1 Видове регистри в държавата членка, които съдържат информация, отнасяща се до наследствата
- Поземлени регистри
- Регистри за гражданското състояние — данни за гражданското състояние на гражданите
- Регистър на завещанията
- Регистър на регистрираните и маркираните превозни средства
- Регистър на регистрираните оръжия
- Регистър на гражданските въздухоплавателни средства
- Корабен регистър
- Регистър на безналичните ценни книжа
- Регистър на застрахователните и пенсионните фондове
- Единен регистър на сметките
- Съдебен регистър
- Регистър по несъстоятелност
2 Информация, съдържаща се във всеки от регистрите на държавата членка, изброени в точка 1
Поземлените регистри съдържат информация за регистрираните поземлени участъци и промените в тях; те съдържат и права на собственост и други права, свързани с регистрирани поземлени участъци, както и промени в тези права. Всеки запис в поземления регистър съдържа раздел за недвижими имоти (лист А), раздел за собственост (лист Б) и раздел за тежести (лист В). Информацията за връзка с националния регистър може да бъде намерена на следния адрес: https://oss.uredjenazemlja.hr/public-services/review-lr-bdc.
Няма регионални поземлени регистри. Поземлените регистри се съставят на национално равнище и всички поземлени регистри в Хърватия са представени в един регистър. Достъп до регистъра може да бъде осъществен от друга държава членка, а цялата информация в поземлените регистри е публична и достъпна. Достъпът е ограничен само ако трябва да се търси цялото недвижимо имущество, притежавано от определено физическо или юридическо лице. Съдебните органи и компетентната държавна прокуратура могат да получават достъп и да търсят информация в поземлените регистри за всички кадастрални общини по името на регистрирания притежател на право на собственост върху недвижим имот или по личен идентификационен номер, ако това е необходимо за подготовката или провеждането на определени съдебни или административни производства.
Министерството на финансите и неговата данъчна администрация (Porezna uprava) могат да имат пряк достъп и да търсят информация в поземления регистър, когато изпълняват задачи в рамките на своите дейности; това право може да бъде предоставено на други публични органи с решение на министъра на правосъдието, ако това е необходимо, за да могат да изпълняват задачи от своята компетентност. Компетентният съд предоставя на физически и юридически лица, които биха могли да имат правен интерес, правото на достъп до информация и търсене на такава във водените от него поземлени регистри.
Органът, отговарящ за регистъра, може да откаже да предостави информация на друг национален орган, ако не са спазени горепосочените изисквания. Информацията за регистрирано завещание трябва да бъде получена чрез механизма за международна правна помощ.
Запитващият орган от друга държава членка трябва да предостави следната информация: собственото и фамилното име на починалото лице, регистрационния му номер, датата на раждане и мястото на постоянно пребиваване. В повечето случаи номерът на личната им карта е достатъчен. За предоставяне на информация за починало лице се изисква електронно писмо, съдържащо искане, подпис и печат на институцията.
Информация може да бъде поискана на език, разбираем за хърватските органи, но отговорът на искането е на хърватски език. Информацията се предоставя в печатен вид под формата на подписана и подпечатана бележка. Запитващият орган не дължи такса за получаване на исканата информация.
Вписването може да се извършва само въз основа на официални документи или частни документи, за които автентичността на подписа е удостоверена по силата на специален закон. Наименованието на кадастралната община, кадастралният номер или номерът на поземления участък, вписването в поземления регистър и описанието на недвижимия имот трябва да бъдат подчертани, за да може органът по вписванията да установи регистрираното имущество и да впише промяната в собствеността на недвижимия имот в случай на наследяване. Правната стойност на информацията, съхранявана в регистъра в нашата държава членка, се състои в обстоятелството, че вписването в поземлените регистри е доказателство за законна собственост и единственото доказателство за собственост върху недвижим имот.
Регистрите за гражданското състояние съдържат данни за гражданското състояние на гражданите; в тях се вписват ражданията, браковете и смъртните случаи. Гражданските регистри се водят по електронен път и се управляват пряко от регистратори, работещи в службите за гражданско състояние. Служителят по гражданското състояние в района на населеното място, където е настъпило дадено обстоятелство (раждане, брак, смърт), вписва информацията в регистъра за гражданското състояние. Смъртта на дадено лице се вписва в регистъра на смъртните случаи според мястото на смъртта и въз основа на устен или писмен доклад или решение на компетентния орган. В регистъра на смъртните случаи се вписва следната информация: информация за починалото лице, информация за съпруга/съпругата или партньора/партньорката на починалото лице, ако е имало брак или е имало регистриран(а) партньор(ка), имената на родителите на починалото лице, името и мястото на постоянно пребиваване на лицето, което е съобщило за смъртта, или името на институцията, ако институция е съобщила за смъртта. След извършване на вписването длъжностното лице по гражданското състояние съставя смъртен акт съгласно Закона за наследството (Zakon o nasljeđivanju) и го представя на компетентния съд. Ако регистраторът, който е получил съобщението за смърт, не е събрал необходимата информация за попълване на смъртния акт, той трябва да представи само извлечение от регистъра на смъртните случаи. В регистъра на смъртните случаи не се вписва информация за наследниците на починалото лице, както и информация за имуществото на починалото лице.
Съгласно Закона за наследството (Narodne Novine (NN — Държавен вестник на Република Хърватия) бр. 48/03, 163/03, 35/05, 127/13, 33/15 и 14/19) обстоятелството за съставянето, депозирането и обявяването на завещание трябва да бъде вписано в хърватския регистър на завещанията (Hrvatski upisnik oporuka). Хърватският регистър на завещанията е публичен регистър и преди смъртта на завещателя информацията в него не може да бъде предоставяна на друго лице, освен на завещателя или на изрично упълномощено от него лице. След смъртта на завещателя нотариуси, адвокати, общински съдилища (općinski sudovi), дипломатически или консулски мисии и лицата, които са съставили завещанието, могат да поискат информация, вписана в хърватския регистър на завещанията. След смъртта на завещателя лица или органи от други държави — членки на Европейския съюз, които водят производство по наследяване съгласно националните разпоредби и се нуждаят от информация от хърватския регистър на завещанията, могат да поискат информация, вписана в посочения регистър.
Искането трябва да съдържа името, фамилията и датата на раждане на починалото лице; може обаче да се предостави и допълнителна информация, за да се улесни установяването на самоличността на завещателя. Когато държава — членка на Европейския съюз, подава искане за търсене в хърватския регистър на завещанията, тя трябва да посочи в искането, че по отношение на завещателя е започнато производство по наследяване, и да представи смъртен акт като доказателство за смъртта.
Хърватската нотариална камара (Hrvatska javnobilježnička komora) води хърватския регистър на завещанията, а съдържанието и начинът на водене на този регистър са уредени от Правилника за хърватския регистър на завещанията (NN бр. 135/03, 164/04, 91/19, „правилника“). Съгласно правилника обстоятелствата, свързани със съставянето, депозирането и обявяването на завещание, се вписват в хърватския регистър на завещанията. В съответствие със Закона за наследството, за целите на производството по наследяване и при запитване, от хърватския регистър на завещанията се предоставя информация дали дадено завещание се съхранява на определено място и къде е било депозирано. По искане на завещателя общинските съдилища, нотариусите, адвокатите, дипломатическите или консулските мисии и лицата, които са съставили завещанието, предоставят информация в хърватския регистър на завещанията. Обстоятелството, че завещанието не е вписано в хърватския регистър на завещанията или не е специално депозирано на друго място, не засяга неговата действителност. Също така съдържанието на завещанието не се вписва в хърватския регистър на завещанията, нито пък завещание може да бъде депозирано в този регистър; по-скоро в регистъра се вписва само обстоятелството, че завещанието е изготвено и депозирано при упълномощеното лице или компетентния орган.
Информацията за връзка с хърватската нотариална камара със седалище в Загреб можете да намерите на следния адрес: https://www.hjk.hr/. Съгласно Закона за наследството съдът или нотариусите в качеството си на доверени лица на съда водят производства по наследяване. По време на производството, по искане на наследника, съдът/нотариусът ще поиска информация от компетентните институции или съдилища относно имуществото на починалото лице, което като цяло включва имуществото, което трябва да се разпредели между наследниците съгласно Закона за наследството.
Частните и публичните завещания, както и уведомленията за целите на производството по наследяване, се вписват в хърватския регистър на завещанията в зависимост от това дали и къде се съхранява дадено завещание. Обстоятелството за съставянето, депозирането и обявяването на завещание се вписва в хърватския регистър на завещанията. В хърватския регистър на завещанията се вписва информация за завещателя, вида на завещанието и мястото на съхранението му, отмяната на завещание, връщането на завещание и обявяването на завещание. Хърватската нотариална камара е член на Асоциацията на Европейската мрежа на регистрите на завещанията на държавите членки, която улеснява намирането на завещание, вписано в държава, различна от държавата, в която се води производството по наследяване.
След смъртта на завещателя лица или органи от други държави — членки на Европейския съюз, които водят производство по наследяване съгласно националните разпоредби и се нуждаят от информация от хърватския регистър на завещанията, може да поискат информация, вписана в посочения регистър. За целите на тази разпоредба производството по наследяване е производство, което се води с цел да се определи кои са наследниците на завещателя, от какво се състои наследственото имущество на завещателя, какви права по отношение на наследственото имущество имат наследниците, заветниците и други лица или да се получи наследственото имущество и да се упражнят правата на наследниците, заветниците и други лица по отношение на наследственото имущество, или да се предприемат подходящи действия за упражняване на правата на наследниците, заветниците и други лица по отношение на наследственото имущество.
Информацията в регистъра не е публично достъпна. Информация за вписаните в регистъра завещания може да бъде поискана от завещателя и от изрично упълномощено от него лице. След смъртта на завещателя нотариусите, адвокатите, общинските съдилища, дипломатическите или консулските мисии и лицата, които са съставили завещанието, могат също така да поискат информация, вписана в хърватския регистър на завещанията.
Съгласно националното законодателство хърватската нотариална камара е органът, който отговаря за воденето на хърватския регистър на завещанията. Съдържанието на завещанието не се вписва в хърватския регистър на завещанията, така че информация за съдържанието му не е достъпна. За да получи информация от хърватския регистър на завещанията, запитващият орган трябва да предостави собственото и фамилното име на починалото лице, датата на неговото раждане и датата на смъртта му, документ, доказващ настъпването на смъртта, както и доказателство, че органът е компетентен да води производството по наследяване в държавата членка. Трябва да бъде представен смъртен акт. Запитващият орган трябва да представи доказателство, че е компетентен да води производството по наследяване в държавата членка. Искането се подава на официалния език на Хърватия.
Информацията може да бъде предоставена на език, който официално се използва в Хърватия. Задължително се заплаща такса. Задължително се заплаща регистрационна такса при условията на реципрочност (регистрационната такса за достъп до информация в хърватския регистър на завещанията трябва да бъде заплатена от чуждестранен орган, ако хърватски орган или нотариус трябва да заплати регистрационна такса, когато иска информация от регистъра на завещанията на тази държава членка).
Таксата в размер на 2,65 EUR трябва да бъде преведена по следната джиро сметка:
Номер на банковата сметка: HR5223600001500056128
на хърватската нотариална камара, Radnička cesta 34, Загреб, Хърватия, основание за плащане — „Upisnina za Hrvatski upisnik oporuka (HUO)“ (регистрационна такса за хърватския регистър на завещанията).
Освен това завещателят трябва да заплати и регистрационна такса за вписване на своето завещание (при подаване на искане за вписване на завещание) в размер на 13,27 EUR.
Европейското удостоверение за наследство, преведено на хърватски език, съдържа описание на недвижимия(ите) имот(и), т.е. номера на поземления участък и описание на недвижимия(ите) имот(и) с поземления участък в съответствие с информацията, вписана в хърватските поземлени регистри. Изисквана информация: номер на поземления участък, описание на недвижимия(ите) имот(и) с поземления участък съгласно информацията, вписана в хърватския поземлен регистър, както и име, фамилия, адрес и личен идентификационен номер на наследника.
Съгласно хърватското национално законодателство вписването в поземлените регистри е доказателство за законна собственост. Хърватия не разполага с регистър на всички европейски удостоверения за наследство, издадени в държавата. Общинските съдилища водят списък на издадените удостоверения и на лицата, на които са издадени заверени копия на европейско удостоверение за наследство, но само за района в рамките на тяхната териториална компетентност. Веднага след като бъде издадено европейското удостоверение за наследство, нотариусът го представя на общинския съд в района на седалището си, за да го впише в списъка на европейските удостоверения за наследство.
Регистрите на регистрираните и маркираните превозни средства в информационната система на Министерството на вътрешните работи съдържат информация за контролно-техническия пункт, в който е регистрирано превозното средство, регистрационния номер, свидетелството за регистрация, застраховката и собственика, притежателя и лизингополучателя, както и техническа информация за превозното средство и всички вписвания на ограничения за използването на превозното средство. От 1 януари 2018 г. съгласно Закона за пътната безопасност (Zakon o sigurnosti prometa na cestama) (NN бр. 108/17) и Правилника за регистрация и маркировка на превозните средства (Pravilnik o registraciji i označavanju vozila) (NN бр. 130/17) регистрацията на превозните средства и други свързани с нея задачи, които преди това са се изпълнявали от полицейските управления или полицейските участъци, се изпълняват от контролно-техническите пунктове за проверка на техническата изправност на превозните средства.
Информацията за връзка с контролно-техническите пунктове за проверка на техническата изправност на превозните средства може да бъде намерена на следния адрес: https://cvh.hr/naslovnica/. Информацията в регистрите на регистрираните и маркираните превозни средства не е публично достъпна. Само лицето, на чието име е регистрирано дадено превозно средство, може да получи информация от регистрите на регистрираните и маркираните превозни средства.
Правото на други лица да получават информация от регистрите на регистрираните и маркираните превозни средства се определя в съответствие с разпоредбите за защита на личните данни. Органът, който води регистъра, е упълномощен съгласно националното законодателство да предоставя информация на друг национален орган при определени обстоятелства. Министерството на вътрешните работи предоставя информация за превозни средства и собственици на превозни средства или притежатели на превозни средства по лизингов договор на националните органи за контакт в други държави — членки на Европейския съюз, с цел разследване на нарушения на правилата за движение, свързани с пътната безопасност, и борба с тероризма и престъпността с трансгранично измерение.
Регистрите на регистрираните оръжия съдържат информация за собственика на оръжието (име и фамилия, дата и място на раждане, място на постоянно пребиваване, личен идентификационен номер), регистрация на оръжието (регистрационен номер и дата на регистрация), информация за оръжието (вид, марка и модел, калибър и фабричен номер) и информация за документите за оръжието (сериен номер на документа, дата на издаване и дата на валидност).
Само лицето, на чието име е регистрирано оръжието, може да получи информация от регистрите на регистрираните оръжия. Информацията в регистрите на регистрираните оръжия не е публично достъпна. Правото на други лица да получават информация от регистрите на регистрираните оръжия се определя в съответствие с разпоредбите за защита на личните данни. Информацията от регистрите на регистрираните оръжия се предоставя за целите на разследването на правонарушения и криминални престъпления или за провеждането на административни производства. При липса на правно основание за предоставяне на тази информация органът, отговарящ за регистъра, може да откаже да предостави информацията на друг национален орган.
Регистърът на въздухоплавателните средства съдържа следната информация: а) пореден номер в регистъра, б) регистрационен номер на въздухоплавателното средство, в) име на производителя и номер на производителя на въздухоплавателното средство, г) описание на типа въздухоплавателно средство по ИКАО, д) сериен номер на въздухоплавателното средство, е) година на производство на въздухоплавателното средство (бележки: за въздухоплавателни средства, състоящи се от крило и „трайк“ (моторизирано хвърчило), информацията по букви в), д) и е) за крилото и трайка се вписва отделно), ж) информация за оператора на въздухоплавателното средство, з) дата на вписване в регистъра и заличаване от него на въздухоплавателното средство, и) максимална излетна маса (MTOM), й) информация за предишна регистрация (държава на въздухоплавателното средство, регистрационен номер, дата на предишно заличаване на регистрацията), к) информация за собственика, съсобственика или съвместния собственик (наричан по-нататък „собственик“) (информацията за собственика на въздухоплавателното средство включва следното: — име и фамилия, място на постоянно пребиваване, гражданство, личен идентификационен номер (наричан по-нататък PIN) на физическо лице; — собствено име, фамилно име, място на постоянно или временно пребиваване на физическо лице, което е търговец, PIN, съкратено търговско наименование и седалище на търговското дружество, или търговско име или наименование, седалище, гражданство, PIN на юридическо лице; — ограничения върху свободната експлоатация и използването на въздухоплавателното средство или съсобствения дял, наложени лично на собственика (например непълнолетие на собственика, разширяване на родителските права или настойничество, обявяване на несъстоятелност), л) вещни права (запазено право върху чуждо имущество), обременяващи въздухоплавателното средство или неговия нематериален дял, права на преимуществено изкупуване, ограничения върху използването, посочване на юридическите лица, за които се отнася вписването, дата на получаване на искането, сумата, когато е от значение за регистрацията; може да се въвеждат бележки за извършването на вписване, забрани за обременяване с тежести, отчуждаване или ограничения върху използването на въздухоплавателно средство или дял от съсобственост. Информацията за притежателя на права се въвежда, като се посочват неговото собствено и фамилно име, място на постоянно или временно пребиваване и PIN за физическите лица, или търговското име или наименование, седалище и PIN за юридическите лица. Също така може да се въвежда датата на всяко вписване на информация, вписване на промяна или изтриване на информация, както и бележки за извършените вписвания.
Информацията за връзка с националния регистър е следната:
HRVATSKA AGENCIJA ZA CIVILNO ZRAKOPLOVSTVO, Ulica grada Vukovara 284, 10000 Загреб, register@ccaa.hr, 
http://www.ccaa.hr/.
Няма регионални регистри. Определена информация е публично достъпна на уебсайта на хърватската агенция за гражданско въздухоплаване в категорията http://www.ccaa.hr/hr/popis-registriranih-zrakoplova-94674 (пореден номер в регистъра, регистрационен номер на въздухоплавателното средство, име на производителя на въздухоплавателното средство и номер на производителя на въздухоплавателното средство, сериен номер на въздухоплавателното средство, име на собственика, ако той е юридическо лице, а ако собственикът е физическо лице, само бележка, в която се посочва „физическо лице“).
Друга информация от хърватския регистър на гражданските въздухоплавателни средства е достъпна: а) чрез пряк достъп, б) чрез получаване на извлечение за цялата информация, въведена за дадено въздухоплавателно средство, или само за част от нея. Регистърът е публично достояние. Достъп до регистъра и базата данни с документи и получаване на извлечения от главната книга на регистъра може да бъде поискан от всяко лице.
Органът, който води регистъра, е упълномощен съгласно националното законодателство да предоставя информация на друг национален орган (извлечение за цялата информация, въведена за въздухоплавателното средство). Нито една разпоредба от националното законодателство не оправомощава хърватската агенция за гражданско въздухоплаване като орган, отговарящ за регистъра, да откаже да предостави информация на друг национален орган. Това следва да бъде преценено поотделно за всеки конкретен случай.
Информацията, която трябва да се предостави от запитващия орган в друга държава членка, за да може да се извърши търсене в искания регистър, зависи от естеството на търсенето и вида на изискваната информация. Ако искането се отнася до собственост или оператор, информацията трябва да включва собственото и фамилното име на физическо лице или наименованието на юридическо лице. Ако искането се отнася до конкретно въздухоплавателно средство, също в зависимост от вида на търсенето, информацията следва да включва серийния номер на въздухоплавателното средство, а данните за производителя на въздухоплавателното средство и номера на производителя на въздухоплавателното средство, регистрационния номер на въздухоплавателното средство или други технически подробности обикновено могат да помогнат за установяването на въпросното въздухоплавателно средство. Доказателството включва собственото и фамилното име и PIN (личен идентификационен номер, даден от Министерството на финансите на Република Хърватия на физическо лице, което е хърватски гражданин, или на юридическо лице, установено в Хърватия, което извършва правни сделки или административни действия в Хърватия, включително вписване в регистъра). Независимо че няма законово изискване за това, всяко юридическо лице, което иска информация от хърватския регистър на гражданските въздухоплавателни средства, посочва целта на това искане, въпреки че съгласно Закона за въздушното движение (Zakon o zračnom prometu) (NN бр. 69/09, 84/11, 54/13, 127/13, 92/14) (наричан по-нататък „Закон за въздушното движение“) регистърът е публично достояние.
Достъп до регистъра и базата данни с документи и получаване на извлечение от главната книга на регистъра може да бъде поискан от всяко лице. Съществува специална процедура за получаване на документи от архива на хърватската агенция за гражданско въздухоплаване, която изисква заявителят да докаже правен интерес за получаване на тези документи/копия. Искането може да бъде подадено по електронен път със заверен електронен подпис или по пощата. Извлечение от регистъра може да бъде изпратено по електронна или обикновена поща. Информацията може да бъде поискана на хърватски и на английски език. Извлечението от регистъра се издава в структурирана форма, подписва се и може да бъде отпечатано или изпратено по електронна поща на хърватски и на английски език. Ако се иска само информация, а не извлечение от регистъра, тя се предоставя не като извлечение, а като подписано писмо, съдържащо исканата информация на хърватски и на английски език.
Запитващият орган не дължи такса за получаване на исканата информация. Формални и материалноправни изисквания за вписване на промяна в собствеността на регистрирано имущество въз основа на наследяване: трябва да се представи оригинал или заверено копие на доказателство за собственост на въздухоплавателно средство, съдебно решение или съответен акт на друг орган, обосноваващ промяната, или частен документ, обосноваващ промяната, като се използва формуляр, който се намира на следната връзка: ALR-FRM-009 Заявление за вписване на данни и промяна на данни в хърватския регистър на гражданските въздухоплавателни средства.
Информация, необходима на органа, отговарящ за регистъра, за да може да установи регистрираното имущество и да може да впише промяната на собствеността след наследяване: регистрационен номер на въздухоплавателното средство, пореден номер в регистъра, собственик (собствено и фамилно име/наименование на дружество, адрес, гражданство, PIN). За тази цел се използва следният формуляр: ALR-FRM-009 Заявление за вписване на данни и промяна на данни в хърватския регистър на гражданските въздухоплавателни средства.
Съгласно член 4 от Закона за въздушното движение се счита, че регистърът представя вярно и пълно фактическото и правното състояние на въздухоплавателното средство. Регистърът се ползва с обществено доверие. Извлеченията от регистъра на въздухоплавателните средства имат доказателствената сила на публичен документ. Нито едно лице не може да твърди, че не е било наясно с вписването в регистъра. Купувач, който е действал добросъвестно, доверявайки се на регистъра, е правно защитен, ако не е знаел или предвид обстоятелствата не е имал достатъчно основания да предполага, че вписаното е непълно или че се различава от вписаното състояние, както е посочено в Закона за задълженията и имуществените отношения в областта на въздушния транспорт (Zakon o obveznim i stvarnopravnim odnosima u zračnom prometu) (NN бр. 63/08, 134/09 и 94/13).
Службата за регистрация на плавателните съдове (Služba za registre plovnih objekata) е създадена в рамките на Дирекцията за морска безопасност (Uprava sigurnosti plovidbe) към Министерството на морското дело, транспорта и инфраструктурата, а обхватът на нейните дейности включва воденето на регистър на морските плавателни съдове и плавателните съдове по вътрешните водни пътища. Корабният регистър (Upisnik brodova) е създаден като единен регистър на хърватските морски плавателни съдове и плавателни съдове в процес на изграждане. Регистърът се води в електронен формат. Системата за електронен достъп до информацията в корабния регистър е достъпна чрез публичната търсачка за плавателни съдове (Javni pretraživač plovila) на уебсайта на Министерството на морското дело, транспорта и инфраструктурата http://eplovilo.pomorstvo.hr/#/uvidUPodatkeUpisnikaPlovila. Публичната търсачка за плавателни съдове дава възможност за проверка на обща информация и информация за установяване на плавателните съдове, информация за собственика на плавателния съд и наличието на вещни или други тежести върху плавателния съд. На разположение е и адрес на електронна поща за всякакви запитвания, свързани с корабния регистър: upisnik@pomorstvo.hr Всички държави членки и държави, които не са членки на ЕС, могат да изпращат своите запитвания на посочения по-горе електронен адрес, както и да се свързват с местните звена на този орган — пристанищните власти (Lučke kapetanije). Информацията за връзка с пристанищните власти е достъпна на следния URL адрес: https://mmpi.gov.hr/more-86/lucke-kapetanije-102/102.
Дружество „Централен депозитар и клиринг“ (Središnje klirinško depozitarno društvo d.d.) (наричано по-нататък „ДЦДК“) функционира като централен депозитар на ценни книжа, т.е. регистър на безналичните ценни книжа, съдържащ информация за емитенти, ценни книжа, сметки за ценни книжа и притежатели на ценни книжа; той съдържа и друга информация за безналичните ценни книжа, като сметки, класове, видове, количества, права на собственост и притежателите на тези права, ограничения на правата на собственост и история на вписванията на безналичните ценни книжа, съхранявани като електронни записи.
Цялата информация за връзка може да бъде намерена на следния адрес: https://www.skdd.hr/portal/f?p=100:1. ДЦДК е единственото дружество в Хърватия, което функционира като централен депозитар, т.е. регистър на безналичните ценни книжа. В Хърватия няма отделни регионални регистри. ДЦДК действа като централно депозитарно дружество и е единственият регистър на ценни книжа в Хърватия. ДЦДК трябва да съхранява информацията в централния депозитар като търговска тайна; това не се отнася за информацията, която трябва да бъде публично достъпна съгласно Закона за капиталовия пазар (Zakon o tržištu kapitala) (NN бр. 65/18, 17/20, 83/21, 151/22).
Хърватската агенция за надзор на финансовите услуги (Hrvatska agencija za nadzor financijskih usluga — HANFA) може да получи достъп до информация и документи, съхранявани в централния депозитар; при поискване и по силата на специален закон, националното право или законодателството на Европейския съюз достъп може да бъде предоставен и на съдебните и административните органи и структури, определени в Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012. Достъп до информацията може да има и всяко лице, което докаже, че има законен интерес.
В случаите на наследяване националният орган обикновено изисква информация дали починалото лице е имало открита сметка за ценни книжа; ако е имало такава, той изисква информация за това какви ценни книжа е притежавало, какъв е бил техният вид и количество, както и преглед на платените и неплатените средства от корпоративни действия. Когато искането е неясно или непълно, когато не съдържа достатъчно информация, за да се установи по безспорен начин самоличността на съответното починало лице, или когато в него не е посочена целта на искането, е възможно да бъде отказано предоставянето на информация от регистъра на друг национален орган.
Орган на друга държава членка не може да извършва търсене в регистъра на ДЦДК. Орган на друга държава членка трябва първо да предостави на ДЦДК собственото и фамилното име, личния идентификационен номер или други данни за установяване на самоличността, датата на раждане и мястото на постоянно пребиваване на починалото лице, за което се предполага, че е титуляр на сметка или безналични ценни книжа, след което ДЦДК може да предостави исканата информация на този орган. Запитващият орган трябва да представи на ДЦДК доказателство за смъртта; доказателството може да бъде смъртен акт или друг документ, потвърждаващ смъртта на лицето съгласно законите на запитващата държава. Запитващият орган трябва да представи доказателство, че иска информация в съответствие с член 66, параграф 5 от Регламента за наследяването.
Оригиналът на официалното искане за информация, подписан и подпечатан, трябва да бъде изпратен по пощата. Искането и документите трябва да са на хърватски език и с латински шрифт. Документите, които не са издадени на хърватски език, трябва да бъдат преведени на хърватски език от заклет преводач, освен ако служителите на ДЦДК не могат с увереност да определят съдържанието на искането и документите без превод. Информацията се предоставя в официално писмо като валидно уведомление без печат или подпис на дружеството и се изпраща по пощата. Информацията се предоставя на хърватски език с латински шрифт и на английски език. Съдебните и административните органи и структури, определени в Регламент (ЕС) № 909/2014, трябва да заплатят такса за исканата информация.
Прехвърлянията чрез депозитаря се отнасят предимно до придобиването на ценни книжа по силата на закон, правна сделка, решение на съд или друг компетентен орган, по наследство или на друго валидно правно основание. Прехвърлянето на ценни книжа, придобити по наследство, може да се извърши по силата на окончателно решение за наследяване или споразумение за пожизнена издръжка. ДЦДК може да извърши прехвърляне на ценни книжа по сметката на наследника въз основа на окончателно решение за наследяване или публичен документ, който е равностоен на решение за наследяване. Решението трябва да е окончателно и да е предоставено в оригинал, както и да съдържа необходимата информация за установяване на самоличността на инвеститора (завещателя и наследника) по безспорен начин, така че да няма объркване с друг инвеститор. Съгласно член 530 от Закона за капиталовия пазар безналичните ценни книжа и правата, произтичащи от такава ценна книга, се придобиват въз основа на валидна правна сделка, когато са вписани в сметката за безналични ценни книжа на приобретателя или на лице, което притежава безналична ценна книга от името на приобретателя, освен ако моментът на придобиване не е определен по друг начин със специален нормативен акт.
Регистърът на осигурителните и пенсионните фондове съдържа информация за собственото и фамилното име на член на задължителен пенсионен фонд, началото и прекратяването на осигуряването, номера на личната партида в задължителен пенсионен фонд, броя на разчетните единици по личната партида, стойността на активите по личната партида, плащанията към и от фонда, наименованието на пенсионния фонд и категорията на фонда на осигуреното лице.
Информацията за връзка с националния регистър е следната: REGOS, Gajeva 5, 10000 Загреб, https://regos.hr/.
Няма регионални регистри. Достъпът до информацията в регистъра е ограничен. Публичноправните органи могат да изискват информация само за изпълнение на задачи в рамките на своите дейности; съдебните органи и други ползватели могат да изискват информация, ако са упълномощени по силата на нормативен акт или ако лицето, чиято информация се иска, е дало своето съгласие.
Органът, който води регистъра, е упълномощен съгласно националното законодателство да предоставя информация на друг национален орган. Това се отнася до информация за членовете на фондовете за задължително осигуряване, броя на разчетните единици в лична партида, стойността на активите в лична партида, плащанията към и от фонда, наименованието на фонда и категорията на фонда.
Компетентният орган може да откаже да предостави информация на национален орган, който не е упълномощен да събира такава информация по силата на нормативен акт или без съгласието на лицето, чиято информация се иска. Органът на друга държава членка трябва да предостави собственото и фамилното име на починалия член на фонда, неговия PIN и регистрационния му номер (основен граждански номер, MBG).
Не е необходимо запитващият орган да представя доказателства за информацията относно починалото лице. Не е необходимо запитващият орган да представя доказателства, че иска информация в съответствие с член 66, параграф 5 от Регламента за наследството.
Информацията може да бъде поискана и предоставена по пощата и по електронна поща. Информацията може да бъде поискана на всички официални езици на Европейския съюз. Информацията се предоставя в официално писмо, заверено от отговорното лице. Информацията може да бъде предоставена на хърватски език. Не се заплаща такса за получаване на исканата информация.
Няма изисквания за промяна на собствеността на наследени активи в личната партида. Правната стойност на информацията, съхранявана в регистъра, е доказателство за съществуването и размера на активите в личната партида.
В член 6 от Закона за съдебния регистър (Zakon o sudskom registru) (NN бр. 1/95 … 123/23) са посочени юридическите лица, подлежащи на вписване в съдебния регистър, които са следните: публичните търговски дружества (javna trgovačka društva), командитните дружества (komanditna društva), обединенията по икономически интереси (gospodarska interesna udruženja), акционерните дружества (dionička društva), дружествата с ограничена отговорност (društva s ograničenom odgovornošću), европейските дружества (ЕД), европейските обединения по икономически интереси (ЕОИИ), европейските кооперативни дружества (ЕКД), институциите (ustanove), институционалните общности (zajednice ustanova), кооперациите (zadruge), съюзите на кооперации (savezi zadruga), кредитните съюзи (kreditne unije) и други лица, които подлежат на регистрация по закон.
Клоновете на тези юридически лица се вписват в регистъра, ако това е предвидено в закона. Ликвидационната маса и масата на несъстоятелността се вписват в регистъра, ако това е предвидено в горепосочения закон или в специален закон.
Информацията, вписана в регистъра, е определена в член 24 от Закона за съдебния регистър. В регистъра се вписва предвидената от закона информация и промените в нея. За всички юридически лица, подлежащи на регистрация, се вписва следната информация:
1. регистрационен номер на дружеството (MBS) и личен идентификационен номер (PIN), както и ЕЕИК, ако има такъв;
2. търговско име на юридическото лице, съкратено търговско име и преведено търговско име или наименование, съкратено наименование и преведено наименование, ако има такива;
3. седалище (място) и служебен адрес в Хърватия;
4. стопанска цел, ако законът предвижда, че определени дейности могат да бъдат извършвани само въз основа на съгласие, разрешение или друг акт на компетентния орган;
5. собствено и фамилно име на лицата, упълномощени да представляват юридическото лице, техните PIN, място на постоянно пребиваване и форма на представителство;
6. клонове;
7. датата, на която е представен пълният финансов отчет, финансовата година, за която е представен отчетът, ако е предвидено публикуването на тези документи;
8. вписвания;
9. правна структура;
10. дата на приемане на учредителния акт (устав, учредителен акт или друг акт) и дата и резюме на измененията на тези актове;
11. продължителност на юридическото лице, ако е ограничена;
12. промени в статуса;
13. възникване на причини за прекратяване на юридическото лице;
14. ликвидация;
15. продължаване на юридическото лице;
16. несъстоятелност — решения на съда по несъстоятелността;
17. споразумения преди производството по несъстоятелност — решение за откриване на производство, предшестващо производството по несъстоятелност, решение за прекратяване на производство, предшестващо производството по несъстоятелност и решение за одобряване на споразумение преди производството по несъстоятелност;
18. прекратяване на юридическото лице, причини за прекратяването или причини за издаване на заповед за заличаване на регистрацията, по-специално: а) правно основание — всяка информация за правоприемник; б) решение относно намерението за започване на процедура по заличаване на регистрацията; в) решение за прекратяване на процедурата по заличаване на регистрацията; г) решение за заличаване на регистрацията;
19. адрес на електронна поща.
Учредителите и членовете на дружеството се вписват в регистъра, ако това е предвидено в закона. В регистъра за ликвидационна маса или масата на несъстоятелността се вписва следната информация: собствено и фамилно име, PIN и място на постоянно пребиваване за местни физически лица или място на временно пребиваване за чуждестранни физически лица, ако има такива, търговско име или наименование, седалище, MBS, PIN и ЕЕИК, ако има такива, за юридически лица и съответната информация за чуждестранни юридически лица.
Информацията за датата на подаване на финансовите отчети, личните данни и местата на постоянно пребиваване на физическите лица, както и промените в тази информация могат да бъдат изтеглени по електронен път от Финансовата агенция (Financijska agencija), гражданските регистри и регистрите.
Информацията за връзка с националния регистър може да бъде намерена на следния адрес: https://sudreg.pravosudje.hr/registar/f?p=150:1, https://sudreg.pravosudje.hr/registar/f?p=150:107:0:::NO, https://sudovi.hr/hr/o-sudovima/sudovi-republike-hrvatske.
Регистърът се води от търговските съдилища (trgovački sudovi) (наричани по-нататък „съдилища по вписванията“ (registarski sudovi). Регистърът се води постоянно. Той се състои от главна книга и база данни с документи. Главната книга се води в електронен формат. Главните книги са свързани в единна база данни за Хърватия. Съдебният регистър е публична книга, съдържаща информация и документи за юридическите лица, които по закон подлежат на вписване в регистъра. Търговските съдилища са специализирани съдилища, които разглеждат дела, свързани с регистъра, и водят съдебни регистри. В Хърватия има съдебни регистри в търговските съдилища в Биеловар, Осиек, Риека, Вараждин, Загреб, Дубровник, Пазин, Сплит и Задар. Съдебният регистър е публична книга, съдържаща информация и документи за юридическите лица, които по закон подлежат на вписване в регистъра. Той се води от търговските съдилища.
Хърватският регистър е създаден по модела на австрийския регистър (Firmenbuch) и е първата публична книга, която се води по електронен път в Хърватия. Информационната система на съдебния регистър функционира във всички търговски съдилища от 17 март 1995 г. Системата е изградена на базата на модерна, надеждна, мащабируема и сигурна технология на Oracle с тристепенна архитектура, до която ползвателите имат достъп само с помощта на уеб браузър.
Системата е пряко свързана с централната система за PIN, регистъра на годишните финансови отчети на Финансовата агенция, системата e-Tvrtka (e-Business), eSpis (eFile) и системата за безплатна правна помощ. Единната база данни на регистъра е част от системата, която представлява централна точка за съхраняване на информацията от регистъра, вписванията и статистическата информация на съдилищата по вписванията и документите, съхранявани в електронен вид в базата данни за документи. Достъпът до единната база данни за Хърватия е наличен 24 часа в денонощието.
От 8 юни 2017 г. хърватският съдебен регистър е свързан със системата за взаимно свързване на търговските регистри (BRIS). Търсенето на дружества, по-специално на дружества с ограничена отговорност, е достъпно на всички езици на Европейския съюз чрез Европейския портал за електронно правосъдие.
Ползвателите имат безплатен достъп до основния набор от данни. Този набор от данни включва името на дружеството, седалището, вида, регистрационния номер, органа, при който е регистрирано дружеството, държавата членка на регистрация, регистрационния номер и единния идентификационен код (ЕЕИК). ЕЕИК е уникален идентификатор на юридическото лице, който се състои от код на държавата, код на националния регистър и регистрационен номер на юридическото лице. Ползвателите могат също така да поискат и да получат електронни копия на документите, налични в търговските регистри в целия Европейски съюз, но първоначално само на тези, които се предоставят безплатно. Тъй като повечето държави членки събират такси за тези документи, в бъдеще BRIS ще предлага и възможност за онлайн плащания за получаване на информация и документи.
Съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от Закона за съдебния регистър регистърът е публичен. Без да е необходимо да се доказва правен интерес, всяко лице може да получи достъп до информацията в главната книга, до документите, въз основа на които е извършено вписването, и до други документи и информация, съхранявани в базата данни с документи (с изключение на документите, за които законът предвижда, че не са предмет на принципа на публичното достояние), както и да поиска извлечение, заверено копие или препис от документи и информация, съхранявани в базата данни с документи. Извлечение от главната книга на съдебния регистър и съхраняваните документи и информация от базата данни с документи могат да бъдат получени по електронен път чрез уебстраницата на съдебния регистър.
Съгласно член 4, параграфи 3, 4 и 5 от Закона за съдебния регистър препис, копие, извлечение или удостоверение трябва да бъдат издадени в срок от 8 дни от датата на искането. При специално искане лицето може да получи извлечение с информация за конкретен период или извлечение за минали периоди, съдържащо цялата информация, вписана от датата на регистрация на учредяването до датата на издаване на извлечението. Съдът по вписванията не може да изисква от лицата, които искат достъп до главната книга и документите или до препис, копие от информация, извлечение или удостоверение, да посочват основанията или целта на искането си. Всеки съд по вписванията трябва да осигури възможност за упражняване на правото на справка с информация или получаване на извлечения от главната книга, която се води в електронен вид, както и на справка и получаване на документи и информация, съхранявани на хартиен носител или в електронен вид в базата данни с документи, независимо от регистъра, в който е вписано съответното юридическо лице, и в базата данни с документи, ако разполага с такава база данни. Достъпът до публичната информация в главната книга и до публичните документи в електронна вид в базата данни с документи трябва да бъде разрешен чрез уебсайта на регистъра без да се изисква такса. Извлеченията в електронен формат трябва да бъдат подписани с квалифициран електронен подпис.
Съгласно член 4а от Закона за съдебния регистър информацията в главната книга и в базата данни с документи трябва да бъде предоставена на националните органи по електронен път. Информацията в основната книга е достъпна за всички лица в машинночетим вид при поискване и срещу заплащане. Правителството на Хърватия определя с решение начина и условията, както и размера на таксата по параграф 2 от посочения член. Правителството на Хърватия може също така да предвиди освобождаване от такси в решението по параграф 3 от същия член. Достъпът до единната база данни за Хърватия трябва да е наличен 24 часа в денонощието. Информацията в главната книга и в базата данни с документи трябва да бъде предоставена на националните органи по електронен път.
Информацията може да бъде поискана на хърватски език. Информацията се предоставя в извлечение в електронен формат, което трябва да бъде подписано с квалифициран електронен подпис. В постановлението относно тарифата за таксите, събирани от съдилищата (Uredba o Tarifi sudskih pristojbi) (NN бр. 37/23), са определени размерите на задълженията за заплащане на такси при производствата пред съдилищата.
Задълженията, свързани с таксите, са определени по тарифни номера от тарифата за таксите, събирани от съдилищата (Tarifa sudskih pristojbi), която е неразделна част от горепосоченото постановление.
Вписване в съдебния регистър
Тарифа № 26
1) за вписване на учредяване се заплаща такса в размер на 39,82 EUR;
2) за вписване на учредяване на еднолично дружество с ограничена отговорност (jednostavno društvo s ograničenom odgovornošću) се заплаща такса в размер на 3,98 EUR;
3) за вписване на промяна в информацията се заплаща такса в размер на 19,91 EUR;
4) за вписване на промяна в информацията на еднолично дружество с ограничена отговорност се заплаща такса в размер на 3,98 EUR;
5) за предоставяне на информация и съобщения в съдебния регистър, които да бъдат публикувани на уебстраницата на съдебния регистър, се заплаща такса в размер на 13,27 EUR;
6) за решения, постановени от съда по електронен път чрез системата e-Tvrtka, се дължи такса, равна на половината от размера на таксата, определена съгласно тази тарифа.
Забележка:
1. ако за едно и също юридическо лице е подадено искане за повече от едно вписване, за всички вписвания се събира една такса;
2. за вписвания, свързани с несъстоятелност и ликвидация, не се начисляват такси;
3. за вписване на адреса на електронна поща на регистрираното юридическо лице не се начисляват такси;
4. за вписване на промени в информацията за служебния адрес на седалището на дружеството, личните данни на председателя и членовете на надзорния съвет, информацията за последващи вноски и плащания и електронния адрес на регистрираното лице не се начисляват такси.
Вписване на клон
Тарифа № 27
1) за заявление за вписване на клон на регистрирано юридическо лице се заплаща такса в размер на 13,27 EUR;
2) за вписване на клон се заплаща такса в размер на 33,18 EUR;
3) за вписване на промяна в информацията за клон се заплаща такса в размер на 13,27 EUR.
Забележка: При подаване на заявление за вписване и вписване на главния клон, чийто учредител е чуждестранно лице, или за вписване на самостоятелен клон в Хърватия, чийто учредител е чуждестранно лице, се заплащат таксите, определени съгласно тази тарифа.
Копие, препис, удостоверение и писмено уведомление от съдебния регистър.
Тарифа № 28
1) за издаване на копия или преписи от съдебния регистър за всяка започната страница се заплаща такса в размер на 0,66 EUR;
2) за издаване на удостоверения или писмени уведомления за информация от съдебния регистър се заплаща такса от 1,33 EUR.
Забележка:
1) за подаване на искане за извлечение, копие, препис, удостоверение или писмено уведомление не се начисляват такси;
2) за издаване на актуално извлечение и/или извлечение за минали периоди от съдебния регистър не се начисляват такси.
Регистърът по несъстоятелност е публичен електронен регистър, създаден по силата на Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност, и има за цел да се подобри предоставянето на информация на съответните кредитори и съдилища относно образуваните производства по несъстоятелност. Регистърът по несъстоятелност е достъпен от 26 юни 2018 г. в съответствие с регламента. Информацията относно определени аспекти на производството по несъстоятелност, например сроковете за предявяване на вземания или за обжалване на решения, е от съществено значение за кредиторите. В регистъра по несъстоятелност обаче тези срокове не се изчисляват поотделно за всеки конкретен случай; в него по-скоро се посочват критериите за изчисляване на тези срокове.
В регламента са определени видовете информация, която трябва да се публикува в регистъра по несъстоятелност, свързана с производствата, предшестващи производството по несъстоятелност, производствата по несъстоятелност, производствата по несъстоятелност на потребители и процедурата за извънредно управление на дружества от системно значение за Хърватия. В тази връзка е налична следната информация:
а) датата на образуване на производството по несъстоятелност;
б) съда, образувал производството по несъстоятелност, и номера на делото;
в) вида на производството по несъстоятелност, посочен в приложение А към Регламента;
г) дали компетентността за образуване на производството се основава на член 3, параграфи 1, 2 или 4 от Регламента;
д) ако длъжникът е дружество или юридическо лице — наименование на длъжника, регистрационен номер, PIN, седалище или пощенски адрес, ако е различен от адреса на седалището;
е) ако длъжникът е физическо лице — наименование на длъжника, PIN и пощенски адрес;
ж) име, пощенски адрес и адрес на електронна поща на назначения синдик по производството;
з) срока за предявяване на вземания или посочването на критерии за изчисляването на този срок;
и) датата на приключване на главното производство по несъстоятелност, ако има такова;
й) съда, пред който може да се обжалва решение, и където е приложимо, срока, в рамките на който може да се обжалва решение за образуване на производство по несъстоятелност, като се посочват критериите за изчисляване на този срок.
Съгласно член 2 от Правилника за регистъра по несъстоятелност (Pravilnik o Registru nesolventnosti) (NN бр. 1/19) регистърът представлява електронна база данни, създадена по силата на Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност (наричан по-нататък „Регламентът“) за публикуване на информация относно производствата по несъстоятелност и съдържаща информация за:
1. образувани производства по несъстоятелност на потребители, по които решението за образуване на производството е постановено след 1 януари 2016 г; 2. образувани производства, предшестващи производството по несъстоятелност, и производства по несъстоятелност, по които решението за образуване на производството е постановено след 1 септември 2015 г;
3. започнати процедури за извънредно управление на дружества от системно значение за Хърватия (наричани по-нататък „извънредни процедури за управление“), за които решението за започване на процедурата е постановено след 7 април 2017 г. Информацията в регистъра може да бъде изтеглена по електронен път от информационната система, в която се водят делата за несъстоятелност (e-File).
Съгласно член 3, параграф 1 от Правилника за регистъра по несъстоятелност в регистъра трябва да бъде вписана следната информация за всички производства по несъстоятелност на потребители:
1. собствено и фамилно име на потребителя;
2. личен идентификационен номер (PIN) на потребителя;
3. място на постоянно пребиваване;
4. име, регистрационен номер, седалище и служебен адрес, ако решението за образуване на производство по несъстоятелност на потребител е издадено за потребител по член 4, параграф 3 от Закона за несъстоятелността на потребителите (Zakon o stečaju potrošača);
5. наименование на съда, който е образувал производството по несъстоятелност на потребителя, номера на делото и датата на решението за образуване на производството по несъстоятелност на потребителя;
6. вида на производството по несъстоятелност, посочен в приложение А към Регламента;
7. посочване дали компетентността за образуване на производството се основава на член 3, параграф 1, 2 или 4 от Регламента;
8. информация за синдика;
9. срок за предявяване на вземания;
10. дата на решението, с което се прекратява производството по несъстоятелност на потребител, и датата, на която решението е станало окончателно;
11. наименование на съда, пред който може да се обжалва решението за образуване на производство по несъстоятелност на потребител, и срока, в който може да се обжалва;
12. период за извършване на преглед;
13. дата на решението за освобождаване или отказ за освобождаване от останалите задължения и датата, на която решението е станало окончателно;
14. дата на решението за отмяна на освобождаването на потребителя от останалите задължения и датата, на която решението е станало окончателно.
Съгласно член 3, параграф 2 от Правилника за регистъра по несъстоятелност в регистъра трябва да бъде вписана следната информация за всички производства, предшестващи производството по несъстоятелност, и производства по несъстоятелност:
1. търговско име или наименование, регистрационен номер, личен идентификационен номер (PIN), седалище и служебен адрес на юридическо лице;
2. собствено и фамилно име, регистрационен номер, личен идентификационен номер (PIN), седалище и служебен адрес, както и адреса на постоянно пребиваване на длъжника, който е физическо лице;
3. информацията по параграф 1, алинеи 5—14 от посочения член.
В регистъра трябва да бъде вписана следната информация за всяка процедура за извънредно управление:
1. търговско име, личен идентификационен номер (PIN), седалище и служебен адрес на длъжника;
2. търговско име, личен идентификационен номер (PIN), седалища и служебни адреси на свързаните и дъщерните дружества;
3. информацията по параграф 1, алинеи 5—9 от посочения член;
4. дата на решението за прекратяване на процедура за извънредно управление или на решението за одобряване или отхвърляне на споразумение и датата, на която решението е станало окончателно;
5. наименование на съда, пред който може да бъде обжалвано решение за прекратяване на процедура за извънредно управление или решение за одобряване или отхвърляне на споразумение, както и срока за това.
Информацията за връзка с националния регистър е следната: https://nesolventnost.pravosudje.hr. Техническа помощ във връзка с регистъра по несъстоятелност може да бъде получена на адрес: helpdesk@pravosudje.hr.
За цялата информация в регистъра отговорност носят съдилищата, които водят производството. През втория етап от проекта „Свързване на регистрите по несъстоятелност (IRI) за Европа“ националните регистри по несъстоятелност ще бъдат свързани чрез Европейския портал за електронно правосъдие. Информацията може да бъде предоставена на хърватски език.
За достъп до регистъра по несъстоятелност не се изисква регистрация, а за получаване на достъп до информация не се заплаща такса. Министерството на правосъдието и държавната администрация не начислява съдебна такса за издаване на удостоверение от регистъра по несъстоятелност.
3 Наличието на информация за банкови сметки
Информацията за сметките, водени от банки и други финансови институции, се съдържа в Единния регистър на сметките (Jedinstveni registar računa), регламентиран от Закона за прилагане на принудително изпълнение върху парични средства (Zakon o provedbi ovrhe na novčanim sredstvima) (NN бр. 68/18, 02/20, 46/20 и 47/20). Единният регистър на сметките е електронна база данни, която съдържа информация за: всички сметки и срочни депозити, спестовни депозити за жилища и депозити в кредитни съюзи. Наред с информацията за паричните средства Единният регистър на сметките съдържа и информация за: депозитните сейфове на всички физически и юридически лица; действителните собственици на юридически лица, които са титуляри на сметки, на срочни депозити и на депозитни сейфове, както е определено в закона, уреждащ предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма; физическите лица, които имат право да използват средства по сметки, срочни депозити, спестовни депозити за жилища и депозити в кредитни съюзи; както и физическите лица, които са ползватели на депозитни сейфове.
Информация за компетентния орган, който води регистъра: Единният регистър на сметките се води от Финансовата агенция — юридическото лице, което предприема действия по изпълнителни дела и обезпечителни производства и извършва принудително изпълнение върху парични средства съгласно Закона за принудителното изпълнение (Ovršni zakon) (NN бр. 112/2012, 25/2013, 93/2014, 73/2017) и Закона за прилагане на принудително изпълнение върху парични средства.
Информацията за връзка е следната: Financijska agencija, 10000 Загреб, Ulica grada Vukovara 70, личен идентификационен номер: 85821130368, адрес на електронна поща: jrr@fina.hr. Информация: безплатен телефонен номер: 0800 0080, адрес на електронна поща: info@fina.hr.
Производствата по наследяване в Хърватия се водят от съдилища и нотариуси в качеството им на доверени лица на съда; по тяхно писмено искане Финансовата агенция им предоставя поверителна информация за сметките на потребителя (починало лице) и за всички други парични средства, които дадено лице има в банка или друга финансова институция — строително дружество или кредитен съюз.
Компетентните съдилища и нотариусите трябва да подадат до Финансовата агенция надлежно попълнено искане за информация от Единния регистър на сметките (нотариусите трябва да представят и решението на компетентния съд, с което им е възложено да водят производството по наследяване). Финансовата агенция предоставя информация или преглед на информацията за сметките на потребителя на компетентните съдилища (безплатно) и срещу заплащане на нотариуси, на които е възложено да водят производства по наследяване, съгласно актуалния ценоразпис на Финансовата агенция. Ценоразписът се приема от Управителния съвет на Финансовата агенция след съгласуване с министъра на финансите. Актуалният ценоразпис е достъпен на официалния уебсайт на Финансовата агенция.
В Регламент (ЕС) 2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (събиране на доказателства) (преработен текст) (наричан по-нататък „Регламентът относно събирането на доказателства“) се предвижда, че искането за събирането на доказателства трябва да бъде предадено от съда, пред който производството е започнато или е предстоящо, („молещия съд“), директно на компетентния съд на друга държава членка, („замоления съд“). Следователно, ако производство по наследяване е започнато или е предстоящо в държава — членка на ЕС, компетентният съд в тази държава трябва да изпрати искане за информация относно сметките на завещателя до съда в Хърватия. Финансовата агенция ще удовлетвори писменото искане на хърватския съд и ще му предостави информацията без заплащане на такса.
Няма предвидени основания, поради които Финансовата агенция да откаже да изпълни искане на компетентен съд или нотариус за предоставяне на информация за сметки за целите на производството по наследяване; Финансовата агенция обаче ще върне подаденото искане, ако не може да го удовлетвори, тъй като то не съдържа информация, която да позволява безспорно установяване на самоличността на лицето, чиято информация се иска, или ако информацията е непълна или невярна.
Ако в държава — членка на ЕС, се води производство по наследяване, компетентният съд в тази държава трябва да изпрати искане за информация относно сметките на завещателя до съда в Хърватия. Искането за предоставяне на защитена информация (във формуляр или друг писмен формат, в електронно писмо или писмо) трябва да съдържа следното: собственото и фамилното име на лицето в производството по наследяване (починалото лице), личния идентификационен номер (PIN), исканата информация и начина на предоставяне (по пощата, по факс, по електронен път).
Компетентните съдилища и нотариусите, на които е възложено провеждането на производства по наследяване, трябва да представят правилно попълнено искане за информация от Единния регистър на сметките, а нотариусите трябва да представят и решението на компетентния съд, с което им е възложено провеждането на производството по наследяване.
Компетентният орган на друга държава членка не е длъжен да прилага европейско удостоверение за наследство, за да получи информация за сметката(ите) на починалото лице в Хърватия. Ако компетентният орган на друга държава членка поиска информация за сметките на починалото лице в Хърватия, се прилага Регламентът относно събирането на доказателства (член 3, параграф 1). В член 3, параграф 1 от Регламента относно събирането на доказателства се предвижда, че искането за събирането на доказателства трябва да бъде предадено от съда, пред който производството е започнато или е предстоящо („молещия съд“), директно на компетентния съд на друга държава членка („замоления съд“).
Ако информацията е поискана от лице от друга държава членка, компетентният съд на тази държава трябва да изпрати искането за информация относно сметките на завещателя до съда в Хърватия във формуляр или друг писмен формат, в електронно писмо или писмо. Ако лицето, което иска информация, и предоставящият информацията са от Хърватия, информацията от Единния регистър на сметките може да бъде поискана по пощата, по факс или по електронен път. Информацията от Единния регистър на сметките се предоставя на лицето, което иска информация, лично на гише в най-близкия офис на Финансовата агенция или се изпраща по пощата, по факс или по електронен път в зависимост от това какво е посочило лицето в искането за информация.
Информацията може да бъде поискана на хърватски и на английски език. Информацията се предоставя на официалния език на Хърватия, т.е. на хърватски език и с латински шрифт.
Финансовата агенция не начислява такса за информацията, която предоставя на компетентния орган, водещ производството по наследяване.
4 Наличието на регистър на правата на интелектуална собственост
Публичните регистри на индустриалната собственост в Хърватия се водят и поддържат по електронен път от Държавната служба за интелектуална собственост (Državni zavod za intelektualno vlasništvo) в съответствие с разпоредбите за защита на индустриалната собственост в Хърватия (наричани по-долу „електронни регистри“). Информацията в електронните регистри за индустриалната собственост включва информация за заявките и правата върху индустриална собственост, предоставени на територията на Хърватия въз основа на националната система и международните системи за закрила на търговски марки и промишлени дизайни (известни като Мадридска система за международна регистрация на марките и Хагска система за международно заявяване на промишлени образци), но не включва информация за заявките и правата, предоставени въз основа на единни системи за цялата територия на Европейския съюз (търговски марки и регистрирани дизайни на Европейския съюз — марка на ЕС и РДО), налични в съответните регистри на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост.
Достъпът до електронните регистри е възможен без предварителна регистрация и те могат да се използват безплатно. Тъй като определена информация трябва първо да бъде официално публикувана, тази информация е достъпна в електронните регистри едва след нейното публикуване. Информацията се актуализира в съответствие с графика за публикуване на официалния вестник на всеки две седмици.
Информацията в електронните регистри се отнася до следните права на индустриална собственост: патенти, полезни модели, сертификати за допълнителна закрила на лекарствените продукти и продуктите за растителна защита, топологии на полупроводникови изделия, търговски марки и промишлен дизайн. Географски указания и наименования за произход, регистрирани в Службата (за които защитата не е предвидена в специални разпоредби) — за останалите указания вижте следната интернет страница на Министерството на земеделието: https://poljoprivreda.gov.hr/istaknute-teme/hrana-111/oznake-kvalitete/zoi-zozp-zts-poljoprivrednih-i-prehrambenih-proizvoda/228.
Няма регистър на авторските права, тъй като това право не се придобива чрез регистрация; по-скоро това право принадлежи на автора поради самия факт на създаване на произведението, защитено с авторско право.
Уебсайтът на Държавната служба за интелектуална собственост може да бъде намерен на адрес: www.dziv.hr, а достъп до регистрите може да бъде получен чрез връзката: https://www.dziv.hr/hr/e-usluge/e-registri/.
Информация за професионални информационни услуги може да бъде получена на адрес: info@dziv.hr.
5 Други регистри с информация, отнасяща се до наследствата
Освен информация за банкови сметки и парични депозити в банки и други финансови институции, при поискване и за целите на производството по наследяване, Финансовата агенция (Fina — Financijska agencija, 10000 Загреб, Ulica grada Vukovara 70, личен идентификационен номер: 85821130368, адрес на електронна поща: jrr@fina.hr, информация: безплатен телефонен номер: 0800 0080, адрес на електронна поща: info@fina.hr) може също така да предостави на компетентния орган информация за всички неплатени дългове, които са били предмет на принудително изпълнение върху сметките и паричните средства на завещателя във Финансовата агенция, където наследникът едновременно получава наследствено имущество и поема неплатени дългове.
6 Наличието на информация за тайни завещания и завещания, които не подлежат на регистриране
Съгласно законодателството на Хърватия може да се състави завещание, което не е необходимо да се регистрира. Завещанието може да се съхранява от съд, нотариус, дипломатическа или консулска мисия, адвокат или физическо или юридическо лице. Завещанието, получено за съхранение, се поставя в отделен плик, запечатва се и се издава удостоверение, с което се доказва, че завещанието е получено за съхранение. Съдържанието на завещанието не може да бъде оповестявано преди производството по наследяване.
Съдът, който води производството по наследяване, трябва незабавно да изиска цялата информация от хърватския регистър на завещанията относно всички завещания на починалото лице; той трябва също така да поиска от лицето или органа, на когото е поверено съхранението на завещанието, да изпрати завещанието на посочения съд.
Ако съдът, който получава завещанието, установи, че лицето, което го е оставило, е починало или е обявено за мъртво, същият отваря завещанието, без да нарушава печата, прочита го и съставя протокол. Завещанието се отваря и прочита в присъствието на двама души, сред които могат да бъдат и наследниците. Завещанието може да бъде обявено в присъствието на наследниците, заветниците или други лица, които упражняват права по отношение на наследството и искат препис от завещанието. Общинският съд, който е получил завещанието, трябва да го отвори и прочете, дори ако друг общински съд или чуждестранен орган отговаря за производството по наследяване.