Член 3, параграф 1 — Предаващи органи
Предаващ орган при връчване в друга държава членка на съдебни съобщения и призовки е съдът, пред който делото е висящо.
Предаващ орган при връчване в друга държава членка на извънсъдебни документи е районният съд или съдебният изпълнител по настоящия или постоянния адрес на лицето, поискало връчването, или по неговото седалище, а за нотариално заверени документи - и районният съд, в чийто район действа нотариусът.
Член 3, параграф 2 — Получаващи органи
Получаващ орган при връчване в Република България е районният съд, в чийто район трябва да се извърши връчването.
Член 3, параграф 4, буква в) — Средства за получаване на документи
Районните съдилища приемат молби за връчване и приложените към тях документи, подлежащи на връчване, получени по пощата.
Член 3, параграф 4, буква г) — Езици, които може да се използват за попълване на стандартния формуляр, съдържащ се в приложение I
Районните съдилища приемат формуляри, попълнени на български език.
Член 4 — Централен орган
Министерството на правосъдието
Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”
Отдел "Сътрудничество по гражданскоправни въпроси"
Тел: +359 2 9237 583
+359 2 9237 576
Факс: +3592 9809223
Е-mail: civil@justice.government.bg
Адрес: ул. „Славянска" 1
1040, София
България
Член 7 — Помощ при търсене на неизвестен адрес
В съответствие с член 7, параграф 1, буква а) в България по искане за установяване на адреса на получателя на документ компетентен е районният съд, за чийто район са предоставени данни. Когато не са предоставени данни за адрес, компетентен е Софийският районен съд.
Когато районният съд (получаващ орган при връчване в България) не може да извърши връчването на посочения от страната адрес, той служебно установява наличието на постоянен или настоящ адрес на получателя и препраща искането за връчване до съответния районен съд, в чийто район трябва да се извърши връчването.
Член 8 — Предаване на документи
Формулярът на молбата за предаване на документи може да бъде попълнен или придружен с превод на български език.
Член 12 — Отказ от приемане на документ
Официалният език в България е българският език.
Член 13 — Дата на връчването
В българското законодателство няма предвиден определен срок за връчването на документи.
Член 14 — Удостоверение за връчване и копие от връчения документ
Република България приема възможността за попълване на удостоверението за връчване на документи и копие от връчения документ, освен на български език, и на английски език.
Член 15 — Разноски по връчването
Българското законодателство не предвижда такса за връчването на документи по общия ред. При използването на специален начин на връчване се заплаща такса в размер, определен съгласно Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.
Член 17 — Връчване от дипломатически представители или консулски служители
Република България заявява, че допуска връчването по чл. 17, пар. 1, което трябва да се извърши в Република България, само когато адресатът е гражданин на държавата членка, в която е издаден документът.
Член 19 — Връчване по електронен път
В България няма допълнителни условия, при които тя ще приема електронно връчване.
Член 20 — Пряко връчване
В българското законодателство не е допустимо пряко връчване по реда на чл. 20, пар.1.
Член 22 — Неявяване на ответник
Република България декларира, че няма да се възползва от възможността, предоставена по чл. 22, пар. 2.
Молбата по чл. 22, пар. 4 може да бъде подадена до Върховния касационен съд в едногодишен срок от постановяване на решението.
Член 29 — Съотношение със споразумения или договорености между държавите членки
Република България не изпълнява и няма сключени споразумения международни договори и споразумения с други държави членки на ЕС, които да предвиждат ускоряване или допълнително опростяване на връчването на документи.
Регламентът е с приоритетно приложение спрямо сключените от Република България договори с други държави членки в частта им, касаеща връчването на документи по граждански и търговски дела.
Член 33, параграф 2 — Уведомление за ранно използване на децентрализираната информационна система
Към момента България няма да се възползва от възможността за ранно използване на децентрализираната информационна система.