Премини към основното съдържание
български

Прилага ли се Хартата за моя случай?

Ако смятате, че основните Ви права са били нарушени, този раздел ще Ви помогне да установите дали е възможно да получите защита съгласно Хартата на ЕС.

Въведение

Настоящият списък с критерии може да Ви помогне да установите дали конкретен случай попада в обхвата на Хартата на основните права на ЕС.

Разпоредбите на Хартата се прилагат само по отношение на актове на:

  • органите на ЕС или
  • национални органи на държавите от ЕС, с които те прилагат правото на ЕС.

Списъкът с критерии може да Ви помогне да определите дали с актовете на националните органи се прилага право на ЕС.

Нуждаете се от повече информация?

Отказ от отговорност

Настоящият списък с критерии се използва само с цел предоставяне на насоки; той не предлага правни съвети на гражданите и не поемаме каквато и да е отговорност в това отношение.

Ако сте гражданин, който търси съвет относно образуването на съдебно производство, следва да потърсите професионален правен съвет във връзка с конкретната Ви ситуация.

В насоките се разглежда единствено въпросът дали теоретично Хартата може да се приложи за конкретен случай. Ако отговорът на този въпрос е положителен, това не означава автоматично, че Хартата е била нарушена.

Списък с критерии

Charterclick steps
Кой се оплаква от нарушение на основно право?
За информация относно лицата, ползващи се със закрила по силата на Хартата, вижте раздел 1 от част II на ръководството.
Случаят отнася ли се до основно право, предоставено на гражданите на ЕС?
Вижте следния списък с разпоредбите на Хартата.

Consider the following list of the Charter’s provisions

Случаят може да се отнася до основно право, което Хартата не предоставя на гражданите на ЕС (по-специално, правото на убежище съгласно член 18 от Хартата). Също така той може да се отнася до право, което не се предоставя като основно право с Хартата.
Преди да заключите, че основните права на ЕС не се отнасят до случая, имайте предвид, че Хартата не е единственият източник на закрила на основните права в рамките на Съюза. От 70-те години на миналия век, при липсата на харта на правата на ЕС, Съдът на ЕС предоставя защита на основни права, като ги издига до основни принципи на правото на ЕС. С Договора от Лисабон се потвърждава, че тези принципи са източници на основни права на ЕС. Вижте повече в раздел 2.3 от част I на ръководството.
Ако е възможно случаят да е свързан с основно право, предоставено под формата на общ принцип на законодателството на ЕС, преминете към следващия въпрос от контролния списък. Подобно на Хартата, общите принципи на ЕС са задължителни за институциите, органите, службите и агенциите на ЕС, както и за държавите членки, когато прилагат законодателството на ЕС.
Ако обаче нито правата по Хартата, нито общите принципи на правото на ЕС имат връзка със случая, вероятно той не представлява нарушение на основно право на ЕС (или изобщо нарушение на основно право).

Случаят отнася ли се до основно право, предоставено на граждани на държави извън ЕС по силата на законодателството на ЕС? Вижте следния списък с разпоредбите на Хартата. Случаят отнася ли се до някое от следните основни права?

Consider the following list of the Charter’s provisions. Does the case involve one of the following fundamental rights listed?

Случаят може да се отнася до основно право, което Хартата не предоставя на граждани на държави извън ЕС (по-специално, правото на гражданите да избират и да бъдат избирани в избори за Европейския парламент или в общинските избори съгласно член 39 и член 40 на Хартата и правото на дипломатическа и консулска закрила съгласно член 46). Също така той може да се отнася до право, което не се предоставя като основно право с Хартата.
Преди да заключите, че основните права на ЕС не се отнасят до случая, имайте предвид, че Хартата не е единственият източник на закрила на основните права в рамките на Съюза. От 70-те години на миналия век, при липсата на харта на правата на ЕС, Съдът на ЕС предоставя защита на основни права, като ги определя за основни принципи на правото на Съюза. С Договора от Лисабон се потвърждава, че тези принципи са източници на основни права на ЕС. Вижте повече в раздел 2.3 от част I на ръководството.
Ако е възможно случаят да е свързан с основно право, предоставено под формата на общ принцип на законодателството на ЕС, преминете към следващия въпрос от контролния списък. Подобно на Хартата, общите принципи на ЕС са задължителни за институциите, органите, службите и агенциите на ЕС, както и за държавите членки, когато прилагат законодателството на ЕС.
Ако обаче нито правата по Хартата, нито общите принципи на правото на ЕС имат връзка с въпросния случай, вероятно той не представлява нарушение на основно право на ЕС (или изобщо нарушение на основно право).

Случаят отнася ли се до основно право, което важи и за юридическите лица? (Вижте следния списък с разпоредбите на Хартата). Случаят отнася ли се до някое от посочените права?
For information on the protection offered by the Charter to legal persons, see Section 1.1 Part IIof the Tutorial.

Случаят се отнася до основно право, от което се ползват и юридически лица съгласно формулировката в Хартата или в светлината на тълкуване на Съда на ЕС.
Моля, имайте предвид, че категорията юридически лица, които могат да се ползват от съответното основно право, може да е ограничена. Например членове 42, 43 и 44 се прилагат само за юридическите лица със седалище в държавите членки. Понякога съдебната практика на Съда на ЕС съдържа указания в това отношение – вижте дело C-279/09 DEB относно достъпа на юридическите лица до правна помощ.
Ако основното право по Хартата съответства на основно право, предоставено с Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), съгласно член 52, параграф 3 от Хартата може да е от полза, ако прегледате съдебната практика на Европейския съд по правата на човека чрез базата данни HUDOC.
Например при гореспоменатото дело Съдът на ЕС разгледа тази съдебна практика, за да установи дали всяко юридическо лице може да поиска правна помощ. За информация относно значението на ЕКПЧ и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека за тълкуването на Хартата вижте раздел 5.1 от част III на ръководството.

(Вижте следния списък с разпоредбите на Хартата). Случаят отнася ли се до някое от посочените права?

Случаят се отнася до основно право, което по своята същност е ограничено до физическите лица. Следователно няма нарушение на основно право, което е предоставено на юридическите лица съгласно законодателството на ЕС.

(Вижте следния списък с разпоредбите на Хартата). Случаят отнася ли се до някое от посочените права?

Случаят се отнася до основно право, което е предоставено с Хартата. Не е сигурно обаче дали съгласно правото на ЕС неговата защита обхваща и юридическите лица. Можете да преминете към следващия въпрос, но ако установите, че случаят попада в приложното поле на правото на ЕС, не забравяйте, че това само по себе си не означава, че съответното лице може да се позове на въпросното основно право. Преминете към следващия въпрос.

Случаят не се отнася до основно право, което е предоставено с Хартата.
Все пак, преди да заключите, че основните права на ЕС не се отнасят до случая, имайте предвид, че Хартата не е единственият източник на закрила на основните права в рамките на ЕС. От 70-те години на миналия век, при липсата на харта на правата на ЕС, Съдът на ЕС предоставя защита на основни права, като ги издига до основни принципи на правото на Съюза. С Договора от Лисабон се потвърждава, че тези принципи са източници на основни права на ЕС. Вижте повече в раздел 2.3 от част I на ръководството.
Ако е възможно случаят да е свързан с основно право, признато за общ принцип на законодателството на ЕС, преминете към следващия въпрос от контролния списък. Подобно на Хартата, общите принципи на правото на ЕС са задължителни за институциите, органите, службите и агенциите на ЕС, както и за държавите членки, когато прилагат законодателството на Съюза.
Ако обаче нито правата по Хартата, нито общите принципи на правото на ЕС имат връзка със случая, вероятно той не представлява нарушение на основно право на ЕС.

Кой е причината за предполагаемото нарушение?
Препоръчително е, преди да посочите отговор, да прочетете съответния раздел от ръководството, както е посочено по-долу:
Предполагаемото нарушение произтича от:

За да изпълняват своите задачи, институциите, органите, службите и агенциите на ЕС приемат правни актове (вижте член 288 от ДФЕС и раздел 2 от част II на ръководството).
Те могат да са или да не са правно обвързващи.
Съгласно член 288 от ДФЕС типичните правно обвързващи актове на ЕС са регламентите, директивите и решенията. Международните споразумения, сключени от Съюза с държави извън ЕС или с други международни организации, също пораждат правно обвързващи последици.
Съгласно същата разпоредба типичните актове на ЕС, които не са правно обвързващи, са препоръките и становищата.
В същото време могат да бъдат приемани и актове с различни наименования. В съответствие с установената съдебна практика техните последици се преценяват за всеки отделен случай, за да се установи дали в материално-правен аспект те могат да бъдат приравнени към правно обвързващи (и от формална гледна точка) актове.
По правило естеството на акта не засяга задължението на институциите, органите, службите и агенциите на ЕС да спазват Хартата, която обхваща всички извършвани от тях дейности. Същевременно наличните средства за реагиране на нарушения, произтичащи от мярка на ЕС, се различават в зависимост от естеството на акта и последиците от него.

В светлината на обяснението в раздел 2.1 от част II на ръководството, предполагаемото нарушение на основно право, се изразява в:
Кога е влязъл в сила актът – преди или след 1 декември 2009 г.?

Хартата е приложима. Преминете към следващия въпрос, за да видите какви са наличните средства за съдебна защита.

Хартата на ЕС стана правно обвързваща на тази дата – това е датата на влизане в сила на Договора от Лисабон.

Кога са възникнали фактите, представляващи предполагаемо нарушение на Хартата на ЕС?

Хартата не е била правно обвързваща, когато е възникнало нарушението. Към този момент обаче основни права са били защитени като общи принципи на правото на ЕС. Заслужава си да проверите дали Съдът на ЕС е предоставил такъв статут на основните права, до които се отнася случаят (вижте повече в раздел 2.3 от част I на ръководството). Ако това е така, преминете към следващия въпрос. В противен случай вероятно не е извършено нарушение на основно право.

Хартата е приложима. Преминете към следващия въпрос, за да видите какви са наличните средства за съдебна защита. 

Поведението, за което се предполага, че е в нарушение на Хартата, се е състояло:

Хартата не е била правно обвързваща, когато е възникнало нарушението. Към този момент обаче основни права са били защитени като общи принципи на правото на ЕС. Заслужава си да проверите дали Съдът на ЕС е предоставил такъв статут на основните права, до които се отнася случаят (вижте повече в раздел 2.3 от част I на ръководството). Ако това е така, преминете към следващия въпрос. В противен случай вероятно не е извършено нарушение на основно право.

Хартата е приложима. Преминете към следващия въпрос, за да видите какви са наличните средства за съдебна защита.

Кога е възникнало предполагаемото нарушение? Хартата на основните права на ЕС е правно обвързваща от 1 декември 2009 г. – датата на влизане в сила на Договора от Лисабон. Предполагаемото нарушение е възникнало:
The EU Charter has been legally binding since 1st December 2009, the date when the Lisbon Treaty entered into force. The alleged violation occurred:
По-конкретно, нарушението е възникнало:

Хартата не е била правно обвързваща към момента на настъпване на фактите. Основни права обаче са били защитени като общи принципи на правото на ЕС. Заслужава си да проверите дали Съдът на ЕС е предоставил такъв статут на основните права, до които се отнася случаят (повече информация за общите принципи на правото на ЕС ще намерите в раздел 2.3 от част I на ръководството).
Ако това не е така, вероятно не е извършено нарушение на основно право.
Ако това е така, преминете към следващия въпрос, за да установите дали случаят попада в приложното поле на правото на ЕС – подобно на Хартата, общите принципи на правото на ЕС се прилагат само по отношение на националните актове за прилагане на законодателство на ЕС.

Случаят попада ли в обхвата на правото на ЕС? Съгласно член 51, параграф 1 от Хартата нейните разпоредби са задължителни за държавите членки „единствено когато те прилагат правото на Съюза“. Въпросната национална разпоредба:
According to Article 51(1), the Charter states that the provisions thereof are binding on the Member States “only when they are implementing EU law”. The national provision at issue:

За да се ползва защита по Хартата, не е достатъчно случаят да се отнася до нарушение на основно право, предоставено с Хартата.
Трябва да се установи дали към случая е приложима разпоредба от първичното или вторичното право на ЕС, която е различна от разпоредбите на Хартата, за които се твърди, че са нарушени (с други думи дали фактите по случая попадат в персоналния, материалния и времевия обхват на тази разпоредба). Прилагането на тази разпоредба води и до прилагането на Хартата.
Раздел 2 от част III на ръководството съдържа общ преглед на най-често срещаните ситуации, които попадат в приложното поле на правото на Съюза, въз основа на съществуващата съдебна практика на Съда на ЕС.
Целта на следващите въпроси е да се предостави практическа помощ,за да се установи дали въпросният случай попада в приложното поле на правото на Съюза.
Моля, имайте предвид, че ако случаят не попада в приложното поле на правото на ЕС, това не означава, че физическото лице не разполага с възможност за защита на основните права, за които се твърди, че са нарушени. Такава защита обаче следва да се потърси съгласно националното законодателство или Европейската конвенция за правата на човека.

Случаят отнася ли се до право, предоставено на физически лица по силата на законодателството на ЕС?

В съответствие с установената съдебна практика на Съда на ЕС „при липса на правна уредба на ЕС по въпроса във вътрешния правен ред на всяка държава членка трябва да се посочат компетентните юрисдикции и да се приемат подробни процесуални правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза“ (вижте например дело C-276/01 Steffensen, точка 60).
Хартата (по-специално член 47 относно ефективната съдебна защита) се отнася до националните процесуални разпоредби, които, независимо от това дали са приети с тази конкретна цел, уреждат упражняването пред националните съдилища на правата, предоставени на физическите лица от правото на ЕС. Вижте примера, посочен в точка 3 в раздел 2 от част III на ръководството.
Следователно трябва да проверите дали въпросният случай се отнася до право, което е различно от основното право, за което се твърди, че е нарушено, и е предоставено на физическите лица чрез правно обвързващ акт на ЕС или чрез разпоредба на първичното право на ЕС (т.е. разпоредба от Договорите за ЕС, например разпоредбите за свободното движение на стоки, услуги, капитали, работници и граждани на ЕС).

Случаят отнася ли се до неизпълнение на произтичащо от правото на ЕС задължение?

Все по-често в правните актове на ЕС се изисква държавите членки да предвиждат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции при неизпълнение на конкретни задължения, посочени в тези актове или в актовете за тяхното изпълнение.
Държавите членки могат да изпълняват това задължение, като приемат конкретни санкции, които трябва да отговарят на изискванията за закрила на основните права, посочени в Хартата. Държавите членки могат също така да решат да използват вече съществуващи в националното законодателство санкции за (сравними) нарушения. В този случай може да се прави позоваване на Хартата само ако тези санкции се прилагат при неизпълнение на задължение, произтичащо от правото на ЕС. Вижте примера, посочен в точка 4 в раздел 2 от част III на ръководството.
Следователно трябва да проверите дали въпросният случай се отнася до неизпълнението на задължение, произтичащо от правно обвързващ акт на ЕС или от разпоредба на първичното право на Съюза.

See the explanation of this situation in Section 2 Part III of the Tutorial, no. 7.
Има ли правно обвързваща мярка на ЕС, която има отношение към случая? „Отношение към случая“ означава, че мярката на ЕС се отнася до предмета на случая. Трябва да се обърне внимание на всички обстоятелства по него – преди да избере един от следните отговори, вижте този пример.
Mr X is a third country national who has legally resided in the Member State Y since 2005. In 2016, his application for a housing benefit was rejected, on the ground that the funds for third-country nationals were exhausted. The national law concerning the housing benefit at issue foresees different criteria as regards the granting of the benefit, depending on the personal status of the applicant; in particular, the criteria applied to third-country nationals are less favorable than those applied to EU citizens. Whilst no EU measure concerning specifically the granting of housing benefits, Article 11(1) of on the status of third-country nationals who are long-term residents stipulates: “‘Long-term residents shall enjoy equal treatment with nationals as regards: (d) social security, social assistance and social protection as defined by national law”. If Mr X enjoys the status of long-term resident under Directive 2003/109/EC, this Directive is relevant to the case and may trigger the application of the Charter. This example draws on Case C-571/10 Kamberaj
Каква е връзката между разпоредбата на ЕС и съответната национална разпоредба? Националната разпоредба е приета с цел привеждане в действие на разпоредбата на ЕС посредством транспонирането или изпълнението ѝ:
See the explanation of this situation in Section 2 Part III of the Tutorial, no. 1.
See the explanation of this situation in Section 2 Part III of the Tutorial, no. 2.
See the explanation of this situation in Section 2 Part III of the Tutorial, no. 8.
С въпросната национална разпоредба се дефинира конкретно понятие или категория, които са включени в съответната мярка на ЕС и чието дефиниране законодателният орган на ЕС е оставил на държавите членки.
Вижте обяснение на тази ситуация в точка 6 в раздел 2 от част III на ръководството.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Хартата е приложима.
Това обаче не означава, че във въпросния случай има нарушение на Хартата. По-специално, повечето от основните права, предоставени от Хартата, не са абсолютни. Това означава, че по отношение на дадено право може да се прилагат ограничения в съответствие с изискванията на Хартата. Раздели 4 – 6 от част III на ръководството съдържат някои насоки, които помагат да се разбере дали в действителност е извършено нарушение на Хартата.
Същевременно Съдът на Европейския съюз е единственият орган, който може да обяви, че даден акт на ЕС или разпоредби от него са несъвместими с Хартата. Този контрол може да бъде задействан чрез иск за отмяна или чрез преюдициално запитване за преценка на валидност. За повече информация относно тези средства за съдебен контрол вижте раздел 4 от част I на ръководството.
Ако смятате, че даден акт на Съюза или разпоредби от него са несъвместими с Хартата, трябва да проверите датата на публикуване или нотификация на съответния акт. При липса на такива проверете на коя дата лицето, което твърди, че е нарушено основно право, е узнало за акта.
Ако от датата на нарушението са изминали повече от 2 месеца, срокът за подаване на иск за отмяна на акта е изтекъл. Валидността на акта може да бъде оспорена чрез преюдициално запитване до Съда на ЕС.
Повече информация за различните съдебни и извънсъдебни средства за защита във връзка с предполагаемото нарушение ще намерите в раздел 4 и 5 от част I на ръководството.
Ако от датата на нарушението са изминали по-малко от 2 месеца, срокът за подаване на иск за отмяна (член 263 от ДФЕС) на акта не е изтекъл.
Проверете дали другите условия (по-специално във връзка с действащите правила) са изпълнени. Вижте раздел 4 от част I за повече информация.
Ако условията не са изпълнени, валидността на акта може да бъде оспорена чрез преюдициално запитване до Съда на ЕС. Вижте раздел 4 от част I за повече информация.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Предполагаемото нарушение е възникнало, когато правото на ЕС не се е прилагало към въпросната държава членка. Съответно нито Хартата, нито основните права, залегнали като общи принципи на правото на ЕС, са приложими. Защита на основните права следва да се потърси съгласно националното законодателство или Европейската конвенция за правата на човека.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Вероятно Хартата е приложима.
Не забравяйте, че този контролен списък помага да се установи дали Хартата е приложима по отношение на конкретен случай. Фактът, че Хартата е приложима, обаче не означава непременно, че е извършено нарушение на Хартата. Раздели 4 – 6 от част III на ръководството съдържат информация за това как да се установи дали е извършено нарушение.
Националните съдилища са компетентни да предоставят закрила в случай на нарушение на Хартата, произтичащо от национална разпоредба. В раздел 7 от част III на ръководството ще намерите информация за видовете защита, които националните съдилища могат да предоставят.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Вероятно Хартата не е приложима в този случай.
Моля, не забравяйте, че този контролен списък служи само за информация. Чрез него не се предоставят обвързващи съвети. Освен това практиката на Съда на ЕС относно приложното поле на Хартата е динамична.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Съгласно член 288 от ДФЕС институциите на Съюза могат да приемат следните правно обвързващи актове: регламенти, директиви и решения.
Друга категория правно обвързващи актове са рамковите решения. Преди влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. такива актове се използваха в областта на съдебното и полицейското сътрудничество по наказателноправни въпроси.
С Договора от Лисабон тази категория бе премахната, но някои рамкови решения все още са в сила, например Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки и Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право.
Рамковите решения са подобни на директивите, доколкото чрез тях се изисква от държавите членки да постигнат определен резултат, без да се посочват средствата за постигането му. Техните разпоредби обаче не могат да имат непосредствено действие (на тях не може да се прави позоваване с цел неприлагане на противоречащи им национални разпоредби).

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
„Отношение към случая“ означава, че мярката на ЕС се отнася до предмета на случая. Трябва да се обърне внимание на всички обстоятелства по него – преди да посочите отговор, вижте този пример.
Г-н X е гражданин на държава извън ЕС, който пребивава законно в държава членка Y от 2005 г. насам. През 2016 г. неговото заявление за помощ за жилищно настаняване е отхвърлено с обяснението, че средствата за граждани на страни извън ЕС са изчерпани. В националното право относно помощите за жилищно настаняване са предвидени различни критерии във връзка с предоставянето на тези помощи в зависимост от личния статут на заявителя. По-специално, критериите, прилагани за гражданите на държави извън ЕС, са по-неблагоприятни от критериите, прилагани за гражданите на ЕС.
Въпреки че никоя мярка на ЕС не се отнася конкретно до предоставянето на помощи за жилищно настаняване, член 11, параграф 1 от Директива 2003/109/ЕО относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни гласи: „Дългосрочно пребиваващият се ползва от равноправно третиране с гражданите на държавата членка по отношение на: г) социалното осигуряване, социалното подпомагане и социалната закрила, така както са дефинирани в националното законодателство“.
Ако г-н X притежава статут на дългосрочно пребиваващ съгласно Директива 2003/109/ЕО, тази директива има отношение към случая и може да доведе до прилагане на Хартата.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Ако не знаете дали има правно обвързващи правила на ЕС, които се отнасят до вашия случай, можете да използвате EUR-Lex – официалната база данни за правото на ЕС.
Препоръчително е да търсите в законодателството на ЕС, като използвате опцията „Предмет“ в раздел „Тема“ на формуляра за търсене. Тази опция дава достъп до списък от теми, обхванати от законодателството на ЕС. Следвайте посочените стъпки, за да извършите такова търсене:
EUR-Lex → Право на ЕС и свързани документи → Законодателство на ЕС → Търсене в законодателството.
След това превъртете надолу до раздел „Тема“ и изберете „Предмет“. Когато щракнете върху бутон „+“, ще се покажат различните теми. След като изберете теми, щракнете върху бутон „Търсене“.
Не забравяйте, че трябва да изберете само правно обвързващи инструменти на ЕС (регламенти, директиви и решения), и винаги проверявайте дали даден инструмент е в сила (под неговото заглавие се показва зелена или червена точка, която показва дали документът е в сила към момента на търсенето; в заключителните разпоредби на документа ще намерите датата, на която той е влязъл в сила). В случай на директива трябва също така да проверите дали срокът за прилагането ѝ на национално равнище е изтекъл (ще го намерите в заключителните разпоредби на директивата).

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
1. Първо, изберете съответното основно право в текста на Хартата.
Помислете кои мерки на ЕС имат отношение към избраната разпоредба – някоя от тях приложима ли е към случая? Разгледайте съответната съдебна практика – има ли дело, което се отнася до подобна на вашата ситуация?
2. Второ, извършете търсене в Curia – официалната база данни на Съда на Европейския съюз. Следвайте следните стъпки: Curia -> Търсене. След това във формуляра за търсене изберете:
– за "Положение на делото": приключени дела;
– за "Юрисдикция": Съд
– за "Цитати от съдебна практика или законодателство" / "Рубрика": "Договор", след това "Харта на основните права" и накрая члена, който търсите.
Разгледайте съответната съдебна практика – има ли дело, което се отнася до подобна на вашата ситуация?
3. Трето, извършете търсене и в EUR-Lex – официалната база данни за правото на ЕС, като следвате следните стъпки: EUR-Lex -> Право на ЕС и свързани документи -> Законодателство на ЕС -> Търсене в законодателството -> Тема -> Предмет.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Случаят следва да бъде разгледан на национално равнище.

Съобщете за технически проблем/проблем със съдържанието или дайте мнение за тази страница