Пълен текст

РЕШЕНИЕ

№ 13622

София, 07.11.2018

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАНЯ ВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЮЛИЯ РАЕВА

при секретар Маринела Цветанова

и с участието

на прокурора Емил Георгиев

изслуша докладваното

от съдията ЮЛИЯ РАЕВА

по адм. дело № 14065/2017. Document Link Icon

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Техномаркет България“ АД ЕИК 200586330 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 361 срещу Решение № 5765 от 16.10.2017 г., постановено по адм. д. № 6279/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 322/03.05.2017 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). С посочената заповед на „Техномаркет България“ АД е забранено да използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, вр. чл. 68д, ал. 2, т. 4, вр. чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Претендират се разноските по водене на делото пред настоящата инстанция.

Ответникът – председателят на Комисията за защита на потребителите не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, установи следното:

Върховният административен съд счита касационната жалба за процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 322/03.05.2017 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68л, ал. 1, вр. чл. 68в, вр. чл. 68д, ал. 1, вр. чл. 68д, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП на „Техномаркет България“ АД е забранено при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, вр. чл. 68д, ал. 2, т. 4 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща относно цената), вр. чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, като в брошури рекламира продукт телевизор LG 49UH664V, 49/109/124cm/ 4К ULTRA HD LED, 4К разделителна способност 3840x2160; IPS 4К Display; WEBOS 3.0 SMART вградена карта за безжичен интернет + 4К UPSCAEER; HDR PRO, ULTRA HD резолюция, 1200 PMI-сканиране, DVB Т/С/S2-цифрови тунери, SMART TV-интернет и в брошурата обявява за телевизор 49“ (инча) промоционална цена от 999.00 лв., а в обекта - магазин „Техномаркет“ телевизорът да се предлага за продажба на цена 1199.00 лв.

По повод постъпила на 08.03.2016 г. жалба на потребител длъжностни лица на РД Пловдив при КЗП са извършили проверка в обект – магазин „Техномаркет“, находящ се в гр. Карлово, ул. „Теофан Райнов“. В хода на проверката е установено, че на видно място в търговския обект са поставени рекламни брошури, съдържащи продукти на промоционални цени за периода от 23.02. – 08.03.2017 г. На 2-ра страница в брошурата се рекламира продукт – телевизор LG 49UH664V, 49/109/124cm/ 4К ULTRA HD LED, 4К разделителна способност 3840x2160; IPS 4К Display; WEBOS 3.0 SMART вградена карта за безжичен интернет + 4К UPSCAEER; HDR PRO, ULTRA HD резолюция, 1200 PMI-сканиране, DVB Т/С/S2-цифрови тунери, SMART TV-интернет ,49“ (инча) на промоционална цена от 999.00 лв. При извършена контролна покупка на същия продукт е установено, че в обекта телевизорът е изложен за продажба на цена от 1 199.00 лв., като издаденият касов документ е на стойност 1 199.00 лв. Въз основа на изложеното органът е установил, че предлаганият продукт се продава на цена, различна от посочената в рекламната брошура, и е приел, че търговецът е приложил нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, вр. чл. 68д, ал. 2, т. 4 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща относно цената), вр. чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП.

За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че е изпълнен съставът на визираната в административния акт нелоялна практика. Съдът е обосновал, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, който е издаден от компетентния административен орган в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, релевантните материалноправни норми и целта на закона. Следователно липсват основания за отмяната ѝ.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При постановяване на обжалваното решение съдът е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и въз основа на правилно установена фактическа обстановка е формирал правилни и обосновани правни изводи.

Неоснователни са оплакванията, че съдът е достигнал до неправилен извод относно материалната законосъобразност на административния акт.

В случая не е спорно обстоятелството, че касаторът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, тъй като е лице, което продава или предлага за продажба стоки. При извършване на дейността си търговецът е длъжен да спазва разпоредбата на чл. 68д, ал. 2, т. 4 от ЗЗП относно цената и начина на нейното изчисляване.

Съгласно даденото легално определение в § 13, т. 23 ДР на ЗЗП понятието „търговска практика“ означава всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП безусловно са забранени нелоялните търговски практики. В конкретния случай търговската практика на дружеството е квалифицирана от органа като нелоялна по смисъла на чл. 68д, ал. 1, вр. чл. 68д, ал. 2, т. 4 (цената или начина на нейното изчисляване), вр. чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП. Съгласно чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице всички предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, вр. ал. 2, т. 4 от същия закон.

Неоснователни са оплакванията на касатора, че съставът на нелоялната заблуждаваща търговска практика не е изпълнен, тъй като включената в брошурата информация е в резултат на печатна грешка и не представлява умишлено поведение от страна на търговеца. Самата рекламна брошура се разпространява чрез разпращането й до пощенските кутии на потребителите, което предполага, че рекламата е достигнала адресатите си. Това позволява на потребителя да се запознае в подробности с всеки един продукт, обявен в рекламната брошура, по този начин без съмнение влияе допълнително върху мотивацията на отделния потребител, като му позволява да насочи своя избор към определен рекламиран продукт. В случая посочената цена се приема от потребителите за достоверна. Цената е една от основните характеристики на продукта, която има роля при вземането на решение за покупка. Отбелязването в края на брошурата, че са възможни допуснати предпечатни грешки при публикуване, не изключва отговорността на търговеца. Посоченото би означавало същият, след извършено подобно уведомяване, да разполага с възможност да предоставя противоречива и подвеждаща информация за предлаганите от него продукти, което не съответства на целта на закона, а именно – да се осигури защита на основните права на потребителите. Неоснователен е доводът, че съдът е постановил акта си, без по делото да е доказано съзнателно поведение на търговеца, довело до предоставяне на подвеждащата информация. Фактическият състав на нарушението по чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП не съдържа субективен елемент. Субективното отношение на търговеца към заблуждаващата практика е ирелевантно. За заблуждаващата търговска практика е относим обективният факт на подвеждащата информация, а не какви са мотивите на търговеца и неговото субективно отношение към практиката. Първоинстанционният съд е обосновал правилен извод, че информация е заблуждаваща.

От представена по този начин информация в рекламната брошура потребителят се заблуждава като остава с впечатление, че стоката се предлага на по-ниска продажна цена от действителната. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. В конкретния случай изводът, че по този начин представената цена насърчава потребителя към покупка на промоционалната стока, съответно води или би могло да доведе до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на съответната практика, се подкрепя от доказателствата по делото и установените въз основа на тях факти.

Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че отправената чрез рекламната брошура покана за покупка влияе на търговското решение на потребителите, стимулирайки ги да посетят магазин на конкретното дружество, от който да закупят желаната промоционална стока, което иначе не биха направили.

Неоснователно е и направеното от касационния жалбоподател възражение, че предвид прекратяването на нелоялната търговска практика към момента на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, тя се явява без предмет. С прилагането на принудителната административна мярка се цели преустановяване на противоправното поведение на адресата ѝ и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението за в бъдеще. Т. е. приложената ПАМ има както преустановителна, така и превантивна функция. Именно поради това в оспорения индивидуален административен акт не е посочено, че практиката е забранена за прилагане за определен период. Записаното в заповедта „да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика“ следва да се разбира в смисъл търговецът да се въздържа изобщо занапред от прилагането на тази практика по установения от контролния орган начин. В контекста на изложеното, необоснован и в несъответствие с разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 1 и 3 от ЗЗП е твърдението на касационния жалбоподател, че към датата на издаване на заповедта, същата е лишена от предмет, поради несъществуваща като преустановена порочна търговска практика.

При тази фактическа установеност правилно съдът е приел, че потребителите биха могли да бъдат мотивирани към икономическо поведение, което не биха имали при други обстоятелства. Безспорно е, че начинът на представяне на информацията относно цената на предлаганата стока е такъв, който може да въведе в заблуждение средния потребител. Следователно са налице визираните в чл. 68д, ал. 1, предл. второ, вр. ал. 2, т. 4, вр. чл. 68г, ал. 4 ЗЗП елементи от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика като вид нелоялна търговска практика.

По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4, вр. чл. 228 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати в полза на Комисията за защита на потребителите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 , ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5765 от 16.10.2017 г., постановено по адм. д. № 6279/2017 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА „Техномаркет България“ АД ЕИК 200586330 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 361 да заплати в полза на Комисията за защита на потребителите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.