Пълен текст

РЕШЕНИЕ

№ 8123

София, 15.06.2018

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАНЯ АНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ИВАН РАДЕНКОВ

КАЛИНА АРНАУДОВА

при секретар Боряна Георгиева

и с участието

на прокурора Тодор Мерджанов

изслуша докладваното

от съдията КАЛИНА АРНАУДОВА

по адм. дело № 5033/2017. Document Link Icon

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 991 от 20.02.2017 г. постановено по адм. дело № 11533 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град (АССГ).

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, сочи, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон. Излага, че неправилно е прието, че в хода на проверката е събрана цялата релевантна информация и доказателства. Счита, че не са взети предвид и обсъдени факти, които са от изключителна важност за решаване на казуса, а именно какви точно материали е разпечатвал потребителя, в какво количеството и отговарят ли на истината неговите твърдения. Навежда доводи за нарушение на основните принципи на АПК, а именно на чл. 6, чл. 35 и чл. 36 от АПК. По посочените и по подробно изложени в касационната жалба съображения прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП), чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу заповед № 880 от 05.10.2016 г. на председателя КЗП и е осъдил дружеството да заплати на КЗП разноски по делото в размер на 200, 00 лв.

За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че производството пред КЗП е започнало по жалба на потребител, която касае подвеждане при закупуване на мултифункционално устройство и тонер “Samsung“ от магазин [фирма] [населено място]. Извършена е проверка от компетентните длъжностни лица в магазина на дружеството, като резултатите са отразени в констативен акт № К-0041610 от 27.10.2016 г. Установено е, че в стопанисвания от дружеството магазин [фирма] в [населено място] е изложено за продажба мултифункционално устройство “Samsung S LM 2070/SEE“ с етикет на български език, в който е посочено: консумативи: MLT- D111S/ELS (1000стр.). Стоката е била в потребителска опаковка (кашон) с информация на чужд език. В кашона са липсвали инструкции за ползване на български език, като такива не са представени и до приключване на проверката. В близост до това мултифункционално устройство е поставен за продажба и неговия съвместим консуматив Samsung Тoner MLT- D111S/ELS, като стоката се предлага без етикет на български език с информация за производител, вносител, наименование и съществени характеристики. Такъв етикет е предоставен при поискване на проверяващите служители на КЗП. В етикета е посочено: „до 1000 стр., при 5% покритие“. С оглед изложеното административният орган е издал и оспорената заповед № 880 от 05.10.2016 г. на председателя на КЗП. Със заповедта, на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в и чл. 68г, ал. 4 и чл. 68е, ал. 2, предл. първо от ЗЗП, на дружеството е забранено да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика при упражняване на своята дейност, изразяваща се в липса на етикет с информация на български език за консуматива на мултифункционално устройство “Samsung S LM 2070/SEE“, а именно Samsung Тoner MLT- D111S/ELS, като по този начин прикрива чрез премълчаване съществена информация относно характеристиките на консуматива, необходима при ползване на мултифункционалното устройство, а именно, че тонерът отпечатва до 1000 страници при 5% покритие на страницата, като по този начин влияе на икономическото поведение на средния потребител да вземе търговско решение да закупи мултифункционалното устройство “Samsung S LM 2070/SEE“ или най-малкото консуматива към него Samsung Тoner MLT- D111S/ELS, решение което е икономически неизгодно за него и не би взел ако търговецът не използва тази заблуждаваща търговска практика.

При така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при издаването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След анализ на относимите разпоредби от ЗЗП, първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай са осъществени елементите от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика по чл. 68е, ал. 2 от ЗЗП, тъй като премълчаването на информация, която се отнася за съществена характеристика на стоката, въвежда в заблуждение потребителя и го мотивира да вземе съответното търговско решение.

Решението е правилно.

Съгласно пар. 13, т. 23 от ДР на ЗЗП „търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП забранява императивно използването на такава. Видно от чл. 68г, ал. 4 от ЗПП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к от ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68е, ал. 1 от ЗЗП, търговската практика е заблуждаваща и когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. А съгласно разпоредбата на чл. 68е, ал. 2 ЗЗП заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която чрез премълчаване, имайки предвид елементите по ал. 1, търговецът прикрива съществена информация по смисъла на ал. 1 или я предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин, или не я предоставя своевременно, или при която търговецът не посочва своята истинска търговска цел, ако тя не се разбира от контекста и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика.

В настоящия казус, предвид събраните по делото доказателства е установено, че търговецът не е посочил изрично върху самия етикет на български език информацията, че консумативът - тонер има капацитет да печати до 1000 страници, при покритие на страницата от 5%. По този начин дружеството е въвело в заблуждение потребителите, че тонерът може да печата до 1000 страници, без ограничение в площта на напечатаните страници. От друга страна обстоятелството, че и на самата потребителска опаковка (кашон), в която се предлага стоката, има изричен надпис “1000 pages“, без конкретизация относно площта на напечатаните страници, има заблуждаващо действие върху потребителя, като по този начин средният потребител може да вземе решение, което не би взел ако разполага с цялата информация. Тази информация за продукта е съществена, поради което липсата й създава впечатление в потребителя, че могат да бъдат отпечатани 1000 стр. независимо от покриваната им площ и съответно променя съществено икономическото поведение на потребителя.

Както правилно и обосновано е приел съдът, от доказателствата по делото безспорно се установява, че прилаганата от дружеството търговска практика е нелоялна, тъй като премълчаването на информация която е съществена за предлагания продукт, може да промени съществено икономическото поведение на потребителя, с оглед което са налице материалноправните предпоставки на чл. 68е, ал. 2 ЗЗП.

Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че при правилно установени фактически обстоятелства, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение, следва да бъде оставено в сила, като валидно допустимо и правилно.

При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с чл. 144 от АПК с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати полза на бюджета на ответника сумата от 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 991 от 20.02.2017 г. постановено по адм. дело № 11533 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Комисия на защита на потребителите сумата от 100, 00 лв. (сто лева) за юрисконсултско възнаграждение

Решението е окончателно.