РЕШЕНИЕ
№ 4320
София, 03.04.2018
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН РАДЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
КАЛИНА АРНАУДОВА
при секретар Боряна Георгиева
и с участието
на прокурора Момчил Таралански
изслуша докладваното
от съдията ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
по адм. дело № 13782/2016. Document Link Icon
Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите, гр. София, пл. „П. Р. Славейков“ №4а, чрез процесуален представител срещу решение № 5489 от 01.08.2016 г., постановено по адм. д. № 4515/2016 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отменена негова заповед № 281 от 21.03.2016 г. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради необоснованост и като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се остави в сила обжалваната заповед. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът – [фирма], гр. [населено място], чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки и в съдебно заседание. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалбата.Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С оспореното решение АССГ е отменил по жалба на [фирма], гр. [населено място] заповед № 281 от 21.03.2016 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, във вр. чл. 68г, ал. 4, във вр. чл. 68з във вр. чл. 68и, т. 4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), е забранено на дружеството да прилага агресивна нелоялна търговска практика, изразяваща се в това, че на потребителите са създадени всякакви възможни пречки, като спиране достъпа до услугата и невъзможност да упражнят правата си по действащ договор и потребителите са принудени да заплатят спорно задължение по договор, по който нямат никакви задължения. Органът посочил, че мобилният оператор смесва две отделни правоотношения по два и повече различни договора за две отделни услуги и по този начин компанията блокира действията на потребителите по договори, по които те са изрядни платци и нямат задължения, с което се нарушават правата им.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че административното производство е образувано по подадена от потребител жалба № Ц-00-2918/09.10.2015 г. относно ограничаване на достъпа до ползваните телефонни услуги, които са предоставяни от страна на [фирма]. За изясняване на фактите органът извършил проверка в магазин, стопанисван от [фирма] в гр. [населено място], за която е съставен констативен протокол № К-0152566 от 13.11.2015 г. на КЗП. Установено е, че от 07.09.2013 г. З. В. е абонат на [фирма], като е ползвала мобилни телефонни услуги чрез номер [номер]. На 02.12.2014 г. между потребителя и мобилния оператор е сключен рамков договор за електронни съобщителни услуги, ползвани чрез номер [номер]. Съгласно т.5.1. от рамковия договор, всички предишни договори, подписани между страните, стават неразделна част от рамковия договор и се идентифицират с неговия уникален номер (клиентски и номер). В месечна сметка, издадена на 10.06.2015 г. са начислени такси и цени за ползвани услуги от горепосочените два мобилни номера. Крайният срок за плащане на фактурата е бил 10.07.2015 г. На същата дата номер [номер] е бил пренесен в мрежата на друго предприятие. След като са платени таксите и услугите, ползвани чрез номер [номер], но не и начислените такива за пренесения номер [номер], услугите, ползвани чрез номер [номер] са ограничени на 05.08.2015 г., поради неплащане на цялата стойност на фактурата от 10.06.2015 г. Към момента на проверката достъпът до мобилни услуги за номер [номер] не е бил възстановен поради неплащане на дължимата сума изцяло. При проверката с констативния протокол е изискано от търговеца да предостави становище по жалбата на потребителя. На 26.11.2015 г. , съгласно констативен протокол № К-079161 дружеството е представило в КЗП становище, в което сочи, че достъпът до мрежата на номер [номер] е бил ограничен, тъй като потребителят е нарушил задължението си за целия срок на договора да не се допуска прекратяване на достъпа до мрежата, като не е заплатил дължими суми в срока, предвиден за плащане съгласно Общите условия за взаимоотношенията между [фирма] и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на [фирма]. В становището е посочено, че поради неизпълнение на т. 26 от раздел IV на Общите условия (издадените фактури се заплащат в 15-дневен срок след издаването им) за [фирма] е възникнало правото временно да спре достъпа на абоната до мрежата или да прекрати договора на няколко различни основания - т. 40ж, т. 54.1 и т. 40.6.1. от Общите условия.
КЗП е приела , че [фирма] използва нелоялна търговска практика по смисъла на ЗЗП, а именно търговецът прилага агресивна нелоялна търговска практика, изразяваща се в създадени за потребителите всякакви възможни пречки, като спиране достъпа до услугата и невъзможност да упражнят правата си по действащ договор. Потребителите са принудени да заплатят спорно задължение по договор, за да могат да ползват правото си по друг договор, по който нямат никакви задължения. Мобилният оператор смесва две отделни правоотношения но два и повече различни договори за две отделни услуги. По точи начин компанията блокира действията на потребителите по договори, по които те са изрядни платци и нямат задължения, с което нарушава правата им. Административният орган е квалифицирал действията на дружеството като нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на ЗЗП. Решението на КЗП е обективирано в протокол № 04/18.02.2016 г. На основание решението на КЗП и чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, председателят е издал оспорвания в първоинстанционното производство административен акт.
При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган по чл. 68л от ЗЗП при спазване на процедурните правила, но в нарушение на материалноправните норми и в несъответствие с целта на закона.
Съдът е извел извод, че не са налице предпоставките по чл. 68и, т. 4 ЗЗП, тъй като отношенията на страните за двата номера се уреждат от договора от 02.12.2014 г., който представлява рамков договор и ограничаването на достъпа до услугата, осъществяван чрез номер [номер] не представлява извън договорна пречка. Приел е, че чл. 3.1 от договора, сключен на 02.12.2014 г. урежда условията, валидни за всички услуги, ползвани от абоната, като всяка избрана от абоната услуга или пакет от услуги, в това число срок на ползване, ценови и други условия за ползване, се описват в приложения, представляващи неразделна част от договора, както и на интернет страницата на оператора. Приел е, че в приложение №1 към договора от 02.12.2014 г. са уговорени условия за ползване на услуги, включително тарифен план - [наименование], срок на ползване – 2 години, за телефонен номер [номер], но не са посочени услугите, ползвани чрез [номер]. т.е. условията за прилагането им остават тези по договора от 07.09.201З г. Същевременно обаче, съгласно разпоредбата на чл.5.1 от новия договор, отношенията между страните относно всички ползвани от потребителя услуги, т.е. включително тези по договора от 07.09.2013 г., се уреждат от споразумението от 02.12.2014 г., като на практика се препраща към договора от 07.09.2013 г. само относно клаузите за тарифен пран и срок на услугите, ползвани чрез [номер]. Счел е, че прекратяването на достъпа до услуга за номер [номер], поради неплащане за услугите по номер [номер] не представлява извъндоговорна пречка, тъй като услуги, предоставяни по двата номера, се уреждат от условията по един и същ договор - рамковия договор.
Решението е неправилно.
Нормата на чл. 68з, във вр. с чл. 68и, т. 4 ЗЗП изрично определя като самостоятелна форма на осъществяване на агресивна нелоялна търговска практика налагането на несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договора, с което се променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика.
Спорните по делото въпроси са : 1. дали спирането на достъпа на абонат до мрежата за услуга по отношение на която е изрязен платец, поради неплащане в срок на задължение по друга, предоставена услуга, е издвъндоговорна пречка; 2. дали последният сключен между потребителя и мобилния оператов договор има характер на рамков договор.
Видно от доказателствата по делото налице е договор № 500299041 от 07.09.2013г. между З. В. и [фирма] за предоставяне на електорнни съобщителни услуги. Договорът не е приложен по делото, но е представено приложение към този договор за активиране и условия за ползване на комбиниран тарифен план за пренос на данни и мобилна гласова телефонна услуга за телефонен номер [номер].
По делото е налице и договор № 500299041 от 14.04.2014г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги. Към договора са приложени приложение №1 за условията за ползване на комплексна услуга - Високоскоростен неограничен интернет, цифрова телевизия и фиксирана телефонна услуга"Домашен телефон" и приложение №3 относно ценоразпис за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги.
Приложен е и договор №500299041 от 02.12.2014г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги. Представени са и приложение №1 към договора за промоционални условия за ползване на тарифен план за тел.номер [номер] и проложение №3 към договора относно ценоразпис за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги.
Действително в т.5.1. на последния договор е записано, че всички предишни договори, подписани от страните преди датата на подписване на този договор стават неразделна част от този договор и се идентифицират с неговия уникален номер. Условията, посочени в предишните договори, запазват силата си, доколкото в този договор не е предвидено друго и доколкото не се изменят от този договор и приложенията към него. Независимо че се идентефицират с един и същ клиентски номер предишните договори запазват своето действие. Те имат различен предмет, различен срок на действие и др. различни условия. От доказателствата по делото е видно, че са налице три самостоятелни материални носители на обективирано съгласие между потребителя и [фирма] за ползване на три различни услуги. Всеки един от договорите има собствено съдържание, обхващащо всички елементи на договора - страни, предмет, задължения, отговорности, прекратяване. И трите договора носят самостоятелна идентификация на страните и техните подписи. Имат различен срок на действие и различен предмет.
И трите договора имат един и същ номер, но различни дати на сключването им. Наличието на един и същи номер и идентичността на страните е всичко, което свързва трите договора. Но поставянето на един и същ номер на три договора между две страни не може амтоматично да обоснове наличието на "рамков договор". Най -малкото защото не става ясно коя е рамката. Всеки един от договорите има собствено пълно съдържание, необходимо да регламентира правоотношенията между страните.
Безспорно е, че има икономическа логика, когато между две страни съществуват няколко различни по предмет търговски правоотношения техните отношения да бъдат регламентирани с т. нар. „рамков договор“. Рамковият договор няма легално определение. По своята характер той е по-скоро организационен договор, договор, който подготвя сключването на множество други сделки между страните, които в своите основни параметри, а няма пречка и зависимост, да бъдат подчинени на един общ (по основни характеристики) режим. Обикновено с рамковия договор страните уговарят еднакви условия на бъдещи сделки и тези уговорени клаузи стават част от съдържанието на бъдещите сделки. Рамковият договор обаче не може да съществува сам за себе си, той предполага и изисква сключването на конкретни договори.
Но за да е налице рамков договор е необходимо ясно да е изразена волята на двете страни за сключване именно на рамков договор. В случая поведението на [фирма], обективирано в сключените три договора с потребителя, по никакъв начин не демонстрира воля за сключване на рамков договор. Поставянето на един и същ номер на три договора не демонстрира ясно воля за сключване на рамков договор.
Както бе посочено по-горе, няма правна пречка между търговеца и потребителя да бъде сключен рамков договор, напротив, това има своята ясна икономическа логика, но твърдението, че е сключен рамков договор, само защото на три договора е даден един и същи номер по никакъв начин не доказва воля на двете страни за сключване на рамков договор, отделно от факта, че това поведение не е нито добросъвестно, нито професионално компетентно по смисъла на §13, т. 28 ЗЗП.
Ако [фирма] действително целеше сключване на рамков договор е следвало ясно и недвусмислено да заяви това на потребителя и да регламентира отношенията си с него чрез сключване на рамков договор, към който всеки един от сключените след това договори да реферира или поне по някакъв ясен начин да се обективира воля за взаимозависимост на изпълнението на трите договора.
Основание за тълкуване на последния договор като един рамков договор и за наличието въобще на рамков договор в практиката на [фирма] не се установява и в Общите условия. Посоченото в т. 40.ж и т. 54.1. от Общите условия право на [фирма] да спре предоставянето на услугата или да прекрати едностранно договора са относими за „Договора“, както е посочено в Общите условия, без да се уточнява дали това е рамков договор, от типа на твърдяния, или това е конкретния договор, въз основа на който се получава услугата. Както правилно е приел и административния орган т.40ж и т.54.1 от Общите условия визират само услугата, за която е налице просрочено плащане, не и услугите по всички договори, по които потребителят е изряден платец.
Видно от изложеното от фактическа страна по делото не е доказано, че сключения между потребителя и [фирма] последен договор е рамков договор.
Напротив. Фактите показват, че това са три самостоятелни договора, неизпълнението по всеки, от които от страна на потребителя [фирма] обвързал със санкции по останалите. Това обвързване е станало по начин, който по своята същност представлява извъндоговорна пречка за упражняване на правата на потребителя по договора, по който той е изряден потребител. Тази пречка е обременителна и прекомерна, несъответстваща на преследваната цел – гарантиране на изпълнението на задълженията на потребителя по конкретния договор, защото преминава прага на действително договореното между страните и по недопустим начин обвързва неизпълнението на задълженията по едни договор, с изпълнението на друг договор.
Това поведение на [фирма] безспорно е търговска практика и тя променя и е възможно да промени съществено свободата на избор и поведението на средния потребител по отношение на услугите и стоката, които са предмет на трите договора и в резултат на това да мотивира вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без това негово поведение.
В случая, чрез спиране на доставката на услугата по един договор, по който потребителят безспорно е редовен платец , мобилният оператор се опитва да промени поведението на потребителя по отношение на друг, различен договор.
Настоящата съдебна инстанция приема, че е налице агресивна търговска практика съгласно чл. 68з ЗЗП във вр. с чл. 68и, т. 4 ЗЗП, тъй като в конкретния случай за потребителя са създадени всякакви възможни пречки - отказ от страна на търговеца да предоставя договорена и коректно заплащана услуга, за да принуди потребителя да заплати задължение по друг договор, номерът по който е пренесен в мрежата на друго предприятие.
Търговецът е препятствал възможността на потребителя да ползва правата си по сключен договор, по които е бил изряден, което съставлява нелоялна агресивна търговска практика съгласно разпоредбата на чл. 68в ЗЗП, във вр. чл. 68г, ал. 4 ЗЗП по смисъла на разпоредбата на чл. 68з от ЗЗП, във вр. чл. 68и, т. 4 ЗЗП в поведението на търговеца относно конкретния потребител. Като е спрял предоставяне на услугата по договор от 02.12.2014 г. за номер [номер] поради незаплащане на задължение по договор от 07.09.2013 г. за номер [номер], [фирма] е наложил прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки на потребителя. Правилно административният орган е определил практиката на мобилния оператор като агресивна. Налице са предпоставките на чл. 68и т. 4 ЗЗП. В случая заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидена за това форма и съответства с целта на закона.
Следва да се има предвид и решение на СЕС по дело С-472/2011г. B. P. B. Z. срещу C. C., V. C., в което съдът е отбелязал, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика/търговеца/ от гледна точка както на възможностите да преговаря, така и на степетна си на информираност, като това положение води до приемане от негова страна на условията, установени предварително от продавача или доставчика, без да може да повлияе на съдържанието им.
Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли жалбата против заповед № 281 от 21.03.2016 г. на председателя на Комисия за защита на потребителите, като неоснователна.
С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции е основателна и следва да бъде уважена. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на касатора се дължат съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнагражданеи в размер на 200 (двеста) лева за двете съдебни инстанции.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 5489 от 01.08.2016 г. постановено по адм. д. № 4515/2016 г. по описа на Административен съд – София-град и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], гр. [населено място] против заповед № 281 от 21.03.2016 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление гр. [населено място], [улица] да заплати на Комисията за защита на потребителите сумата от 200 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Решението е окончателно.