Пълен текст

Решение от 29.11.2019 г. по в. гр. д. № 272 / 2019 г. на Окръжен съд – Ямбол

Чл. 113 ЗЗПЧл. 113, ал. 2 ЗЗПЧл. 113, ал. 3 ЗЗПЧл. 114 ЗЗПЧл. 114, ал. 1, т. 1 ЗЗПЧл. 114, ал. 2 ЗЗП

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВАЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВВЕСЕЛА СПАСОВАСЕКРЕТАР: И. З.Като разгледа докладваното от съдия Тагарева Въззивно гражданско дело №272 по описа за 2019г.За да се произнесе, взе предвид следното:Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.Образувано е по въззивна жалба на Д.И. ***, против Решение №477/26.06.2019г. по гр.дело №4524/2018г. по описа на Ямболски районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивницата против "Плесио Компютърс"ЕАД гр.София искове с правно основание чл.114, ал.1, т.1, вр. с чл.113, ал.3 от ЗЗП за осъждане на дружеството да заплати на Д.Б. сумата 1049лева, представляваща стойност на таблет "Самсунг", заплатена по договор за покупко - продажба от 29.07.2014г. и сумата 2099лева, представляваща стойност на мобилен телефон "Самсунг", заплатена по договор за покупко-продажба от 19.05.2015г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 08.11.2018г., които суми подлежат на връщане поради разваляне на договорите заради неудовлетвореност от рекламации.Въззивницата счита обжалваното решение на ЯРС за евентуално недопустимо, както и за неправилно, поради нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост, както и поради несъответствие с фактическата обстановка по делото. Към оплакването за недопустимост на съдебния акт, Д.Б. сочи, че районният съд е направил неприемлив извод за това, че спорът не попада в обхвата на ЗЗП, с оглед качеството й на земеделски производител, както и че съдът е квалифицирал неправилно предявените искове по реда на чл.114, ал.1, т.1, вр. с чл.113, ал.2 ЗЗП. Основните доводи за неправилност на решението се свеждат до това, че в нарушение на разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК първоинстанционният съд не е изложил мотиви; че решението е необосновано, тъй като изводите на съда не са съобразени с правилата на формалната логика, опита и научното познание; че в нарушение на процесуалните правила съдът е кредитирал твърденията на ответника и показанията на водения от него свидетел Р., без да е извършил оценка на останалия доказателствен материал по делото. Въззивницата сочи още, че в нарушение на процесуалните правила районният съд не е допуснал до разпит водения от нея свидетел и е изключил от доказателствения материал по делото представените в последното о.с.з. писмени доказателства, както и че не се е допитал до вещо лице от областта на науката и техниката. По тези и други подробно изложени съображения, въззивницата моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което да бъдат уважени изцяло предявените от нея претенции за връщане на сумите по развалените договори за покупко-продажба, с присъждане на законната лихва от 08.11.2018г.В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемото търговско дружество "Плесио Компютърс"ЕАД, чрез пълномощника си адв.Б., е депозирало писмен отговор, с който е оспорило въззивната жалба като неоснователна, по съображения, че районният съд правилно е разкрил фактическата обстановка по спора, правилно е приложил материалния закон, не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице необоснованост на съдебния акт, а поведението на ищцата, сега въззивница, е недобросъвестно. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.В o.с.з. пълномощникът на въззивницата адв.Г. настоява за уважаване на жалбата, със законните последици.Въззиваемата страна "Плесио Компютърс"ЕАД, чрез процесуалния си представител адв.Б., пледира за потвърждаване на обжалваното решение, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция.ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид изявленията на страните и приема за установено следното:Първоинстанционният съд е сезиран с исковата молба на Д.И.Б. ***, с която против "Плесио Компютърс"ЕАД гр.София са предявени два обективно съединени иска с правно основание чл.114, ал.1,т.1 ЗЗП - за заплащане на сумата 1049лв., представляваща цена по развален договор за продажба от 29.07.2014г. на таблет "Samsung Galaxy Note P605" и за заплащане на сумата 2099лв., представляваща цена по развален договор за продажба от 19.05.2015г. на мобилен телефон "Samsung Galaxy S6 Edge", които договори са сключени между ищцата като купувач и ответника "Плесио Компютърс"ЕАД като продавач.Ищцата е поддържала в исковата молба, че в гаранционните срокове и двете стоки са дали дефекти - повредата по таблета се изразила в проявени жълтеникави петна и линии по дължината на апарата в средата, а мобилният телефон се самоизключил напълно по време на разговор и при опитите за рестарт не се включили индикатори. Тъй като в едномесечния срок след направената от ищцата рекламация на двете стоки ответникът - търговец не удовлетворил тези рекламации, нито заменил стоките, ищцата развалила договорите за продажба и възникнало правото й да иска връщане цената на стоките, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда.С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете изцяло с възражението, че не е налице основание за разваляне на договорите и връщане цената на продадените стоки, тъй като след направената от ищцата рекламация търговецът е привел стоките в съответствие с договорите за продажба - в рамките на едномесечния законов срок таблетът бил ремонтиран, а дефекти по мобилния телефон не били установени, като ищцата била уведомена за резултата, но същата не се явила да получи стоките.Фактическата обстановка по делото правилно е разкрита от районния съд.Установено е от представените две фактури и касови бележки към тях, а и не е налице спор, че страните са сключили два договора за продажба на стоки - на 29.07.2014г. ищцата е закупила от ответника таблет "Samsung Galaxy Note P605" за сумата 1049лв., а на 19.05.2015г. е закупила мобилен телефон (смартфон) "Samsung Galaxy S6 Edge" за сумата 2099лв., като по този договор ищцата е посочена като земеделски производител.Не е налице спор, че на 01.03.2016г. ищцата е направила рекламации и на двете стоки, за които са съставени два доклада от техническия отдел при ответника за получаване на стоките. В доклада относно мобилния телефон е отразено, че апаратът не функционира, иска парола за включване, липсва слот за сим карта, има драскотини и подбит ъгъл и че "клиентът желае замяна с марка различна от Самсунг", като са посочени три мобилни номера за връзка с ищцата Б.. В доклада относно таблета е записано оплакването на клиента, че таблетът не работи и спира, има петно на дисплея в левия ъгъл, драскотини по корпуса от лявата страна и че "клиентът желае замяна с марка, различна от Самсунг".Установено е от представените от ответника писмени доказателства - копия от сервизни поръчки и копия от протоколи за извършен ремонт и предаване на уред, че на 08.03.2016г. двете стоки - таблет и смартфон са били предадени за ремонт на лицензирания сервиз "Сръчко сервиз" ЕООД (с предишно фирмено наименование "К енд К Сервиз"). От протоколите за извършения ремонт и доклади за получаване в технически отдел е установено, че на 12.03.2016г. двете стоки са върнати в техническия отдел на ответника, като относно таблета е вписано, че е сменена резервна част и е инсталирана нова версия на софтуера, като не е извършван ремонт, а по отношение на телефона - че е инсталирана нова версия на софтуера и не е извършван ремонт, с проведен тест - "ОК".Разпитаният по делото свидетел Б.Р., работещ в сервиза на ответното дружество като отговорник сервиз, е дал показания, от които също се установява, че двете устройства на ищцата - таблет и телефон, ответникът е изпратил за ремонт на гаранционния сервиз, който ги е върнал отремонтирани след две седмици. Непосредствено след връщането на стоките не се осъществил контакт по телефона с ищцата, но по-късно Д.Б. била уведомена от представител на ответника, че устройствата са отремонтирани и са готови за получаване. При разговора ищцата попитала дали устройствата са заменени, тъй като това било желанието й при предаването им, но след като разбрала, че само е извършен ремонт, казала, че не иска да ги вземе. В следващ разговор свидетелят лично разговарял с ищцата, с цел тя да си вземе непотърсените устройства, но същата отговорила, че не очаква нищо от ответника и че ще потърси правата си по съдебен ред.Няма спор и е установено по делото, че на 03.05.2016г. ищцата е сезирала КЗП с жалба за това, че ответникът не е извършил в срок рекламацията на процесните две устройства - таблет и телефон. С писмо от 08.06.2016г., получено лично от ищцата на 10.06.2016г., КЗП е уведомила Д.Б., че жалбата й е неосновалена, тъй като след извършена проверка при ответника е установено, че след предявяване на рекламацията на 01.03.2016г. търговецът е вписал предявяването й, включително е предоставил оборотен телефон на ищцата, като на 12.03.2016г. устройствата са били върнати към търговския обект от оторизирания сервиз, с представени сервизни протоколи за извършени ремонти. Търговецът правил опити да се свърже с Б., които са останали неуспешни. На ищцата е предложено да подаде заявление за образуване на помирително производство пред КЗП.По подадено на 17.08.2016г. заявление от ищцата за лошата търговска практика и нелоялност от страна на търговеца - ответника, КЗП е образувала помирително производство ПП № 1-09/2016г., което е било прекратено, тъй като едната страна по спора не е приела изготвеното помирително предложение. За прекратяването на производството ищцата е уведомена с писмо от 29.06.2017г.Страните нямат спор, че ищцата е връчила на ответника заявление, с което е развалила договорите за продажба на процесните две устройства - таблет и мобилен телефон.При тази фактическа обстановка, за да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлил предявените искове по чл.114 ЗЗП като неоснователни, ЯРС е приел, че в изпълнение на разпоредбата на чл.114, ал.2, вр. с чл.113 ЗЗП ответникът е извършил ремонт на стоките в законовия едномесечен срок и в полза на ищцата не е възникнало правото да развали потребителския договор, поради което едностранното й изявление не може да породи желания прекратителен ефект.Решението на ЯРС е валидно, допустимо и правилно.Правилно първоинстанционният съд е квалифицирал предявените от ищцата искове по реда на чл.114, ал.1, т.1 ЗЗП. Претенциите на ищцата са за връщане на продажната цена по сключените с ответника два договора за покупко-продажба, като последица от разваляне на договорите, поради неизпълнението на задължението на ответника по Закона за защита на потребителите да отстрани появилите се в гаранционните срокове дефекти на продадените стоки. Исковете са допустими, като допустимо е и постановеното по същите съдебно решение, тъй като е установено качеството на ищцата като потребител по смисъла на §13, ал.1,т.1 от ДР на ЗЗП. Според посочената разпоредба "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая при закупуване на една от вещите ищцата е посочена като купувач - земеделски производител. Земеделски производители по смисъла на закона са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и животинска продукция, предназначена за продажба - §1,т.1 от ДР на ЗПЗП. Доколкото в случая не се твърди и не е установено закупените от ищцата стоки да са предназначени за дейността й като земеделски производител, въззивната инстанция намира, че спорът между страните е потребителски и попада в обхвата на специалния закон - Закона за защита на потребителите, чиито норми имат за цел да осигурят по - висока степен на защита на потребителите на стоки и услуги.Правата на потребителя при недостатъци (несъответствия) на закупени вещи са уредени в чл.104 - чл.142 ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.105 ЗЗП, продавачът е длъжен да предаде на потребителя стока, която съответства на договора за продажба и отговаря за всяка липса на съответствие на стоката с договора за продажба, която съществува при доставянето й, или се прояви до две години след доставянето, дори да не е знаел за несъответствието. В чл.108 от ЗЗП е установена презумпцията, че всяко несъответствие на потребителската стока с договора, което се прояви до 6 месеца след доставянето й, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или характера на несъответствието. Съобразно разпоредбите на чл.112 от ЗЗП и чл.113 от ЗЗП, при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, потребителят има право да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. Когато стоката не съответства на договора, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с него в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламация от потребителя. След изтичането на този срок, потребителят има право на разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума или на намаляване цената на потребителската стока. По силата на чл.114 от ЗЗП, при несъответствие на стоката с договора за продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл.113 от ЗЗП, той има право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената от него сума или да поиска намаляване на цената. Потребителят не може да претендира за възстановяване на заплатената сума или за намаляване цената на стоката, когато търговецът се съгласи да бъде извършена замяна на потребителската стока с нова или да се поправи стоката в рамките на един месец от предявяване на рекламацията от потребителя - ал.2 на чл.114 от ЗЗП.В случая от доказателствата по делото е установено по безспорен начин, че извършвайки рекламацията на 01.03.2016г. ищцата е поискала замяна на двете стоки с марка, различна от Самсунг. Ответникът - търговец не е удовлетворил това искане, намирайки избраният от ищцата начин на обезщетяване за невъзможен и непропорцоинален - основание по чл.112, ал.1, изр.2 и ал.2 ЗЗП, и е приел да извърши ремонт на стоките. Предал е стоките на лицензирания сервиз, който е извършил ремонт и на 12.03.2019г. стоките са били върнати на търговеца, или ремонтът е извършен в рамките на едномесечния законов срок.Спорният по делото факт е била ли е уведомена ищцата за отремонтирането на стоките в срок и възникнало ли е правото й да развали догорите за продажба и да иска връщането на платената цена.Във връзка със спорното уведомяване за ремонта на вещите, пред първоинстонционния съд са изслушани показанията на св.Р., от които се установява, че ищцата е уведомена по телефона за отремотнирането на стоките в срок, но същата е отказала за ги получи, тъй като искането й е било стоките да бъдат заменени. Въззивният съд извърши преценка на свидетелските показания при условията на чл.172 ГПК с оглед обстоятелството, че свидетелят работи при ответника, но намери, че няма основание да приеме тези показания за заинтересовани и да не ги кредитира. Показанията на свидетеля Р., че стоките са ремонтирани в срок се подкрепят от писмените доказателства, а уведомяването за това на ищцата по телефона съответства на трудовата функция на свидетеля и е във връзка с обстоятелството, че при рекламацията самата ищца е посочила три телефонни номера за връзка с нея. Показанията на свидетеля за отговора на ищцата, че отказва да получи вещите си, също са достоверни, доколкото от писмените доказателства е установено, че още при извършване на рекламацията ищцата е поискала замяната на стоките с нови, но от друга марка - права, които специалният закон (ЗЗП) не урежда. Или намирайки свидетелските показания за логични, непротиворечиви и достоверни, необорени от останалия доказателствен материал, съдът кредитира същите и приема за доказан по делото фактът, че ищцата е била уведомена в законоустановения едномесечен срок на посочения от нея телефонен номер, че в срок закупените от нея вещи са били отремонтирани от търговеца и приведени в съответствие с договорите за продажба. Невярно е твърдението на ищцата в исковата молба, че и към момента на завеждане на делото тя не е имала известие за резултата от извършената от нея рекламация, тъй като и от полученото от нея на 10.06.2016г. писмо на КЗП е установено, че Д.Б. е узнала, че стоките са отремонтирани от оторизирани сервиз и върнати в обекта на търговеца още на 12.03.2016г.В обобщение, въззивният съд споделя изводите на ЯРС, че ответникът е изпълнил законово вмененото му задължение по предявените рекламации да приведе в едномесечен срок от предявяването на рекламацията двете потребителски стоки в съответствие с договорите за продажба, като е уведомил в срок ищцата за възможността да получи обратно ремонтираните стоки - таблет и мобилен телефон. С оглед на това следва да се приеме, че ответникът е изправна страна по договорите и за ищцата не е възникнало правото да иска развалянето им на основание чл.114, ал.1, вр. с чл.113, ал.3 ЗЗП. Отправеното от нея до ответника уведомление за разваляне на договорите за продажба не е породило целения правен ефект и заплатената продажна цена за двете стоки не подлежи на връщане. Предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.Доколкото крайните изводи на двете инстанции съвпадат, първоинстанционното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да се потвърди. Същият извод се отнася и до решението в частта на разноските, което е съобразено с изхода на спора.Неоснователно е оплакването на въззивницата за липса на изложени от районния съд мотиви в постановения съдебен акт. Обжалваното решение съдържа мотивите на съда, които ясно и точно отразяват исканията и възраженията на страните, каква е приетата от съда фактическа обстановка по спора и правните му изводи. Не е налице необоснованост на решението, тъй като са правилни фактическите констатации на съда, въз основа на които правилни са и правните му изводи, резултат на обстоен правен анализ, като не са допуснати грешки при формиране на вътрешното убеждение относно прилагане правилата на логическото мислене и на каузалните връзки между фактите. Районният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила като не е извършил разпит на водения от ищцата свидетел, тъй като страните не са имали спор относно факта, че ищцата е заявила развалянето на двата договора за продажба - т.е. този факт не се е нуждаел от доказване, а връщането на предоставения на ищцата оборотен телефон е без значение за спора, или свидетелските показания за този факт са неотносими. Като е изключил от доказателствения материал по делото представените от ищцата в последното о.с.з. писмени доказателства, съдът не е нарушил процесуалните правила, тъй като тези доказателства са преклудирани - не са били представени с исковата молба и до приключване на първото по делото с.з., в което съдът е извършил доклад по делото - чл.146, ал.3 ГПК, нито се касае за нови доказателства и установяване на нови обстоятелства по смисъла на чл.147 ГПК. Релевантните за спора факти са установени със събраните по делото писмени и гласни доказателства и не е имало необходимост от изслушване на заключение на вещо лице със специални знания от областта на науката и техниката, като и самата ищца не е поискала назначаване на вещо лице пред първата инстанция, нито е посочила в жалбата за какви въпроси е следвало да бъде назначена съдебна експертиза, с вещо лице - специалист от коя област на науката и техниката.При този изход на делото пред въззивната инстанция, право на разноските за тази инстанция има въззиваемата страна "Плесио Компютърс"ЕАД, на която следва да се присъдят разноските в размер на 1 440лв. - изплатено адвокатско възнаграждение.Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал.1 ГПК,

ЯОСР Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №477/26.06.2019г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №4524/2018г. по описа на този съд.ОСЪЖДА Д.И. ***, с посочени по делото данни за адрес и ЕГН, да заплати на "Плесио Компютърс"ЕАД гр.София, с посочени по делото данни за адрес на управление и ЕИК, направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 1 440лв.Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгл. разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, изр.1 ГПК.