данни, което означава, че базата данни не може да бъде търсена по собственик. 

В случай на лични данни трябва да има подходящо правно основание за достъп до информация относно собствеността на плавателен съд от конкретно лице. 

Органът, който води регистъра, има право да изпраща информация на друг централен държавен орган, ако има правно основание за това. Информация, съдържаща се в регистъра, може да бъде изпратена. 

Ако не бъде доказано законно основание за достъп до лични данни, органът трябва да отхвърли искането за информация на другия централен държавен орган. 

Член 316 от Морския кодекс урежда исканията за вписване на промени в собствеността върху имущество в резултат на наследяване. Освен ако Морският кодекс или друг закон не предвижда друго, вписвания (член 256, точка 3 от Морския кодекс) могат да се правят само въз основа на официални или частни документи, които съдържат подписите на лицата, чиито права трябва да бъдат ограничени, обременени с тежести, анулирани или прехвърлени на друго лице, заверено от орган, компетентен да удостовери подписите. Въз основа на частен документ, издаден от упълномощено лице, вписване, отнасящо се до отговорното лице, се разрешава само ако издаденото разрешение се отнася до конкретна сделка или конкретен вид сделка и не е изминала повече от една година между деня на издаване на разрешението и деня, в който е извършено исканото вписване. Няма изискване за удостоверяване на подписи върху частен документ, ако документът съдържа одобрение от орган, компетентен да защитава правата и интересите на лицата, чиито права трябва да бъдат ограничени, обременени с тежести, анулирани или прехвърлени на друго лице.

В член 317 се определят условията, приложими за вписване въз основа на частен документ. Частният документ, въз основа на който е разрешено вписване, трябва да съдържа следната информация в допълнение към информацията, посочена в член 279 от Морския кодекс:

1. точно посочване на кораба или на правото, по отношение на което трябва да се направи вписването;
2. изрична декларация от лицето, чиито права трябва да бъдат ограничени, обременени с тежести, анулирани или прехвърлени на друго лице, че разрешава вписване. Разпоредбата на точка 2 от предходния параграф не се прилага за документи за придобиване на право на собственост върху чуждестранен кораб, ако се иска първото вписване на кораба в корабния регистър.

В член 318 се определят условията, приложими за вписване въз основа на официален документ. Официалните документи, въз основа на които е разрешено вписване, включват:

1. документи за правни сделки, съставени от съд или нотариус в рамките на техните разрешения, ако тези документи съдържат информацията, предвидена в член 279 от Морския кодекс;
2. документи, издадени в предвидената форма от съд, нотариус или административен орган в рамките на техните правомощия, които законът счита за изпълнителни основания или въз основа на които може да се извърши вписване в публичен регистър по силата на специални разпоредби.

Вписването въз основа на решение на чуждестранен съд е разрешено, при условие че решението е било признато в рамките на предвидена процедура.

За да може регистриращият орган да идентифицира вписаните активи и да впише промените в собствеността след наследството, трябва да се посочи наименованието на кораба или плавателния съд, под което плавателният съд е вписан в словенския корабен регистър. 

Член 221 от Морския кодекс предвижда, че правото на собственост върху кораб и ипотеката върху него се придобиват въз основа на правна сделка между живи лица при вписване в регистъра. Това се отнася и за регистъра на морските плавателни съдове.

Запитващият орган на друга държава членка трябва да предостави на запитания орган пълното име, датата на раждане или националния личен идентификационен номер и данъчния идентификационен номер, за да може да извърши търсене в регистъра и да позволи правилното идентифициране на лицето. 

Запитващият орган трябва да представи подходящ документ за наследство, който да показва без съмнение, че лицето е починало. Трябва да се представи и доказателство, показващо правното основание, на което могат да бъдат получени лични данни. 

Искането и данните могат да бъдат изпратени по електронна поща. Информация може да бъде поискана на словенски език или, когато е целесъобразно и в съответствие с принципа на двуезичието, на италиански език. 

Информацията може да бъде предоставена в следните форми: заверено или незаверено копие, заверено или незаверено извлечение, отпечатано копие или електронно копие.

Информацията се предоставя на словенски език, а ако заявлението е подадено на италиански или унгарски — и на тези езици.

В зависимост от конкретния случай в Закона за административните такси (Zakon o upravnih taksah) се определя дали трябва да се заплати такса. В член 23, параграф 1, точка 1 от Закона за административните такси се предвижда, че такси не се плащат от държавата или от централните държавни органи.

Данни за връзка:

• Министерство на инфраструктурата, Словенска морска администрация (Ministrstvo za infrastrukturo, Uprava Republike Slovenije za pomorstvo), Kopališko nabrežje 9, 6000 Koper, тел.:  +386 (0)5 663 2100, електронна поща: ursp.box@gov.si.

Регистър на въздухоплавателните средства

Съгласно член 22 от Закона за въздухоплаването (Zakon o letalstvu, Uradni List RS (UL RS, Официален вестник на Република Словения) № 81/10 — официален консолидиран текст, 46/16, 47/19, 18/23 — ZDU-1O и 85/24 (ZLet-1), ZLet), Агенцията за гражданско въздухоплаване на Република Словения (Javna agencija za civilno letalstvo Republike Slovenije) отговаря за поддържането на регистъра на въздухоплавателните средства; www.caa.si. Новият Закон за въздухоплаването (UL RS № 85/24, ZLet-1) влезе в сила на 5 април 2025 г. и ще се прилага от 5 октомври 2025 г. В член 35 от този закон се предвижда, че за поддържането на регистъра отговаря Агенцията за гражданско въздухоплаване. 

Регистърът на въздухоплавателните средства съдържа информация за въздухоплавателните средства, носителите на вещни или персонални права върху въздухоплавателни средства, чието вписване в регистъра е предвидено от закона, промени в идентификационните данни на носителите на права, вписани в регистъра, и вещни и персонални права, както и правните факти, чието вписване в регистъра е предвидено от закона.

Няма регионални регистри. Органите на други държави членки могат да установят контакт с националния регистър на адрес: https://www.caa.si/register-zrakoplovov.html, https://www.caa.si/en/aircraft-registration.html.

Новият Закон за въздухоплаването предвижда, че освен ако не е предвидено друго, информацията, вписана в регистъра на въздухоплавателните средства (напр. национален личен идентификационен номер, адрес, адрес на електронна поща), е публично достъпна. В член 38 от новия Закон за въздухоплаването се определят някои ограничения на достъпа, като например ограничения за търсене в регистъра, за да се установи дали дадено лице притежава вещни или лични права. Лицата имат право на достъп до тази информация в регистъра, ако имат подходящи правни основания за това. Съгласно член 38 от новия Закон за въздухоплаването това означава кредитори и други лица, които могат да докажат правен интерес, централни държавни органи, нотариуси, съдебни изпълнители, синдици, детективи и носители на права (във връзка с правата, вписани в тяхна полза в регистъра).

Съгласно националното право органът, който води регистъра, има право да изпраща информация на друг национален орган. Той може да изпраща информация, с която разполага, като надлежно взема предвид съответните правни изисквания и ограничения. Органът за регистрация трябва да откаже да изпрати информация на друг централен държавен орган, ако правните изисквания за това не са изпълнени или ако той не разполага с исканата информация. Съгласно член 25 от Закона за въздухоплаването Агенцията трябва да вписва промените в собствеността въз основа на окончателно съдебно решение на компетентен съд, а член 40 предвижда, че Агенцията трябва да вземе решение относно условията, приложими за вписване в регистъра на въздухоплавателните средства, единствено въз основа на документи, които законът предвижда като основание за вписване, и въз основа на статуса на вписванията в регистъра към момента на започване на процедурата. В съответствие с член 48 от новия Закон за въздухоплаването регистрацията се разрешава въз основа на документ за правната сделка, който показва задължението за прехвърляне на правото на собственост върху въздухоплавателното средство или предоставя основание за правото на ползване на въздухоплавателно средство, чието вписване в регистъра на въздухоплавателните средства е предвидено в закона, и който съдържа изрична декларация от лицето, чието право на собственост върху въздухоплавателното средство се прехвърля или променя, че позволява регистрация. Тази декларация може да бъде представена в отделен документ. Подписът на лицето, чието право на собственост се прехвърля или променя, трябва да бъде заверен в съответствие със законодателството, уреждащо общата административна процедура или разпоредбите, уреждащи удостоверяването на документи при международни сделки. Регистрацията се разрешава и с документ, въз основа на който се придобива или променя право на собственост или лично право за използване на въздухоплавателно средство, чието вписване в регистъра на въздухоплавателните средства е предвидено по закон и което е издадено от съд или административен орган в определената форма в рамките на неговите правомощия, или което има формата на пряко подлежащ на изпълнение нотариален акт, или въз основа на друг документ, който законът признава като изпълнително основание или въз основа на който може да се извърши вписване в публични регистри. Всеки такъв документ, издаден в чужда държава, трябва да бъде заверен в съответствие с разпоредбите, уреждащи удостоверяването на документи при международни сделки, освен ако не е предвидено друго в регламентите на Европейския съюз или в международен договор, обвързващ за Словения.

За да може органът за регистрация да идентифицира вписаното имущество и да въведе промяната на собствеността след наследството, въздухоплавателното средство трябва да бъде идентифицирано чрез маркировката на въздухоплавателното средство (данни на производителя, наименование на производителя, сериен номер и регистрационен номер), както е предвидено в член 48 от новия Закон за въздухоплаването. В член 169 от Закона за задълженията и имуществените отношения във въздухоплаването (Zakon o obligacijskih in stvarnopravnih razmerjih v letalstvu, ZOSRL) се определя начинът на придобиване на вещни права — по-специално правото на собственост и ипотеката върху въздухоплавателно средство да се придобиват въз основа на правна сделка при вписване в регистъра на въздухоплавателните средства.

Запитващият орган трябва да предостави достатъчно информация за починалото лице, за да може то да бъде ясно и недвусмислено идентифицирано (напр. пълно име, дата на раждане или национален личен идентификационен номер или друг национален идентификационен номер). Трябва да се приложат подходящи доказателства, като копие от смъртния акт или друг документ, който потвърждава информацията за починалото лице. 

Запитващият орган трябва да представи подходящо доказателство, че разполага с правното основание за получаване на информацията по член 66. Това доказателство може да бъде под формата на копие от искането за издаване на европейско удостоверение за наследство.

Исканията и информацията могат да се изпращат по електронна поща и, когато е необходимо, чрез други средства за комуникация. 

Информация може да бъде поискана на словенски език, като искането ще бъде обработено и на английски език.

Формата на предоставената информация зависи от отправеното искане. Информацията може да бъде предоставена под формата на заверено или незаверено копие или разпечатка, отпечатано копие или електронно копие. Информацията се предоставя на словенски, а понякога и на английски език. 

В някои случаи трябва да се заплати такса за отпечатване в съответствие с член 16 от Тарифата за предоставяне на услугите на Агенцията за гражданско въздухоплаване на Република Словения (Tarifa za izvajanje storitev Javne agencije za civilno letalstvo Republike Slovenije). Таксата се заплаща въз основа на фактура, издадена от Агенцията за гражданско въздухоплаване.

Данни за връзка с регистъра на въздухоплавателните средства:

• Агенция за гражданско въздухоплаване на Република Словения (Javna agencija za civilno letalstvo Republike Slovenije), Kotnikova ulica 19A, 1000 Любляна, тел.: + 386 (0) 1 244 6600, + 386 (0) 1 244 6601, факс: +386 (0)1 244 6699, електронна поща: info@caa.si.

Регистър на залозите без предаване на владението и иззетите движими вещи

Регистърът на залозите без предаване на владението и иззетите движими вещи (RZPP) е публична и централно управлявана база данни за запорите и забраните за разпореждане и тежести върху имущество, т.е. превозни средства, идентифицирани с идентификационния номер на превозното средство (VIN), и върху стопанско оборудване и материални запаси, идентифицирани чрез идентификационния номер на имота или сградата, върху или на който се намират оборудването или материалните запаси.

Този регистър се поддържа от Агенцията на Република Словения за публичните регистри и свързаните с тях услуги (AJPES).

Информацията за залогодателите, залогополучателите и залозите (или обезпеченията) върху движимо имущество се вписва в регистъра от „квалифицирани потребители“, т.е. нотариуси, съдебни изпълнители, финансовата администрация, съдилища и ликвидатори. Нотариусите вписват залог, когато той възниква въз основа на споразумение между страните (договорен залог без предаване на владението), докато другите квалифицирани ползватели го правят по силата на решение на централен държавен орган, прието в хода на данъчно или съдебно производство (принудително изпълнение, наказателно преследване или производство по несъстоятелност).

Чрез уебсайта на AJPES се предоставя онлайн публичен достъп до информация в регистъра на залозите без предаване на владението и иззетите движими вещи: https://www.ajpes.si/RZPP/Iskalnik/JavniPodatki.

Информацията, въведена относно залогодател, залогополучател, длъжник и заложено имущество, може да бъде получена чрез публична търсачка и е достъпна на словенски език. Търсачката подлежи на ограничения в резултат на изискванията за защита на личните данни на физическите лица и данните за кредиторите. Търсенията могат да се извършват само по следните критерии:

• по идентификационен номер на залог (обезпечение);
• от синдик или длъжник, който е стопански субект; 
• по идентификационен номер на заложеното имущество (за превозни средства техният VIN, за материални запаси и оборудване — идентификационния (кадастралния) номер на поземления имот или сградата, в която се намира заложеното имущество).

Не се изисква регистрация за използване на публичната търсачка на регистъра на алозите без предаване на владението и иззети движими вещи или за справка с информация в регистъра. Онлайн използването на регистъра и справката за получаване на информация са изцяло безплатни. Електронна разпечатка на информацията (под формата на електронно подписан файл във формат pdf) също може да бъде получена безплатно чрез уебсайта. Разпечатката съдържа информация за залог,заложено имущество, залогополучател и залогодател/длъжник.

Поради ограниченията за търсене в публичната търсачка, е достъпен защитен достъп до данни. Това също така дава възможност за търсене на информация за залози без предаване на владението, в които дадено лице е вписано като длъжник, залогодател или залогополучател, като се използва елементът за търсене на националния личен идентификационен номер или данъчния идентификационен номер. Защитеният достъп до данни за залозите без предаване на владението е безплатен само за квалифицирани потребители.

Съгласно закона оправомощено лице или централен държавен орган, който не е квалифициран ползвател и който, за да изпълнява задачите си, изисква информация от регистъра, може да поиска от AJPES да му бъде издадена разпечатка от информация за залози без предаване на владението, в които конкретно лице е вписано като длъжник, залогополучател или залогодател. В искането органът трябва да посочи целта, за която се получава информацията, и да посочи номера на случая (процедурата), за който изисква информацията.

Само съд може да издаде заверена разпечатка, поискана от лице, което може да докаже правно основание за получаване на информация от регистъра въз основа на критерии за защитен достъп.

Данни за връзка:

• Агенция на Република Словения за публичните регистри и свързаните с тях услуги (Agencija Republike Slovenije za javnopravne evidence in storitve), Tržaška cesta 16, 1000 Любляна, тел.: +386 (0)1 477 4200, електронна поща: info@ajpes.si.

Регистър по несъстоятелност (съобщения за откриване на производства по несъстоятелност)

Производствата по несъстоятелност се водят от районните съдилища, а известията в производства по несъстоятелност могат да бъдат намерени на уебстраницата за известия, която се поддържа от Агенцията на Република Словения за публичните регистри и свързаните с тях услуги (AJPES):

https://www.ajpes.si/uradne_objave/eobjave_v_postopkih_zaradi_insolventnosti/splosno.

Правилата относно известията и придобиването на информация са определени в членове 122 и 122а от Закона за финансовите операции, производствата по несъстоятелност и задължителното прекратяване (Zakon o finančnem poslovanju, postopkih zaradi insolventnosti in prisilnem prenehanju), т.е. правото, уреждащо несъстоятелността. С цел да се осигури правна сигурност, да се информира обществеността и да се даде възможност за принудително изпълнение на правата на кредиторите и другите участници в производството по несъстоятелност, следната информация се публикува на страницата с известия за производствата по несъстоятелност на уебсайта на AJPES във връзка с отделните производства по несъстоятелност:

1. следната информация относно конкретни производства по несъстоятелност:

данни за идентифициране на неплатежоспособния длъжник, с изключение на националния личен идентификационен номер и данъчния идентификационен номер на неплатежоспособен длъжник, който е потребител,

• съд, който води производството, и референтен номер на делото,
• данни, идентифициращи ликвидатора,
• започване на производството, краен срок за вписване на вземанията в производството и информация за други процесуални дейности в рамките на производството,
• в производство по несъстоятелност, също така: информация за размера на масата на несъстоятелността и дяловете от нея, които трябва да бъдат изплатени на съответните кредитори;

2. решението за образуване на производство по несъстоятелност и всички решения, постановени в главното производство по несъстоятелност, заедно с искането, въз основа на което съдът е постановил решението, с изключение на:

• решения за образуване на производство по несъстоятелност на физически лица,
• решения, с които съдът се произнася по искането за образуване на производство за опрощаване на задължения или разпорежда на длъжника да извърши определени действия в това производство,
• решения за възстановяване на редовен доход,
• решения за запор на парични наличности,
• решения, с които се спира по-нататъшното възстановяване на редовни доходи или запор на парични наличности;

3. известието за образуване на производството, известието за изслушване и други известия и покани за гласуване, издадени от съда в съответствие със закона;

4. всички протоколи от изслушванията и заседанията на комитета на кредиторите;

5. докладите на ликвидатора и приложените към тях документи, а в производството по принудително уреждане — докладите на длъжника в несъстоятелност и приложените към тях документи;

6. списък на проверените претенции;

7. молбите на страните в производството и други съдебни документи, чието публикуване е предвидено в закона;

8. всички публични обявления за търгове в рамките на производство по несъстоятелност и покани за представяне на оферти относно ликвидацията на масата на несъстоятелността.

AJPES гарантира, че страниците с известията за производства по несъстоятелност са изготвени така, че на всеки да бъде предоставен безплатен достъп до информацията, публикувана на страниците, както следва:

1. по дата на публикуване;

2. по референтен номер на производството по несъстоятелност или на съда, който води производството;

3. ако неплатежоспособният длъжник е юридическо лице, едноличен търговец или регистриран специалист: чрез идентификационни данни, под които са вписани в съдебния или търговския регистър, и по данъчен идентификационен номер;

4. ако неплатежоспособният длъжник е потребител, едноличен търговец или регистриран специалист: чрез комбинация от следните условия, като системата връща информация за референтния номер на производствата по несъстоятелност, ако са изпълнени всички изброени по-долу условия:

• комбинация от национален личен идентификационен номер и пълно име,
• комбинация от данъчен идентификационен номер и пълно име, или
• комбинация от пълно име, адрес на постоянно пребиваване и дата на раждане;

5. ако неплатежоспособният длъжник е потребител, едноличен търговец или регистриран специалист — само чрез национален личен идентификационен номер или данъчен идентификационен номер, като системата връща само информация дали е образувано производство по несъстоятелност срещу лице, което отговаря на това условие, като се изключва информацията за номера на делото (ако производството вече е образувано).

AJPES предоставя достъп до информация относно отделни производства по несъстоятелност и съдържанието на процесуалните актове във връзка с конкретен случай за срок до пет години след окончателното приключване на производството по случая.

Данни за контакт за информация относно публични известия за производства:

• Агенция на Република Словения за публичните регистри и свързаните с тях услуги (Agencija Republike Slovenije za javnopravne evidence in storitve), Tržaška cesta 16, 1000 Любляна, тел.: +386 (0)1 477 4200, електронна поща: info@ajpes.si.

Данни за контакт при съдебни производства:

• Върховен съд на Република Словения (Vrhovno sodišče Republike Slovenije), Tavčarjeva 9, 1000 Любляна, тел.: +386 (0)1 366 4444, електронна поща: urad.vsrs@sodisce.si. 

3 Наличието на информация за банкови сметки

Регистърът на разплащателните сметки (RTR) е единна компютризирана база данни на разплащателни сметки и титуляри на разплащателни сметки (стопански субекти и физически лица) при доставчици на платежни услуги в Словения. Информацията в регистъра на разплащателните сметки се актуализира непрекъснато. За да се гарантира, че информацията за титулярите на разплащателни сметки е вярна, регистърът е свързан с централния регистър на населението, данъчния регистър и търговския регистър на Словения.

В съответствие с глава 11 от Закона за платежните услуги, услугите по издаване на електронни пари и платежните системи (Zakon o plačilnih storitvah, storitvah izdajanja elektronskega denarja in plačilnih sistemih, ZPlaSSIED) регистърът на разплащателните сметки се поддържа от Агенцията на Република Словения за публичните регистри и свързаните с тях услуги (AJPES).

Онлайн регистърът на разплащателните сметки (eRTR) е достъпен (след регистрация и влизане в системата) чрез уебсайта на AJPES, който съдържа и данни за контакт: https://www.ajpes.si/eRTR/JavniDel/Iskanje.aspx.

В регистъра на разплащателните сметки се обработва следната информация:

1. титуляр на разплащателна сметка:

• пълното име и адресът на пребиваване на титуляр на разплащателна сметка, който е физическо лице, или официално търговско наименование, седалище и служебен адрес на титуляр на разплащателна сметка, който е юридическо лице, или официално търговско наименование, седалище, служебен адрес и пълно име на титуляр на разплащателна сметка, който е едноличен търговец или регистриран специалист, или име и адрес на всеки друг титуляр на разплащателна сметка,
• данъчният идентификационен номер на титуляр на разплащателната сметка, ако той в вписан в данъчния регистър съгласно законодателството, уреждащо данъчния регистър, и държавата на установяване или адресът на пребиваване на титуляря,
• идентификационният код на титуляр на разплащателна сметка и държавата на установяване или адресът на пребиваване, ако той не е вписан в данъчния регистър съгласно законодателството, уреждащо данъчния регистър,
• идентификационният номер на дружеството на титуляр на разплащателна сметка, който е юридическо лице, едноличен търговец или регистриран специалист, ако е вписан в търговския регистър на Словения,
• кодът на бюджетен потребител, ако е вписан в търговския регистър на Словения за стопански субект;

2. упълномощен представител на титуляр на разплащателна сметка:

• пълното име и адресът на пребиваване на упълномощен представител, който е физическо лице, или официалното търговско наименование, седалището и служебният адрес на упълномощен представител, който е юридическо лице, или официалното търговско наименование, седалището, служебния адрес и пълното наименование на упълномощен представител, който е едноличен търговец или регистриран специалист, или името и адресът на друг упълномощен представител,
• данъчният идентификационен номер на упълномощения представител, ако е вписан в данъчния регистър съгласно законодателството, уреждащо данъчния регистър, както и държавата на установяване или адресът на пребиваване,
• идентификационният код на упълномощения представител и държавата на установяване или адресът на пребиваване, ако той не е вписан в данъчния регистър съгласно законодателството, уреждащо данъчния регистър,
• идентификационният номер на дружеството на упълномощен представител, който е юридическо лице, едноличен търговец или регистриран специалист, ако е вписан в търговския регистър на Словения,
• кодът на бюджетен потребител, ако е вписан в търговския регистър на Словения за стопански субект,
• датата на получаване и датата на анулиране на лиценза;

3. действителен собственик на титуляр на разплащателна сметка:

• пълното име, датата на раждане, гражданството и адресът на пребиваване на действителния собственик,
• данъчният идентификационен номер на действителния собственик, ако е вписан в данъчния регистър съгласно закона, уреждащ данъчния регистър,
• държавата на пребиваване на действителния собственик,
• друг идентификационен код на действителен собственик, ако се използва в държавата му на пребиваване и ако не е вписан в данъчния регистър съгласно законодателството, уреждащо данъчния регистър,
• размерът на дяловото участие или друг метод за контрол на действителния собственик,
• датата на вписване и датата на отписване на действителен собственик;

4. разплащателна сметка:

• номерът на сметката,
• името и идентификационния номер на доставчика, управляващ разплащателната сметка,
• видът сметка, определен от правилото, посочено в десети параграф от този член,
• посочване, че средствата по разплащателна сметка не са достатъчни, за да позволят изпълнението на решение за изпълнение или заповед за обезпечаване,
• датата на откриване на сметката,
• датата на закриване на сметката,
• посочване, че разплащателна сметка с титуляр физическо лице, се използва за извършване на дейност,
• номерът на сметката на титуляря на разплащателна сметка при законния правоприемник на доставчик на платежни услуги;

5. сейф за съхраняване на ценности:

• пълното име и адресът на пребиваване на физическо лице, което е взело под наем сейф за съхраняване на ценности, или официалното търговско наименование, седалището и адресът на стопанска дейност на юридическо лице, което е взело под наем сейф за съхраняване на ценности, или официалното търговско наименование, седалището, служебният адрес и пълното наименование на едноличен търговец или регистриран специалист, който е отдал под наем сейф за съхраняване на ценности, или името и адресът на всяко друго лице, което е взело под наем сейф за съхраняване на ценности,
• данъчният идентификационен номер на лице, което е взело под наем сейф за съхраняване на ценности, ако е вписано в данъчния регистър съгласно законодателството, уреждащо данъчния регистър, както и държавата на установяване или адресът на пребиваване,
• идентификационният код и държавата на установяване или адресът на пребиваване на лице, което е взело под наем сейф за съхраняване на ценности, ако то не е вписано в данъчния регистър съгласно законодателството, уреждащо данъчния регистър,
• идентификационният номер на дружеството на юридическо лице, едноличен търговец или регистриран специалист, който е взел под наем сейф за съхраняване на ценности, ако са вписани в търговския регистър на Словения,
• кодът на бюджетен потребител, ако е вписан в търговския регистър на Словения за стопански субект,
• срокът на наема.

Информацията, съдържаща се в регистъра на разплащателните сметки, е публично безплатно достъпна през уебсайта на AJPES. Това не се прилага по отношение на информацията за упълномощените представители и действителните собственици на титуляри на разплащателни сметки и лица, които са взели под наем сейф за съхраняване на ценности, нито по отношение на личните данни на физически лица (с изключение на информация за разплащателните сметки на еднолични търговци и регистрирани специалисти, използвани за изпълнение на дадена дейност).

Личните данни на физическите лица по разплащателни сметки могат да бъдат получени, наред с другото, от съдилища и други органи, които извършват действия по принудително изпълнение или други процедури, които те извършват в рамките на своите правомощия (член 194, параграф 3 от ZPlaSSIED).

Словенските съдилища имат пряк достъп до информация относно разплащателните сметки на физическите лица (член 195 от ZPlaSSIED). Съдилищата получават информация за разплащателна сметка на физическо лице чрез пряк електронен достъп до информация в регистъра на разплащателните сметки въз основа на запитване, което може да съдържа само пълното име и адрес на пребиваване на физическо лице, което е титуляр на разплащателна сметка. Ако има две или повече лица с едно и също име, фамилия и адрес, съдът трябва да добави данъчния идентификационен номер или идентификационния код на лицето към запитването.

AJPES изпраща лични данни за разплащателната сметка на физическо лице, упълномощен представител или действителен собственик на титуляр на разплащателна сметка и за сейфове за съхраняване на ценности на заявителя след искане за информация от регистъра на разплащателните сметки, съдържащо: 

1. пълно име или официално търговско наименование, адрес и подпис на заявителя;
2. пълното име и данъчен идентификационен номер или идентификационен код на физическото лице, което е титуляр на разплащателна сметка, упълномощено лице или действителен собственик на титуляря на разплащателната сметка или лице, което отдава под наем сейф за съхраняване на ценности; и
3. правното основание и целта, за която се обработват лични данни.

Данни за връзка:

• Агенция на Република Словения за публичните регистри и свързаните с тях услуги (Agencija Republike Slovenije za javnopravne evidence in storitve), Tržaška cesta 16, 1000 Любляна, тел.: +386 (0)1 477 4200, електронна поща: info@ajpes.si.

4 Наличието на регистър на правата на интелектуална собственост

Съгласно член 105 от Закона за индустриалната собственост (Zakon o industrijski lastnini) Службата за интелектуална собственост (Urad za intelektualno lastnino) води регистри на патенти, сертификати за допълнителна закрила, образци, търговски марки и географски указания, както и регистри на заявленията за тези права. Това са права върху индустриална собственост, които, наред с авторските права и сродните им права, са права върху интелектуална собственост. Освен в случаите, определени от закона, регистрите са публични.

Външни заинтересовани страни имат достъп до информацията в регистъра по два начина:

• уебсайтът на Службата за интелектуална собственост http://www.uil.gov.si/ предоставя пряк достъп до информация за издадените патенти, заявените и издадените сертификати за допълнителна закрила, заявените и регистрираните търговски марки и моделите, заявени и регистрирани, на следния адрес: https://www2.uil-sipo.si/;
• след искане за удостоверение от регистъра, срещу заплащане на такса съгласно законодателството, уреждащо административните такси. Понастоящем таксата е 9,10 EUR (с изключенията, изброени в член 23 от Закона за административните такси (Zakon o upravnih taksah)).

Данни за връзка:

• Министерство на икономиката, туризма и спорта, Служба за интелектуална собственост на Словения (Ministrstvo za gospodarstvo, turizem in šport, Urad Republike Slovenije za intelektualno lastnino), Kotnikova ulica 6, 1000 Любляна, тел.: +386 (0)1 620 3100, електронна поща: sipo@uil-sipo.si.

5 Други регистри с информация, отнасяща се до наследствата

Централен регистър на безналичните ценни книжа

Централният регистър на безналичните ценни книжа се поддържа от Корпорацията за централен клиринг на ценни книжа (Centralna klirinško depotna družba, KDD). Обхватът на наличната информация зависи от заявителя. Определена информация обикновено е публично достъпна (регистри на емитенти на акции), докато друга информация е достъпна само за определени видове заявители (Агенцията за пазарите на ценни книжа (Agencija za trg vrednostnih papirjev), Банката на Словения, данъчния орган, съдилищата и др.). KDD предоставя пряко автоматизирано извличане на данни от централния регистър на безналичните ценни книжа само на словенски национални органи. Тъй като чуждестранни органи не могат да използват този метод за извличане на данни, KDD им изпраща информация директно в определени (редки) случаи въз основа на конкретно искане от чуждестранен орган (т.е. без участието на замоления съд).

Чуждестранни органи отправят своите искания по същия начин като словенските органи, т.е.:

• по обикновена поща на адрес: KDD — Centralna klirinško depotna družba d.d., Tivolska cesta 48, 1542 Любляна, Словения или
  • по електронна поща на адрес: info@kdd.si.

Данни за връзка:

• KDD – Centralna klirinško depotna družba d.d., Tivolska cesta 48, 1542 Любляна, тел.: +386 (0)1 307 3500, електронна поща: info@kdd.si.

Регистър на оръжията

Чуждестранни органи не получават пряк достъп до информацията в регистъра на оръжията. Член 72 от Закона за оръжията (Zakon o orožju) предвижда, наред с другото, че личните данни от регистрите и документите за оръжията се получават и използват от министерството на вътрешните работи, полицията и административните звена при изпълнение на законоустановените им задължения, от упълномощените служители на юридически лица или еднолични търговци, които събират и съхраняват информация за тези регистри, както и от други ползватели, ако те имат необходимите законови правомощия или когато информацията се предава в съответствие с международен договор.

Данни за връзка:

• Министерство на вътрешните работи, Дирекция „Административни вътрешни работи“, Сектор „Събиране и оръжия“ (Ministrstvo za notranje zadeve, Direktorat za upravne notranje zadeve, Sektor za zbiranja in orožje), Litostrojska cesta 54, 1501 Любляна, тел.: +386 (0)1 428 4759, електронна поща: gp.mnz@gov.si.

6 Наличието на информация за тайни завещания и завещания, които не подлежат на регистриране

Съхраняването на завещание е въпрос от компетентността на завещателя. Само съхранението на съдебни завещания, международни завещания, документи за устни завещания и нотариални завещания е предмет на изрични правни разпоредби. Завещателят може да реши да депозира завещание пред съд, друго лице, организация като банка или пощенска служба или нотариус за съхранение или сам да го съхранява. Възможността завещателят сам да съхранява завещание е достъпна за всички завещания, независимо от формата, в който са съставени. Ако завещателят реши да повери съхранението на завещанието на друго лице, това лице може да бъде свидетел на завещанието или на лице, на което завещателят е предоставил полза от наследственото имущество. 

За съхранението на завещание от съда се прилагат следните условия: ако завещанието е съдебно или международно завещание, то се поставя в специален плик и се запечатва, като след това съдията дава разписка на завещателя при поискване, като посочва, че завещанието е изготвено и предадено на съда за отговорно пазене. Ако завещанието не е изготвено пред съд и завещателят или друго лице го предаде на съда, открито или в запечатан плик, трябва да се направи съдебен протокол за получаването на завещанието за съхранение и да се издаде разписка на завещателя. Ако завещателят не предаде лично завещанието, съдът го уведомява, че е получил завещанието за отговорно пазене.

Свидетелите на устно завещание трябва да предадат на съда последното волеизявление на завещателя. Съдът съставя протокол за получаване на изявлението на свидетеля, поставя го в специален плик и го запечатва. По същия начин се процедира и с копие от протокол от устното възпроизвеждане на последното волеизявление на завещателя.

Ако завещанието се съхранява от нотариус, нотариусът трябва да издаде на завещателя писмено потвърждение, че завещанието се съхранява от него. Освен ако нотариалният акт не предвижда друго, копия или преписи на завещанието могат да се правят приживе само от завещателя или от лице, упълномощено от него със заверено пълномощно. След смъртта на завещателя могат да бъдат издадени копия или преписи след обявяването на завещанието. Когато нотариусът узнае за смъртта или за обявяването на смъртта на лице, чието завещание е сред документите в негово владение, той трябва да изпрати на компетентния наследствен съд оригинал на завещанието или нотариалния акт при депозирането на завещанието заедно с него и да изготви бележка в преписката, в която се съхранява оригиналът.