Пълен текст

Решение № 1987 от 22.3.2019 г. по адм.д. № 1189/2018 г. на Административен съд - София

С решение от 11.07.2017 г. по НАХД № 17136/2016 г. на СРС, НО, 93 състав е изменено Наказателно постановление (НП) № К-026153/04.08.2016 г., издадено от директора на РД – С. към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, като наложената на основание чл.222а ЗЗП на [фирма] ( [фирма]), ЕИК[ЕИК ], [населено място], [улица] имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл.113, ал.1 ЗЗП е намалена по размер от 1 000 лв. на 500 лв. Срещу решението е подадена касационна жалба от „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“, която го оспорва като неправилно постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК вр. чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН. Иска се от тази инстанция да отмени решение от 11.07.2017 г. по НАХД № 17136/16 г. на СРС, НО , 93 състав и вместо него да постанови друго, с което да отмени изцяло НП № K-026153/04.08.2016 г. Ответникът Комисията за защита на потребителите (КЗП) оспорва касационната жалба с писмен отговор.

Прокурорът от СГП даде заключение, че подадената касационна жалба е неоснователна и първоинстанционното решение следва да се потвърди.

Административен съд София – град намира, че касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна по чл.210, ал.1 АПК вр. чл.63, ал.1, изр. 2 ЗАНН, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 АПК вр. чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Административен съд София–град при извършената касационна проверка по чл.218 АПК , вр. чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН установи следното:

Според задължителните по чл.220 АПК вр. чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН за тази инстанция фактически установявания на въззивния съд , след сезиране на КЗП с жалба вх. № Ц-03-10414/14.12.2015 г. от потребител, на 06.01.2016 г. от Л. И . М. - старши инспектор в Регионална дирекция (РД) - [населено място] при КЗП бил проверен офис, находящ се в [населено място], [ улица], стопанисван от [фирма], ЕИК[ЕИК].

В хода й било констатирано, че на 02.11.2015 г. била подадена рекламация, регистрирана по сервизна карта № [ЕГН] относно мобилен телефон “A. I. Mini 20” - в нея служебно било отбелязано, че това устройство е със следните забележки по външния вид “надраскан панел, следи от падане в горния десен ъгъл, не е сверен IMEI –A, тъй като не се включва“ , а за повредата клиентът написал „не включва“. С Констативен протокол (КП) № 18098/09.11.2015 г. бил отказан гаранционен ремонт с посочено основание за отказа „активиран стикер за влага–не подлежи на гаранционно обслужване“. По случая е съставен АУАН № К -026153/31.03.2016 г. за извършено от [фирма] нарушение на чл.113, ал.1 ЗЗП, за което с НП № К-026153/04.08.2016 г. на главния директор на ГД „Контрол на пазара“ – КЗП на дружеството била наложена имуществена санкция на основание чл.222а ЗЗП в размер на 1 000 лв. Софийският районен съд от правна страна е приел, че в хода на това административнонаказателното производство не било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. АУАН № К-026153/31.03.2016 г. бил съставен от оправомощен актосъставител, а НП № К-026153/04.08.2016 г. било издадено от компетентен наказващ орган. Според въззивния съд нямало кака да се очаква от административнонаказващия орган да ангажира доказателства, че „устройството не е било с активиран стикер за влага“. В хода на производството били положени необходимите усилия за правилно установяване на относимите фактически положения. От събраните доказателства било видно, че след предявяване на рекламацията от страна потребителя стоката не била приведена в съответствие с договора за продажба в нарушение на чл.113, ал.1 ЗЗП. Наложената имуществена санкция по чл.222а ЗЗП, въззивният съд е намалил по размер от 1 000 лв. на 500 лв., тъй като я е счел за завишена спрямо тежестта на нарушението Обжалваното първоинстанционно решение е неправилно постановено.

Правата на потребителя и задълженията на продавача, произтичащи от гаранцията на потребителската стока, са уредени в едноименно озаглавения раздел ІІ на Глава пета “Безопасност и качество на стоките и услугите” от ЗЗП. По чл.105, ал.1 ЗЗП продавачът е длъжен да предаде на потребителя стока, която съответства на договора за продажба. По силата на чл.105, ал.2 ЗЗП продавачът отговаря за всяка липса на такова съответствие, която съществува при доставяне на стоката и се прояви до 2 г. след доставянето ?. Разпоредбата на чл.108 ЗЗПоборимо презумира, че всяко несъответствие на потребителска стока с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, е съществувало при нейното доставяне, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието. Съгласно чл.112, ал.1, изр.1 ЗЗП при такова несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, потребителят има право да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе тази стока в съответствие с договора за продажба. В този случай съгласно чл.112, ал.1, изр.2 ЗЗП потребителят може да избира между ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако е невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия. На това право на потребителя кореспондира насрещно задължение на продавача да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба – чл.113, ал.1 ЗЗП в срок от 1 м. от предявяване на рекламацията - чл.113, ал.2 ЗЗП. След този срок съгласно чл.113, ал.3 ЗЗП, потребителят има право да развали договора и да иска възстановяване на заплатената сума или намаляване на цената на потребителската стока. Има тези права и когато не е бил удовлетворен от решението по рекламацията съгласно чл.114, ал.1 ЗЗП. Съгласно чл.222а ЗЗП за нарушение на чл.113 ЗЗП на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 500 до 3 000 лв. Безспорно в случая е установено, че подалият жалба вх. № Ц -03-10414/14.12.2015 г. до КЗП потребител е закупил от [фирма], телефонно устройство. На 02.11.2015 г. този потребител е подал рекламация. Тази рекламация е предявена съгласно чл.112, ал.1, изр.1 ЗЗП в 2-годишния срок по чл.105, ал.2 ЗЗП от сключване на договора за продажба с [ фирма]. Гаранционната отговорност на този продавач обезпечава изпълнение на задължението по чл.105, ал.1 ЗЗП да предаде на потребителя стока, която съответства на договора за продажба съгласно чл.106ЗЗП, поради което се носи при неизпълнението на същото това задължение в случаите на липса на това съответствие, съществуващо при доставяне на стоката. Презумпцията по чл.108 ЗЗПзащитава потребителя , освобождавайки го от тежестта да доказва липса на несъответствие на стоката с договора за продажба при предаването ? като условие за упражняване на гаранционните му права по чл.112, ал.1, изр.2 или чл.114, ал.1 ЗЗП.

Тази презумпция по чл.108 ЗЗП, обаче е оборима – продавачът може да изключи нейното действие, ако докаже, че липсата на съответствие на стоката с договора за продажба се дължи на естеството й или характера на несъответствието. Разпоредбата на чл.108 ЗЗП като презумпция съгласно чл.154, ал.2, изр.1 ГПК изключва необходимостта да се доказва предположения с нея факт, а именно съществуването на несъответствие на стоката с договора за продажба при доставянето й, щом то се е проявило в 6-месечен срок след същото това доставяне при възможност съгласно чл.154, ал.2, изр.2 ГПК за неограничено оборването на това предположение с всички доказателствени средства. Тази законова презумпция по чл.108 ЗЗПможе да има това процесуално значение единствено по граждански и търговски дела с предмет - спорове, възникнали между продавач и потребител във връзка с търговска гаранция за потребителска стока. Нито чл.108 ЗЗП, нито друга законова презумпция могат да имат признатото им с чл.154 ГПК правно значение в административнонаказателния процес.

Най-напред, в него доказателствата и доказателствените средства не могат да имат каквато и да е предварително определена сила съгласно чл.14, ал.2 НПК вр. чл.84 ЗАНН. На следващо място, презумпцията по чл.108 ЗЗП изобщо не може да се зачете в административнонаказателния процес, тъй като принципите за разкриване на обективната истина по чл.13 НПКвр. чл.84 ЗАНН и вземане на решение по вътрешно убеждение по чл.14 НПК вр. чл.84 ЗАНН изискват обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства, без изключения, а общите положения по глава единадесета от НПК вр. чл.84 ЗАНН не допускат никакво преразпределение на доказателствената тежест по чл.103 НПК вр. чл.84 ЗАНН при презумпции, нито допускат факти от предмета на доказване по чл.102 НПК вр. чл.84 ЗАНН да не се установяват поради съществуващо за тях законово предположение. Накрая, понеже презумпцията по чл.108ЗЗП е предвидена в защита на потребителя , той е който може да се позовава на нея по граждански и търговски дела с предмет спорове с продавача на стоката относно гаранционната негова отговорност; обратното, наказващият орган не може да инвокира презумпцията по чл.108 ЗЗП, за да стесни сам обхвата на доказателствената си тежест и така да я облекчи.

По тези съображения , презумпцията по чл.108 ЗЗП не е приложима в административноназателното производство, поради което наказващият орган по чл.233, ал.2 ЗЗП е следвало да докаже по делото съобразно тежестта си на доказване по чл.103, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН предположените с нея факти , а именно, че несъответствието на процесната потребителска стока с договора за продажба е съществувало при доставянето й. Защото само то е основание за предявяване на рекламация от потребителя по чл.112, ал.1, изр.1 ЗЗП и за ангажиране на гаранционната отговорност на продавача по чл.105, ал.2 ЗЗП. Съответно само при проведено такова доказване за липса на съответствие на стоката с договора за продажба при доставянето й, [ фирма] се явявало задължено по търговската нейна гаранция да приведе тази стока в такова съответствие съгласно чл.113, ал.1 ЗЗП, в т.ч.

с извършването на ремонт или замяна с нова стока съгласно чл.112, ал.1, изр.1 ЗЗП.

Тази доказателствена задача не е изпълнена от КЗП – по делото не са събрани доказателства, че описаната в рекламацията по сервизна карта № [ЕГН] от 02.11.2015 г. от потребителя “повреда” е несъответствие на процесния мобилен телефон “ A. I. Mini 20” с договора за продажбата му с [ фирма], налично при доставянето му. Без това условие по чл.105, ал.2 ЗЗП да е изпълнено, [фирма] гаранционно не отговаря като продавач по чл.105, ал.2 ЗЗП, без което няма задължението по чл.113, ал.1 ЗЗП да приведе рекламираната стока в съответствие с договора за продажба и не може да се санкционира по чл.222а ЗЗП за неизпълнение на това несъществуващо негово задължение.

Въззивният съд е следвало да съобрази разпределението на доказателствената тежест в процеса и да заключи, че наказващия орган не установява по безсъмнен начин, както го задължават по чл.107, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН, липсата на съответствие на стоката с договора за продажба при нейното доставяне. Без този елемент от обективната страна на вмененото на [фирма] нарушение по чл.113, ал.1 ЗЗП, то губи своята съставомерност и не може да служи като основание за административнонаказателно санкциониране по чл.222а ЗЗП.

Отчитайки изложеното, тази инстанция приема , че наказващият орган не е провел дължимото се от него съгласно чл.107, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН доказване по делото, че рекламираните от потребителя несъответствия на мобилен телефон “A. I. Mini 20” с договора за продажба с [ фирма] са съществували при доставянето на стоката съгласно чл.105, ал.2 ЗЗП. Без тази предпоставка, дружеството като продавач не отговаря гаранционно по чл.105, ал.2 ЗЗП, в частност не дължи привеждане на стоката в съответствие с договора съгласно чл.113, ал.1ЗЗП било чрез извършване на ремонт, било чрез замяна с нова съгласно чл.112, ал.1, изр.2 ЗЗП. Тъй като в тази хипотеза [фирма] не е дължало изпълнение на тези , произтичащи от търговската гаранция на стоката задължения, неизпълнението им не е нарушение чл.113, ал.1 ЗЗП и не подлежи на осъщественото с НП № К-026153/04.08.2016 г. санкциониране по чл.222аЗЗП. Предявяването на рекламация от потребителя по чл.112, ал.1, изр.1 ЗЗП не задължава продавача автоматично да я уважи, поради което отказът му да ремонтира стоката или да замени по чл.112, ал.1, изр.2 ЗЗП сам по себе си не е нарушение на чл.113, ал.1 ЗЗП, след като преди това в административнонаказателно производство по доказателствените му правила не е било установено, че несъответствието на стоката с договора за продажба е било налице при сключването му. Гаранционната отговорност на продавача по чл.105 ЗЗП не е неограничена, нито автоматично осъществима за всеки отделен случай на рекламирана потребителска стока, дефектирала в 2-годишен срок от нейното доставяне. Тази преценка на наказващия орган е неправилна и потвърждавайки я въззивният съд е нарушил закона.

По всички тези съображения , НП № К-026153/04.08.2016 г. се явява незаконосъобразно – с него [ фирма] е санкционирано по чл.222а ЗЗП, без вмененото му нарушение по чл.113, ал.1 ЗЗП да е доказано като извършено с всички задължителни елементи от обективната му страна.

След извършената касационна проверка по чл.218, ал.1 АПК вр. чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН настоящата инстанция намира обжалваното решение за постановено в нарушение на закона по чл.348, ал.1, т.1 НПК вр. чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН , на което основание ще го касира съгласно чл.221, ал.2, пр.2 АПК вр. чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН .

Тъй като спорът като изяснен от фактическа страна следва да бъде решен по същество на основание чл.222, ал.1 АПК вр. чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН с цялостна отмяна на НП № 026153/04.08.2016 г. като незаконосъобразно издадено.

Водим от горното, Административен съд София – град, ІII касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение от 11.07.2017г. по НАХД № 17136/2016 г. на СРС, НО, 93 състав и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № К-026153/04.08.2016 г., издадено от директора на РД – С. към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл.222а ЗЗП на [фирма] ( [ фирма]), ЕИК[ЕИК ], [населено място], [ улица] е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл.113, ал.1 ЗЗП.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.