„Електронни услуги за граждани“ (e-Građani) е място, където всички възможни обществени услуги се извършват онлайн. Ако сте гражданин на ЕС или гражданин на трета държава, който притежава удостоверение за самоличност от държава — членка на ЕС, можете да използвате портала „Електронни услуги за граждани“ както хърватските граждани. Услугите в Република Хърватия не могат да се използват от чуждестранни граждани, които са от държава извън ЕС и нямат удостоверение за самоличност от някоя от държавите от ЕС. За да се използват услуги в Република Хърватия, е необходимо да се притежава OIB (личен идентификационен номер), а за гражданите на ЕС — удостоверение за самоличност, признато от всички държави — членки на ЕС, за трансгранична електронна идентификация. Чуждестранни граждани, на които е предоставен OIB (личен идентификационен номер) в Хърватия, могат да използват електронни услуги в Хърватия.
Как да влезете в портала „Електронни услуги за граждани“?
Можете да влезете в портала „Електронни услуги за граждани“, като използвате Вашето удостоверение за самоличност, т.е. средствата, чрез които потвърждавате електронната си самоличност. Ако ползвателят използва интернет банкиране, служител е на здравно заведение или висше училище, студент е или е ползвател на сертификат за дейност, тогава той вече притежава валидно удостоверение за самоличност (ePASS с потребителско име и парола, mToken или лична карта) и може да използва портала „Електронни услуги за граждани“.
По какъв начин равнищата на сигурност влияят върху използването на портала?
Обществените електронни услуги са разделени според равнищата на сигурност.
Ключът към достъпа до услугите на портала „Електронни услуги за граждани“ е притежаваният от ползвателя OIB (личен идентификационен номер), въз основа на който може да поиска удостоверение за самоличност. Удостоверение за самоличност може да се поиска за първо, второ или трето равнище (независимо дали става въпрос за държавни удостоверения за самоличност или за частни, например ePASS, OBZ token, Zaba token, mToken, Certilia personal, лично удостоверение на Fina и др.).
Какво се случва, ако ползвателят не притежава никакво удостоверение за самоличност?
Ако ползвателят не притежава удостоверение за самоличност, той трябва да поиска да му бъде издадено такова от издател на удостоверения за самоличност. В Република Хърватия има 27 удостоверения за самоличност за различни равнища на сигурност.
Списъкът на приетите удостоверения за самоличност в Република Хърватия може да бъде намерен чрез връзката https://gov.hr/hr/lista-prihvacenih-vjerodajnica/1792.
Системата „Електронни услуги за граждани“ е достъпна чрез мрежата или чрез приложението за iPhone или Android.
В Хърватия няма онлайн услуги, свързани с подаването на молба за правна помощ. Повече информация относно начина на получаване на правна помощ в Хърватия е на разположение тук и на страниците за Европейската съдебна мрежа (ЕСМ) на европейския портал за електронно правосъдие.
В Хърватия няма онлайн услуги, свързани с предоставянето на обезщетение. Повече информация относно начина на получаване на обезщетение в Хърватия е на разположение тук и на страниците за ЕСМ на европейския портал за електронно правосъдие.
Цел и обхват: гражданите могат да заведат гражданско дело онлайн чрез услуга, предоставяна от Министерството на правосъдието и администрацията.
Компетентен орган: Министерството на правосъдието и администрацията.
Условия за достъп:
- изисквания за допустимост: (всеки, който има достъп до профил в „Електронни услуги за граждани“ (e-građani)/ „електронна комуникация“ (e-komunikacije): всички хърватски граждани; граждани на държави от ЕС/ЕИП, пребиваващи в Хърватия; граждани на трети държави, пребиваващи в Хърватия; цифрови номади; граждани на ЕС чрез центъра за трансгранично сътрудничество.
- изисквания за идентифициране и удостоверяване: услугите са достъпни чрез системата NIAS (идентифициране чрез OIB). За да влезе в услугата и да я използва, ползвателят трябва: да има профил в „Електронни услуги за граждани“ и да прилага електронните удостоверения за самоличност на NIAS за значително (2) или по-високо равнище на сигурност (списък на приетите удостоверения за самоличност е на разположение на адрес https://gov.hr/hr/lista-prihvacenih-vjerodajnica/1792); да притежава съответния сертификат за подпис.
- документи, които да бъдат представени: няма.
Правно действие на електронния документ: не е приложимо.
Възможност за приключване на процедурата изцяло онлайн: има.
Разходи: няма.
Връзки:
Https://usluge.pravosudje.hr/komunikacija-sa-sudom/ електронна комуникация (e-Komunikacije)
Повече информация относно начина на завеждане на гражданско дело онлайн в Хърватия е на разположение в европейския портал за електронно правосъдие:
Как да заведете дело в съда? — Хърватия
Онлайн обработка на дела и електронна комуникация със съдилищата
Цел и обхват: всички документи от съдебното досие (решения и становища) могат да бъдат предоставени от съда на страните, които са регистрирани за услугата „електронна комуникация“ (e-Communication), чрез електронни съобщения.
Компетентен орган: Министерството на правосъдието и администрацията.
Условия за достъп:
- изисквания за допустимост: (всеки, който има достъп до профил в „Електронни услуги за граждани“ (e-građani)/ „електронна комуникация“ (e-komunikacije);
- изисквания за идентифициране и удостоверяване: услугите са достъпни чрез системата NIAS (идентифициране чрез OIB);
- документи, които да бъдат представени: няма.
Правно действие на електронния документ: след като бъде получено и одобрено, съгласието предоставя на
съдебните органи възможност да предават по електронен път известия, разписки и призовки.
Възможност за приключване на процедурата изцяло онлайн: има.
Разходи: няма.
Връзка:https://usluge.pravosudje.hr/komunikacija-sa-sudom/ електронна комуникация (e-Komunikacije)
Повече информация е на разположение на страниците за ЕСМ на европейския портал за електронно правосъдие: Връчване на документи: официално предаване на актове — Хърватия
Цел и обхват: услугата „електронен търг“ (e-Dražba) е услуга на Fina, която Ви позволява да участвате в електронен публичен търг за провеждане на продажба на недвижими имоти и движими вещи в рамките на изпълнителното производство, производството по несъстоятелност и осигурителното производство.
Компетентен орган: Финансова агенция — FINA.
Условия за достъп:
— изисквания за допустимост: граждани на ЕС.
— изисквания за идентифициране и удостоверяване: услугите са достъпни чрез системата NIAS (идентифициране чрез OIB) („Електронни услуги за граждани“), електронно подписване.
— документи, които да бъдат представени:
- валидно цифрово удостоверение, потвърждаващо самоличността на оферента, и удостоверение, даващо право на използване на усъвършенстван електронен подпис за подаване на наддавателното предложение от съответното лице;
- формуляр на заявление за участието в електронния публичен търг.
Правно действие на електронния документ: не е приложимо.
Възможност за приключване на процедурата изцяло онлайн: има.
Разходи: услугата е безплатна.
Връзка:формуляр на заявление.
Повече информация относно начина на получаване на право на участие в публични търгове в Хърватия е на разположение на адрес:
- https://www.fina.hr/documents/168187/633054/Brosura+PONIP+2021_engl.pdf/6266d9cc-9f23-312c-f94b-4e2a8b782d15?t=1620390940125
- https://www.fina.hr/documents/168187/633054/Faq.pdf/ee9fa2a1-6c30-05ef-336a-8186a4e7e045?t=1639648939551
- https://www.fina.hr/web/fina-en/search?p_p_id=net_croz_liferay7_sitesearch_web_portlet_searchresult_SearchResultPortlet&p_p_lifecycle=0&p_p_state=normal&p_p_mode=view
- Публични продажби — Хърватия
Съдебна и извънсъдебна медиация
Медиация може да се провежда във всички фази на производството пред обикновените и специализираните първоинстанционни и второинстанционни съдилища (общинските (районните) съдилища, жупанийските (окръжните) съдилища, търговските съдилища и Висшия търговски съд), а следователно и в хода на производството по обжалване. Медиацията се осъществява изключително от съдия от съответния съд, който е преминал обучение за медиатор и е включен в списъка на съдиите медиатори, изготвен от председателя на съда в рамките на годишното разпределяне на задачите. Съдия медиатор не може да извършва дейност по медиация по спор, по който е определен за съдия.
В продължение на много години извънсъдебната медиация е била провеждана от центровете по медиация към Хърватската стопанска камара, Хърватската търговско-занаятчийска камара, Хърватското сдружение за медиация, Хърватското сдружение на адвокатите, Хърватското застрахователно бюро и Службата за социално партньорство на правителството на Република Хърватия. Медиация с избрани медиатори обаче може да се провежда и извън тези центрове.
Съгласно Закона за мирното уреждане на спорове (Държавен вестник на Република Хърватия бр. 67/2023), Наредбата за институциите за медиация (Държавен вестник бр. 100/23) и Наредбата за регистъра на медиаторите (Държавен вестник бр. 100/23) Центърът за мирно уреждане на спорове поддържа регистъра на медиаторите и регистъра на институциите за медиация. С член 8 се урежда, че медиацията може да се провежда само от медиатор, който е регистриран в регистъра на медиаторите и е получил удостоверение от акредитирана институция за медиация, че е преминал основно обучение за медиатор.
Комисия за алтернативно разрешаване на спорове
Министерството на правосъдието създаде и назначи Комисия за алтернативно разрешаване на спорове, в чийто състав влизат представители на съдилищата, прокуратурата, Службата за социално партньорство на правителството на Република Хърватия, Хърватската стопанска камара, Хърватското сдружение на работодателите, Хърватската търговско-занаятчийска камара и Министерството на правосъдието.
Комисията има за задача да наблюдава развитието на алтернативното разрешаване на спорове, а също и изпълнението на съществуващите програми, и да предлага мерки за насърчаване на развитието на алтернативното разрешаване на спорове. Мандатът на комисията включва и предоставяне на становища и отговори на въпроси от нейната компетентност.
На заседанието на Комисията за алтернативно разрешаване на спорове, проведено на 26 ноември 2009 г., бе приет Етичен кодекс на медиаторите.
Правна уредба
Медиацията като способ за разрешаване на спорове е регламентирана за първи път със специална уредба — Закона за медиацията (Narodni novine, бр. 163/03, влязъл в сила на 24 октомври 2003 г.), в който са отразени някои от водещите принципи, съдържащи се в Препоръката на Съвета на Европа относно медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, както и в Зелената книга относно алтернативните способи за разрешаване на спорове по гражданскоправни и търговскоправни въпроси на Европейския съюз. Законът е изменен през 2009 г., а в началото на 2011 г. е приет нов Закон за медиацията (Narodni novine, бр. 18/11), който влезе в сила в своята цялост на датата на присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз.
През 2023 г. беше приет нов Закон за мирното уреждане на спорове (Държавен вестник, бр. 67/2023).
Законът е изготвен по такъв начин, че да се запазят, поддържат и допълнително да се подобрят съществуващите качествени решения, като същевременно се предвиждат нови.
Със закона собственото му приложно поле се определя по нов начин, като в член 1, параграф 1 се постановява, че с него се урежда мирното разрешаване на спорове по граждански, търговски, трудови, семейни и административни въпроси, както и други спорове относно права, с които страните могат свободно да се разпореждат. По този начин, освен че се въвежда доброволната медиация при административни спорове, областта на мирното уреждане на спорове също получава по-широко определение, така че да включва медиация, правно регламентирани преговори и други алтернативни методи за уреждане на спорове.
В член 9 от закона се предвижда задължение за опит за мирно уреждане на спора преди завеждане на гражданско дело за обезщетение за вреди, с изключение на производства за обезщетение за вреди в резултат на трудово правоотношение. Ако страните не опитат да разрешат спора по взаимно съгласие, съдът ще изпрати страните на информативна среща по медиация (член 10). По време на информативната среща медиаторът не провежда медиация. Целта на информативната среща е страните да се запознаят с всички предимства на медиацията, да бъдат насърчавани да общуват помежду си, ако това не се случи спонтанно преди началото на процедурата, да бъдат насърчавани да разрешат спора по мирен път и да участват в медиацията, както и да се стесни кръгът от спорни въпроси, по които те следва да намерят решение в рамките на гражданското производство, в случай че опитът за мирно разрешаване на спора е неуспешен. Ако след информативната среща страните доброволно решат да прибегнат до медиация, тя трябва да приключи за срок от 60 дни.
Задължението за страните да се опитат да разрешат споровете по мирен начин преди началото на гражданско дело за обезщетение за вреди не възпрепятства страните да упражнят правото си да се обърнат към съда. Съдът няма да отхвърли иска, ако преди да започнат съдебно дело, страните не са се опитали да уредят спора по мирен път.
Разходите за медиация и информативната среща са представени в член 26. Ето защо в параграф 1 е предвидено, че освен ако страните не са се споразумели за друго, всяка страна поема своите разноски, а разноските по медиацията и информативната среща се поемат по равно от страните, т.е. в съответствие със специален закон или правила на институциите за медиация. В параграф 2 изрично се предвижда, че разходите за информативната среща и медиацията, която не е приключила със сключване на споразумение, се включват в съдебните разноски.
Тъй като в член 3, параграф 1 е предвидено, че целта на този закон е да се създадат условия за мирно уреждане на спорове, да се избегне ненужното образуване на съдебни производства и да се осигури балансирана връзка между мирното уреждане на спорове и съдебните производства, а в параграф 2 е предвидено също, че за постигането на целта на този закон ще се насърчават и поощряват използването на процедури за мирно уреждане на спорове и обучението на медиатори, а информация за тези процедури, включително информация за институции и медиатори, ще се публикува чрез средствата за обществена комуникация, електронните и други медии, се създава Центърът за мирно уреждане на спорове (наричан по-нататък „центърът“).
Със закона се урежда създаването на центъра и се определят неговите задачи. В член 6, параграф 1 е предвидено, че за да се постигнат целите на този закон, центърът:
- насърчава развитието на култура на мирно уреждане на спорове и използването на установените по закон процедури,
- дава и отменя съгласието на институциите за медиация,
- дава съгласие за образователни програми във връзка с някои видове мирно уреждане на спорове,
- провежда, независимо или в сътрудничество с институциите за медиация, професионално обучение и усъвършенстване на медиатори,
- взема решение относно вписването или заличаването на медиатори от регистъра на медиаторите,
- поддържа регистъра на медиаторите и регистъра на институциите за медиация и издава удостоверения от регистрите,
- осигурява ефективно сътрудничество със съдебните органи и институциите за медиация,
- участва в разпределянето на делата между институциите за медиация,
- назначава, по искане на страните, лицата, които провеждат информативната среща по медиация и самата медиация,
- провежда информативна среща по медиация и медиация, когато информативната среща по медиация и медиацията не могат да бъдат проведени от друга институция за медиация в разумен срок и на по-ниска цена,
- издава удостоверение за опит за провеждане на медиация,
- систематично събира данни относно процедурите за мирно уреждане на спорове,
- публикува информация относно мирното уреждане на спорове, медиаторите и институциите за медиация и помага на страните при избора на подходящ метод за уреждане на спорове.
Освен Закона за мирно уреждане на спорове съществуват и други закони, с които се урежда частично тази материя, както и подзаконови нормативни актове, с които се осигурява прилагането на закона.
Процедура по медиация
Процедурата по медиация започва по предложение на една от страните по спора, което се приема от другата страна, по съвместно предложение на двете страни за доброволно уреждане на спора или по предложение на трета страна (например съдията в съдебното производство).
Медиаторите са едно или повече лица, които въз основа на постигнато съгласие между страните осъществяват процедура по медиация. Медиаторите трябва да са преминали съответен курс на обучение (експертните познания и умения на медиатора са съществено условие за успешната медиация) и непрекъснато да повишават професионалната си квалификация.
Медиацията се провежда по начин, уговорен между страните. При осъществяването на медиацията медиаторът гарантира справедливо и равно третиране на страните. В хода на процедурата по медиация медиаторът може да се среща с всяка страна поотделно и, ако не е уговорено друго между страните, може да съобщава информация и данни, получени от едната страна, на другата страна само когато е получил разрешение за това. Медиаторът може да участва в изготвянето на споразумението и да отправя препоръки във връзка с неговото съдържание.
Споразумението, постигнато чрез медиация, е обвързващо за страните, които са го подписали. Ако страните са поели определени задължения по силата на споразумението, те са длъжни да ги изпълнят своевременно. Споразумението, постигнато чрез медиация, е изпълнително основание, ако съдържа задължение за изпълнение, по отношение на което страните могат да постигнат съгласие, и ако съдържа пряко изявление за разрешаване на изпълнението (клауза за придаване на изпълнителна сила).
Според преобладаващото мнение на експертите в областта на медиацията всеки спор, отнасящ се до права, с които страните могат свободно да се разпореждат, е подходящ за разрешаване чрез медиация и страните по спора следва почти винаги да се насърчават да уредят спора по взаимно съгласие. Медиацията е особено подходящ способ за разрешаване на спорове, свързани със стопанска дейност (например търговски спорове), както и на презгранични спорове (при които едната от страните е с местоживеене или обичайно пребиваване в държава — членка на Европейския съюз) по граждански и търговски дела. Следва да се отбележи, че презграничните спорове не включват митнически, данъчни и административни производства или спорове, свързани с отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на властнически правомощия.
Цел и обхват: Налице са две услуги:
- „електронно дружество“ е услуга на HITRO.HR, с която се предоставя възможност за учредяване по електронен път на търговско дружество с ограничена отговорност и обикновено дружество с ограничена отговорност с акционерен капитал в брой от всеки нотариус или служба на HITRO.HR в Република Хърватия, до което и да е от търговските съдилища в рамките на 24 часа.
- e-Obrt — онлайн уебсайт за установяване на занаят.
Компетентен орган:
Търговски съд/Trgovački sud — учредяване на дружество;
FINA — финансова агенция и съдебен регистър/Sudski registar — достъп до информация.
Условия за достъп:
- изисквания за допустимост: хърватски граждани и чужденци.
- изисквания за идентифициране и удостоверяване: лична карта или паспорт за регистриране на дружество, няма изискване за достъп до информация за дружеството.
- документи, които да бъдат представени:
Регистриране на дружество:
Следните документи трябва да бъдат зверени нотариално:
- молба за вписване в съдебния регистър (формуляр Po),
- учредителен акт — договор за учредяване на дружеството (подписан от всички учредители) или декларация за учредяване на дружеството (ако дружеството е основано само от едно лице),
- декларация на членовете, упълномощени да представляват дружеството, относно приемане на назначението,
- решение на определените членове на управителния съвет,
- подпис на директора или подписи на членовете на управителния съвет,
- подписи на членовете на надзорния орган (ако дружеството има надзорен орган),
- решение за назначаване на прокурист на дружеството и неговия подпис (ако дружеството има прокурист),
- решение за определяне на адреса на дружеството.
Няма изисквания за достъп до информация
Правно действие на електронния документ: не е приложимо.
Възможност за приключване на процедурата изцяло онлайн:
- Регистриране на дружество
има възможност да се направи частично, като е необходимо да се подготви и да се обяви от нотариус.
Възможно е създаването онлайн на стопанска дейност, наречена „obrt“ — https://e-obrt.gov.hr/
Занаят (Obrt) е независимо и постоянно извършване на разрешени стопански дейности в съответствие със закона. Дейността се извършва от физически лица с цел постигане на печалба, която се реализира чрез производство, търговия или предоставяне на услуги на пазара.
- Достъп до информация: има.
Разходи:
- Достъпът до информацията е безплатен.
- Регистриране на дружество — безплатна услуга, но: 1) цената на удостоверението зависи от размера на акционерния капитал и е средно 331,81 EUR. Цялата документация на чужд език трябва да бъде преведена от съдебен преводач; 2) има много агенции, които ще ви помагат през целия процес на регистрация на дружеството и за услугата ще ви начислят такса в размер на най-малко 100 EUR. Това може да е добър вариант за улесняване за чужденците.
Връзки:
https://e-obrt.gov.hr/ — obrt (занаят)
https://sudreg.pravosudje.hr/registar/f?p=150:1:98708455565 — първа стъпка, проверка на достъпно име за дружеството
https://narodne-novine.nn.hr/clanci/sluzbeni/2007_06_58_1870.html — избор на дейност, в рамките на която ще работи дружеството
https://www.virtualni-ured.net/registracija-tvrtke/item/284-osnivanje-tvrtke.html — една от агенциите за регистриране на дружества
https://www.fina.hr/informacije-o-racunima-poslovnih-subjekata#pristup-podacima#pristup-podacima — информация относно сметките на стопанските субекти
https://www.fina.hr/documents/52450/130224/Zahtjev+za+uvid+u+JRR.pdf/6a0235f2-961d-eea7-f78f-63409f787645?t=1610693716143 — формуляр за искане
https://ospd.fina.hr/ — искане за подаване на документи
https://sudreg.pravosudje.hr/registar/f?p=150:1 — достъп до информация за публичните търговски дружества (javna trgovačka društva), командитните дружества (komanditna društva), обединенията по икономически интереси (gospodarska interesna udruženja), акционерните дружества (dionička društva), дружествата с ограничена отговорност (društva s ograničenom odgovornošću), едноличните търговци (trgovci pojedinci), европейските дружества (ЕД), европейските обединения по икономически интереси (ЕОИИ), европейските кооперативни дружества (ЕКД), институциите (ustanove), институционалните общности (zajednice ustanova), кооперациите (zadruge), съюзите на кооперации (savezi zadruga), кредитните съюзи (kreditne unije), обикновените дружества с ограничена отговорност (jednostavna društva s ograničenom odgovornošću (j.d.o.o.) и други юридически лица, които подлежат на регистрация по закон.
В Хърватия няма онлайн услуги в областта на правосъдието, свързани с превод.