Общо описание
Държавното училище за съдебни кадри (наричано по-нататък „държавното училище“) е организационна структура на Съдебната академия и отговаря за първоначалното обучение на съдиите и прокурорите. Съдебната академия е публична институция, създадена от Министерството на правосъдието и администрацията през 2010 г., която предоставя продължаващо обучение на магистратите (т.е. съдии и прокурори) и съдебните съветници, първоначално обучение на стажантите в съдебната система и кандидатите за съдии и прокурори, както и професионално обучение на съдебни служители и други участници в производствата пред съдебни органи (Закон за Съдебната академия, Narodne novine, Официален вестник на Република Хърватия, № 54/2019).
Първоначалното обучение на съдиите и прокурорите е задължително и е с продължителност една година. Във випуск 2021—2022 г. на държавното училище има записани 97 обучаващи се със статут на държавни служители, наети като съветници в съдебните органи. Държавното училище осигурява придобиването на умения и знания, необходими за самостоятелното, отговорно, независимо и безпристрастно изпълнение на задълженията на съдиите в общинските, търговските и административните съдилища, както и задълженията на заместник-общинските прокурори.
Достъп до първоначалното обучение
Държавните служители, които са наети на постоянен договор и заемат длъжност съдебен съветник, са длъжни да посещават държавното училище. Съдебните съветници се назначават на държавна служба въз основа на публичните обявления за тези длъжности в съответствие със Закона за държавните служители (Narodne novine, Официален вестник на Република Хърватия, № 92/2005, 140/2005, 142/2006, 77/2007, 107/2007, 27/2008, 34/2011, 49/2011, 150/2011, 34/2012, 38/2013, 37/2013, 1/2015, 138/2015, 102/2015, 61/2017, 70/2019, 98/2019). Кандидатите за длъжностите на съдебни съветници трябва да са завършили висше юридическо и да са издържали успешно изпит за адвокати.
Комисията за разглеждане на публичната покана се назначава от ръководителя на компетентния съдебен орган. Кандидатите, които отговарят на формалните изисквания, трябва да положат писмен тест и да се явят на структурирано интервю. Писменият тест включва оценка на знанията, компетенциите и уменията на кандидатите. Най-добрите кандидати за длъжностите на съдебни съветници в прокуратурите трябва да преминат проверка за сигурност, извършвана от Агенцията за сигурност и разузнаване.
Формат и съдържание на първоначалното обучение
Основната цел на професионалното обучение е да се повишат уменията и практическите знания, необходими за изпълнение на задълженията в съдебните органи. То се състои от семинари, организирани от Съдебната академия, и практическата работа в съдебните органи и, ако е необходимо, в други държавни органи. Теоретичната част на програмата за съдебно обучение е една и съща за всички обучаващи се в държавното училище, независимо дали те се стремят да станат съдии или прокурори в бъдеще и независимо от областта на правото, с която се занимават в съдебния орган, в който работят. Програмата за съдебно обучение се приема от управителния съвет по предложение на програмния съвет на Съдебната академия. В хода на практическото си обучение обучаващите се имат наставници, които наблюдават работата им и ги подготвят за самостоятелно, отговорно, независимо и безпристрастно изпълнение на съдебните задължения.
През академичната 2021—2022 г. за обучаващите се в Държавното училище за съдебни кадри се организираха общо 23 еднодневни семинара, обхващащи гражданското, наказателното и административното право, правото на ЕС, етиката и уменията. По правило семинарите се организират присъствено, а обучителите са магистрати (т.е. съдии и прокурори), университетски преподаватели или други експерти.
Що се отнася до правото на ЕС, особено внимание се отделя на преюдициалното запитване до Съда на Европейския съюз, трансграничното сътрудничество и търсенето в съдебната практика на Съда. Участието в дейностите на Европейската мрежа за съдебно обучение (EJTN) и на Академията по европейско право (ERA) и в други международни дейности е доброволно, както и обучението по чужди езици.
Приключване на първоначалното обучение и квалификация
Заключителният изпит се полага пред изпитната комисия в Държавното училище за съдебни кадри (съгласно Наредбата за заключителния изпит в Държавното училище за съдебни кадри, Narodne novine, Официален вестник на Република Хърватия, № 25/2020, 108/2020). Изпитната комисия, пред която се полага заключителният изпит, се състои от петима членове, а именно двама съдии във Върховния съд на Република Хърватия, съдия от висшия съд и двама заместници на главния прокурор. Комисията се назначава от управителния съвет на Съдебната академия.
Заключителният изпит се състои от писмена и устна част, в които се оценяват придобитите практически знания и умения, необходими за изпълнението на съдебни задължения, чрез практически примери и проблемни ситуации.
Заключителният изпит в държавното училище може да бъде положен и от лица, които не са посещавали държавното училище и които след полагане на изпита за адвокати са придобили най-малко четири години професионален юридически опит. Кандидатите могат да се явят на заключителния изпит два пъти, като за успешно издържали се считат кандидатите, които са получили минимум 225 точки. Максималният брой точки, които могат да бъдат получени на заключителния изпит, е 300.
След като издържат успешно окончателния изпит, кандидатите за първоинстанционни съдии кандидатстват за свободните места, обявени от Държавния съдебен съвет, а кандидатите за заместник-общински прокурори кандидатстват за свободните места, обявени от Държавния прокурорски съвет. Максималният брой точки, който кандидатите могат да получат на структурираното интервю пред Държавния съдебен съвет или Държавния прокурорски съвет, е 15. Кандидатите с най-голям общ брой точки се изпращат съответно от двата съвета на психологически тестове и проверка за сигурност от Агенцията за сигурност и разузнаване.
След това кандидатите за длъжности на първоинстанционни съдии се назначават от Държавния съдебен съвет, а кандидатите за длъжности заместник-общински прокурори се назначават от Държавния прокурорски съвет.